Световното изложение в Париж през 1900 година е името и

Световното ревю в Париж през 1900 година е името и вдъхновението за откритата преди няколко дни галерия в Галерията за задгранично изкуство. Началото на 20-ти век идва съпроводено от чудеса и съвсем магическа атмосфера – първият дирижабъл, киното и електричеството вършат живота изумителен и друг. Не инцидентно на ревюто в Париж е издигнат специфичен замък на електричеството, на върха на който грее феята на електричеството, която се вижда от целия град. Зад Айфеловата кула на марсово поле се издигат павилионите на страните участнички, всичките обилни, разнообразни и шарени. Филмът, който демонстрира и споделя за всичко това е едно от най-хубавите неща на изложбата. В допълнение във всяка зала има табла с подробни пояснения на български и френски език и това е прелестно многообразие на фона на нормалните експозиции у нас, съпроводени единствено с мънички табелки с имена. 
  Донесените от Париж експонати са част от архива на Petit Palais, издигнат също по това време. Това е един от обичаните ми музеи в Париж, дребен и с невероятна атмосфера, в който всичко е направено точно и красиво с прелестни дребни детайли – от дръжките на прозорците до перилата на стълбите. Изнесени отвън тази конюнктура експонатите са изгубили част от чара си, само че уредниците са създали всичко допустимо да покажат с картини и предмети и да опишат с думи за времето и мястото, за което се отнася изложбата. Последната зала е отдадена на България през 1900 година и присъединяване й в ревюто. Оказва се, че напълно не сме били там като небогати родственици. В София през 1900 година към този момент има електричество за публични потребности и шест трамвайни линии – както в малко европейски столици по това време. Българските създатели основават хубав павилион и творби, наградени с медали на ревюто. Специално по този мотив е основан гербът на София. Показаните на изложбата картини са събрани от няколко музея и дават добра визия за високото равнище на родното изкуство по това време. И в случай че не друго, най-малко се почувствахме европейци на потегляне. 
  Оказа се, че в нормално бедната откъм художествени събития столица сега се случва и друго за отбелязване – Sofia Contemporary – упорит фестивал на модерното изкуство с местоположения и събития из целия град. И въпреки че някои от забавните неща наподобява предстоят, въпреки всичко разгледахме няколко от към този момент наличните. На ъгъла на „ Патриарх Евтимий “ и „ Ангел Кънчев “ остарялата полицейска будка е направена на място за срещи – бяла и с цветя и към този момент очевидно известна, тъй като беше цялостна с насядали младежи, които очевидно се забавляваха. Искрено не разбрах видео инсталацията във Виваком арт хол, потискащо и мощно стилизирано видео, цялостно с принуждение, секс и апокалиптични видения. Затова пък концепцията на Лъчезар Бояджиев -Парк view - осъществена в градинката пред Народната библиотека е доста симпатична. На всяка скамейка е поставена табелка с името на града, който се намира някъде пред погледа ни напред в пространството и до който може да стигнем с мозъка и въображението си и да сме и тук и там. За страдание част от табелките към този момент са откраднати, тъй че побързайте в случай че ви се желае да попътувате на разум до Дамаск, Атина или Венеция.
  София е към този момент същински есенен град, студен и влажен, тъй че малко хубост и фикция са добре пристигнали. За благополучие сега може да получим и от двете.
  Изложбата „ Париж 1900 “ ще продължи в Галерията за задгранично изкуство до 13-ти януари идната година.
  Програмата на Sofia Contemporary е тук.