Според народните вярвания, някога, много отдавна, всички животни са говорили

Според националните вярвания, в миналото, доста от дълго време, всички животни са говорили като индивидите, само че Бог им лишил говора, с цел да могат хората да се разграничават от тях. Само оня, който успее да вземе пръстена под езика на змийския цар, може да схваща езика на животните.

 От епохи животните са неизменима част от българския фолклор. Те са знак на неволя, болест, беднотия или пък на благополучие, обич и здраве. В нашия календар до ден сегашен се означават празници в чест на разнообразни твари, съпроводени със специфични обреди и ритуали. Тяхната магическа мощ продължава да ни следва, даже в този момент, когато човек от ден на ден се откъсва от природата. Нека надникнем в дебрите на националните предания и усетим още веднъж силата на тяхната символика.

ЛИСИЦА

 В нашия фолклор лисицата е знак на ловкост и машинация, само че доста постоянно и на шанс. Поверието споделя, че в случай че лисица ти мине път, те чака нещо доста хубаво. Някога селяните, които са водени на съд, са се молели пред каруцата да мине лисица, тъй като това щяло да бъде сигурен знак, че ще ги помилват. Ето за какво, въпреки лисицата да прави доста пакости в дворовете на хората, те не би трябвало да я убиват или нараняват, тъй като шансът им ще избяга.

КОН

 Конят е свещено животно за българина, което съгласно националните вярвания е недосегаемо за самовили, змейове и други зли същества. Смята се, че в случай че човек язди кон през нощта, е изцяло предпазен от неприятните духове. Освен това конят мъчно може да бъде инфектиран от заболявания. Преданията гласят, че във време на чума, холера, сипаница и други заболявания, това животно би трябвало да е най-верният ви другар, с цел да се запазите здрави.

МЕЧКА

 В чест на мечката има организиран празник – Мечкинден, който се празнува на 30 ноември, Св. деятел Андрей, в който ден това животно се уважава със специфични обреди и традиции. Народното поверие гласи, че мечките вършат първото си къпане в реката на Благовец и щом те го сторят, тогава може и хората да се окъпят, тъй като водата към този момент е отвърната, т.е. добра. В националната медицина мечката и нейният косъм играят огромна роля. Смята се, че когато човек страда от мощна нерешителност, единствено прекадяване с мечи косъм може да го излекува.

ВЪЛК

 В ълчите празници, в чест на вълка, се честват два пъти в годината: през ноември (11-17) и през февруари (1-3). През тези дни дамите не би трябвало нито да предат, нито да плетат, нито да шият, тъй като се има вяра, че индивидът, който облече облекла, направени през „ вълчите дни “, ще бъде раздран от вълци. Освен кръвожадно творение обаче, вълкът може да бъде и страж на хората, тъй като той е най-големият зложелател на вампири и караконджули.

ЕЛЕН

 В националната религия еленът се любува на една цялост, издигната до набожност. Еленът е пръв другар на самодивите. Дори се твърди, че съществува специфичен жанр елени, които имат криле и им служат като коне. Еленът е прислужник божи. Ако има нещо, което Господ би трябвало да заяви на хората, той изпраща ангел или светец, само че те постоянно се явяват в облика на елен. Когато елените сменят рогата си, хората са ги събирали, тъй като вярвали, че къща, в която има еленски рога, не може да бъде сполетяна от болест или неволя. Освен това запарка от настърган еленски рог лекува от уроки. В никакъв случай обаче не трябва да се убива елен, този, който го направи, няма да се отърве от несгоди през целия си живот.

ВОЛ

Волът също е доста почитано животно измежду българите, само че това напълно не е изненадващо като се има поради значимата му роля в бита и прехраната на хората. За него също се има вяра, че е недостижим за заболявания и зли духове. Освен това вълкът и мечката също се опасяват от волът. Някога впрегнатите волове постоянно са били наричани ангели.„ Не бий ангелите! “, „ Не мъчи ангелите! “ - са нормално изложение по отношение на воловете. Култът към това животно се вижда и в националния съновник. Ако сънувал волове – значи те чака огромно благополучие.

П РИЛЕП

Според поверието прилепът в миналото е бил човек, огромен нарушител, който избягал от пандиза. За да го накаже Бог го трансформирал в прилеп. Той се бои от света, крие се от хората и животните, и излиза единствено нощно време. Ако срещне животно, показва се за птица и показва крилете си, в случай че срещне птица, показва се за животно и показва главата и нозете си. Прилепът се опасява най-вече от индивида, тъй като пред него не може да се престори на друго, по тази причина излиза единствено тогава, когато хората спят. Вярванията гласят, че прилепът има някаква магическа мощ, която притегля любовта. В някои райони се счита, че мома, която носи в косатника си пришито крило от прилеп, ще си откри бързо мъж, а момците ще ахват след нея. В други краища на страна пък се твърди, че прилепът не би трябвало да се пъди от вкъщи, нито да се убива, тъй като той прави положителни вълшебства за обич и семейство.

М ИШКА

Народното вярване гласи, че мишката е дребен дух, който не може да бъде пропъден по никакъв метод, с изключение на с молба. Затова се чества Мишинден на 27 октомври, в който ден се правят специфични традиции. Смята се, че в случай че през този ден в къщата се покаже мишка, това значи, че някой от фамилията краде и изнася от вкъщи скритом. Също по този начин, в случай че в дома се появят доста мишки, значи няма сговор сред стопаните му.

ЗМИЯ

Змията е дух, който може да бъде и добър, и неприятен. Вярва се, че в случай че видите смок в двора си, не би трябвало да го убивате, тъй като той е собственик на къщата, пази границите и скъпоценностите й.

Инфо: www.webstage.bg