Здравният министър ще търси липсващи лекарства с работна група
Служебният здравен министър няма базова визия за какво липсват медикаменти Той възнамерява да ги търси по социалистически фасон Докторът отхвърля да укаже въздействие на шефовете на лечебните заведения да усилят заплатите В последна сметка се оказва, че теренът за детска болница е определен не изключително професионално от министъра и шепа политици
Служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев, който няколко пъти в последно време повтаря, че основаването на работна група по някакъв проблем, е просто път казусът да не се реши и отсрочи, разгласи, че по време на мандата си ще се бори с един от най-големите проблеми в снабдяването с медикаменти - дефицитът на лекарства, с... работна група. Тя стартира работа от понеделник и в нея ще вземат участие представители на фармацевтичните компании, търговците на едро с медикаменти, Изпълнителната организация по медикаменти и Националния съвет по цените.
Извън сглобяването на работната група казусът е, че медикаментите видно не са мощната страна на министъра. Той счита, че главните аргументи за дефицит на лекарства са формулата, по която се пресмята дали има задоволително медикаменти в България или не и по думите му - " търговците ". Всичко това стана ясно на блиц-контрол по време на първото съвещание на парламентарната здравна комисия. Там доктор Меджидиев отговори на въпроси какво се случва с увеличението на заплатите на медиците и за какво е решил еднолично да дефинира терена за национална детска болница в Горна Баня.
Централното командване на медикаментите
Зам.-председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) напомни, че министърът е изразил решителност да се оправи с неналичията на медикаменти и попита кой е трансформирал формулата, по която работи Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА), която следи наличностите на медикаментите в Позитивния лист (медикаменти, които се покриват от здравната каса, здравното министерство и болниците) в аптеките, складовете на търговците на едро и при самите фармацевтични компании.
Реклама
Системата работи автоматизирано и следи общо 5000 позиции, включени в листата. През пролетта, след одит на " Информационно обслужване ", се оказа, че формулата, по която се наблюдават медикаментите и медикаментите за застрашените се стопират от експорт, е неверна и не дава отговор на Закона за медикаментите. Така Изпълнителната организация по медикаментите спираше експорта на повече от 300 медикамента, с цел да не падне наличността им под 165% от годишното ползване. Формулата беше изменена от министър Асена Сербезова и от този момент приблизително 65 медикаменти седмично попадат под възбрана за износ.
Видно, обаче, министърът, макар че съобщи пред народните представители, че аргументите за липса на медикаменти са сложни, счита, че главното решение е да се смени тази формула. Той добави още, че факторите са от сложен темперамент и по тази причина са изпратени инспекции по складовете дали разполагат с дефицитни медикаменти, само че не зареждат аптеките.
Проблемът с дефицитите, обаче, напълно не е в складовете. Заради законово избраната най-ниска цена на медикаментите в Европейски Съюз на равнище производител, всяка година сред 150 и 500 медикаменти напущат България, защото поддържането им е стопански неизгодно за производителите поради дребния пазар. Другият най-чест проблем е нарушаване във веригата на доставки - индустриални проблеми, краткотрайно прекъсване на производството, просрочен импорт, неритмично зареждане на складовете или неналичието на едно лекарство в най-близката аптека, тъй като фармацевтът не е задължен да продава всички лекарства, даже и да ги има. Има и доста медикаменти, които не са в Позитивния лист или от дълго време не са регистрирани в България, само че пък лекарите не престават да ги изписват, което поражда търсене.
Мантрата на всички ръководещи през последните години е за неналичията да няма никакъв диалог за ценовия напън, който се оказва върху фармацевтичните компании и за какво медикаменти стопират да се създават или продават, а да изясняват, че неналичията са, тъй като медикаментите се изнасят редом в западноевропейските страни, където цените им са доста по-високи.
Реклама
Проблем има и в самия експорт, който се случва на доста малцина медикаменти от 5000-те в Позитивния лист. Той е, че съществува легална паралелна търговия - експорт и импорт, при която за всеки случай се желае позволение от производителите и се изнася, единствено в случай че лекарството е задоволително, с цел да задоволи потребностите в България. Паралелният импорт от страни с по-ниска цена, обаче, става за цели шест месеца, тъй като бърза процедура за него няма. Съществуват и голям брой незаконни канали за събиране на медикаменти от лечебни заведения и аптеки, за пакетирането им и за тяхното изнасяне изцяло незаконно, без страната да е известена. Властите, обаче, не са се преборили с незаконната търговия с лекарства, в това число и по интернет, само че пък е в действителност елементарно да се упрекват " белите ", настоящи производители и търговци на едро и формулата, по която работи системата за следене на наличия.
" Аз мога да кажа, че ние като кабинет сме и ще бъдем извънредно, да не кажа тежки думи, сериозни и жестоки към дефицита, в случай че е допускан от търговците ", сподели доктор Меджидиев.
Проф. Ангелов, да вземем за пример посочи неналичието на две инхалаторни медикаменти за деца. В този случай производителят на най-разпространеното и изписвано лекарство ( " Вентолин " ), което не е и в Позитивния лекарствен лист, се отдръпна от България и смени системата си на доставки. Вносът на медикамента краткотрайно бе преустановен. Педиатрите започнаха да изписват алтернативата - " Пулмикорт ", чиито производители не бяха готови за голямото търсене и лекарството също стартира да се изчерпва. В последна сметка доставките и на двата продукта се възобновиха. В случая, обаче, дефицитът въобще не е подбуден от формулата на СЕСПА, нито пък от търговците на едро, които не са доставили медикаментите, просто тъй като ги нямат.
По предложение на проф. Ангелов, подкрепено от цялата здравна комисия, министърът ще би трябвало да показа документите по какъв начин се е трансформирала формулата.
Служебният здравен министър доктор Асен Меджидиев, който няколко пъти в последно време повтаря, че основаването на работна група по някакъв проблем, е просто път казусът да не се реши и отсрочи, разгласи, че по време на мандата си ще се бори с един от най-големите проблеми в снабдяването с медикаменти - дефицитът на лекарства, с... работна група. Тя стартира работа от понеделник и в нея ще вземат участие представители на фармацевтичните компании, търговците на едро с медикаменти, Изпълнителната организация по медикаменти и Националния съвет по цените.
Извън сглобяването на работната група казусът е, че медикаментите видно не са мощната страна на министъра. Той счита, че главните аргументи за дефицит на лекарства са формулата, по която се пресмята дали има задоволително медикаменти в България или не и по думите му - " търговците ". Всичко това стана ясно на блиц-контрол по време на първото съвещание на парламентарната здравна комисия. Там доктор Меджидиев отговори на въпроси какво се случва с увеличението на заплатите на медиците и за какво е решил еднолично да дефинира терена за национална детска болница в Горна Баня.
Централното командване на медикаментите
Зам.-председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) напомни, че министърът е изразил решителност да се оправи с неналичията на медикаменти и попита кой е трансформирал формулата, по която работи Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА), която следи наличностите на медикаментите в Позитивния лист (медикаменти, които се покриват от здравната каса, здравното министерство и болниците) в аптеките, складовете на търговците на едро и при самите фармацевтични компании.
Реклама
Системата работи автоматизирано и следи общо 5000 позиции, включени в листата. През пролетта, след одит на " Информационно обслужване ", се оказа, че формулата, по която се наблюдават медикаментите и медикаментите за застрашените се стопират от експорт, е неверна и не дава отговор на Закона за медикаментите. Така Изпълнителната организация по медикаментите спираше експорта на повече от 300 медикамента, с цел да не падне наличността им под 165% от годишното ползване. Формулата беше изменена от министър Асена Сербезова и от този момент приблизително 65 медикаменти седмично попадат под възбрана за износ.
Видно, обаче, министърът, макар че съобщи пред народните представители, че аргументите за липса на медикаменти са сложни, счита, че главното решение е да се смени тази формула. Той добави още, че факторите са от сложен темперамент и по тази причина са изпратени инспекции по складовете дали разполагат с дефицитни медикаменти, само че не зареждат аптеките.
Проблемът с дефицитите, обаче, напълно не е в складовете. Заради законово избраната най-ниска цена на медикаментите в Европейски Съюз на равнище производител, всяка година сред 150 и 500 медикаменти напущат България, защото поддържането им е стопански неизгодно за производителите поради дребния пазар. Другият най-чест проблем е нарушаване във веригата на доставки - индустриални проблеми, краткотрайно прекъсване на производството, просрочен импорт, неритмично зареждане на складовете или неналичието на едно лекарство в най-близката аптека, тъй като фармацевтът не е задължен да продава всички лекарства, даже и да ги има. Има и доста медикаменти, които не са в Позитивния лист или от дълго време не са регистрирани в България, само че пък лекарите не престават да ги изписват, което поражда търсене.
Мантрата на всички ръководещи през последните години е за неналичията да няма никакъв диалог за ценовия напън, който се оказва върху фармацевтичните компании и за какво медикаменти стопират да се създават или продават, а да изясняват, че неналичията са, тъй като медикаментите се изнасят редом в западноевропейските страни, където цените им са доста по-високи.
Реклама
Проблем има и в самия експорт, който се случва на доста малцина медикаменти от 5000-те в Позитивния лист. Той е, че съществува легална паралелна търговия - експорт и импорт, при която за всеки случай се желае позволение от производителите и се изнася, единствено в случай че лекарството е задоволително, с цел да задоволи потребностите в България. Паралелният импорт от страни с по-ниска цена, обаче, става за цели шест месеца, тъй като бърза процедура за него няма. Съществуват и голям брой незаконни канали за събиране на медикаменти от лечебни заведения и аптеки, за пакетирането им и за тяхното изнасяне изцяло незаконно, без страната да е известена. Властите, обаче, не са се преборили с незаконната търговия с лекарства, в това число и по интернет, само че пък е в действителност елементарно да се упрекват " белите ", настоящи производители и търговци на едро и формулата, по която работи системата за следене на наличия.
" Аз мога да кажа, че ние като кабинет сме и ще бъдем извънредно, да не кажа тежки думи, сериозни и жестоки към дефицита, в случай че е допускан от търговците ", сподели доктор Меджидиев.
Проф. Ангелов, да вземем за пример посочи неналичието на две инхалаторни медикаменти за деца. В този случай производителят на най-разпространеното и изписвано лекарство ( " Вентолин " ), което не е и в Позитивния лекарствен лист, се отдръпна от България и смени системата си на доставки. Вносът на медикамента краткотрайно бе преустановен. Педиатрите започнаха да изписват алтернативата - " Пулмикорт ", чиито производители не бяха готови за голямото търсене и лекарството също стартира да се изчерпва. В последна сметка доставките и на двата продукта се възобновиха. В случая, обаче, дефицитът въобще не е подбуден от формулата на СЕСПА, нито пък от търговците на едро, които не са доставили медикаментите, просто тъй като ги нямат.
По предложение на проф. Ангелов, подкрепено от цялата здравна комисия, министърът ще би трябвало да показа документите по какъв начин се е трансформирала формулата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ