Как да се справим с побойника в класа
Тормозът е гореща и доста наболяла тематика. В множеството случаи той се случва в учебно заведение и това е едно от най-големите провокации на актуалния преподавател. Учителят би трябвало да следи за държанието на учениците и връзките посред им и като цяло да бъде нащрек, защото тормозът не е изолиран случай, а модел на държание.
Ако вие сте преподавател, ето някои препоръки за това по какъв начин да се справите с сложната обстановка.
Каква е вашата отговорност?
Първата ви отговорност е да създадете безвредна, здравословна среда в класна стая - такава, която защищава всеки възпитаник от всевъзможни вреди, физически или прочувствени, вследствие на дейностите на други възпитаници. Това значи, че би трябвало да идентифицирате всички евентуални насилници и жертви и да станете бдителни наблюдаващи на тяхното държание.
Вашата втора отговорност е да се справите неотложно с всяка обстановка на тормоз и да неутрализирате насилниците. Те би трябвало да знаят, че държанието им ще има доста съществени последици, а жертвите би трябвало да знаят, че ще предприемете всички нужни стъпки, с цел да се уверите, че в никакъв случай повече няма да се случи.
Третата ви отговорност е да предоставите на родителите и учениците запаси за справяне с побойника в класа и издевателството.
Какво да вършиме?
Спрете неотложно издевателството. Застанете сред унизения и насилника и блокирайки всевъзможен физически контакт посред им, даже контакт с очите. Дайте малко време на страните да се успокоят и говорете с всеки един по настрана.
Обърнете се към учебния устав по отношение на издевателството. Говорете с еднакъв и безапелационен глас, с цел да опишете какво сте чули или видели. Нека всички възпитаници знаят, че тормозът постоянно е недопустим.
Подкрепете унизеното дете. Направете това по метод, който му разрешава да резервира своето достолепие и да се усещат в сигурност от възмездие.
Дайте упътвания на гледащите в профил. Нека знаят по какъв начин биха могли да се намесят по подобаващ метод или да получат помощ идващия път. Кажете им, че сте забелязали тяхното безучастие и че не сте удовлетворени от метода, по който са реагирали.
Наложете незабавни последици. Изчакайте, до момента в който всички страни се успокоят. Не изисквайте от учениците да се извиняват. Последиците би трябвало да са разумни и свързани с нарушаването. Първата стъпка може да бъде отнемането на обществени привилегии като отнемане от обяд в учебната сладкарница.
Уведомете сътрудници и родители. Нека хулиганът знае, че е следен, защото може да се опита да употребява нови способи за въздействие в класната стая.
Какво не би трябвало да вършиме?
Не бъркайте издевателството с спора. Тормозът е форма на виктимизация, а разглеждането му като " спор " понижава сериозността на следствията от него.
Педагозите би трябвало да дадат ясна сметка на учениците, че " никой не заслужава да бъде унизен " и че държанието на насилниците е изцяло недопустимо.
Не използвайте медиация от съученици. Може да бъде доста унизително за някой, който е обект на тормоз, да се изправи пред своя изтезател в обстановка на медиация. Давайки на двете страни еднакъв глас, това може да овладее насилника и да накара деспотичният възпитаник да се почувства по-зле. Освен това няма доказателства, че медиацията на връстниците е ефикасна в прекъсването на издевателството.
Не използвайте групово лекуване за насилници. Някои учебни заведения употребяват лечебни тактики като ръководство на гнева, създаване на умения, създаване на съпричастност и създаване на самочувствие, с цел да доближат до насилника. На процедура обаче членовете на групата могат да развият антисоциално държание и предпочитание за надзор и тормоз над другите.
