Държавните предприятия остават във фокуса на Мярката 60/40
Служебното държавно управление се опита да позаглади най-грубите пропуски в Плана за възобновяване и по тази причина още даже не сме на опашката за оздравителните милиарди от Европейски Съюз. Същото се случи и с прехвалената избавителна мярка " 60/40 ". Въпреки фанфарите и фойерверките, Борисов и съдружните му сътрудници наляха огромните пари в държавните предприятия и в добре селектиран набор от компании послушковци, а естественият дребен и междинен частен бизнес бе изоставен на доизживяване.
Днешните опасения са като вчерашните - мярката " 60/40 " още веднъж е " прицелена " в огромните държавни предприятия. Нищо, че преди към три месеца - на 1 юли - някогашната към този момент служебна власт разгласи, че мярката е с нов дизайн. За компаниите със спад на приходите сред 30 и 40%, поддръжката ще е в размер на 50% от осигурителния приход. За компаниите със спад над 40%, поддръжката остава в размер на 60 %. Преди това се изискваше 20% понижение на приходите. Очаквано, множеството компаниите, които са със спад над 50% и ще се възползват от новия дизайн, са от бранша на туризма.
Мярката 60/40 ще продължи да се извършва до края на годината, само че с цел да са сигурни заплащанията, съгласно обществения министър Гълъб Донев, се постанова актуализация на бюджета. По мярката все още са изплатени 1.498 милиарда лв.. С тези пари са подкрепени над 13 000 работодатели и е непокътната заетостта на 311 000 служащи и чиновници. Като единствено от 1 юли насам, от парите по мярката са се възползвали 2289 работодатели и 68 000 служащи и чиновници.
Едната ръка взима, другата дава
При предходният обществен министър Деница Сачева лъвският къс от дотациите беше за държавните предприятия – едната ръка дава, другата получава. От мярката са получили пари " Мини Марица-изток ", " Български пощи ", транспортните и логистични предприятия към общините, в това число софийският Център за градска подвижност, който е получил над 1.1 млн. лв.. За озвучаването в метрото също е отпусната дотация. Бизнесът обаче твърди, че след 1 юли тези компании не престават да са измежду най-подпомаганите, тъй като били огромни работодатели.
" Mяpĸaтa 60 на 40 cтapтиpa минaлaтa гoдинa в мнoгo лoш дизaйн, пopaди тoвa пpeз aпpил 2020 година Бългapия имaшe нaй-гoлям pъcт нa бeзpaбoтицaтa в EC. И тoвa бeшe peзyлтaт oт тaзи нecĸoпocaнa мяpĸa. Cлeд тoвa тя бe пpoмeнeнa, само че със клатушкане в oбpaтнaтa ĸpaйнocт - мярката cтaнa изĸлючитeлнo paзтoчитeлнa и нeфoĸycиpaнa. Ceгa e мнoгo пo-дoбpa, в paмĸитe нa oгpaничeниятa “, разяснява ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Нескопосана или не, огромните компании - държавни и частни, не могат да се оплачат от нея. Haй-мнoгo ĸoмпeнcaции досега са изплатени на предприятията от преработващата индустрия – над 397.8 млн. лева, за опазване на към 117 000 работни места.
Сектор „ Хотелиерство и ресторантьорство “ е подкрепят с към 126.4 млн. лева за 54 000 работни места.
Към работодателите от търговията са ориентирани 107. млн. лева за 34 000 служащи и чиновници. Предприятията от добивната индустрия са получили 75 млн. лева - за 9000 непокътнати работни места. А бранш " Транспорт, депозиране и пощи “ – 82 млн. лева - за близо 27 000 служащи и чиновници.
Синдикатите желаят пари за " Мини Марица-изток "
При разискването на новия дизайн на мярката КТ " Подкрепа " бяха единствените, които не го поддържаха. Икономическият консултант на синдиката Ваня Григорова съобщи, че това, което ги стопира, е фактът, че " Мини Марица-изток " няма да бъдат обхванати от това подкрепяне, тъй като се усилва размерът на спада на приходите, които би трябвало да има едно сдружение, с цел да получи пари от бюджета.
" Оказва се, че за мините няма 20 млн., с цел да ги поддържа, с цел да не затворят, а има понижение на Данък добавена стойност в ресторантьорството. Заради това в " Мини Марица-изток " може да се стигне до редуциране на 2000 миньори, което е голям проблем “, разяснява Григорова.
Тя обаче не регистрира обстоятелството, че щом сдружението не влиза в графата за подкрепяне, очевидно няма толкоз огромни загуби. Другият факт е, че скоро мините би трябвало да получат финансиране за преход към по-чисто произвеждане, както планува европейския зелен проект. Искаме или не, до 2030 година доста от замърсяващите производства ще би трябвало да останат зад тила ни. За страната ще бъде извънредно неизгодно да влага милиони в потъващи бизнеси, вместо да се заеме с преквалификация на служащите и нови индустриални проекти.
Ако има ново затваряне, парите да са сигурни
Служебните обществено и финансово министерство са планували продължение на поддръжката към бизнеса и заетостта, даже в случай че се наложат по-строги ограничения поради пандемията. Според тях обаче, ако актуализацията на бюджета не случи, мъчно биха се намерили спомагателни средства за разбърквания по разнообразни разходни пера на бюджета.
В края на август икономическият министър Кирил Петков разгласи, че служебното държавно управление може да поддържа бизнеса с 430 млн. лева при ново затваряне като 260 млн. лева от тях са планувани за Мярката " 60/40 ", 100 млн. лева - са за самоосигуряващите се лица, 30 млн. лева - за авиоиндустрията. С останалите 40 млн. лева ще бъдат финансирани безплатни ограничения.
Правителството предизвести, че без поддръжка за бизнеса е допустимо той да прибегне към съкращения на личен състав и записаната безработица да доближи 7% до края на годината. Към 24 август нивото на записана безработица, по данни от Агенцията по заетостта, е 4.93 на 100. Според ведомството наред с това ще има мощно изразен отрицателен резултат за бизнеса, който няма да разполага с личен състав при нормализиране на ситуацията и няма да може да възобнови бързо предкризисния размер на произвеждане.
Очевидно е, че добра или неприятна, мярката " 60/40 " е нужна. Стига, несъмнено, в случай че идващото държавно управление (без значение дали то ще е служебно или постоянно) й направи още един редизайн - в интерес на дребния и междинния частен бизнес, несъмнено. Въпросът е какво ще се случи на изборите през ноември и дали тези, които ще влязат във властта, ще съумеят да съберат политическа воля и персонален кураж, с цел да свършат нужното.
Днешните опасения са като вчерашните - мярката " 60/40 " още веднъж е " прицелена " в огромните държавни предприятия. Нищо, че преди към три месеца - на 1 юли - някогашната към този момент служебна власт разгласи, че мярката е с нов дизайн. За компаниите със спад на приходите сред 30 и 40%, поддръжката ще е в размер на 50% от осигурителния приход. За компаниите със спад над 40%, поддръжката остава в размер на 60 %. Преди това се изискваше 20% понижение на приходите. Очаквано, множеството компаниите, които са със спад над 50% и ще се възползват от новия дизайн, са от бранша на туризма.
Мярката 60/40 ще продължи да се извършва до края на годината, само че с цел да са сигурни заплащанията, съгласно обществения министър Гълъб Донев, се постанова актуализация на бюджета. По мярката все още са изплатени 1.498 милиарда лв.. С тези пари са подкрепени над 13 000 работодатели и е непокътната заетостта на 311 000 служащи и чиновници. Като единствено от 1 юли насам, от парите по мярката са се възползвали 2289 работодатели и 68 000 служащи и чиновници.
Едната ръка взима, другата дава
При предходният обществен министър Деница Сачева лъвският къс от дотациите беше за държавните предприятия – едната ръка дава, другата получава. От мярката са получили пари " Мини Марица-изток ", " Български пощи ", транспортните и логистични предприятия към общините, в това число софийският Център за градска подвижност, който е получил над 1.1 млн. лв.. За озвучаването в метрото също е отпусната дотация. Бизнесът обаче твърди, че след 1 юли тези компании не престават да са измежду най-подпомаганите, тъй като били огромни работодатели.
" Mяpĸaтa 60 на 40 cтapтиpa минaлaтa гoдинa в мнoгo лoш дизaйн, пopaди тoвa пpeз aпpил 2020 година Бългapия имaшe нaй-гoлям pъcт нa бeзpaбoтицaтa в EC. И тoвa бeшe peзyлтaт oт тaзи нecĸoпocaнa мяpĸa. Cлeд тoвa тя бe пpoмeнeнa, само че със клатушкане в oбpaтнaтa ĸpaйнocт - мярката cтaнa изĸлючитeлнo paзтoчитeлнa и нeфoĸycиpaнa. Ceгa e мнoгo пo-дoбpa, в paмĸитe нa oгpaничeниятa “, разяснява ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Нескопосана или не, огромните компании - държавни и частни, не могат да се оплачат от нея. Haй-мнoгo ĸoмпeнcaции досега са изплатени на предприятията от преработващата индустрия – над 397.8 млн. лева, за опазване на към 117 000 работни места.
Сектор „ Хотелиерство и ресторантьорство “ е подкрепят с към 126.4 млн. лева за 54 000 работни места.
Към работодателите от търговията са ориентирани 107. млн. лева за 34 000 служащи и чиновници. Предприятията от добивната индустрия са получили 75 млн. лева - за 9000 непокътнати работни места. А бранш " Транспорт, депозиране и пощи “ – 82 млн. лева - за близо 27 000 служащи и чиновници.
Синдикатите желаят пари за " Мини Марица-изток "
При разискването на новия дизайн на мярката КТ " Подкрепа " бяха единствените, които не го поддържаха. Икономическият консултант на синдиката Ваня Григорова съобщи, че това, което ги стопира, е фактът, че " Мини Марица-изток " няма да бъдат обхванати от това подкрепяне, тъй като се усилва размерът на спада на приходите, които би трябвало да има едно сдружение, с цел да получи пари от бюджета.
" Оказва се, че за мините няма 20 млн., с цел да ги поддържа, с цел да не затворят, а има понижение на Данък добавена стойност в ресторантьорството. Заради това в " Мини Марица-изток " може да се стигне до редуциране на 2000 миньори, което е голям проблем “, разяснява Григорова.
Тя обаче не регистрира обстоятелството, че щом сдружението не влиза в графата за подкрепяне, очевидно няма толкоз огромни загуби. Другият факт е, че скоро мините би трябвало да получат финансиране за преход към по-чисто произвеждане, както планува европейския зелен проект. Искаме или не, до 2030 година доста от замърсяващите производства ще би трябвало да останат зад тила ни. За страната ще бъде извънредно неизгодно да влага милиони в потъващи бизнеси, вместо да се заеме с преквалификация на служащите и нови индустриални проекти.
Ако има ново затваряне, парите да са сигурни
Служебните обществено и финансово министерство са планували продължение на поддръжката към бизнеса и заетостта, даже в случай че се наложат по-строги ограничения поради пандемията. Според тях обаче, ако актуализацията на бюджета не случи, мъчно биха се намерили спомагателни средства за разбърквания по разнообразни разходни пера на бюджета.
В края на август икономическият министър Кирил Петков разгласи, че служебното държавно управление може да поддържа бизнеса с 430 млн. лева при ново затваряне като 260 млн. лева от тях са планувани за Мярката " 60/40 ", 100 млн. лева - са за самоосигуряващите се лица, 30 млн. лева - за авиоиндустрията. С останалите 40 млн. лева ще бъдат финансирани безплатни ограничения.
Правителството предизвести, че без поддръжка за бизнеса е допустимо той да прибегне към съкращения на личен състав и записаната безработица да доближи 7% до края на годината. Към 24 август нивото на записана безработица, по данни от Агенцията по заетостта, е 4.93 на 100. Според ведомството наред с това ще има мощно изразен отрицателен резултат за бизнеса, който няма да разполага с личен състав при нормализиране на ситуацията и няма да може да възобнови бързо предкризисния размер на произвеждане.
Очевидно е, че добра или неприятна, мярката " 60/40 " е нужна. Стига, несъмнено, в случай че идващото държавно управление (без значение дали то ще е служебно или постоянно) й направи още един редизайн - в интерес на дребния и междинния частен бизнес, несъмнено. Въпросът е какво ще се случи на изборите през ноември и дали тези, които ще влязат във властта, ще съумеят да съберат политическа воля и персонален кураж, с цел да свършат нужното.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ