Единственото викингско селище в Северна Америка
Археологическият обект Л’Анс-о-Медоуз (L’Anse aux Meadows) в Нюфаундленд, Канада, съставлява първото и само доказано населено място на викинги в Северна Америка – несъмнено доказателство, че те са достигнали до континента към 400 години преди Колумб.
Ето повече за Л’Анс-о-Медоуз (или Залива с ливадите):
Археологически доказателства за огнища, елементи от палатки и други артефакти демонстрират, че няколко групи от коренното население на континента са живели на това място и преди, и след викингите. Историците обаче считат, че по време на идването на скандинавците там не е имало хора.
.
Дълго преди да бъде открит Л’Анс-о-Медоус в средата на XX в., археолозите и историците са подозирали, че викингите са изследвали Северна Америка. Основните улики се съдържат в две исландски епични поеми – „ Сага за гренландците “ и „ Сага за Ерик Червения “. И двете поеми произлизат от устни предания, само че са записани през XIII в., към 200 години откакто са се случили събитията в тях. В сагите се споделя за огромно скандинавско населено място, учредено в Гренландия в края на X в., откъдето откривателят Лейф Ериксон отплава на запад. Той се отклонява от курса и дебаркира на място, наречено в сагите Винланд, което съгласно актуалните специалисти се намира в Северна Америка. Там основава краткотрайна колония, преди да се върне в Гренландия.
Някои историци настояват, че сагите са просто митична история, защото – преди преоткриването на Л’Анс о Медоус – нямаше твърди доказателства за съществуването на Винланд. Но други, измежду които съпрузите археолози Хелге и Анне Щайн Ингстад, бяха уверени, че би трябвало да има някакви следи от пътуването на Ериксон.
Анне Щайн Ингстад в Л’Анс-о-Медоус
През 60-те години на предишния век Ингстад стартират да търсят колонията. Те пътуват по крайбрежието на Нюфаундленд, посещават селата и питат жителите дали знаят за някакви локални археологически особености или остатъци от основи на антични къщи.
Най-накрая уцелват джакпота, когато идват в отдалеченото населено място Л’Анс-о-Медоус в крайния северен завършек на остров Нюфаундленд. Заинтригуват ги някои обрасли хребети в земята покрай залива Епавес (сега залив Айлъндс), които наподобяват на скандинавските селища в Гренландия, и стартират да копаят.
Първоначалните разкопки не престават седем години. Екипът открива основите на осем къщи, за които се счита, че са били издигнати от дърво и покрити с трева, както и на няколко работилници, които наподобяват исландската архитектура. Археолозите откриват и остатъци от ковачница, в която стоманените гвоздеи са били изработвани с европейски техники, което демонстрира, че обектът е с задграничен генезис.
Сред другите находки по време на първите разкопки са бронзов щифт с пръстеновидна глава от вида, който викингите са употребявали за закопчаване на наметалата си, вретено и каменна маслена лампа. Всички тези завладяващи предмети удостоверяват, че това в действителност е било викингско населено място.
Когато Л’Анс-о-Медоус е открит още веднъж, археолозите употребявали радиовъглеродно датиране и датират селището на XI век. През 2021 година обаче откривателите съумяха да употребяват дендрохронология (датиране на дървесни пръстени), с цел да доближат до по-конкретна дата: 1021 година от н.е.
При проучването, оповестено в Nature, са събрани останки от дърво, изрязано с железни принадлежности – знак, че то е било обработвано от скандинавски заселници, а не от коренното население – и са оценени дървесните пръстени. Опорна точка за техния разбор е бил необичаен гърмеж на заредени частици от космоса, за който се знае, че се е случил през 993 година от н.е. Радиацията провокирала скок в производството на изотопа въглерод-14, който се появява в античните дървета по целия свят. Тази база разрешава на откривателите просто да преброят броя на пръстените сред въглеродния скок и последния пръстен, с цел да стигнат до точна дата, когато дърветата са били отсечени с железни принадлежности – потвърждавайки, че мястото е било населявано от викинги по това време.
