Министърът на туризма брани 9% ДДС за ресторантьорите
Служебният министър на туризма Илин Димитров се разгласи за опазване на ниската, 9%-на ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите. Според него връщането на 20%-ия данък ще бъде неточност, която заплашва бранша от банкрути.
Димитров отбрани ресторантьорския отрасъл на фона на дебатите, които се водят от политици, икономисти и финансисти по какъв начин да бъде свита голямата дупка в бюджета. Самият длъжностен финансов министър Росица Велкова прикани да бъде възобновено облагането с 20% Данък добавена стойност за някои артикули и услуги, които получиха преференция по време на ковид-пандемията и последвалата висока инфлация.
" Ако Народното събрание реши да върне 20% Данък добавена стойност за заведенията за хранене, то депутатите ще би трябвало да обяснят за какво банкрутират механично сектора. Това не се прави в този момент преди сезона ", съобщи Димитров пред БНР.
По думите му намаляването на налога е работеща мярка, която е изсветлила ресторантьорския бизнес. Това показвали и данните на Национална агенция за приходите - заведенията правили двойно повече доходи отпреди пандемията и плащали два пъти повече налог облага.
Действително данни на Национална агенция за приходите демонстрират, че оборотите на заведенията са скочили двойно през 2022 година спрямо предковидната 2019. Двойно по-висока се обрисува и облагата за 2022 година, в случай че се съди по предплатените вноски на компаниите. Например оборотите на заведения за хранене и заведения за бързо хранене през 2019 година са били 2.222 милиарда, а на питейните заведения и кафенетата - 581 млн. лева През 2022 година те към този момент скачат надлежно на 3.584 милиарда лева и 727.2 млн. лева В същото време платеният от заведенията за хранене налог облага преди пандемията е бил 18.9 млн. лева, а през 2021 година е 42.6 млн. лева За питейните заведения растежът е от 5.4 млн. лева през 2019 година на 8.1 млн. лева налог облага през 2021 г.
Причината за повишените обороти обаче може да са много по-високите цени за консумация в заведенията спрямо 2019 година А мощният растеж на облагите се дължи на разликата, която влиза в джоба на ресторантьорите от понижения от 20 на 9% Данък добавена стойност. По-ниската ставка, въведена в средата на 2020 година, по никакъв метод не бе отразена в цената на услугата за крайния консуматор.
Министър Димитров изрази убеденост, че повдигането на Данък добавена стойност за ресторантьорите няма да се случи. Той изясни, че е провел срещи с парламентарните групи и с тях са обсъждали тъкмо тези 9%. Още в предизборните си акции, политическите сили оповестили, че няма да подвигат налога. Освен това всички страни към нас, с които се конкурираме за туристи, имали ниски ставки за ресторантьорските услуги.
" Ако въпреки всичко се стигне до премахването на 9% Данък добавена стойност, то това би трябвало да стане с явен времеви небосвод. Примерно да се каже, че идващите две или три години Данък добавена стойност ще бъде възобновен на 20%. Защото в средата на сезона това е невероятно - към този момент има обвързани заплащания, има подписани контракти ", сподели Димитров.
В същото време министърът на туризма прикани, в случай че се стигне до гласоподаване на нов бюджет в Народното събрание, да бъде повишен бюджетът за туристическа реклама на страната. От край време Димитров изяснява, че България би трябвало да харчи най-малко 100 млн. лева за реклама. В момента годишният бюджет е 18 млн. лева.
" Ще се борим за повече пари за реклама, само че това да става стъпаловидно и да е обвързано с резултати. Примерно, в случай че се завиши ресурсът с 10 млн. лева тази година, да се види какъв е резултатът от тях - дали се е отразило на брутния вътрешен артикул и едвам тогава да се пристъпва към последващо нарастване ", изясни Димитров.
Служебният министър на туризма чака това лято той чака това лято от 5 до 7% растеж на бранша в сравние с предковидната 2019 година " Взехме си поука предходната годината и към този момент популяризираме по по-различен метод - популяризираме в страните към нас, които са в същата геополитическа обстановка, т.е. наоколо до военни дейности ", сподели Димитров.
Димитров отбрани ресторантьорския отрасъл на фона на дебатите, които се водят от политици, икономисти и финансисти по какъв начин да бъде свита голямата дупка в бюджета. Самият длъжностен финансов министър Росица Велкова прикани да бъде възобновено облагането с 20% Данък добавена стойност за някои артикули и услуги, които получиха преференция по време на ковид-пандемията и последвалата висока инфлация.
" Ако Народното събрание реши да върне 20% Данък добавена стойност за заведенията за хранене, то депутатите ще би трябвало да обяснят за какво банкрутират механично сектора. Това не се прави в този момент преди сезона ", съобщи Димитров пред БНР.
По думите му намаляването на налога е работеща мярка, която е изсветлила ресторантьорския бизнес. Това показвали и данните на Национална агенция за приходите - заведенията правили двойно повече доходи отпреди пандемията и плащали два пъти повече налог облага.
Действително данни на Национална агенция за приходите демонстрират, че оборотите на заведенията са скочили двойно през 2022 година спрямо предковидната 2019. Двойно по-висока се обрисува и облагата за 2022 година, в случай че се съди по предплатените вноски на компаниите. Например оборотите на заведения за хранене и заведения за бързо хранене през 2019 година са били 2.222 милиарда, а на питейните заведения и кафенетата - 581 млн. лева През 2022 година те към този момент скачат надлежно на 3.584 милиарда лева и 727.2 млн. лева В същото време платеният от заведенията за хранене налог облага преди пандемията е бил 18.9 млн. лева, а през 2021 година е 42.6 млн. лева За питейните заведения растежът е от 5.4 млн. лева през 2019 година на 8.1 млн. лева налог облага през 2021 г.
Причината за повишените обороти обаче може да са много по-високите цени за консумация в заведенията спрямо 2019 година А мощният растеж на облагите се дължи на разликата, която влиза в джоба на ресторантьорите от понижения от 20 на 9% Данък добавена стойност. По-ниската ставка, въведена в средата на 2020 година, по никакъв метод не бе отразена в цената на услугата за крайния консуматор.
Министър Димитров изрази убеденост, че повдигането на Данък добавена стойност за ресторантьорите няма да се случи. Той изясни, че е провел срещи с парламентарните групи и с тях са обсъждали тъкмо тези 9%. Още в предизборните си акции, политическите сили оповестили, че няма да подвигат налога. Освен това всички страни към нас, с които се конкурираме за туристи, имали ниски ставки за ресторантьорските услуги.
" Ако въпреки всичко се стигне до премахването на 9% Данък добавена стойност, то това би трябвало да стане с явен времеви небосвод. Примерно да се каже, че идващите две или три години Данък добавена стойност ще бъде възобновен на 20%. Защото в средата на сезона това е невероятно - към този момент има обвързани заплащания, има подписани контракти ", сподели Димитров.
В същото време министърът на туризма прикани, в случай че се стигне до гласоподаване на нов бюджет в Народното събрание, да бъде повишен бюджетът за туристическа реклама на страната. От край време Димитров изяснява, че България би трябвало да харчи най-малко 100 млн. лева за реклама. В момента годишният бюджет е 18 млн. лева.
" Ще се борим за повече пари за реклама, само че това да става стъпаловидно и да е обвързано с резултати. Примерно, в случай че се завиши ресурсът с 10 млн. лева тази година, да се види какъв е резултатът от тях - дали се е отразило на брутния вътрешен артикул и едвам тогава да се пристъпва към последващо нарастване ", изясни Димитров.
Служебният министър на туризма чака това лято той чака това лято от 5 до 7% растеж на бранша в сравние с предковидната 2019 година " Взехме си поука предходната годината и към този момент популяризираме по по-различен метод - популяризираме в страните към нас, които са в същата геополитическа обстановка, т.е. наоколо до военни дейности ", сподели Димитров.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ