Рим е от онези градове, които трудно могат да бъдат

Рим е от тези градове, които мъчно могат да бъдат разказани с една дума. За едни е туристическа фантазия, за други,фон за сантиментални уикенди, а за трети – втори дом. „ Рим по принцип е туристическо място, което дневно минават толкоз доста туристи, че дори си нямам една визия. Но някои хора го одобряват и като втори дом “, споделя Теди Шишкова,инфлуенсър и основател на наличие, която прекара своята подвижност по програмата Erasmus+ точно в Рим.

Историята ѝ обаче не стартира от Италия, а от една алтернатива след 12. клас. „ Не се виждах на едно място, само че в същото време не бях задоволително готова да отпътува напълно в чужбина “, споделя тя. Между желанието да излезе от зоната си на комфорт и потребността от сигурност, Теди търси баланс. Решението идва ненадейно естествено,чрез концепцията да остане да учи в България, само че да замине за един учебен срок в чужбина. Така програмата за продан се трансформира в „ 50 на 50 “ вид – хем вкъщи, хем по света.

Теди учи „ Международни стопански връзки “ и не крие, че изборът ѝ е бил стратегически. „ Записах тази компетентност безусловно почтено, с цел да отпътува на Еразъм “, признава тя с типичната си искреност. Въпреки това намира стойност в образованието: „ Хубавото на тази компетентност е, че ти дава всичко по малко… “

Изборът на дестинация също не е инцидентен. Още в учебно заведение Теди учи испански и италиански, а любовта към езиците последователно я насочва към Италия. „ Кой не обича Рим? Аз си бях влюбена в града и отпреди това “, споделя тя. Но зад сантименталната визия стои и прагматичен избор, опцията да учи на британски, до момента в който живее в страна, чийто език и просвета я притеглят. Освен това тя търси динамичност. „ Много елементарно ми става скучно. Постоянно би трябвало да върша нещо, да се случват нови неща. Трябва градът да е огромен. “ Рим дава отговор на всички тези условия.

Реалността обаче се оказва по-различна от туристическата картичка. „ Любовта ми се промени. Видях една радикално друга страна на града “, споделя Теди. Когато живееш в Рим, Колизеумът към този момент не е декор за фотография, а част от всекидневието. Впечатленията се трансформират, започваш да забелязваш хората, навиците, темпото. „ Спират да ти вършат усещане нещата, които са ти правили преди, само че виждаш чара на всекидневието. “

Най-голямото предизвикателство се оказва намирането на квартира. „ Беше доста мъчно откриването на квартира, която да подхожда и на мен, и малко или доста в бюджет “, споделя тя. Още първият ден в италианската столица е тестване: „ Пристигам там с два куфара. Нямам ключ. Никой не ми дава отговор. “ Ситуация, която би раздрусала всеки.

Теди признава, че до последния си ден е била „ на един лекичък режим на оцеляване “. Това е първото ѝ независимо живеене в непозната страна,с всички отговорности, решения и дребни рецесии, които вървят с него. Италианската лежерност в началото я изкарва от равновесие. „ Аз съм индивидът, който желае всичко в този момент и веднага… а там хората са доста безгрижни. “ Постепенно обаче тя стартира да възприема част от този темп. „ Точно тази лековатост в хората там ме научи и мен да бъда малко такава. “

И може би точно това е най-ценното от една мечтана дестинация,не фотосите, не забележителностите, а трансформацията. Рим не остава за Теди просто хубав декор за наличие в обществените мрежи. Той се трансформира в урок по автономия, самообладание и баланс. В доказателство, че от време на време най-хубавото решение не е прекаленост, а деликатно откритата среда сред сигурността и риска.

Мечтаните дестинации не постоянно са съвършени. Понякога са безредни, шумни и предизвикателни,точно като Рим. Но в случай че им позволим, те ни демонстрират нова версия на самите нас. А това е странствуване, което си заслужава повече от всяка туристическа фотография.