Машината на времето на Ватикана - мит или съдба?
Статия на монаха Пелегрино Ернети преди 50 години раздруса света Хроновизорът бил изобретен от гениални учени, измежду тях - учителят на Айнщайн
Старата максима, че всички пътища водят към Рим, може да е изгубила смисъл доста от дълго време, само че през днешния ден сигурно на нейно място се е настанила друга значима, въпреки и малко пресилена, констатация - всички конспирации водят към Ватикана. Извънземни, илюминати, секрети архиви, съкровища... какво ли не се крие в досието на страната, където, съгласно римокатолическата черква, е престолът на земния наместник на Исус Христос. А от много години към този момент обект на разногласия е дали в дълбоките подземия на дворците във Ватикана не се крие едно откритие, което би било най-великото достижение на науката, само че и най-полезното доказателство, че има смисъл вярата на над 2 милиарда души на планетата.
Машината на времето не е мит
Точно преди 50 години, светът научи за хроновизора (според някои " хроновизьор ", а бихме могли да го кръстим още и " времегледач " ), което е самобитна машина на времето. С нея не може да се пътува физически, само че може да се насочи взор напред в бъдещето или обратно в предишното и да се види всеки един епизод от историята на човешката цивилизация. Макар концепцията за първи път да бе показана още в книгата на Хърбърт Уелс - " Машината на времето ", през 1895 година, публикуването на детайлностите за нея не стана от писател-фантаст, а от духовник.
На 2 май 1972 година италианският вестник La Domenica del Corriere (неделно издание на водещия Corriere della Sera) излезе с шокира света, като разгласява публикация с провокативното заглавие: " Изобретиха машина, която фотографира предишното ".
В нея се разказва странна история почнала при започване на 60-те години на предишния век когато отец Франсоа Брюн е на разходка във Венеция, където инцидентно се среща с физика и бенедиктински духовник Пелегрино Ернети. Двамата водят сериозна полемика за религията и тълкуването на Библията, като показват, както познания от региона на теологията, по този начин и любовта си към науката. В оня диалог Ернети смесва двете неща и твърди, че науката може да бъде потребна за доказване на избрани древен тълкования. Монахът прави самопризнание пред Брюн, че освен е допустимо да се сътвори, само че и че съществува нещо като машина на времето, която може да огледа през мъглата на времето и да покаже от дълго време отминали събития.
Тук за скептиците във връзка с съюза сред просвета и вяра би трябвало да създадем уточнението, че хора на вярата доста пъти са се доказвали и като положителни учени. Може би най-известният образец е индивидът, от който се възхищава самият Айнщайн - отец Жорж Льометр - професор по физика и астрономия в Католическия университет в Льовен (Белгия). През 1927 година Льометр пръв изрича концепцията за Големия гърмеж като доктрина за произхода на Вселената, която той назовава догадка за първичния атом.
Шкафът посочил Господ
Пелегрино Ернети назовава устройството хроновизор. По думите му то е било изобретено през 50-те години на предишния век от отдадена в тайната група от дванадесет водещи международни учени. На тях от Ватикана е поръчано да основат устройство, което ще разреши да се " видят " най-големите мистерии, разказани в Светото писание. Сред имената на учените, посочени от Ернети, са немският (а по-късно американски) ракетен инженер Вернер декор Браун, както и гениалният физик Енрико Ферми, получил Нобелова премия през 1938 година за доказване на съществуването на нови радиоактивни детайли.
Изобретената машина монахът-учен разказва като огромен долап, съдържащ набор от катоди, циферблати, лостове и няколко антени, основани от незнайни сплави, с огромна лъчева тръба начело. Устройството би трябвало да е някакъв чудноват вид на тв приемник. И в прочут смисъл то е тъкмо това, защото вместо да връща в предишното пътуващите физически, то разрешава на фена да огледа обратно в историята и да види и чуе събития, случили се преди стотици или даже хиляди години.
Доста в детайли Ернети разказва пред Брюн по какъв начин работи всичко, даже начертава диаграма за това по какъв начин наподобява и по какъв начин действа машината. Според него тя работи като улавя електромагнитното лъчение, останало след минали към този момент събития, по-късно го декодира, с цел да сътвори изображение на събитието, допълнено и с съпътстващ тон. Ернети изяснява, че всичко, случило се във времето, оставя след себе си тези предавания, като ехтене от предишното. Вълните прескачат пространство и време, а хроновизорът ги " превежда ", с цел да ги покаже на екрана. Най-важното е да се употребява основаното табло за ръководство, с цел да се изберат дата и място. След минути събитието се появява на екрана.
Използвайки хроновизора, твърди Ернети, той съумял да следи моменти от живота на Наполеон Бонапарт, на римския мъдрец Цицерон, осъществяването на изгубената творба " Тиест " на римския стихотворец Квинт Ений и други. В осъществяване на най-съкровеното си предпочитание монахът става очевидец и на разпъването на самия Исус Христос. " Видяхме всичко. Агонията в градината, измяната на Юда, страданията. "
Като доказателство Ернети даже показва изображение, за което твърди, че е действителна фотография на разпнатия Христос, снимана от екрана. Монахът демонстрира и копие на " Тиест " (посветена на воин от гръцката митология), за което твърди, че самичък е преписал буквално.
По-нататък Ернети споделя, че машината е прибрана във Ватикана, че той се е заклел да пази целия план в загадка, а Брюн е първият, пред който я изповядва. Според монаха папа Пий XII сметнал хроновизора за прекомерно рисков за човечеството, забранил да се приказва за него, скрил го и даже заплашил да отлъчи от църквата всеки, който се опита да го употребява още веднъж. После устройството било изцяло демонтирано, а частите му потънали в сейфовете на Светия трон.
Светата фотография
Най-ценното доказателство, обещано от Ернети за съществуването на машината, би било фотографията на Исус Христос на кръста, която той твърди, че е снимал посредством хроновизора. Би било, в случай че не беше толкоз оспорвано и спорно. Снимката, показана от Ернети демонстрира съвсем единствено лицето на космат мъж, чиито очи се взират в небето. И тъй като заблудите са сложни за поддържане, небрежно се намира съперник, показал сходна фотография, пристигнала от градчето Колеваленца в Италия. Втората показана снимка е на един от шедьоврите на испанския ваятел Лоренцо Куло Валера - скулптура на Христос на кръста, изваяна от дърво.
Съмнението към този момент е напът да се удостовери, само че Брюн излиза с изказване, че скулпторът се е въодушевил от описа на монахиня, която имала привидение на разпнатия на кръста Христос. Това привидение предиздвикало испанеца да сътвори дървената комбинация. Така отец Брюн поддържа истинността на фотографията, направена от Ернети, като разяснява, че и двете визии са истински. Коя е монахинята обаче никой по този начин и на научава, а умрелият през 1932 година Валера няма по какъв начин да бъде питан. Във всеки случай в никакъв случай не я е споменавал приживе.
Опроверженията
Въпреки че цялата история провокира благоговение у доста хора по света, дружно с тях вървят и скептицизмът, и опроверженията. Посочва се да вземем за пример, че фотографията на разпнатия Исус явно е подправена и че преписаният откъс от " Тиест " е цялостен с неточности на латински, по тази причина и Ернети евентуално я е написал самичък. Също по този начин съмнително е, че машината е била съвсем същата като устройство, показано в научнофантастичния разказ E for Effort (на български би звучало " У като изпитание " ) от Томас Шеред, излязъл от щемпел през 1947 година.
На всичкото от горната страна Ернети по този начин и не дава цялостно изложение на основаването и устройството на машината, нито навлиза в някакви изключително огромни детайлности за по-фините аспекти на работата й. Повече от обясненията му, споделят критиците, звучат прекомерно механически, само че в последна сметка са неразбираеми и не доста потребни. Има го фактът, че Вернер декор Браун в никакъв случай не е споменавал сходно устройство, а Енрико Ферми е умрял през 1954 година, т.е. преди историята въобще да се появи на бял свят. Невъзможно да се удостовери присъединяване даже на тези двама учени в плана. Просто няма никакви съответни доказателства, че такова устройство в миналото е съществувало.
Въпреки това Пелегрино Ернети продължава да упорства, че хроновизорът е същински, даже малко преди гибелта си през 1994 година написва отворено писмо, в което разкрива съществуването на машината. Наследник на Ернети по-късно признава, че пред самата си гибел монахът признал, че в действителност е фалшифицирал творбата на Ений и фотографията на Исус, както и че Ферми не е взел участие в плана. Но изрично настоял, че машината е същинска.
През 2002 година отец Франсоа Брюн издава книга под заглавие " Новата тайнственост на Ватикана ", в която разказва срещите си с Ернети и това, което е чул от него. До гибелта си през 2019 година Брюн упорства, че историята е същинска и хроновизорът е съществувал. Тъй като свещеникът е почитан теолог и създател във Франция, малко са тези, които дръзват да насочат рецензии или даже да разясняват описа му. Ако не беше истина Брун би отхвърлил всички подправени изказвания - това би било в негов жанр. Защо толкоз почитан църковен активист ще измисли такава история и ще я поддържа десетилетия, в случай че не е вярна? Определено е необичайно.
Конспирацията " Хроновизор "
Отдавна към този момент историята за хроновизора се е трансформирала в известна тематика за феновете на конспирации. Никое биещо с тайните на света сърце не би се помирило с изказванието, че устройството не съществува. Никой не би и повярвал, че всевъзможни опровержения от страна на Ватикана са истина. Като се има поради дългата " биография " на Светия трон като пазител на разтърсващи секрети, не е мъчно да си представим за какво машината на времето на Пелегрино Ернети ще продължи да вълнува мозъците на търсещите истината. Има ли въобще нещо правилно в разказаното дотук или е просто дълго разтягана машинация, дело на Ернети или даже на самия Брюн? Явно тези въпроси ще останат без отговор, най-малко към този момент. Какъвто и да е отговорът обаче казусът прибавя още жар към безкрайната мистичност и конспирациите, поддържащи репутацията на Ватикана.
Старата максима, че всички пътища водят към Рим, може да е изгубила смисъл доста от дълго време, само че през днешния ден сигурно на нейно място се е настанила друга значима, въпреки и малко пресилена, констатация - всички конспирации водят към Ватикана. Извънземни, илюминати, секрети архиви, съкровища... какво ли не се крие в досието на страната, където, съгласно римокатолическата черква, е престолът на земния наместник на Исус Христос. А от много години към този момент обект на разногласия е дали в дълбоките подземия на дворците във Ватикана не се крие едно откритие, което би било най-великото достижение на науката, само че и най-полезното доказателство, че има смисъл вярата на над 2 милиарда души на планетата.
Машината на времето не е мит
Точно преди 50 години, светът научи за хроновизора (според някои " хроновизьор ", а бихме могли да го кръстим още и " времегледач " ), което е самобитна машина на времето. С нея не може да се пътува физически, само че може да се насочи взор напред в бъдещето или обратно в предишното и да се види всеки един епизод от историята на човешката цивилизация. Макар концепцията за първи път да бе показана още в книгата на Хърбърт Уелс - " Машината на времето ", през 1895 година, публикуването на детайлностите за нея не стана от писател-фантаст, а от духовник.
На 2 май 1972 година италианският вестник La Domenica del Corriere (неделно издание на водещия Corriere della Sera) излезе с шокира света, като разгласява публикация с провокативното заглавие: " Изобретиха машина, която фотографира предишното ".
В нея се разказва странна история почнала при започване на 60-те години на предишния век когато отец Франсоа Брюн е на разходка във Венеция, където инцидентно се среща с физика и бенедиктински духовник Пелегрино Ернети. Двамата водят сериозна полемика за религията и тълкуването на Библията, като показват, както познания от региона на теологията, по този начин и любовта си към науката. В оня диалог Ернети смесва двете неща и твърди, че науката може да бъде потребна за доказване на избрани древен тълкования. Монахът прави самопризнание пред Брюн, че освен е допустимо да се сътвори, само че и че съществува нещо като машина на времето, която може да огледа през мъглата на времето и да покаже от дълго време отминали събития.
Тук за скептиците във връзка с съюза сред просвета и вяра би трябвало да създадем уточнението, че хора на вярата доста пъти са се доказвали и като положителни учени. Може би най-известният образец е индивидът, от който се възхищава самият Айнщайн - отец Жорж Льометр - професор по физика и астрономия в Католическия университет в Льовен (Белгия). През 1927 година Льометр пръв изрича концепцията за Големия гърмеж като доктрина за произхода на Вселената, която той назовава догадка за първичния атом.
Шкафът посочил Господ
Пелегрино Ернети назовава устройството хроновизор. По думите му то е било изобретено през 50-те години на предишния век от отдадена в тайната група от дванадесет водещи международни учени. На тях от Ватикана е поръчано да основат устройство, което ще разреши да се " видят " най-големите мистерии, разказани в Светото писание. Сред имената на учените, посочени от Ернети, са немският (а по-късно американски) ракетен инженер Вернер декор Браун, както и гениалният физик Енрико Ферми, получил Нобелова премия през 1938 година за доказване на съществуването на нови радиоактивни детайли.
Изобретената машина монахът-учен разказва като огромен долап, съдържащ набор от катоди, циферблати, лостове и няколко антени, основани от незнайни сплави, с огромна лъчева тръба начело. Устройството би трябвало да е някакъв чудноват вид на тв приемник. И в прочут смисъл то е тъкмо това, защото вместо да връща в предишното пътуващите физически, то разрешава на фена да огледа обратно в историята и да види и чуе събития, случили се преди стотици или даже хиляди години.
Доста в детайли Ернети разказва пред Брюн по какъв начин работи всичко, даже начертава диаграма за това по какъв начин наподобява и по какъв начин действа машината. Според него тя работи като улавя електромагнитното лъчение, останало след минали към този момент събития, по-късно го декодира, с цел да сътвори изображение на събитието, допълнено и с съпътстващ тон. Ернети изяснява, че всичко, случило се във времето, оставя след себе си тези предавания, като ехтене от предишното. Вълните прескачат пространство и време, а хроновизорът ги " превежда ", с цел да ги покаже на екрана. Най-важното е да се употребява основаното табло за ръководство, с цел да се изберат дата и място. След минути събитието се появява на екрана.
Използвайки хроновизора, твърди Ернети, той съумял да следи моменти от живота на Наполеон Бонапарт, на римския мъдрец Цицерон, осъществяването на изгубената творба " Тиест " на римския стихотворец Квинт Ений и други. В осъществяване на най-съкровеното си предпочитание монахът става очевидец и на разпъването на самия Исус Христос. " Видяхме всичко. Агонията в градината, измяната на Юда, страданията. "
Като доказателство Ернети даже показва изображение, за което твърди, че е действителна фотография на разпнатия Христос, снимана от екрана. Монахът демонстрира и копие на " Тиест " (посветена на воин от гръцката митология), за което твърди, че самичък е преписал буквално.
По-нататък Ернети споделя, че машината е прибрана във Ватикана, че той се е заклел да пази целия план в загадка, а Брюн е първият, пред който я изповядва. Според монаха папа Пий XII сметнал хроновизора за прекомерно рисков за човечеството, забранил да се приказва за него, скрил го и даже заплашил да отлъчи от църквата всеки, който се опита да го употребява още веднъж. После устройството било изцяло демонтирано, а частите му потънали в сейфовете на Светия трон.
Светата фотография Най-ценното доказателство, обещано от Ернети за съществуването на машината, би било фотографията на Исус Христос на кръста, която той твърди, че е снимал посредством хроновизора. Би било, в случай че не беше толкоз оспорвано и спорно. Снимката, показана от Ернети демонстрира съвсем единствено лицето на космат мъж, чиито очи се взират в небето. И тъй като заблудите са сложни за поддържане, небрежно се намира съперник, показал сходна фотография, пристигнала от градчето Колеваленца в Италия. Втората показана снимка е на един от шедьоврите на испанския ваятел Лоренцо Куло Валера - скулптура на Христос на кръста, изваяна от дърво.
Съмнението към този момент е напът да се удостовери, само че Брюн излиза с изказване, че скулпторът се е въодушевил от описа на монахиня, която имала привидение на разпнатия на кръста Христос. Това привидение предиздвикало испанеца да сътвори дървената комбинация. Така отец Брюн поддържа истинността на фотографията, направена от Ернети, като разяснява, че и двете визии са истински. Коя е монахинята обаче никой по този начин и на научава, а умрелият през 1932 година Валера няма по какъв начин да бъде питан. Във всеки случай в никакъв случай не я е споменавал приживе.
Опроверженията
Въпреки че цялата история провокира благоговение у доста хора по света, дружно с тях вървят и скептицизмът, и опроверженията. Посочва се да вземем за пример, че фотографията на разпнатия Исус явно е подправена и че преписаният откъс от " Тиест " е цялостен с неточности на латински, по тази причина и Ернети евентуално я е написал самичък. Също по този начин съмнително е, че машината е била съвсем същата като устройство, показано в научнофантастичния разказ E for Effort (на български би звучало " У като изпитание " ) от Томас Шеред, излязъл от щемпел през 1947 година.
На всичкото от горната страна Ернети по този начин и не дава цялостно изложение на основаването и устройството на машината, нито навлиза в някакви изключително огромни детайлности за по-фините аспекти на работата й. Повече от обясненията му, споделят критиците, звучат прекомерно механически, само че в последна сметка са неразбираеми и не доста потребни. Има го фактът, че Вернер декор Браун в никакъв случай не е споменавал сходно устройство, а Енрико Ферми е умрял през 1954 година, т.е. преди историята въобще да се появи на бял свят. Невъзможно да се удостовери присъединяване даже на тези двама учени в плана. Просто няма никакви съответни доказателства, че такова устройство в миналото е съществувало.
Въпреки това Пелегрино Ернети продължава да упорства, че хроновизорът е същински, даже малко преди гибелта си през 1994 година написва отворено писмо, в което разкрива съществуването на машината. Наследник на Ернети по-късно признава, че пред самата си гибел монахът признал, че в действителност е фалшифицирал творбата на Ений и фотографията на Исус, както и че Ферми не е взел участие в плана. Но изрично настоял, че машината е същинска.
През 2002 година отец Франсоа Брюн издава книга под заглавие " Новата тайнственост на Ватикана ", в която разказва срещите си с Ернети и това, което е чул от него. До гибелта си през 2019 година Брюн упорства, че историята е същинска и хроновизорът е съществувал. Тъй като свещеникът е почитан теолог и създател във Франция, малко са тези, които дръзват да насочат рецензии или даже да разясняват описа му. Ако не беше истина Брун би отхвърлил всички подправени изказвания - това би било в негов жанр. Защо толкоз почитан църковен активист ще измисли такава история и ще я поддържа десетилетия, в случай че не е вярна? Определено е необичайно.
Конспирацията " Хроновизор "
Отдавна към този момент историята за хроновизора се е трансформирала в известна тематика за феновете на конспирации. Никое биещо с тайните на света сърце не би се помирило с изказванието, че устройството не съществува. Никой не би и повярвал, че всевъзможни опровержения от страна на Ватикана са истина. Като се има поради дългата " биография " на Светия трон като пазител на разтърсващи секрети, не е мъчно да си представим за какво машината на времето на Пелегрино Ернети ще продължи да вълнува мозъците на търсещите истината. Има ли въобще нещо правилно в разказаното дотук или е просто дълго разтягана машинация, дело на Ернети или даже на самия Брюн? Явно тези въпроси ще останат без отговор, най-малко към този момент. Какъвто и да е отговорът обаче казусът прибавя още жар към безкрайната мистичност и конспирациите, поддържащи репутацията на Ватикана.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ