БоДжо - рошав, скандален или просто гениален
" Тайнс " уволнява Борис Джонсън поради фиктивен цитатНовият английски министър председател има цветистия език на Тръмп, свети с знания по античната литература и философия
Гласовете към този момент са преброени и народът реши… Пардон! Консервативната партия реши, че новият министър-председател на Англия ще се споделя Александър Борис де Пфефел Джонсън – прочут на всички като Борис Джонсън и именуван леко пейоративно от медии на Острова БоДжо. Бившият публицист, някогашен кмет и някогашен външен министър получи 66% от гласовете на съпартийците си в конкуренцията със настоящия първи посланик Джереми Хънт и единствено удостовери своето от дълго време чакано „ навлизане “ на „ Даунинг Стрийт “ 10.
Когато афектираният на гласоподавателите Дейвид Камерън подаде оставка и подмятна Брекзит на своя правоприемник, на всички се струваше, че знаят кой ще го наследи и кого самият той има поради. Но събитията се развиха по различен метод – английският ръководещ хайлайф прибегна до неочакван ход, с цел да избегне политическо земетресение. Управляващите консерватори смениха курса и вместо на Борис заложиха на Тереза Мей. Тя бе компромисна фигура и настоящ министър в кабинета на Камерън.
Явно за доста политически специалисти още тогава бе ясно, че тя няма да може да се оправи със задачата да изведе страната си от Европейския съюз. И не тъй като е слаб политик, а тъй като самата тя бе съперник на Брекзит – изтъкнат член на крилото в партията на торите, настояващо за оставане в Европейски Съюз. Затова и при нейното ръководство нямаше крепко натискане на педала на газта за овакантяване, а по-скоро любовна балада с Евросъюза за договаряне на сложни, а на моменти даже невъзможни неща.
Обречен на Брекзит?
Джонсън по своя воля и Англия по волята на референдум се борят към този момент три години да се измъкнат от хватката на Европейския съюз, откакто пожелаха да го изоставен. И колкото повече гласувалите за Брекзит упорстваха по-бързо да се махнат от Европейски Съюз, толкоз по-яростна ставаше риториката на самия Борис в името на тази цел. Това го и изведе отпред на партията и страната, тъй като авансово беше ясно, че множеството членове на консервативната партия са поддръжници на напускането. И още нещо, с което Борис Джонсън завоюва – той се закле, че ще изкара страната от Евросъюза до 31 октомври тази година, като ще го стори даже и в случай че не успее да реализира договорка за излизането.
Някои биха споделили, че е прекомерно точно той да се прави на толкоз твърдолинеен, тъй като позицията му по Брекзит нееднократно се е променяла. Макар да не харесва Европейския съюз, чието развиване следи като публицист още от края на 90-те години на предишния век, първоначално Борис Джонсън е леко изплашен от комплицирания развой. Стига се до такава степен, че написа публикация за своята колонка в „ Дейли Телеграф “ (за която всякога му заплащат по 5000 паунда!), като мощно се афишира за оставане в Европейски Съюз. Но по-късно ненадейно сменя курса и текста, и се афишира за Брекзит. От една страна прави това, с цел да подразни недолюбвания от него Дейвид Камерън. По-интересното е, че по този начин в известна степен и в типично собствен жанр се обръща към така наречен Залог на Паскал. В своите „ Мисли “ великият френски мъдрец Блез Паскал изяснява, че залага на съществуването на Господ, не тъй като е уверен в това, а тъй като след гибелта си би бил двойно подсигурен...
Сега, откакто уверено бе посочен за водач на торите и нов министър председател Борис мъчно ще може да се изхвърля със скандални изявления по адрес на висши брюкселски служители, на свои съперници в самата Англия, а минимум пък на водачите на държавите-членки на Европейски Съюз. Нищо, че дипломацията не е мощната му страна, което се видя в двете години (2016-2018), в които парадоксално заемаше поста на посланик номер едно на Острова.
Недоволството против концепцията му за „ корав Брекзит “ бе мощно подкрепено от алегорични представители на английската политика, измежду тях трима някогашни министър председатели – лейбъристите Тони Блеър и Гордън Браун, и остарелия реакционер Джон Мейджър (поел в миналото юздите на ръководството от самата Маргарет Тачър. Никакви паралели със сегашната обстановка!). Способностите на Борис като шмекер (в България бихме споделили хитрец!) сигурно ще му оказват помощ обаче да завоюва известна поддръжка за бъдещите си дейности по Брекзит. Нищо че съперниците към този момент стартират да се редят на опашка: водачите на Европейски Съюз са първи в редицата, а след тях твърдо се подреждат опозиционните лейбъристи, шотландските националисти на Никола Стърджън и още доста други „ фенове “ на Борис.
Radix malorum
Бивш кмет на Лондон (2008-2016) Борис Джонсън е роден на 19 юни 1964 година в Манхатън, Ню Йорк, където татко му Стенли Джонсън учи стопанска система. Получава и английско, и американско поданство.
През идващите няколко години фамилията живее в Англия, а през 1973 година се мести в Брюксел, откакто Стенли Джонсън стартира работа в Европейската комисия. По бащина линия Борис е потомък на Али Кемал бей, който за малко е бил министър в държавно управление на Османската империя.
По-късно Борис Джонсън учи в колежа Итън, а по-късно в Белиъл колидж, Оксфорд. Там е част от поколението студенти, които в бъдеще преобладават английската политика – Дейвид Камерън, Уилям Хейг, Майкъл Гоув, Джереми Хънт. Впрочем в Итън са приключили 19 министър-председатели на Англия.
В края на 1987 година Джонсън стартира работа като стажант във в. „ Таймс “, само че е уволнен поради фиктивен от него откъс на историка сър Колин Лукас. Продължава кариерата си в „ Дейли Телеграф “ и през 1989 година е изпратен в Брюксел, с цел да отразява работата на Европейската комисия.
Отявлен критик на комисията на Жак Делор, той е един от дребното евроскептични публицисти в града. Много от сътрудниците му подлагат на критика публикациите и упорстват, че те съдържат измислици, имащи за цел да дискредитират евроинституцията. По този метод Джонсън си построява известност на сериозен евроскептик.
В политиката влиза през 2001 година, когато печели депутатско място от редиците на Консервативната партия. Трупа поддръжката на съпартийците си за кметските избори в Лондон през 2008 година и надделява на балотаж тогавашния градоначалник Кен Ливингстън.
През 2016 година – още веднъж народен представител, към този момент е главен мотор на акцията за английското овакантяване на Европейския съюз. Месец след референдума за Брекзит, на който жителите споделят „ да “ на развода с Брюксел, новата премиерка Тереза Мей го назначава за външен министър. Заради несъгласия с метода, по който Мей води договарянията за Брекзит, две години по-късно Джонсън подава оставка, а преди два месеца удостовери, че е претендент за лидерския пост в Консервативната партия и надлежно за министър председател.
Символ на политическата неучтивост
Противоречията в кариерата (а също и в живота) на Борис Джонсън в най-голяма степен се дължат на необуздания му език. В сегашните времена на популизъм и въодушевление по политици като Тръмп, правилно е, стилът му се харесва на много гласоподаватели, прави го да наподобява живописен, само че надали ще му е от изгода в работата на „ Даунинг Стрийт “ 10. За едни той е извънредно колоритен, а за други безпределно разпасан.
Ярка и изпълнена с необхватен брой идиоматични изрази, лексиката на Джонсън, най-малко хипотетично, може да се окаже препъникамък в контактите му с пресата (най-малкият му проблем!), само че и с задграничните водачи. А тъкмо в този миг на неспирна дипломатическа интензивност неговият парещ манталитет може да аргументи вреди.
В същото време дано имаме едно мислено, че новият лидер на торите в никакъв случай не стига до оскърбления, а най-много насища своите оценки с ярки характерности. Тук публицистите на Острова напомнят с подигравка, че доста от чиновниците на английския Форин офис, чиито началник Борис бе две години, и до ден сегашен не могат да се опомнят. „ Файненшъл таймс “ вкара чили в манджата, като напомни, че 9 юли 2018 година, когато Джонсън подаде оставка от външното министерство, бе разгласен от някогашните му подчинени за „ Ден на освобождението “. Сещайки се за наследството на Борис Джонсън във Форин офис, шотландската първа министърка Никола Стърджън възкликна: „ Той не демонстрира даже и минимално равнище на подготвеност, съвестност или на практика опит за тази служба. “ Но в това отношение пък други представители вършат към този момент необичайно звучащия паралел сред Джонсън и безконечния образец за британците Уинстън Чърчил. Макар да е бил един от най-слабите в историята на страната министри на финансите по-рано в кариерата си, години по-късно Чърчил става популярен министър-председател.
За кожата на един дипломат
Гафовете на Борис в двете години на поста му като външен министър, а и по-късно, несъмнено са доста. Като „ непатриотичен “ бе оценен неговият метод към случая с приключването на дипломатически грами с нелицеприятни оценки за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп от английския дипломат във Вашингтон Ким Дарък. Впрочем за първи път Тръмп по този начин намерено побесня във връзка на абсурда. Борис незабавно изпъкна измежду водещите английски политици, като отхвърли в изявление за БиБиСи да поддържа низвергнатия посланик.
А когато на идващия ден Дарък подаде оставка заместник-министърът на външните работи на Англия Алан Дънкан (и той отстъпил поста предишния понеделник) гръмогласно разгласи, че Джонсън „ в действителност е бутнал под рейса един великолепен посланик, с цел да угоди на персоналните си ползи “. Под ползи, несъмнено, той имаше поради желанието на Борис да укрепи още повече връзките с Тръмп, разчитайки на скорошно съглашение за свободна търговия със Съединени американски щати. Подобно достижение Джонсън незабавно ще запише като собствен огромен плюс пред гласоподавателите, само че по-практичната му стойност е, че ще понижи ненапълно икономическите вреди от Брекзит.
Интересно и комплицирано бъдеще
Англия я чака забавно въпреки и комплицирано бъдеще. Идването на власт в страната на подобен ослепителен, само че и спорен политик като Борис Джонсън ще изнерви аудиторията вкъщи и в чужбина до дъно. Често съпоставят Борис Джонсън с Доналд Тръмп. Такова обаче не е напълно правилно, тъй като, за разлика от Тръмп, новият водач на Англия в никакъв случай не се е занимавал с бизнес и не е от лигата на свръхбогатите. А и Борис има преимущества, които рядко се виждат, поради цветистите му изяви (които пък са в стила на Тръмп!). Той е високоинтелигентен. Още от годините, в които следва в Итън, Джонсън свети на полето на знанието с преодоляването на риториката, а също и с ползите си в региона на античната литература и философия. Дано тези негови преимущества поизменят настоящия му манталитет и намерят положително приложение в работата му и най-много в метода, по който той преценя актуалния свят. Защото политиката на водача на велика мощ като Англия би трябвало да е безгрешна.
Гласовете към този момент са преброени и народът реши… Пардон! Консервативната партия реши, че новият министър-председател на Англия ще се споделя Александър Борис де Пфефел Джонсън – прочут на всички като Борис Джонсън и именуван леко пейоративно от медии на Острова БоДжо. Бившият публицист, някогашен кмет и някогашен външен министър получи 66% от гласовете на съпартийците си в конкуренцията със настоящия първи посланик Джереми Хънт и единствено удостовери своето от дълго време чакано „ навлизане “ на „ Даунинг Стрийт “ 10.
Когато афектираният на гласоподавателите Дейвид Камерън подаде оставка и подмятна Брекзит на своя правоприемник, на всички се струваше, че знаят кой ще го наследи и кого самият той има поради. Но събитията се развиха по различен метод – английският ръководещ хайлайф прибегна до неочакван ход, с цел да избегне политическо земетресение. Управляващите консерватори смениха курса и вместо на Борис заложиха на Тереза Мей. Тя бе компромисна фигура и настоящ министър в кабинета на Камерън.
Явно за доста политически специалисти още тогава бе ясно, че тя няма да може да се оправи със задачата да изведе страната си от Европейския съюз. И не тъй като е слаб политик, а тъй като самата тя бе съперник на Брекзит – изтъкнат член на крилото в партията на торите, настояващо за оставане в Европейски Съюз. Затова и при нейното ръководство нямаше крепко натискане на педала на газта за овакантяване, а по-скоро любовна балада с Евросъюза за договаряне на сложни, а на моменти даже невъзможни неща.
Обречен на Брекзит?
Джонсън по своя воля и Англия по волята на референдум се борят към този момент три години да се измъкнат от хватката на Европейския съюз, откакто пожелаха да го изоставен. И колкото повече гласувалите за Брекзит упорстваха по-бързо да се махнат от Европейски Съюз, толкоз по-яростна ставаше риториката на самия Борис в името на тази цел. Това го и изведе отпред на партията и страната, тъй като авансово беше ясно, че множеството членове на консервативната партия са поддръжници на напускането. И още нещо, с което Борис Джонсън завоюва – той се закле, че ще изкара страната от Евросъюза до 31 октомври тази година, като ще го стори даже и в случай че не успее да реализира договорка за излизането.
Някои биха споделили, че е прекомерно точно той да се прави на толкоз твърдолинеен, тъй като позицията му по Брекзит нееднократно се е променяла. Макар да не харесва Европейския съюз, чието развиване следи като публицист още от края на 90-те години на предишния век, първоначално Борис Джонсън е леко изплашен от комплицирания развой. Стига се до такава степен, че написа публикация за своята колонка в „ Дейли Телеграф “ (за която всякога му заплащат по 5000 паунда!), като мощно се афишира за оставане в Европейски Съюз. Но по-късно ненадейно сменя курса и текста, и се афишира за Брекзит. От една страна прави това, с цел да подразни недолюбвания от него Дейвид Камерън. По-интересното е, че по този начин в известна степен и в типично собствен жанр се обръща към така наречен Залог на Паскал. В своите „ Мисли “ великият френски мъдрец Блез Паскал изяснява, че залага на съществуването на Господ, не тъй като е уверен в това, а тъй като след гибелта си би бил двойно подсигурен...
Сега, откакто уверено бе посочен за водач на торите и нов министър председател Борис мъчно ще може да се изхвърля със скандални изявления по адрес на висши брюкселски служители, на свои съперници в самата Англия, а минимум пък на водачите на държавите-членки на Европейски Съюз. Нищо, че дипломацията не е мощната му страна, което се видя в двете години (2016-2018), в които парадоксално заемаше поста на посланик номер едно на Острова.
Недоволството против концепцията му за „ корав Брекзит “ бе мощно подкрепено от алегорични представители на английската политика, измежду тях трима някогашни министър председатели – лейбъристите Тони Блеър и Гордън Браун, и остарелия реакционер Джон Мейджър (поел в миналото юздите на ръководството от самата Маргарет Тачър. Никакви паралели със сегашната обстановка!). Способностите на Борис като шмекер (в България бихме споделили хитрец!) сигурно ще му оказват помощ обаче да завоюва известна поддръжка за бъдещите си дейности по Брекзит. Нищо че съперниците към този момент стартират да се редят на опашка: водачите на Европейски Съюз са първи в редицата, а след тях твърдо се подреждат опозиционните лейбъристи, шотландските националисти на Никола Стърджън и още доста други „ фенове “ на Борис.
Radix malorum
Бивш кмет на Лондон (2008-2016) Борис Джонсън е роден на 19 юни 1964 година в Манхатън, Ню Йорк, където татко му Стенли Джонсън учи стопанска система. Получава и английско, и американско поданство.
През идващите няколко години фамилията живее в Англия, а през 1973 година се мести в Брюксел, откакто Стенли Джонсън стартира работа в Европейската комисия. По бащина линия Борис е потомък на Али Кемал бей, който за малко е бил министър в държавно управление на Османската империя.
По-късно Борис Джонсън учи в колежа Итън, а по-късно в Белиъл колидж, Оксфорд. Там е част от поколението студенти, които в бъдеще преобладават английската политика – Дейвид Камерън, Уилям Хейг, Майкъл Гоув, Джереми Хънт. Впрочем в Итън са приключили 19 министър-председатели на Англия.
В края на 1987 година Джонсън стартира работа като стажант във в. „ Таймс “, само че е уволнен поради фиктивен от него откъс на историка сър Колин Лукас. Продължава кариерата си в „ Дейли Телеграф “ и през 1989 година е изпратен в Брюксел, с цел да отразява работата на Европейската комисия.
Отявлен критик на комисията на Жак Делор, той е един от дребното евроскептични публицисти в града. Много от сътрудниците му подлагат на критика публикациите и упорстват, че те съдържат измислици, имащи за цел да дискредитират евроинституцията. По този метод Джонсън си построява известност на сериозен евроскептик.
В политиката влиза през 2001 година, когато печели депутатско място от редиците на Консервативната партия. Трупа поддръжката на съпартийците си за кметските избори в Лондон през 2008 година и надделява на балотаж тогавашния градоначалник Кен Ливингстън.
През 2016 година – още веднъж народен представител, към този момент е главен мотор на акцията за английското овакантяване на Европейския съюз. Месец след референдума за Брекзит, на който жителите споделят „ да “ на развода с Брюксел, новата премиерка Тереза Мей го назначава за външен министър. Заради несъгласия с метода, по който Мей води договарянията за Брекзит, две години по-късно Джонсън подава оставка, а преди два месеца удостовери, че е претендент за лидерския пост в Консервативната партия и надлежно за министър председател.
Символ на политическата неучтивост
Противоречията в кариерата (а също и в живота) на Борис Джонсън в най-голяма степен се дължат на необуздания му език. В сегашните времена на популизъм и въодушевление по политици като Тръмп, правилно е, стилът му се харесва на много гласоподаватели, прави го да наподобява живописен, само че надали ще му е от изгода в работата на „ Даунинг Стрийт “ 10. За едни той е извънредно колоритен, а за други безпределно разпасан.
Ярка и изпълнена с необхватен брой идиоматични изрази, лексиката на Джонсън, най-малко хипотетично, може да се окаже препъникамък в контактите му с пресата (най-малкият му проблем!), само че и с задграничните водачи. А тъкмо в този миг на неспирна дипломатическа интензивност неговият парещ манталитет може да аргументи вреди.
В същото време дано имаме едно мислено, че новият лидер на торите в никакъв случай не стига до оскърбления, а най-много насища своите оценки с ярки характерности. Тук публицистите на Острова напомнят с подигравка, че доста от чиновниците на английския Форин офис, чиито началник Борис бе две години, и до ден сегашен не могат да се опомнят. „ Файненшъл таймс “ вкара чили в манджата, като напомни, че 9 юли 2018 година, когато Джонсън подаде оставка от външното министерство, бе разгласен от някогашните му подчинени за „ Ден на освобождението “. Сещайки се за наследството на Борис Джонсън във Форин офис, шотландската първа министърка Никола Стърджън възкликна: „ Той не демонстрира даже и минимално равнище на подготвеност, съвестност или на практика опит за тази служба. “ Но в това отношение пък други представители вършат към този момент необичайно звучащия паралел сред Джонсън и безконечния образец за британците Уинстън Чърчил. Макар да е бил един от най-слабите в историята на страната министри на финансите по-рано в кариерата си, години по-късно Чърчил става популярен министър-председател.
За кожата на един дипломат
Гафовете на Борис в двете години на поста му като външен министър, а и по-късно, несъмнено са доста. Като „ непатриотичен “ бе оценен неговият метод към случая с приключването на дипломатически грами с нелицеприятни оценки за президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп от английския дипломат във Вашингтон Ким Дарък. Впрочем за първи път Тръмп по този начин намерено побесня във връзка на абсурда. Борис незабавно изпъкна измежду водещите английски политици, като отхвърли в изявление за БиБиСи да поддържа низвергнатия посланик.
А когато на идващия ден Дарък подаде оставка заместник-министърът на външните работи на Англия Алан Дънкан (и той отстъпил поста предишния понеделник) гръмогласно разгласи, че Джонсън „ в действителност е бутнал под рейса един великолепен посланик, с цел да угоди на персоналните си ползи “. Под ползи, несъмнено, той имаше поради желанието на Борис да укрепи още повече връзките с Тръмп, разчитайки на скорошно съглашение за свободна търговия със Съединени американски щати. Подобно достижение Джонсън незабавно ще запише като собствен огромен плюс пред гласоподавателите, само че по-практичната му стойност е, че ще понижи ненапълно икономическите вреди от Брекзит.
Интересно и комплицирано бъдеще
Англия я чака забавно въпреки и комплицирано бъдеще. Идването на власт в страната на подобен ослепителен, само че и спорен политик като Борис Джонсън ще изнерви аудиторията вкъщи и в чужбина до дъно. Често съпоставят Борис Джонсън с Доналд Тръмп. Такова обаче не е напълно правилно, тъй като, за разлика от Тръмп, новият водач на Англия в никакъв случай не се е занимавал с бизнес и не е от лигата на свръхбогатите. А и Борис има преимущества, които рядко се виждат, поради цветистите му изяви (които пък са в стила на Тръмп!). Той е високоинтелигентен. Още от годините, в които следва в Итън, Джонсън свети на полето на знанието с преодоляването на риториката, а също и с ползите си в региона на античната литература и философия. Дано тези негови преимущества поизменят настоящия му манталитет и намерят положително приложение в работата му и най-много в метода, по който той преценя актуалния свят. Защото политиката на водача на велика мощ като Англия би трябвало да е безгрешна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ