Денят 4 януари в българската история
София отбелязва освобождението си от турско иго. Около 14 часа на 4 януари 1878 година в града влизат първите съветски елементи. В катедралната черква “Света Неделя ” е отслужен церемониален молебен в наличието на военачалник Гурко - традиция, която се повтаря всяка година.
Година преди Съединението, през 1884-а в центъра на Източна Румелия - Пловдив отваря порти Френският мъжки лицей " Свети Августин ". Сред най-известните ученици на колежа са художникът Цанко Лавренов и общественикът-емигрант в Англия Петър Увалиев. През 1907 година столицата е разтърсена от Университетската рецесия. Ден откакто княз Фердинанд е освиркан от студенти при откриването на Народния спектакъл на 3 януари, с държавно решение Софийският университет е затворен за шест месеца. Създава се Движението за права и свободи. На тази дата са родени: артистът Христо Шопов и Павел Цанев Калянджи- възрожденски възпитател. На 4 януари умират: Неофит Рилски, писателката Калина Малина.
2011 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара Планина ” първа степен на Силвио Данаилов „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта. “
1996 година
Министърът на търговията и вицепремиер Кирил Цочев подава оставка, последвана на 11 януари от оставката на министъра на земеделието Васил Чичибаба поради зърнената рецесия.
1993 година
Правителството приема декларация, че България няма да взе участие във военни интервенции на територията на Югославия.
1990 година
Създава се Движението за права и свободи. Като правоприемник на Организацията за турско национално освободително придвижване, която действува в конспиративност по време на възродителния развой. Начело на Движение за права и свободи застава Ахмед Доган.
1926 година
За министър-председател в кабинета на Демократическия сговор е назначен Андрей Ляпчев. Това събитие се дефинира като кота превес на " партийния детайл " над военните и " чистите сговористи ".
1924 година
ХХI-вото Народно заседание приема Закон за отбрана на страната (ЗЗД), който влиза в действие с Указ № 2 от 23 януари 1924 година
1907 година
Софийският Университет е затворен за 6 месеца, откакто на 3 януари група студенти освиркват княза при разкриване постройката на Народния спектакъл. В деня на митинга, под натиска на княза, държавното управление подрежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени. Уволнените академични преподаватели са възобновени на 26 януари 1908 година с княжески декрет.
1903 година
В интервала 2–4 януари се организира конгрес на Вътрешната организация в Солун, управляван от Иван Гарванов. По време на конгреса се взема решение за въстание напролет на 1903 година
1878 година
Освободен е град София. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) към 14 ч. в София влизат първите съветски елементи. В катедралната черква “Св. Неделя ” се отслужва церемониален молебен в наличието на военачалник Гурко.
1884 година
В Пловдив е открит френският мъжки лицей " Свети Августин ". Колежът “Свeти Августин ” е имал общонационално значение за времето си (1884 – 1948 г.). Той е значимото латинско културно средище в страната, играе значима роля в подготовката на българската интелигенция. Сред възпитаниците на колежа са българският художник Цанко Лавренов и общественик-емигрантът в Англия Петър Увалиев.
1874 година
Част от наказаните по Хасковското заговорничене комитетски дейци са качени на транспортен съд от Цариград за Александрета (дн. Искендерун, Турция).
През 1871 година Стоян Заимов дружно с А. Узунов, П. Берковски и други революционни дейци, правят нападение на чорбаджията изменник хаджи Ставри Примо (т. нар. Хасковско съзаклятие). Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на съвещание на Хасковския революционен комитет, защото той е подозиран в изменничество. На 4 май Атанас Узунов е хванат при опит да убие хасковския господар. По-късно са задържани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или понижи присъдите им. През декември 1873 година Узунов е наказан на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
1873 година
Призори Васил Левски е доведен в София, откакто на 27 декември 1872 година е хванат в Къкренското ханче, Ловешко. Веднага след идването е затворен в локалната казарма и в същия ден се организира първият му разпит от комисията отпред с Али Саиб паша.
1869 година
Любен Каравелов е освободен от пандиза в Будапеща заради липса на доказателства за съучастничество в покушението против княз Михаил Обренович.
1854 година
По време на Кримската война британски и френски кораби навлизат в Черно море. Англо-френската армия минава Босфора за нахлуване против Русия.
На тази дата са родени:
1964 година
Роден е Христо Наумов Шопов – български артист от най-младото потомство, наследник е на българския артист Наум Шопов.
1838 година
В Лясковец е роден Павел Цанев Калянджи (1838 - 1890). Български възрожденски възпитател, създател на образователна литература, журналист, фолклорист и преводач. Въвежда нови правила за образование и образование. Доброволец в съветската войска през Кримската война (1853 - 1856). Попечител на българските селища в Бесарабия през `60-те години на ХІХ век. Главен преподавател в Централното учебно заведение в град Комрат. Поддържа връзки с Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Сава Раковски и други
На тази дата умират:
1979 година
Умира детската писателка Калина Малина (1898 - 1979). Истинското й име е Райна Иванова Радева-Митова. Автор е на доста творби за деца и юноши. Автор е на първия разказ за деца - " Златно сърце ".
1920 година
В София умира Григор Начович (1845 - 1920). Български политически и държавен деятел, настоящ член на Българската академия на науките (1884 година, дописен член от 1882 г.). Роден е на 3 февруари 1845 година в Свищов. Работи дружно с Българската добродетелна тайфа, подкрепя заминаването на български доброволци за присъединяване във Втора българска легия. През Руско-Турската война (1877 - 1878) е на работа в съветското Главно командване. След Освобождението е един от водачите на Консервативната партия. Министър, депутат, посланик. Участва в сключването на Лондонския кротичък контракт от 1913 година
1904 година
Умира доктор Георги Странски (1847 - 1904). Лекар, държавник, общественик и посланик, непосредствен сподвижник на Христо Ботев и на революционните дейци от `70-те години на ХІХ в. Роден е на 13 август 1847 година в Калофер. По време на Сръбско-турската война (1876) взе участие в румънска санитарна задача в Сърбия. През Руско-турската война (1877 - 1878) е боен доктор в румънската войска. След Освобождението е един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския скришен централен революционен комитет и става ръководител на краткотрайното държавно управление и комисар в Южна България. Бил е министър в държавните управления на Константин Стоилов и Стефан Стамболов, депутат, шеф на Александровска болница в София. Умира на 17 януари (4 януари остарял стил) 1904 година в София.
1881 година
В Рилския манастир на 88-годишна възраст умира Неофит Рилски (1793 - 1881). Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Една от водещите фигури в българското просветно придвижване през Възраждането. Автор на учебници и образователни принадлежности, както и на църковна книжнина. Игумен на Рилския манастир. Учителства в Габрово, Копривщица и в други обитаеми места.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Година преди Съединението, през 1884-а в центъра на Източна Румелия - Пловдив отваря порти Френският мъжки лицей " Свети Августин ". Сред най-известните ученици на колежа са художникът Цанко Лавренов и общественикът-емигрант в Англия Петър Увалиев. През 1907 година столицата е разтърсена от Университетската рецесия. Ден откакто княз Фердинанд е освиркан от студенти при откриването на Народния спектакъл на 3 януари, с държавно решение Софийският университет е затворен за шест месеца. Създава се Движението за права и свободи. На тази дата са родени: артистът Христо Шопов и Павел Цанев Калянджи- възрожденски възпитател. На 4 януари умират: Неофит Рилски, писателката Калина Малина.
2011 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара Планина ” първа степен на Силвио Данаилов „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта. “
1996 година
Министърът на търговията и вицепремиер Кирил Цочев подава оставка, последвана на 11 януари от оставката на министъра на земеделието Васил Чичибаба поради зърнената рецесия.
1993 година
Правителството приема декларация, че България няма да взе участие във военни интервенции на територията на Югославия.
1990 година
Създава се Движението за права и свободи. Като правоприемник на Организацията за турско национално освободително придвижване, която действува в конспиративност по време на възродителния развой. Начело на Движение за права и свободи застава Ахмед Доган.
1926 година
За министър-председател в кабинета на Демократическия сговор е назначен Андрей Ляпчев. Това събитие се дефинира като кота превес на " партийния детайл " над военните и " чистите сговористи ".
1924 година
ХХI-вото Народно заседание приема Закон за отбрана на страната (ЗЗД), който влиза в действие с Указ № 2 от 23 януари 1924 година
1907 година
Софийският Университет е затворен за 6 месеца, откакто на 3 януари група студенти освиркват княза при разкриване постройката на Народния спектакъл. В деня на митинга, под натиска на княза, държавното управление подрежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени. Уволнените академични преподаватели са възобновени на 26 януари 1908 година с княжески декрет.
1903 година
В интервала 2–4 януари се организира конгрес на Вътрешната организация в Солун, управляван от Иван Гарванов. По време на конгреса се взема решение за въстание напролет на 1903 година
1878 година
Освободен е град София. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) към 14 ч. в София влизат първите съветски елементи. В катедралната черква “Св. Неделя ” се отслужва церемониален молебен в наличието на военачалник Гурко.
1884 година
В Пловдив е открит френският мъжки лицей " Свети Августин ". Колежът “Свeти Августин ” е имал общонационално значение за времето си (1884 – 1948 г.). Той е значимото латинско културно средище в страната, играе значима роля в подготовката на българската интелигенция. Сред възпитаниците на колежа са българският художник Цанко Лавренов и общественик-емигрантът в Англия Петър Увалиев.
1874 година
Част от наказаните по Хасковското заговорничене комитетски дейци са качени на транспортен съд от Цариград за Александрета (дн. Искендерун, Турция).
През 1871 година Стоян Заимов дружно с А. Узунов, П. Берковски и други революционни дейци, правят нападение на чорбаджията изменник хаджи Ставри Примо (т. нар. Хасковско съзаклятие). Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на съвещание на Хасковския революционен комитет, защото той е подозиран в изменничество. На 4 май Атанас Узунов е хванат при опит да убие хасковския господар. По-късно са задържани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или понижи присъдите им. През декември 1873 година Узунов е наказан на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
1873 година
Призори Васил Левски е доведен в София, откакто на 27 декември 1872 година е хванат в Къкренското ханче, Ловешко. Веднага след идването е затворен в локалната казарма и в същия ден се организира първият му разпит от комисията отпред с Али Саиб паша.
1869 година
Любен Каравелов е освободен от пандиза в Будапеща заради липса на доказателства за съучастничество в покушението против княз Михаил Обренович.
1854 година
По време на Кримската война британски и френски кораби навлизат в Черно море. Англо-френската армия минава Босфора за нахлуване против Русия.
На тази дата са родени:
1964 година
Роден е Христо Наумов Шопов – български артист от най-младото потомство, наследник е на българския артист Наум Шопов.
1838 година
В Лясковец е роден Павел Цанев Калянджи (1838 - 1890). Български възрожденски възпитател, създател на образователна литература, журналист, фолклорист и преводач. Въвежда нови правила за образование и образование. Доброволец в съветската войска през Кримската война (1853 - 1856). Попечител на българските селища в Бесарабия през `60-те години на ХІХ век. Главен преподавател в Централното учебно заведение в град Комрат. Поддържа връзки с Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Сава Раковски и други
На тази дата умират:
1979 година
Умира детската писателка Калина Малина (1898 - 1979). Истинското й име е Райна Иванова Радева-Митова. Автор е на доста творби за деца и юноши. Автор е на първия разказ за деца - " Златно сърце ".
1920 година
В София умира Григор Начович (1845 - 1920). Български политически и държавен деятел, настоящ член на Българската академия на науките (1884 година, дописен член от 1882 г.). Роден е на 3 февруари 1845 година в Свищов. Работи дружно с Българската добродетелна тайфа, подкрепя заминаването на български доброволци за присъединяване във Втора българска легия. През Руско-Турската война (1877 - 1878) е на работа в съветското Главно командване. След Освобождението е един от водачите на Консервативната партия. Министър, депутат, посланик. Участва в сключването на Лондонския кротичък контракт от 1913 година
1904 година
Умира доктор Георги Странски (1847 - 1904). Лекар, държавник, общественик и посланик, непосредствен сподвижник на Христо Ботев и на революционните дейци от `70-те години на ХІХ в. Роден е на 13 август 1847 година в Калофер. По време на Сръбско-турската война (1876) взе участие в румънска санитарна задача в Сърбия. През Руско-турската война (1877 - 1878) е боен доктор в румънската войска. След Освобождението е един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския скришен централен революционен комитет и става ръководител на краткотрайното държавно управление и комисар в Южна България. Бил е министър в държавните управления на Константин Стоилов и Стефан Стамболов, депутат, шеф на Александровска болница в София. Умира на 17 януари (4 януари остарял стил) 1904 година в София.
1881 година
В Рилския манастир на 88-годишна възраст умира Неофит Рилски (1793 - 1881). Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Една от водещите фигури в българското просветно придвижване през Възраждането. Автор на учебници и образователни принадлежности, както и на църковна книжнина. Игумен на Рилския манастир. Учителства в Габрово, Копривщица и в други обитаеми места.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ