Красимир Вълчев: Средната заплата във висшите училища е над 1700 лв.
Средните брутни заплати във висшите учебни заведения са над 1700 лева, съобщи пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.
„ Във висшите учебни заведения преобладават рентиерските модели на възнаграждение. Не господства политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата сред най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти ", изясни той в изявление за предаването „ Преди всички " на стратегия „ Хоризонт ".
Мораториумът върху основаването на нови университети и филиали, заложен в измененията в Закона за висшето обучение, е краткотрайна и недобра мярка, сподели просветният министър и изрази вяра тя да работи по-малко време. Министърът чака до една година да бъде направена Национална карта на висшето обучение, която да направи диференциация сред професионалните посоки.
„ Броят на висшите учебни заведения не е главният проблем пред системата на висшето обучение. Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да образоват професионални посоки, които не са присъщи за техния профил, нямат този потенциал, взимат преподаватели назаем от други висши учебни заведения - това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът доближи крайният си лимит. Ако преди 30 години се одобряваха 30% от завършващите гимназиално обучение, през 2016 година това доближи близо 80%. Сега връщаме обратно, само че не самоцелно, тъй като имаме професионални посоки, в които имаме дефицит на студенти ", разяснява Красимир Вълчев.
По думите му нерационалното търсене на висше обучение - търсене единствено поради самата тапия, е избуяло в обществените, стопанските и правните науки. Тези професионални посоки най-вече понижаваме, акцентира той и изясни, че това понижение се прави според от оценката за качество и реализация на висшите учебни заведения.
В професионалните посоки, в които имаме дефицит на бъдещо търсене, даваме спомагателни стипендии, по-висок банкет и по-високо финансиране, уточни министърът на образованието. Той съобщи обаче, че се пробват да трансформират настройките.
Намалили сме приемът от 58 хиляди на 43 хиляди за 3 години в държавните висши учебни заведения, регистрира Вълчев и добави: „ Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не визира еднообразно всички висши учебни заведения ".
Неговите терзания са, че системата не реагира задоволително на измененията във външната среда. Няма го по-дългосрочният взор в бъдещето, сподели той.
Промените в закона плануват министърът да подписва мениджърски контракти с ректорите. Ресорният министър изясни тази концепция:
„ Ние няма да се месим в академичното ръководство, няма да се месим във финансовото, нито в административното. Министърът няма да може да въздейства върху оперативното ръководство по никакъв метод, нито да сменя ректори. Това, което вършим с този механизъм, е да споделяме стратегическото ръководство. Ние би трябвало да отговаряме за общия, груповия интерес. Висшите учебни заведения имат некоординирани тактики за развиване ".
Според него няма риск да се прекрачи „ алената линия на академичната автономност ".
Едно висше учебно заведение би трябвало да има личен потенциал, би трябвало да има тласъци да влага в лични преподаватели, да развива лични школи, безапелационен бе още Красимир Вълчев и добави, че противното хвърля подозрение върху качеството на висшето обучение.
„ Във висшите учебни заведения преобладават рентиерските модели на възнаграждение. Не господства политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата сред най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти ", изясни той в изявление за предаването „ Преди всички " на стратегия „ Хоризонт ".
Мораториумът върху основаването на нови университети и филиали, заложен в измененията в Закона за висшето обучение, е краткотрайна и недобра мярка, сподели просветният министър и изрази вяра тя да работи по-малко време. Министърът чака до една година да бъде направена Национална карта на висшето обучение, която да направи диференциация сред професионалните посоки.
„ Броят на висшите учебни заведения не е главният проблем пред системата на висшето обучение. Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да образоват професионални посоки, които не са присъщи за техния профил, нямат този потенциал, взимат преподаватели назаем от други висши учебни заведения - това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът доближи крайният си лимит. Ако преди 30 години се одобряваха 30% от завършващите гимназиално обучение, през 2016 година това доближи близо 80%. Сега връщаме обратно, само че не самоцелно, тъй като имаме професионални посоки, в които имаме дефицит на студенти ", разяснява Красимир Вълчев.
По думите му нерационалното търсене на висше обучение - търсене единствено поради самата тапия, е избуяло в обществените, стопанските и правните науки. Тези професионални посоки най-вече понижаваме, акцентира той и изясни, че това понижение се прави според от оценката за качество и реализация на висшите учебни заведения.
В професионалните посоки, в които имаме дефицит на бъдещо търсене, даваме спомагателни стипендии, по-висок банкет и по-високо финансиране, уточни министърът на образованието. Той съобщи обаче, че се пробват да трансформират настройките.
Намалили сме приемът от 58 хиляди на 43 хиляди за 3 години в държавните висши учебни заведения, регистрира Вълчев и добави: „ Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не визира еднообразно всички висши учебни заведения ".
Неговите терзания са, че системата не реагира задоволително на измененията във външната среда. Няма го по-дългосрочният взор в бъдещето, сподели той.
Промените в закона плануват министърът да подписва мениджърски контракти с ректорите. Ресорният министър изясни тази концепция:
„ Ние няма да се месим в академичното ръководство, няма да се месим във финансовото, нито в административното. Министърът няма да може да въздейства върху оперативното ръководство по никакъв метод, нито да сменя ректори. Това, което вършим с този механизъм, е да споделяме стратегическото ръководство. Ние би трябвало да отговаряме за общия, груповия интерес. Висшите учебни заведения имат некоординирани тактики за развиване ".
Според него няма риск да се прекрачи „ алената линия на академичната автономност ".
Едно висше учебно заведение би трябвало да има личен потенциал, би трябвало да има тласъци да влага в лични преподаватели, да развива лични школи, безапелационен бе още Красимир Вълчев и добави, че противното хвърля подозрение върху качеството на висшето обучение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ