Ето как да се преборим с тревожността
Такова събитие като тревога е съществувало постоянно и на всички места. Дори нашите прародители са го изпитвали във връзка на сигурността си. А през днешния ден тази тематика е толкоз настояща, че се е трансформирала в част от всекидневието ни и е нормална за всички нас наред с терзанията и страховете.
Тревожността се дефинира като „ прекарване на прочувствен дискомфорт, предусещане за грозяща заплаха “, „ положение, което поражда като прочувствена реакция на стресова обстановка и по време на което усещаме напрежение, безпокойствие ”. Тези страсти отключват освобождението на един хормон (адреналин), който провокира телесни и душевен промени, които ни предизвестяват, че е налице заплашителна обстановка. След като заплахата е минала, тези краткотрайни промени отзвучават. От друга страна обаче, терзанията, страхът и тревогата са от витална значимост за нашето оцеляване, тъй като ни приготвят да се оправяме със напрежението и заплахите.
Представете си, че през уикенда сте отишли на някоя хижа да релаксирате и както се разхождате в гората, внезапно чувате тътен и пред вас изниква заблудило се диво прасе. В този миг ще усетите по какъв начин равнището на адреналина пораства и сърцето ви отива в гърлото. Настръхвате, тялото ви се стяга и всичко, за което можете да мислите в този миг, е вашата сигурност. Нищо друго няма значение. По-късно, когато си спомняте за случката, ще се удивите от откритието, че не можете да обясните от кое място ви е пристигнала сила и по какъв начин сте намерили сили да бягате толкоз бързо, че животното да не ви настигне.
Това, което усещаме в този миг, е увеличено мускулно напрежение, учестено дишане, сърцетуптене, нараснало кръвно налягане. Това са телесните промени при прекарването на стрес.
Ако реакцията към стрес се трансформира в хронична или несъразмерна, ние прекосяваме върховата си форма и действената интензивност стартира да спада. Телесните чувства стават доста неприятни, мускулното напрежение минава в мускулен дискомфорт в цялото тяло. Това може да се прояви като главоболие, болки в раменете, врата и гърдите, затруднено дишане, трептене и уязвимост в крайниците, интензивен пулс (сърцебиене), виене на свят. Тогава към този момент може да приказваме за непрекъсната тревога.
Естествено, всеки от нас има свое оптимално или желателно равнище на тревога. Има категории хора, чиято тревога е доста висока и съставлява действителна опасност за самооценката и дори за жизнедеятелността.
И с цел да внеса изясненост , ви предлагам едно условно разделяне на равнищата на тревога, като желая да поясня, че всички те са съпроводени с телесните чувства, разказани нагоре. Освен това границата сред равнищата е толкоз фина, съвсем незабележима, и може да ви се стори, че сте ту в едно, ту в друго равнище или пък да не съумеете персонално за себе си да определите къде тъкмо сте.
Първо равнище – неголяма паника. Това са прояви като напрежение, нараснало внимание (нащрек), дискомфорт. „ Трепери ми под лъжичката... ” Такова положение не носи опасност, само че дава сигнал, че скоро тревогата ще бъде по-силна. Много постоянно, преживявайки такова положение, даже не можем да кажем от кое място идва и какво го е провокирало.
На второ нив о чувството за вътрешно напрежение пораства, страстите стават негативни, всичко, което е било неутрално, става значимо, все едно го гледаме през лупа. Налягат ни мрачни мисли, ставаме раздразнителни и като похлупак на всичко сме в положение на непрекъснато очакване на нещо, което не знаем какво е.
На трето равнище се появява самата (истинската) паника. Ние претърпяваме неопределена опасност, възприятие за неразбираема заплаха. Тук се появява и упованието за опасността и заплахата, че в близкото бъдеще „ безусловно ” (убедени сме) ще ни се случи нещо неприятно (най-често съдбовна болест), което няма да можем да предотвратим.
Четвъртото равнище е чувство за неизбежна, надигаща се злополука, което поражда вследствие на последователното повишаване на паниката и се показва в възприятие на смут. При това прекарването е обвързвано не със наличието на възприятията, а единствено с възходящата паника. Тук се появява мощният боязън, че сме изгубили контрола и нищо не ни е подвластно. „ Какво ще върша, в случай че ми се случи... няма да се оправя. ”
Най-високото равнище е тревожно-боязливата възбуденост, появява се нужда от двигателно разреждане, паническо търсене на помощ. Много постоянно на това равнище ние хукваме към най-близката поликлиника или болница, с цел да проверим от какво сме заболели и какво тъкмо се случва с нас. И оставаме доста учудени, когато лекарите ни споделят, че ни няма нищо, даже спорим с тях. Чувстваме се уплашени, неразбрани и страхът, че още веднъж ще преживеем този смут, ни сковава. „ Как по този начин ми няма нищо, откакто се усещам непрекъснато зле и всеки миг ще получа инфаркт или инсулт! ” Точно на това равнище един мой клиент ми сподели: „ Не съм сигурен, че идващия път ще съумея да се добера до болничното заведение ”. Той непрекъснато търсеше удостоверение, че в действителност получава инфаркт. Естествено, не го получи и се радва на великолепно здраве.
Нивата на тревога се ускоряват по време на и след стрес, рецесия. Те може да се покачват при дълго психо-емоционално напрежение, тогава ние с години живеем с непрекъснато изпитвана паника. Психологията на тревогата приказва за това, че хората със мощна тревога
са насочени не към сегашното, а към бъдещето . Доколкото те в бъдещето виждат неприятни за себе си облици, обстановки, условия и такива разновидности на негативно развиване на събитията са доста. Една такава мисъл провокира редица физиологични реакции, като повишение на адреналина и артериалното налягане. На фона на всичко това самочувствието се намалява. Когато сме тревожни, се усещаме комплицирани, даже си мислим, че полудяваме, мислите не са ни подвластни.
Страхуваме се от всичко, само че най-вече от сърдечен припадък, полудяване, загуба на надзор над себе си, гибел, неизлечима болест, припадъци, да не причиним щета на себе си или на окръжаващите, от проблеми с дишането. Затова диагностиката и снижаването на равнището на тревога са извънредно значими.
С тревогата са свързани също по този начин и психическите разстройства като уплахи, меланхолия, нервност, натрапливи положения. Тревогата постоянно се появява и от това, че
непрекъснато чакаме крах , изключително в общуването с окръжаващите, и от това, че не можем вярно да оценим дадена обстановка.
Тревожността оказва отрицателно влияние върху развиването на личността ни. Ако има тревога, значи в личността има нещо неблагополучно. В такива случаи тревогата се демонстрира в беззащитност, нерешителност в себе си, в преувеличаване значимостта на обстановката и чувство за изтощение пред нея. Това ни кара да се затваряме в себе си и да станем плахи и нерешителни. Започваме да отлагаме, появява се лъжливото чувство, че в миналото в неизмеримото бъдеще, като се успокоим и всичко премине, „ ще се вземем в ръце ”. Естествено, това не се случва, а казусът се задълбочава.
Вероятно ще попитате: Какви са в действителност аргументите за тази тревога? Само от напрежението ли е провокирана?
Предава ли се по завещание? Няма еднопосочен отговор. Някои откриватели считат, че се предава, тъй като е обвързвана с особености на обмяната на веществата. Други са на мнение, че обмяната на веществата няма никакво значение и повода за тревогата е навикът. Той се придобива в детството от майката посредством избрани душевен механизми. Детето, което се намира покрай майката, която изпитва възприятие на паника, несъзнателно се научава да бъде обезпокоително. По други наблюдения болшинството от високотревожните хора могат да проследят началото на своето положение обратно в предишното до някое събитие в живота им, което е провокирало нерешителност и боязън.
