Случаят с Теодор Конис – Денвърският човек-паяк
Случаят с Теодор Конис – Денвърският човек-паяк …Мнозина може би си спомнят епизода от Досиетата Х (The X-files), когато Мълдър и Скъли срещат човек, кадърен да изпълзи през доста тясната дупка.Може би не знаете, само че този сюжет е въодушевен от изцяло действителен случай.Родителите на Теодор Конис, родени през 1882 година, били небогати фермери. От детството си Теодор имал доста неприятно здраве. Веднъж лекарят даже споделил, че няма да доживее до 18 години.Тази вродена уязвимост не му разрешила да приключи учебно заведение. През идващите години, това се трансформира в една от главните аргументи, заради които на Теодор му отхвърлят да стартира естествена работа.През по-голямата част от зрелия си живот, Теодор се скитал, крадял и просил. През 1941 година, той към този момент е на 59 години и живее в Денвър,Колорадо. Нямал непрекъснат покрив над главата си и едвам печелвал за храна.
Теодор Конис, фотография във вестниците след ареста муЕдна септемврийска вечер, Теодор Конис срещнал на улицата своя другар от детството Филип Питърс. Той също не бил богат, само че имал малко пари, по тази причина Конис почнал да го моли да му даде най-малко малко монети.Питърс учтиво отказал на Конис, тъй като брачната половинка му била със счупено бедро в болница, а парите му трябвали за медикаменти. Конис обаче не желал да се откаже толкоз елементарно. Той скрито наблюдавал Питърс до дома му.През идващите няколко дни, той следил къщата на Питърс и отбелязвал моментите, когато пенсионерът напускал къщата. Не след дълго издебнал Питърс,който излязъл от вкъщи си исе вмъкнал в къщата, като се възползвал от обстоятелството, че приятелят му не заключил вратата.
Когато почнал да оглежда къщата за храна, попаднал на малко помещение на тавана.В най-високата си точка, тази дребна стая достигала към 68 см, а в най-широката 137 см.Всъщност, било нещо като складово помещение, с малъко прозорче като одушник в пода. През този отвор можело да се провре ръка и да се вземат разнообразни неща,но никой в никакъв случай не би си помислил, че възрастен човек ще може да се провре през толкоз дребен отвор.Но, Конис по някакъв метод стигнал до там и бързо схванал, че никой няма да го откри на това място. Ще може да остане неусетен.Ще изпълзява на открито, когато никой не е у дома, с цел да яде, да пие или да отиде до тоалетната.Около пет седмици Конис живее по сходен метод в къщата на Питърс и никой не го вижда. Съпругата на Питърс към момента била в болничното заведение.Почти всеки ден, съседите носели на стопанина разнообразни торти или чорба, с цел да му оказват помощ, до момента в който брачната половинка му се възвърне.През тези седмици, Конис бил станал толкоз самонадеян, че почнал да изпълзява от скривалището си освен когато Питърс го нямало, само че и през нощта, до момента в който спял.
В нощта на 17 октомври 1941 година, Филип Питърс се събудил от чудноват звук. Решил, че е апаш и сграбчил бастуна си като оръжие.Когато слязъл на долният етаж се натъкнал на доста слаб и чорлав мъж, който ровел в хладилника.Четете още: Случаят за гибелта на дребния Джейс Мартин и духът му, който посещава майката убиецДали Питърс е разпознал Конис, не е известно, само че едвам е имал време да замахне с бастуна, когато Конис взема решение да нападна първи. Той сграбчил тежък чугунен тиган и блъснал мощно Питърс по главата,като го умъртвил съвсем мигновенно.Конис оставил тигана на масата,оставил тялото на мястото на престъплението и се скрил в килера. На идната заран, съседи пристигнали в къщата, само че никой не дал отговор на почукванията им, което им се сторило необичайно.Те се обадили в полицията. Служителите намерили тялото на Питърс в локва кръв. Разследването посочило, че няма следи от щурм, по тази причина решили да приключат случая, като оповестили, че мъжът се е спънал,като блъснал главата си в масата.Минава още една седмица, а брачната половинка на Питърс е изписана от болничното заведение и се завръща вкъщи. Тя наела жена за икономка. Двете дами скоро почнали да чуват странни звуци през нощта от долният етаж.Една нощ,след като се престрашили да видят какво не е наред, забелязали странна сянка.От тогава неведнъж се обаждали в полицията, страхувайки се от крадци. Полицията идвала, оглеждала къщата, само че не откривала нищо съмнително.Разбира се, те оглеждали в тоалетната и виждали люка в тавана към килера, само че той бил толкоз дребен, че даже дете надали ще успее да пропълзи през него.Никой от чиновниците не би могъл да си намерения, че там може да се крие възрастен нарушител. Поради това, те даже не проверявали килера.
Минавал месец след месец … Г-жа Питърс продължавала да се обажда в полицията, когато чувала подозрителни звуци в къщата, само че към този момент никой даже не отговарял на позвъняванията й. Нещо повече, почнали да се появяват клюки, че дамата е полудяла от гибелта на брачна половинка си.Неспособни да понасят повече странностите протичащи се в къщата и слуховете, госпожа Питърс и икономката се изнесли от къщата и тя останала празна. Съседите почнали да споделят, че в нея живеят духове, а децата разказвали, че са виждали някой, който се разхожда вътре.Конис траял да живее в празната къща, просто тъй като нямало къде да отиде. Излизал понякога, с цел да откри храна, само че по-късно се прибирал в къщата.На 30 юли 1942 година, полицията патрулира в региона и инцидентно вижда мъж през прозореца в къщата на Питърс.Знаели, че къщата е празна от половин година и това им се сторило доста съмнително.Нахлули в дома и незабавно забелязали по какъв начин някой бяга към тоалетната, а по-късно чули мощно тракване.
Когато изтичали до тоалетната, те видели, че покривният прозорец е отворен а в него се виждат обувките на човек, който пламенно се пробва да се изкачи през дребния отвор. Полицията хванала мъжа за краката и го измъкнала от люка. Пред служителите на реда застанал доста слаб и извънредно изплашен Теодор Конис.В полицейското ръководство, мъжът признал всичко и разказал цялата си история – по какъв начин се криел в килера и по какъв начин умъртвил Питърс. Бил наказан на пожизнен затвор. Той умрял на 16 май 1967 г.След като полицейският детектив Фред Зарноф отбелязва, че „ човек би трябвало да бъде паяк, с цел да премине през тесният отвор и да живее в това тясно пространство толкоз дълго време “, локалните вестници го нарекли „ Денвърският човек-паяк “.
Hidden truth
Теодор Конис, фотография във вестниците след ареста муЕдна септемврийска вечер, Теодор Конис срещнал на улицата своя другар от детството Филип Питърс. Той също не бил богат, само че имал малко пари, по тази причина Конис почнал да го моли да му даде най-малко малко монети.Питърс учтиво отказал на Конис, тъй като брачната половинка му била със счупено бедро в болница, а парите му трябвали за медикаменти. Конис обаче не желал да се откаже толкоз елементарно. Той скрито наблюдавал Питърс до дома му.През идващите няколко дни, той следил къщата на Питърс и отбелязвал моментите, когато пенсионерът напускал къщата. Не след дълго издебнал Питърс,който излязъл от вкъщи си исе вмъкнал в къщата, като се възползвал от обстоятелството, че приятелят му не заключил вратата.
Когато почнал да оглежда къщата за храна, попаднал на малко помещение на тавана.В най-високата си точка, тази дребна стая достигала към 68 см, а в най-широката 137 см.Всъщност, било нещо като складово помещение, с малъко прозорче като одушник в пода. През този отвор можело да се провре ръка и да се вземат разнообразни неща,но никой в никакъв случай не би си помислил, че възрастен човек ще може да се провре през толкоз дребен отвор.Но, Конис по някакъв метод стигнал до там и бързо схванал, че никой няма да го откри на това място. Ще може да остане неусетен.Ще изпълзява на открито, когато никой не е у дома, с цел да яде, да пие или да отиде до тоалетната.Около пет седмици Конис живее по сходен метод в къщата на Питърс и никой не го вижда. Съпругата на Питърс към момента била в болничното заведение.Почти всеки ден, съседите носели на стопанина разнообразни торти или чорба, с цел да му оказват помощ, до момента в който брачната половинка му се възвърне.През тези седмици, Конис бил станал толкоз самонадеян, че почнал да изпълзява от скривалището си освен когато Питърс го нямало, само че и през нощта, до момента в който спял.
В нощта на 17 октомври 1941 година, Филип Питърс се събудил от чудноват звук. Решил, че е апаш и сграбчил бастуна си като оръжие.Когато слязъл на долният етаж се натъкнал на доста слаб и чорлав мъж, който ровел в хладилника.Четете още: Случаят за гибелта на дребния Джейс Мартин и духът му, който посещава майката убиецДали Питърс е разпознал Конис, не е известно, само че едвам е имал време да замахне с бастуна, когато Конис взема решение да нападна първи. Той сграбчил тежък чугунен тиган и блъснал мощно Питърс по главата,като го умъртвил съвсем мигновенно.Конис оставил тигана на масата,оставил тялото на мястото на престъплението и се скрил в килера. На идната заран, съседи пристигнали в къщата, само че никой не дал отговор на почукванията им, което им се сторило необичайно.Те се обадили в полицията. Служителите намерили тялото на Питърс в локва кръв. Разследването посочило, че няма следи от щурм, по тази причина решили да приключат случая, като оповестили, че мъжът се е спънал,като блъснал главата си в масата.Минава още една седмица, а брачната половинка на Питърс е изписана от болничното заведение и се завръща вкъщи. Тя наела жена за икономка. Двете дами скоро почнали да чуват странни звуци през нощта от долният етаж.Една нощ,след като се престрашили да видят какво не е наред, забелязали странна сянка.От тогава неведнъж се обаждали в полицията, страхувайки се от крадци. Полицията идвала, оглеждала къщата, само че не откривала нищо съмнително.Разбира се, те оглеждали в тоалетната и виждали люка в тавана към килера, само че той бил толкоз дребен, че даже дете надали ще успее да пропълзи през него.Никой от чиновниците не би могъл да си намерения, че там може да се крие възрастен нарушител. Поради това, те даже не проверявали килера.
Минавал месец след месец … Г-жа Питърс продължавала да се обажда в полицията, когато чувала подозрителни звуци в къщата, само че към този момент никой даже не отговарял на позвъняванията й. Нещо повече, почнали да се появяват клюки, че дамата е полудяла от гибелта на брачна половинка си.Неспособни да понасят повече странностите протичащи се в къщата и слуховете, госпожа Питърс и икономката се изнесли от къщата и тя останала празна. Съседите почнали да споделят, че в нея живеят духове, а децата разказвали, че са виждали някой, който се разхожда вътре.Конис траял да живее в празната къща, просто тъй като нямало къде да отиде. Излизал понякога, с цел да откри храна, само че по-късно се прибирал в къщата.На 30 юли 1942 година, полицията патрулира в региона и инцидентно вижда мъж през прозореца в къщата на Питърс.Знаели, че къщата е празна от половин година и това им се сторило доста съмнително.Нахлули в дома и незабавно забелязали по какъв начин някой бяга към тоалетната, а по-късно чули мощно тракване.
Когато изтичали до тоалетната, те видели, че покривният прозорец е отворен а в него се виждат обувките на човек, който пламенно се пробва да се изкачи през дребния отвор. Полицията хванала мъжа за краката и го измъкнала от люка. Пред служителите на реда застанал доста слаб и извънредно изплашен Теодор Конис.В полицейското ръководство, мъжът признал всичко и разказал цялата си история – по какъв начин се криел в килера и по какъв начин умъртвил Питърс. Бил наказан на пожизнен затвор. Той умрял на 16 май 1967 г.След като полицейският детектив Фред Зарноф отбелязва, че „ човек би трябвало да бъде паяк, с цел да премине през тесният отвор и да живее в това тясно пространство толкоз дълго време “, локалните вестници го нарекли „ Денвърският човек-паяк “.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ