Близкият изток се превърна в смъртоносен капан за Съединените щати
Снощи Корпусът на стражите на ислямската гражданска война, елитните елементи на иранската войска, нанесе голям брой удари по иракския град Ербил. В интернет се появиха фотоси на разрушени здания.
На идната заран в формален отчет КСИР заяви, че задачата на офанзивата е била „ щабът на терористични групи и шпиони в Ирак “. По-специално е погубен щаб на израелската разследваща организация “Мосад ”.
Не е загадка обаче, че в Техеран Съединени американски щати се считат за основния терорист на нашето време. И тук Ербил е явна цел: има американско генерално консулство, военна база и военно летище на Съединени американски щати.
Американците " изрично осъдиха " ударите на КСИР над Ербил. Въпросът е какво в действителност могат да опълчват на иранската военна машина и необятната мрежа от разнообразни техни проксита. Как да се борят против тях? Американският контингент в Ирак е към 2500 бойци, в Сирия – няколкостотин. Капка в морето против стотици хиляди ядосани локални мъже, които са привикнали цялостен живот да се бият.
От началото на октомври американски военни бази и летища в Ирак са обстрелвани съвсем всекидневно. Броят на ранените военнослужещи се брои за десетки. Един човек е публично приет за погубен, само че той не се води като военнослужещ на контракт. Традиционно вредата е оповестена за " незначителна ".
Класическата партизанска тактичност на „ ухапвания от комари “ къса нервите на американците и изтощава силите им. На 11 декември ракетна офанзива удари американското посолство в Багдад. На Коледа „ подарък “ под формата на дронове долетя до базата в Ербил - трима американски военни бяха ранени, един беше в сериозно положение.
В същия ден американската войска отговори с ракетни офанзиви против локации на “Катаиб Хизбулла ”. “Ройтерс “съобщи, че " членовете на въоръжената група наподобява са убити ".
Иракското държавно управление реагира с предвидимо отвращение, осъждайки грубото нарушение на суверенитета на страната. Публична загадка е, че всички тези членове на „ проиранските групи “ в действителност са иракски военни офицери, инструктори и политици.
Атаките против американски бази продължиха. В същото време в Червено море хусите обстрелваха пламенно американски и английски военни кораби. Това сътвори такава опасност, че на 26 декември американското командване разгласи през стиснати зъби, че самолетоносачите “Джералд Форд ” и “Дуайт Айзенхауер ” с всички съпътстващи ги самолети и ескортни кораби са „ изпълнили дилемите си “ и се прибират.
На първи януари, до момента в който светът се възстановяваше от Нова година, “Джералд Форд ” - този флагман на високите технологии - в действителност се прибра. Той напусна Средиземно море на пръсти. Никой не видя новината, макар че, несъмнено, беше героичен неуспех.
Американците не съумяха да реализират нито една от оповестените с подобен звук цели. Те изоставиха Израел, който сякаш дадоха обещание да поддържат, и провалиха интервенцията “Пазител на просперитета ”, с която дадоха обещание да защитят корабите в Червено море от обстрела на хусите.
Американските ракетни и бомбени офанзиви против Йемен не водят до нищо друго с изключение на заличаване и гибел на цивилни. Международната общественост осъди тази безсмислена свирепост. Репутацията на Съединени американски щати удари следващото дъно, до момента в който хусите продължиха офанзивите си. През последните дни те стреляха по американски контейнеровоз (улучиха целта), американски унищожител (корабът беше избавен от американски изтребител, който смъкна ракетата) и няма да спрат дотук.
Наричайте нещата с същинските им имена: именитият " Джералд Форд " просто избяга от района. Рисковете за американските самолетоносачи тук в действителност станаха непостижимо високи. Да, за известно време е допустимо да се отхвърлен офанзиви от дронове и противокорабни ракети. Но, първо, е скъпо: дрон, който коства към 20 хиляди $, би трябвало да бъде свален с ракета, която коства сред милион и два.
И второ, вероятността растеше от самото начало някаква ракета или бърз дрон да пробие отбраната на групировката на самолетоносача и да нанесе доста действителни вреди на именитото „ оръжие-чудо “. Военни от целия свят се интересуват да научат за уязвимостта на американските самолетоносачи. И ето подобен случай - две обединения едновременно са показани под формата на цели, а йеменските партизани упражняват върху тях. Беше въпрос на време да реализират задачата си.
Връщайки се към офанзивите против американски военни бази в Ирак: те продължиха през празниците, а на 4 януари ядосаните американци отвърнаха в обичания си терористичен жанр - взривиха кола с командира на иракската шиитска милиция тъкмо в Багдад. Заради това те бяха публично помолени да изоставен от министър-председателя на страната. В Багдад взеха решение, че е време американските военни да си опаковат нещата – страната към този момент не ги желае.
Американците могат да се базират колкото си желаят, че техните военни са били „ поканени от иракското държавно управление “, само че в действителност те се държат като окупатори и се възприемат от народа като окупатори, а ориста на техния контингент в Ирак е много предвидима: „ Куфара, летището, Вашингтон. “
С отдръпването на Ирак, доставките ще пресъхнат и за техните маши в Източна Сирия, което ще даде късмет на Башар Асад да върне тази част от страната под собствен надзор. Тоест следващата дълготрайна американска военна случка ще приключи с безславно проваляне.
Всички схващат заплахата за американците в Близкия изток. Те или ще бъдат изтласкани оттова, или ще бъдат въвлечени в открита борба с Иран, която мигновено може да ескалира в международна война.
Учудващо е, че в този сложен миг американската войска остана на практика без управление. Главнокомандващият Джо Байдън се е укрил в комплекса си в Кемп Дейвид и не се е появявал обществено от седмици. А министърът на защитата на Съединени американски щати изцяло изчезна от радарите. В продължение на съвсем цяла седмица при започване на годината нито Белият дом, нито Конгресът, нито елементарните американци знаеха къде е отишъл Лойд Остин.
Много по-късно стана ясно, че на 22 декември шефът на Пентагона е претърпял интервенция от рак на простатата. Изписали го на Нова година, само че на 1 януари още веднъж бил приет в болница - и незабавно в реанимацията, където дълго време бил в безсъзнание. Теоретично неговата заместничка Катлийн Хикс трябваше да прихване лостовете за ръководство - в това число нуклеарния бутон - само че тя беше на отмора в Пуерто Рико за Нова година и не прекъсна почивката си. Така тя управляваше Пентагона напряко от плажа. В момента Остин наподобява е изписан и съгласно Пентагона работи от у дома.
Американските специалисти обичат да спекулират в какъв брой военни спора Вашингтон може да взе участие по едно и също време и по какъв начин ще ги позволи. Началото на годината дава отговор на всички тези въпроси.
Превод: В. Сергеев
На идната заран в формален отчет КСИР заяви, че задачата на офанзивата е била „ щабът на терористични групи и шпиони в Ирак “. По-специално е погубен щаб на израелската разследваща организация “Мосад ”.
Не е загадка обаче, че в Техеран Съединени американски щати се считат за основния терорист на нашето време. И тук Ербил е явна цел: има американско генерално консулство, военна база и военно летище на Съединени американски щати.
Американците " изрично осъдиха " ударите на КСИР над Ербил. Въпросът е какво в действителност могат да опълчват на иранската военна машина и необятната мрежа от разнообразни техни проксита. Как да се борят против тях? Американският контингент в Ирак е към 2500 бойци, в Сирия – няколкостотин. Капка в морето против стотици хиляди ядосани локални мъже, които са привикнали цялостен живот да се бият.
От началото на октомври американски военни бази и летища в Ирак са обстрелвани съвсем всекидневно. Броят на ранените военнослужещи се брои за десетки. Един човек е публично приет за погубен, само че той не се води като военнослужещ на контракт. Традиционно вредата е оповестена за " незначителна ".
Класическата партизанска тактичност на „ ухапвания от комари “ къса нервите на американците и изтощава силите им. На 11 декември ракетна офанзива удари американското посолство в Багдад. На Коледа „ подарък “ под формата на дронове долетя до базата в Ербил - трима американски военни бяха ранени, един беше в сериозно положение.
В същия ден американската войска отговори с ракетни офанзиви против локации на “Катаиб Хизбулла ”. “Ройтерс “съобщи, че " членовете на въоръжената група наподобява са убити ".
Иракското държавно управление реагира с предвидимо отвращение, осъждайки грубото нарушение на суверенитета на страната. Публична загадка е, че всички тези членове на „ проиранските групи “ в действителност са иракски военни офицери, инструктори и политици.
Атаките против американски бази продължиха. В същото време в Червено море хусите обстрелваха пламенно американски и английски военни кораби. Това сътвори такава опасност, че на 26 декември американското командване разгласи през стиснати зъби, че самолетоносачите “Джералд Форд ” и “Дуайт Айзенхауер ” с всички съпътстващи ги самолети и ескортни кораби са „ изпълнили дилемите си “ и се прибират.
На първи януари, до момента в който светът се възстановяваше от Нова година, “Джералд Форд ” - този флагман на високите технологии - в действителност се прибра. Той напусна Средиземно море на пръсти. Никой не видя новината, макар че, несъмнено, беше героичен неуспех.
Американците не съумяха да реализират нито една от оповестените с подобен звук цели. Те изоставиха Израел, който сякаш дадоха обещание да поддържат, и провалиха интервенцията “Пазител на просперитета ”, с която дадоха обещание да защитят корабите в Червено море от обстрела на хусите.
Американските ракетни и бомбени офанзиви против Йемен не водят до нищо друго с изключение на заличаване и гибел на цивилни. Международната общественост осъди тази безсмислена свирепост. Репутацията на Съединени американски щати удари следващото дъно, до момента в който хусите продължиха офанзивите си. През последните дни те стреляха по американски контейнеровоз (улучиха целта), американски унищожител (корабът беше избавен от американски изтребител, който смъкна ракетата) и няма да спрат дотук.
Наричайте нещата с същинските им имена: именитият " Джералд Форд " просто избяга от района. Рисковете за американските самолетоносачи тук в действителност станаха непостижимо високи. Да, за известно време е допустимо да се отхвърлен офанзиви от дронове и противокорабни ракети. Но, първо, е скъпо: дрон, който коства към 20 хиляди $, би трябвало да бъде свален с ракета, която коства сред милион и два.
И второ, вероятността растеше от самото начало някаква ракета или бърз дрон да пробие отбраната на групировката на самолетоносача и да нанесе доста действителни вреди на именитото „ оръжие-чудо “. Военни от целия свят се интересуват да научат за уязвимостта на американските самолетоносачи. И ето подобен случай - две обединения едновременно са показани под формата на цели, а йеменските партизани упражняват върху тях. Беше въпрос на време да реализират задачата си.
Връщайки се към офанзивите против американски военни бази в Ирак: те продължиха през празниците, а на 4 януари ядосаните американци отвърнаха в обичания си терористичен жанр - взривиха кола с командира на иракската шиитска милиция тъкмо в Багдад. Заради това те бяха публично помолени да изоставен от министър-председателя на страната. В Багдад взеха решение, че е време американските военни да си опаковат нещата – страната към този момент не ги желае.
Американците могат да се базират колкото си желаят, че техните военни са били „ поканени от иракското държавно управление “, само че в действителност те се държат като окупатори и се възприемат от народа като окупатори, а ориста на техния контингент в Ирак е много предвидима: „ Куфара, летището, Вашингтон. “
С отдръпването на Ирак, доставките ще пресъхнат и за техните маши в Източна Сирия, което ще даде късмет на Башар Асад да върне тази част от страната под собствен надзор. Тоест следващата дълготрайна американска военна случка ще приключи с безславно проваляне.
Всички схващат заплахата за американците в Близкия изток. Те или ще бъдат изтласкани оттова, или ще бъдат въвлечени в открита борба с Иран, която мигновено може да ескалира в международна война.
Учудващо е, че в този сложен миг американската войска остана на практика без управление. Главнокомандващият Джо Байдън се е укрил в комплекса си в Кемп Дейвид и не се е появявал обществено от седмици. А министърът на защитата на Съединени американски щати изцяло изчезна от радарите. В продължение на съвсем цяла седмица при започване на годината нито Белият дом, нито Конгресът, нито елементарните американци знаеха къде е отишъл Лойд Остин.
Много по-късно стана ясно, че на 22 декември шефът на Пентагона е претърпял интервенция от рак на простатата. Изписали го на Нова година, само че на 1 януари още веднъж бил приет в болница - и незабавно в реанимацията, където дълго време бил в безсъзнание. Теоретично неговата заместничка Катлийн Хикс трябваше да прихване лостовете за ръководство - в това число нуклеарния бутон - само че тя беше на отмора в Пуерто Рико за Нова година и не прекъсна почивката си. Така тя управляваше Пентагона напряко от плажа. В момента Остин наподобява е изписан и съгласно Пентагона работи от у дома.
Американските специалисти обичат да спекулират в какъв брой военни спора Вашингтон може да взе участие по едно и също време и по какъв начин ще ги позволи. Началото на годината дава отговор на всички тези въпроси.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ