Je suis Гошо vs Je Suis Марешки |
Сутрин...
В постройката на Народното събрание тече съвещание. На трибуната излизат двама мъже и няколко дами. Те носят тениски.
На тениските написа " Аз съм Марешки ". Всички застават на трибуната на Народното събрание. Фотографите снимат. Телевизиите излъчват онлайн. Марешки го няма. Парламента притихва, цяла България слуша ли слуша...
" Той се би против картелите и падна жертва на неприятните " - споделя момък с навирен тип и скъпи очила. Десетки дописки във всички уеб сайтове и вестници гръмват мигновено. Новината на деня се е родила! Дори новия заем от 2 милиарда, който стана 2,5 милиарда до момента в който мигнем, не можа да бие този невиждан акт на взаимност.
JE SUIS МАРЕШКИ!!! С ТЕБ съдебномедицинска експертиза, ВЕСКО!!!
СЕГА И ВСЯКОГА! И ВО ВЕК ВЕКОВ! АМИН...
Сутрин...
В центъра на дребен град седи уединен възрастен човек, на име Гошо.
Около него няма никого. С напукани ръце той свива насипен тютюн в хартийка. Увива хартийката. След това с език облизва нейния борд. Пали ръчно свитата цигара и се оглежда умувайки. Той умува по какъв начин да избута месеца, тъй като му падна моста на 4,5 и 6 зъб горе вляво и се наложи да върви на ортодонт. И откакто зъболекарят му направи нов мост, се оказа, че към този момент има на какво да яде, само че няма с какви средства да си купи храна... Пенсията отпътува като в оная ария на Владимир Ампов - Лорда - " Дим да ме няма ".
Гошо дръпва още два пъти, след това гаси фаса и потегля към гарата. Там от време на време търсят общи служащи...
По обед. Декларация на депутатите. Опитват се да неодобряват работата на Народното събрание. Марешки пуска текст. В текста той споделя - " Аз съм жертва на неприятните ". Всички медии пишат по какъв начин Марешки споделил, че е жертва на неприятните. Вечерните обзорни излъчвания към този момент са поканили няколко депутати от партията му да приказват. Редакторите на вечерните обзорни излъчвания с тъга си спомнят имената на депутатите на Марешки, само че въпреки всичко ги канят. Очаква се те да кажат значими неща на чисто варненско произношение...
По обед. В дребния град. Гошо седи към гарата. Днес работа не се е появила, тъй като в последните месеци тая пуста пандемия от COVID-19 е банкрутирала не един и двама. " Дали да не взема да ида на следващия ден до София? Там може да застана при хамалите на площад Македония, може да изкарам някой лев? " - се пита Гошо. А в това време установи, че тютюнът му понижава застрашително. " Не трябваше да го върша тоя мост. Все щях да изкарам до идващия месец " - си споделя Гошо.
Следобяд е. В София стачкуващи стоят пред Народното събрание. Малко са. Хората на Марешки към този момент ги няма. Марешки въобще не е идвал. Междувременно към този момент са дали своят вот това-онова, прекроили са си изборния кодекс както им е комфортно. По улиците има хора с други фланелки. На тях написа " Мутри вън ", " Системата ни убива ". Изнасят майки от Народното събрание. Опитали са да се срещнат с депутатите, само че депутатите към този момент не желаят да се срещат с хора. Те са заети да вършат фланелки в поддръжка на своите водачи. А водачите им - е, тях ги няма, почтено казано. Те не са там. А и защо ли да са там...
Следобяд е. В дребния град Гошо седи пред блока, в който живее. Откакто е пенсионер, няма пари за кабелна телевизия. Има глаукома, хипертония, още няколко заболявания и огромна част от парите отиват за медикаменти. Други пък за ток, за вода. С останалата част от парите Гошо се пробва да живее икономично. Макар, че има деца и децата му непрекъснато желаят да му оказват помощ, Гошо не желае да ги натоварва. " Децата си имат толкоз проблеми, защо да ги товаря още " - си споделя той. И, с цел да избута месеца следи промоциите.
Днес в ЛИДЛ има кисело мляко, понижено на 50 стотинки. А на следващия ден в Кауфланд ще пуснат моркови на 60 стотинки килото.
Гошо към момента може да работи това-онова. И гледа да се оправи. Умее да зида, да лепи плочки. И от време на време се хваща да поработва, въпреки, че от дископатията го боли кръста...
Вечер е. Протеста си тече пред " Дондуков ". Демонстранти освиркват Марешки, само че Марешки го няма. Няма ги и депутатите, които го поддържаха с фланелки.
Няма ги и другите депутати. Те седят вкъщи, отпиват от чашите със сингъл малц и гледат стрийм от митингите. " Ха, тия понижиха, няма да паднем " - си мислят те.
По малкия екран дават по какъв начин едни хора оцеляват в една плантация, а други - на някакъв бряг. Дочува се отдалечен лай на кучета, тон от вървящи коли. Топло е, само че към този момент се съмва по-рано.
Вечер е и в дребното градче. Гошо седи и гледа фотография на фамилията си. Двамата му сина са в чужбина. Жена му умря преди няколко години. Гошо си спомня по какъв начин се събираха всяка година на рождения му ден. Как той правеше печен свински бут, а брачната половинка му месеше страхотна баница.
Той целува фотографията на фамилията си. И с треперещи ръце свива последна цигара. Тютюнът свърши. Утре обаче един прочут го викна да лепи плочки в банята му. Ще изкара някой лев, с цел да избута тоя месец.
Телефонът звъни. " Тате, по какъв начин си? " - чува от другия завършек на света Гошо.
" Добре съм, сине! Много съм добре! Особено като знам, че вие сте добре, се усещам отлично! Не, имам си всичко, не се тревожи " - споделя Гошо.
Разказах ви две истории.
Едната е действителна.
Другата - още по-реална.
За Гошо и за Марешки.
За двата свята, в които живеем.
Тези два свята са нашето проклинание. Те са направени по този начин, че да нямат допирни точки.
Знаете ли...
Плюя на тоя вид малоумна народна власт, в която живеем всички.
Плюя на политическите мнения.
Плюя на пропагандата.
Плюя на тези, които се изживяват като последна инстанция.
Плюя на този свят, в който историята на Марешки ни е по-интересна от историята на Гошо.
Това не е моят свят. В моят свят аз съм Гошо. И никак не ми дреме какъв брой значими ви се костват всички клоуни, които гледаме ежедневно по малкия екран.
За мен това в какъв свят живеем се мери по няколко неща. И едното от тях е това дали хората, които не ги дават по тв приемника живеят почтено.
Е, по какъв начин мислите? Живеят ли по този начин?
И с това ви оставям.
И излизам. И, в случай че видя Гошо, ще му купя пакет тютюн.
А Марешки... е, него няма да го видя. Там, където живеем ние, елитът ни не стъпва.
Вероятно тъй като е под достолепието му.
А вие изберете страна. Не политическа. Повръща ми се от политическата действителност и от политическия хайлайф.
Изберете страна. Между Гошо и всички останали.
Аз предпочитам Гошо.
И ви оставям...
Венци Мицов
В постройката на Народното събрание тече съвещание. На трибуната излизат двама мъже и няколко дами. Те носят тениски.
На тениските написа " Аз съм Марешки ". Всички застават на трибуната на Народното събрание. Фотографите снимат. Телевизиите излъчват онлайн. Марешки го няма. Парламента притихва, цяла България слуша ли слуша...
" Той се би против картелите и падна жертва на неприятните " - споделя момък с навирен тип и скъпи очила. Десетки дописки във всички уеб сайтове и вестници гръмват мигновено. Новината на деня се е родила! Дори новия заем от 2 милиарда, който стана 2,5 милиарда до момента в който мигнем, не можа да бие този невиждан акт на взаимност.
JE SUIS МАРЕШКИ!!! С ТЕБ съдебномедицинска експертиза, ВЕСКО!!!
СЕГА И ВСЯКОГА! И ВО ВЕК ВЕКОВ! АМИН...
Сутрин...
В центъра на дребен град седи уединен възрастен човек, на име Гошо.
Около него няма никого. С напукани ръце той свива насипен тютюн в хартийка. Увива хартийката. След това с език облизва нейния борд. Пали ръчно свитата цигара и се оглежда умувайки. Той умува по какъв начин да избута месеца, тъй като му падна моста на 4,5 и 6 зъб горе вляво и се наложи да върви на ортодонт. И откакто зъболекарят му направи нов мост, се оказа, че към този момент има на какво да яде, само че няма с какви средства да си купи храна... Пенсията отпътува като в оная ария на Владимир Ампов - Лорда - " Дим да ме няма ".
Гошо дръпва още два пъти, след това гаси фаса и потегля към гарата. Там от време на време търсят общи служащи...
По обед. Декларация на депутатите. Опитват се да неодобряват работата на Народното събрание. Марешки пуска текст. В текста той споделя - " Аз съм жертва на неприятните ". Всички медии пишат по какъв начин Марешки споделил, че е жертва на неприятните. Вечерните обзорни излъчвания към този момент са поканили няколко депутати от партията му да приказват. Редакторите на вечерните обзорни излъчвания с тъга си спомнят имената на депутатите на Марешки, само че въпреки всичко ги канят. Очаква се те да кажат значими неща на чисто варненско произношение...
По обед. В дребния град. Гошо седи към гарата. Днес работа не се е появила, тъй като в последните месеци тая пуста пандемия от COVID-19 е банкрутирала не един и двама. " Дали да не взема да ида на следващия ден до София? Там може да застана при хамалите на площад Македония, може да изкарам някой лев? " - се пита Гошо. А в това време установи, че тютюнът му понижава застрашително. " Не трябваше да го върша тоя мост. Все щях да изкарам до идващия месец " - си споделя Гошо.
Следобяд е. В София стачкуващи стоят пред Народното събрание. Малко са. Хората на Марешки към този момент ги няма. Марешки въобще не е идвал. Междувременно към този момент са дали своят вот това-онова, прекроили са си изборния кодекс както им е комфортно. По улиците има хора с други фланелки. На тях написа " Мутри вън ", " Системата ни убива ". Изнасят майки от Народното събрание. Опитали са да се срещнат с депутатите, само че депутатите към този момент не желаят да се срещат с хора. Те са заети да вършат фланелки в поддръжка на своите водачи. А водачите им - е, тях ги няма, почтено казано. Те не са там. А и защо ли да са там...
Следобяд е. В дребния град Гошо седи пред блока, в който живее. Откакто е пенсионер, няма пари за кабелна телевизия. Има глаукома, хипертония, още няколко заболявания и огромна част от парите отиват за медикаменти. Други пък за ток, за вода. С останалата част от парите Гошо се пробва да живее икономично. Макар, че има деца и децата му непрекъснато желаят да му оказват помощ, Гошо не желае да ги натоварва. " Децата си имат толкоз проблеми, защо да ги товаря още " - си споделя той. И, с цел да избута месеца следи промоциите.
Днес в ЛИДЛ има кисело мляко, понижено на 50 стотинки. А на следващия ден в Кауфланд ще пуснат моркови на 60 стотинки килото.
Гошо към момента може да работи това-онова. И гледа да се оправи. Умее да зида, да лепи плочки. И от време на време се хваща да поработва, въпреки, че от дископатията го боли кръста...
Вечер е. Протеста си тече пред " Дондуков ". Демонстранти освиркват Марешки, само че Марешки го няма. Няма ги и депутатите, които го поддържаха с фланелки.
Няма ги и другите депутати. Те седят вкъщи, отпиват от чашите със сингъл малц и гледат стрийм от митингите. " Ха, тия понижиха, няма да паднем " - си мислят те.
По малкия екран дават по какъв начин едни хора оцеляват в една плантация, а други - на някакъв бряг. Дочува се отдалечен лай на кучета, тон от вървящи коли. Топло е, само че към този момент се съмва по-рано.
Вечер е и в дребното градче. Гошо седи и гледа фотография на фамилията си. Двамата му сина са в чужбина. Жена му умря преди няколко години. Гошо си спомня по какъв начин се събираха всяка година на рождения му ден. Как той правеше печен свински бут, а брачната половинка му месеше страхотна баница.
Той целува фотографията на фамилията си. И с треперещи ръце свива последна цигара. Тютюнът свърши. Утре обаче един прочут го викна да лепи плочки в банята му. Ще изкара някой лев, с цел да избута тоя месец.
Телефонът звъни. " Тате, по какъв начин си? " - чува от другия завършек на света Гошо.
" Добре съм, сине! Много съм добре! Особено като знам, че вие сте добре, се усещам отлично! Не, имам си всичко, не се тревожи " - споделя Гошо.
Разказах ви две истории.
Едната е действителна.
Другата - още по-реална.
За Гошо и за Марешки.
За двата свята, в които живеем.
Тези два свята са нашето проклинание. Те са направени по този начин, че да нямат допирни точки.
Знаете ли...
Плюя на тоя вид малоумна народна власт, в която живеем всички.
Плюя на политическите мнения.
Плюя на пропагандата.
Плюя на тези, които се изживяват като последна инстанция.
Плюя на този свят, в който историята на Марешки ни е по-интересна от историята на Гошо.
Това не е моят свят. В моят свят аз съм Гошо. И никак не ми дреме какъв брой значими ви се костват всички клоуни, които гледаме ежедневно по малкия екран.
За мен това в какъв свят живеем се мери по няколко неща. И едното от тях е това дали хората, които не ги дават по тв приемника живеят почтено.
Е, по какъв начин мислите? Живеят ли по този начин?
И с това ви оставям.
И излизам. И, в случай че видя Гошо, ще му купя пакет тютюн.
А Марешки... е, него няма да го видя. Там, където живеем ние, елитът ни не стъпва.
Вероятно тъй като е под достолепието му.
А вие изберете страна. Не политическа. Повръща ми се от политическата действителност и от политическия хайлайф.
Изберете страна. Между Гошо и всички останали.
Аз предпочитам Гошо.
И ви оставям...
Венци Мицов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ