Българската лихвена аномалия
Спадове на цените на парцелите, покачващи се лихви, все по-недостъпен заем и от ден на ден провокации за семействата да обслужват заемите си. Така наподобява моментната картина в огромни елементи от Европа. Рязкото стягане на паричната политика от ЕЦБ в последната година за да се овладее инфлацията предвидимо провокира болежка.
В България до момента нещата не стоят тъкмо по този начин и резултатът съвсем не се вижда на ритейл пазара. Банките не престават интензивно да кредитират и растежът на жилищните заеми даже се форсира до 19% на годишна база. Само преди две години, към септември 2021 година, страната беше с едни от най-високите ипотечни лихви в Европейски Съюз - 2.67%, сходно с равнищата в други централно- и източноевропейски страни. А в този момент съвсем на всички места те са скочили с по няколко процентни пункта (средно за еврозоната от 1.3% те доближават 3.93%), до момента в който в България даже има минимално намаляване до 2.61%. Това е второто най-ниско равнище в съюза след регистрираното в Малта.
Накратко, обстановката несъмнено е необикновена и несъмнено няма по какъв начин да продължи постоянно. По-сложната задача обаче е да се планува тъкмо какъв брой ще продължи тази особеност. Повечето банкери излъчват успокоение и са склонни да прегърнат единия вероятен сюжет - а точно за България този лихвен цикъл да премине много изгладено. Това включва въпреки всичко сюжетът лихвите със забавяне да стартират да се повишат гладко, само че до момента в който процесът се задвижи, ЕЦБ да стартира към този момент да отхлабва политиката си. Но има, несъмнено, и риск при някакъв трус да забележим внезапни коригиращи придвижвания. В страната на изобилната ликвидност Зад ниските лихви в България сега стои композиция от фактори - някои механически, а други надълбоко вкоренени. Ето и някои от най-важните:
заради ниската финансова просвета и консервативните клиенти депозитът е всеобщо желана дестинация за персоналните финанси и малко на брой залагат на по-доходоносни, само че и по-рискови вложения държавната гаранция на влоговете до 196 хиляди лева в допълнение оказва помощ също по този начин и поради ниската безработица и дефицита на работна ръка заплатите се подвигат изпреварващо по отношение на инфлацията с помощта на това банките в България могат стабилно да разчитат за финансирането си съвсем напълно на депозити, а не на финансовите или междубанковите пазари по този начин за момента за тях на практика няма тласък да се конкурират за парите на спестителите и да оферират и да заплащат повече за тях също така множеството от тях базират плаващите лихви по заемите, не на някакви показатели като Euribor, а на лихвите по депозити.
Реклама
В резултат от това банковият бранш остава свръхликвиден даже и при затягащата се парична политика. Въпреки не изключително атрактивните равнища растежът на привлечените средства остава величествен и най-малко до септември 2023 година надвишаваше размера на отпусканите нови заеми, тъй че в действителност свободният запас не понижава. А това основава и тласък на банките интензивно да кредитират и конкуренцията сред тях държи лихвите ниски.
При към този момент отпуснатите фирмени заеми, които в огромната си част са обвързани с Euribor, покачването на лихвите от ЕЦБ се придвижи автоматизирано и много бързо. Но при семействата каналът за транспорт на паричното стягане е много по-дълъг и опосредстван и до момента статистиката демонстрира на практика нулев резултат. И надлежно стряскащите данни и прогнози за жилищния пазар от разнообразни елементи на Европа звучат като далечна интернационална хроника, а не като действителна заплаха. Има обаче риск и това внезапно да се промени. Какво може да задвижи лихвите Едва ли за някого би била особена изненада, че едно от нещата, които могат да разместят лихвените пластове, е по-лошо показване на стопанската система от предстоящото. Към момента всички прогнози, при все стагниращите индикатори в еврозоната и рецесиите в някои от водещите страни в нея, са България да остане много надалеч от минусовите територии. Правителството залага връщане към над 3% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2024 година, като сходни са прогнозите и на множеството интернационалните институции и банки, следящи страната, като се изключи Европейска комисия (1.8%).
Напоследък обаче поради комплицираната геополитика предсказанията са с изключително къс период на валидност и спокойствието елементарно може да бъде разтърсено, в случай че се окаже, че допусканията са били прекомерно оптимистични. Евентуално закъснение на българската стопанска система, съчетано с вълна от фирмени банкрути и повишаване на безработицата може да провокира растеж на неприятните заеми, което да стопи апетита на банките да кредитират и да ги принуди да покачат лихвите. Отделно възможна икономическа рецесия всекидневно се съпътства и с понижаване на нормата на икономисване, а даже е допустимо да има и отлив на депозити, в случай че семействата усетят спад на разполагаемия приход.
Извън това има и други фактори, които биха могли да стопят свръхликвидността в банковата система и да индуцират по бързо качване на лихвите. Един от тях е държанието на регулатора. Българска народна банка от много време дава ясни сигнали, че желае да види изстудяване, и поетапно включваше на високи предавки всички финансови буфери, с които може да повлияе. Последно напролет централната банка прибегна и до най-силния си паричен лост в ограничавания си инструментариум на валутния ръб - повиши наложителните минимални запаси от 10 на 12% и го вкара в цялостен размер и за привлечените от чужбина средства.
Реклама
Това изтегли над 3 милиарда лева ликвидност от банките, които от юни насам са принудени да държат при нулева рента в Българска народна банка. Все отново обаче свободният запас остава много и все още резултат върху лихвите съвсем няма. Регулаторът обаче загатна че може да прибегне и до ново повишаване на условието до 15%, което към този момент би стопило ликвидността в системата.
Трябва да се има поради и че тя не е отмерено разпределена, тъй че не е изключено обособени банки да се окажат принудени да излязат с по-агресивни предложения по депозити и това да принуди и останалите да ги последват. Засега обаче няма изясненост дали Българска народна банка ще продължи със личното си стягане, като по тематиката предвидимо има лобистки отпор от банките.
Влизането в еврозоната, планувано за 2025 година, също би могло да има прочут резултат. Дългосрочно се чака възстановяване на рисковия профил на страната и повишаване на кредитния рейтинг, което да направи финансирането за страната, компаниите и семействата по-евтино. Същевременно при самия преход към еврото банките ще трансформират методиката, по която пресмятат плаващите лихви по заемите, защото всеобщо употребяваната база - лихвената статистика на Българска народна банка за левовите депозити, ще престане да съществува. По принцип това би трябвало да стане по този начин, че да не е в ущърб на клиента, и най-вероятно множеството банки ще преминат към аналогичната статистика по евровите депозити, при които въздействието на решенията на ЕЦБ ще е много по директно.
Лихвите биха могли да се повлияят и в случай че банковите клиенти стартират да пренасочват част от спестяванията си към по-доходоносни други възможности. Донякъде конкуренция на депозитите биха могли да бъдат взаимни фондове, инвестиращи на паричния пазар или в държавни скъпи бумаги, а също и директни покупки на ДЦК - въпреки че за последното в България все още няма целеви излъчвания и е придружено с компликации. Тези процеси обаче нормално са плавни и надали може да се чака солидно пренасочване на средства от влогове към вложения.
В България до момента нещата не стоят тъкмо по този начин и резултатът съвсем не се вижда на ритейл пазара. Банките не престават интензивно да кредитират и растежът на жилищните заеми даже се форсира до 19% на годишна база. Само преди две години, към септември 2021 година, страната беше с едни от най-високите ипотечни лихви в Европейски Съюз - 2.67%, сходно с равнищата в други централно- и източноевропейски страни. А в този момент съвсем на всички места те са скочили с по няколко процентни пункта (средно за еврозоната от 1.3% те доближават 3.93%), до момента в който в България даже има минимално намаляване до 2.61%. Това е второто най-ниско равнище в съюза след регистрираното в Малта.
Накратко, обстановката несъмнено е необикновена и несъмнено няма по какъв начин да продължи постоянно. По-сложната задача обаче е да се планува тъкмо какъв брой ще продължи тази особеност. Повечето банкери излъчват успокоение и са склонни да прегърнат единия вероятен сюжет - а точно за България този лихвен цикъл да премине много изгладено. Това включва въпреки всичко сюжетът лихвите със забавяне да стартират да се повишат гладко, само че до момента в който процесът се задвижи, ЕЦБ да стартира към този момент да отхлабва политиката си. Но има, несъмнено, и риск при някакъв трус да забележим внезапни коригиращи придвижвания. В страната на изобилната ликвидност Зад ниските лихви в България сега стои композиция от фактори - някои механически, а други надълбоко вкоренени. Ето и някои от най-важните:
заради ниската финансова просвета и консервативните клиенти депозитът е всеобщо желана дестинация за персоналните финанси и малко на брой залагат на по-доходоносни, само че и по-рискови вложения държавната гаранция на влоговете до 196 хиляди лева в допълнение оказва помощ също по този начин и поради ниската безработица и дефицита на работна ръка заплатите се подвигат изпреварващо по отношение на инфлацията с помощта на това банките в България могат стабилно да разчитат за финансирането си съвсем напълно на депозити, а не на финансовите или междубанковите пазари по този начин за момента за тях на практика няма тласък да се конкурират за парите на спестителите и да оферират и да заплащат повече за тях също така множеството от тях базират плаващите лихви по заемите, не на някакви показатели като Euribor, а на лихвите по депозити.
Реклама
В резултат от това банковият бранш остава свръхликвиден даже и при затягащата се парична политика. Въпреки не изключително атрактивните равнища растежът на привлечените средства остава величествен и най-малко до септември 2023 година надвишаваше размера на отпусканите нови заеми, тъй че в действителност свободният запас не понижава. А това основава и тласък на банките интензивно да кредитират и конкуренцията сред тях държи лихвите ниски.
При към този момент отпуснатите фирмени заеми, които в огромната си част са обвързани с Euribor, покачването на лихвите от ЕЦБ се придвижи автоматизирано и много бързо. Но при семействата каналът за транспорт на паричното стягане е много по-дълъг и опосредстван и до момента статистиката демонстрира на практика нулев резултат. И надлежно стряскащите данни и прогнози за жилищния пазар от разнообразни елементи на Европа звучат като далечна интернационална хроника, а не като действителна заплаха. Има обаче риск и това внезапно да се промени. Какво може да задвижи лихвите Едва ли за някого би била особена изненада, че едно от нещата, които могат да разместят лихвените пластове, е по-лошо показване на стопанската система от предстоящото. Към момента всички прогнози, при все стагниращите индикатори в еврозоната и рецесиите в някои от водещите страни в нея, са България да остане много надалеч от минусовите територии. Правителството залага връщане към над 3% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2024 година, като сходни са прогнозите и на множеството интернационалните институции и банки, следящи страната, като се изключи Европейска комисия (1.8%).
Напоследък обаче поради комплицираната геополитика предсказанията са с изключително къс период на валидност и спокойствието елементарно може да бъде разтърсено, в случай че се окаже, че допусканията са били прекомерно оптимистични. Евентуално закъснение на българската стопанска система, съчетано с вълна от фирмени банкрути и повишаване на безработицата може да провокира растеж на неприятните заеми, което да стопи апетита на банките да кредитират и да ги принуди да покачат лихвите. Отделно възможна икономическа рецесия всекидневно се съпътства и с понижаване на нормата на икономисване, а даже е допустимо да има и отлив на депозити, в случай че семействата усетят спад на разполагаемия приход.
Извън това има и други фактори, които биха могли да стопят свръхликвидността в банковата система и да индуцират по бързо качване на лихвите. Един от тях е държанието на регулатора. Българска народна банка от много време дава ясни сигнали, че желае да види изстудяване, и поетапно включваше на високи предавки всички финансови буфери, с които може да повлияе. Последно напролет централната банка прибегна и до най-силния си паричен лост в ограничавания си инструментариум на валутния ръб - повиши наложителните минимални запаси от 10 на 12% и го вкара в цялостен размер и за привлечените от чужбина средства.
Реклама
Това изтегли над 3 милиарда лева ликвидност от банките, които от юни насам са принудени да държат при нулева рента в Българска народна банка. Все отново обаче свободният запас остава много и все още резултат върху лихвите съвсем няма. Регулаторът обаче загатна че може да прибегне и до ново повишаване на условието до 15%, което към този момент би стопило ликвидността в системата.
Трябва да се има поради и че тя не е отмерено разпределена, тъй че не е изключено обособени банки да се окажат принудени да излязат с по-агресивни предложения по депозити и това да принуди и останалите да ги последват. Засега обаче няма изясненост дали Българска народна банка ще продължи със личното си стягане, като по тематиката предвидимо има лобистки отпор от банките.
Влизането в еврозоната, планувано за 2025 година, също би могло да има прочут резултат. Дългосрочно се чака възстановяване на рисковия профил на страната и повишаване на кредитния рейтинг, което да направи финансирането за страната, компаниите и семействата по-евтино. Същевременно при самия преход към еврото банките ще трансформират методиката, по която пресмятат плаващите лихви по заемите, защото всеобщо употребяваната база - лихвената статистика на Българска народна банка за левовите депозити, ще престане да съществува. По принцип това би трябвало да стане по този начин, че да не е в ущърб на клиента, и най-вероятно множеството банки ще преминат към аналогичната статистика по евровите депозити, при които въздействието на решенията на ЕЦБ ще е много по директно.
Лихвите биха могли да се повлияят и в случай че банковите клиенти стартират да пренасочват част от спестяванията си към по-доходоносни други възможности. Донякъде конкуренция на депозитите биха могли да бъдат взаимни фондове, инвестиращи на паричния пазар или в държавни скъпи бумаги, а също и директни покупки на ДЦК - въпреки че за последното в България все още няма целеви излъчвания и е придружено с компликации. Тези процеси обаче нормално са плавни и надали може да се чака солидно пренасочване на средства от влогове към вложения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ