София. Целта над бомбардировките над София през Втората световна война

София. Целта над бомбардировките над София през Втората международна война са да принуждават страната ни да излезе от Тристранния пакт. Това сподели историкът Лилия Криворова, основен специалист от Националния военноисторически музей (НВИМ), в изявление за Агенция „ Фокус “ за 78-ата годишнина от началото на Втората международна война. Тя изясни, че още на 13 декември 1941 година българското държавно управление афишира война на Съединени американски щати и Англия с вярата, че тя ще има алегоричен темперамент. По думите на Криворова ръководещите считат, че заради отдалечеността на двете страни от границите на България няма да се водят бойни дейности. „ Съвсем скоро тази война става напълно действителна и яростна. От 14 ноември 1943 година до април 1944 година западните съдружници организират въздушна нападателна интервенция против България. Главният обект на тази интервенция е столицата София, а главната цел е България да бъде заставена да излезе от Тристранния пакт “, разяснява Криворова. Тя изясни, че за този интервал от ноември 1943 година до април 1944 година общо 2000 самолета на съюзническата авиация нанасят седем дневни и пет нощни удара. „ Пуснати са доста фугасни запалителни бомби. Пуснати над цивилен обекти те убиват 931 души и раняват 1025 столичани. Частично или изцяло разрушени са към 12 хиляди и 500 жилищни, промишлени, публични здания, след които са тези на Министерски съвет, на Народното събрание, на Българска академия на науките “, описа Криворова. Тя добави, че водачите от 6-ти унищожителен полк са тези, които бранят небето над София. Криворова регистрира, че те водят война с изключителна смелост против неведнъж надминаващ ги съперник. „ Само в отбраната на небето над София, те смъкват 30 самолета на съперника. За страдание 16 от българските летци остават вечно в небето над София. Посмъртно са нараснали в по-горен чин и са наградени с боен медал за смелост. Искам да загатна поручик Димитър Списаревски, който прави първия в историята на Българската авиация таран, като смъква един неприятелски американски бомбардировач на 20 декември 1943 година и умира. Също по този начин поручик Неделчо Бончев, който прави втория въздушен таран на 17 април 1944 година, само че съумява да се избави и да остане жив. Искам да загатна още поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Дочев, капитан Чудомир Топлодолски от 6-ти унищожителен полк, бранили небето над София и постигнали най-вече въздушни победи “, добави Криворова. Тя посочи, че общото число на свалените противникови самолети в тази въздушна интервенция на съдружниците, свалени от Българската авиация, възлизат над 56, като 30 от тях са единствено в боевете над София. По думите й общият брой на починалите водачи в тези дейности възлизат на 23. „ Освен София през януари 1944 година американските бомбардировачи, наречени от българите „ Летящи замъци “ бомбардират Дупница и Враца. Въздушната настъпателна интервенция на съдружниците против България донася огромни материални вреди, които са оценени на 24 милиарда лева “, разяснява още историкът.
Деница КИТАНОВА

Пълният текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”

Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус - " Военни вести ".