Кристалина Георгиева: Спад в световния растеж за 2022-2023 заради пандемията и войната в Украйна
Темпото на възобновяване на международната стопанска система след пандемията се забави още преди началото на сегашния спор в Украйна, само че в актуалната конюнктура Международният валутен фонд (МВФ) предвижда още по-голям спад на растежа през 2022 година и 2023 година Това се споделя в оповестения текст на речта на ръководещия шеф на МВФ Кристалина Георгиева, която приказва посредством видеоконференция в четвъртък преди пролетната сесия на управителните органи на Фонда и Световната банка.
" Възстановяването в международен мащаб към този момент губеше инерция още преди войната в Украйна, частично заради разстройствата, свързани с варианта Омикрон. През януари понижихме прогнозата си за световния напредък до 4,4% през 2022 година Оттогава насам вероятностите се утежниха доста, основно заради войната и нейните последствия. Инфлацията, стягането на финансовите условия и честите, широкообхватни локдауни в Китай - причиняващи нови усложнения в международните вериги за доставки - също натежават върху икономическата интензивност. В резултат на това предвиждаме в допълнение намаляване на международния напредък за 2022 година и 2023 година “, съобщи ръководещият шеф на МВФ.
За благополучие, в множеството страни съгласно нея растежът ще остане позитивен. Въпреки това въздействието на войната ще способства за намаление на прогнозите за 143 стопански системи през тази година, което съставлява 86 % от международния Брутният вътрешен продукт. " Перспективите варират доста в другите страни - от пагубни стопански загуби в Украйна и мощен спад в Русия до страни, които ще се сблъскат с вторичните резултати от войната посредством стокови, търговски и финансови канали ", изясни тя.
Според Георгиева вносителите на храни и сила от Африка, Близкия изток, Азия и Европа са измежду страните, които ще се сблъскат с по-бавен напредък. Същевременно по-високите цени на суровините основават вероятности за по-висок напредък в доста страни експортьорки на нефт, газ и метали. Въпреки това тези позитивни фактори не са задоволителни, с цел да компенсират спада на растежа в международен мащаб, провокиран значително от войната, сподели Георгиева.
Георгиева твърди, че международната стопанска система е изправена пред рецесия поради пандемията и нашествието на Русия в Украйна.
" Просто казано, ние сме изправени пред поредно връхлитащи ни рецесии. Първо, пандемията: тя прекатурна живота и стопанските системи ни с главата надолу — и към момента не е завършила. Продължаващото разпространяване на вируса може да докара до появяването на още по-заразни или още по-лоши, по-смъртоносни варианти, които да провокират нови разтърсвания и още по-голямо разминаване сред богатите и бедните страни. Второ, войната: Нахлуването на Русия в Украйна, с опустошителни последствия за украинската стопанска система, провокира шокови талази в целия свят ", сподели Георгиева в текста на речта си. " Икономическите последствия от войната се популяризират бързо и далеко, в прилежащите страни и отвън тях, като най-силно засягат най-уязвимите групи от популацията в света ", споделя ръководителят на МВФ.
„ Повечето нововъзникващи и разрастващи се страни се борят освен с икономическите последствия от войната, само че и с последствията от пандемичната рецесия. Това включва загуба на работни места и на познания - разноски, които се поемат най-много от дамите и младежите “, сподели тя.
Георгиева означи, че до този миг " стотици милиони фамилии " по света към този момент са се сблъскали с намаляващи приходи и възходящи цени на силата и храните.
„ Войната утежни ситуацията и заплашва да усили неравенството. За първи път от доста години насам инфлацията се трансформира в ясна и действителна заплаха за доста страни по света. Това е голямо затруднение за световното възобновяване “, сподели Георгиева.
„ Тази двойна рецесия - пандемична и военна - и способността ни да се оправим с нея се усложняват в допълнение от различен възходящ риск: фрагментацията на международната стопанска система и обособяването на геополитически блокове с разнообразни търговски и софтуерни стандарти, платежни системи и аварийни валути. Подобна тектонична смяна ще докара до мъчително високи разноски за пригаждане. Веригите за доставки, научноизследователската и развойна активност и индустриалните мрежи ще бъдат прекратени и ще би трябвало да се преизградят “, предизвести още Кристалина Георгиева.
Основната тежест на тези разтърсвания ще понесат бедните страни и хора.
„ Тази фрагментация на световното ръководство е може би най-сериозното предизвикателство пред учредената на правила рамка, която ръководи интернационалните и икономическите връзки повече от 75 години и спомага за забележителното възстановяване на виталния стандарт в целия свят “, продължава Георгиева, допълвайки,че това може да докара до цялостна неспособност да бъдат посрещнати други световни провокации - като да вземем за пример екзистенциалната опасност от изменението на климата.
Наред с това вероятностите са извънредно несигурни - доста над естествения диапазон. Войната и глобите могат да ескалират. Възможно е да се появят нови разновидности на Covid. Реколтите могат да се провалят.
„ Преди войната Русия и Украйна осигуряваха 28 % от международния експорт на пшеница; Русия и Беларус осигуряваха 40 % от износа на поташ — значим тор. Сега цените на зърното и царевицата се повишават, а водачите в Африка и Близкия изток ми споделят, че доставките са на изчерпване “, продължава шефът на МВФ. „ Продоволствената неустановеност е мотив за съществено безпокойствие. Трябва да действаме в този момент с многостранна самодейност за подсилване на продоволствената сигурност. Алтернативата е ужасна: повече апетит, повече беднотия и повече обществени безредици — изключително в страни, които от години се борят да избегнат неустойчивостта и споровете “.
Цените на храните и силата, както и проблемите във веригата за доставки, не престават да тласкат инфлацията нагоре. В развитите стопански системи тя към този момент доближава четиридесетгодишен връх. „ Прогнозираме, че инфлацията ще остане висока по-дълго, в сравнение с предполагахме до скоро “, сподели Георгиева. „ Това е най-сложната политическа среда, в която сме попадали в границите на нашия живот, и тя ни изправя пред извънредно сложен избор: Как политиците могат да овладеят високата инфлация и възходящия дълг, като в същото време запазят сериозните разноски и изградят основи за резистентен напредък? “.
В това връзки тя очерта непосредствените цели: да се постави завършек на войната в Украйна, да се противодейства на пандемията и да се решат проблемите с инфлацията и дълга.
„ Докато се надяваме на мир, би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да помогнем на Украйна и на всички останали наранени страни. От наша страна МВФ даде незабавно финансиране в размер на 1,4 милиарда $, с цел да подкрепи Украйна да посрещне непосредствените си потребности от разноски. Миналата седмица открихме и специфична сметка, която дава на донорите сигурен метод за даване на по-нататъшно финансиране на Украйна. Заедно с интернационалните сътрудници се приготвяме за огромните старания за възобновяване, които ще бъдат нужни след края на войната. Работим интензивно, с цел да подкрепим и мощно засегнатите съседи на Украйна като Молдова — страна с население от едвам 2,6 милиона души, която към този момент е приела над 400 000 бежанци. Увеличаваме поддръжката си за 20-те % от нашите страни членки, които се намират в несигурно състояние или са наранени от спор “, изброи Кристалина Георгиева./БГНЕС
" Възстановяването в международен мащаб към този момент губеше инерция още преди войната в Украйна, частично заради разстройствата, свързани с варианта Омикрон. През януари понижихме прогнозата си за световния напредък до 4,4% през 2022 година Оттогава насам вероятностите се утежниха доста, основно заради войната и нейните последствия. Инфлацията, стягането на финансовите условия и честите, широкообхватни локдауни в Китай - причиняващи нови усложнения в международните вериги за доставки - също натежават върху икономическата интензивност. В резултат на това предвиждаме в допълнение намаляване на международния напредък за 2022 година и 2023 година “, съобщи ръководещият шеф на МВФ.
За благополучие, в множеството страни съгласно нея растежът ще остане позитивен. Въпреки това въздействието на войната ще способства за намаление на прогнозите за 143 стопански системи през тази година, което съставлява 86 % от международния Брутният вътрешен продукт. " Перспективите варират доста в другите страни - от пагубни стопански загуби в Украйна и мощен спад в Русия до страни, които ще се сблъскат с вторичните резултати от войната посредством стокови, търговски и финансови канали ", изясни тя.
Според Георгиева вносителите на храни и сила от Африка, Близкия изток, Азия и Европа са измежду страните, които ще се сблъскат с по-бавен напредък. Същевременно по-високите цени на суровините основават вероятности за по-висок напредък в доста страни експортьорки на нефт, газ и метали. Въпреки това тези позитивни фактори не са задоволителни, с цел да компенсират спада на растежа в международен мащаб, провокиран значително от войната, сподели Георгиева.
Георгиева твърди, че международната стопанска система е изправена пред рецесия поради пандемията и нашествието на Русия в Украйна.
" Просто казано, ние сме изправени пред поредно връхлитащи ни рецесии. Първо, пандемията: тя прекатурна живота и стопанските системи ни с главата надолу — и към момента не е завършила. Продължаващото разпространяване на вируса може да докара до появяването на още по-заразни или още по-лоши, по-смъртоносни варианти, които да провокират нови разтърсвания и още по-голямо разминаване сред богатите и бедните страни. Второ, войната: Нахлуването на Русия в Украйна, с опустошителни последствия за украинската стопанска система, провокира шокови талази в целия свят ", сподели Георгиева в текста на речта си. " Икономическите последствия от войната се популяризират бързо и далеко, в прилежащите страни и отвън тях, като най-силно засягат най-уязвимите групи от популацията в света ", споделя ръководителят на МВФ.
„ Повечето нововъзникващи и разрастващи се страни се борят освен с икономическите последствия от войната, само че и с последствията от пандемичната рецесия. Това включва загуба на работни места и на познания - разноски, които се поемат най-много от дамите и младежите “, сподели тя.
Георгиева означи, че до този миг " стотици милиони фамилии " по света към този момент са се сблъскали с намаляващи приходи и възходящи цени на силата и храните.
„ Войната утежни ситуацията и заплашва да усили неравенството. За първи път от доста години насам инфлацията се трансформира в ясна и действителна заплаха за доста страни по света. Това е голямо затруднение за световното възобновяване “, сподели Георгиева.
„ Тази двойна рецесия - пандемична и военна - и способността ни да се оправим с нея се усложняват в допълнение от различен възходящ риск: фрагментацията на международната стопанска система и обособяването на геополитически блокове с разнообразни търговски и софтуерни стандарти, платежни системи и аварийни валути. Подобна тектонична смяна ще докара до мъчително високи разноски за пригаждане. Веригите за доставки, научноизследователската и развойна активност и индустриалните мрежи ще бъдат прекратени и ще би трябвало да се преизградят “, предизвести още Кристалина Георгиева.
Основната тежест на тези разтърсвания ще понесат бедните страни и хора.
„ Тази фрагментация на световното ръководство е може би най-сериозното предизвикателство пред учредената на правила рамка, която ръководи интернационалните и икономическите връзки повече от 75 години и спомага за забележителното възстановяване на виталния стандарт в целия свят “, продължава Георгиева, допълвайки,че това може да докара до цялостна неспособност да бъдат посрещнати други световни провокации - като да вземем за пример екзистенциалната опасност от изменението на климата.
Наред с това вероятностите са извънредно несигурни - доста над естествения диапазон. Войната и глобите могат да ескалират. Възможно е да се появят нови разновидности на Covid. Реколтите могат да се провалят.
„ Преди войната Русия и Украйна осигуряваха 28 % от международния експорт на пшеница; Русия и Беларус осигуряваха 40 % от износа на поташ — значим тор. Сега цените на зърното и царевицата се повишават, а водачите в Африка и Близкия изток ми споделят, че доставките са на изчерпване “, продължава шефът на МВФ. „ Продоволствената неустановеност е мотив за съществено безпокойствие. Трябва да действаме в този момент с многостранна самодейност за подсилване на продоволствената сигурност. Алтернативата е ужасна: повече апетит, повече беднотия и повече обществени безредици — изключително в страни, които от години се борят да избегнат неустойчивостта и споровете “.
Цените на храните и силата, както и проблемите във веригата за доставки, не престават да тласкат инфлацията нагоре. В развитите стопански системи тя към този момент доближава четиридесетгодишен връх. „ Прогнозираме, че инфлацията ще остане висока по-дълго, в сравнение с предполагахме до скоро “, сподели Георгиева. „ Това е най-сложната политическа среда, в която сме попадали в границите на нашия живот, и тя ни изправя пред извънредно сложен избор: Как политиците могат да овладеят високата инфлация и възходящия дълг, като в същото време запазят сериозните разноски и изградят основи за резистентен напредък? “.
В това връзки тя очерта непосредствените цели: да се постави завършек на войната в Украйна, да се противодейства на пандемията и да се решат проблемите с инфлацията и дълга.
„ Докато се надяваме на мир, би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да помогнем на Украйна и на всички останали наранени страни. От наша страна МВФ даде незабавно финансиране в размер на 1,4 милиарда $, с цел да подкрепи Украйна да посрещне непосредствените си потребности от разноски. Миналата седмица открихме и специфична сметка, която дава на донорите сигурен метод за даване на по-нататъшно финансиране на Украйна. Заедно с интернационалните сътрудници се приготвяме за огромните старания за възобновяване, които ще бъдат нужни след края на войната. Работим интензивно, с цел да подкрепим и мощно засегнатите съседи на Украйна като Молдова — страна с население от едвам 2,6 милиона души, която към този момент е приела над 400 000 бежанци. Увеличаваме поддръжката си за 20-те % от нашите страни членки, които се намират в несигурно състояние или са наранени от спор “, изброи Кристалина Георгиева./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ