Съществувал ли е в действителност прословутият троянски кон?
Твърди се, че античните гърци са се скрили в великански дървен кон, с цел да обхванат незабелязани в град Троя. От Омир до Холивуд – историята за тази военна ловкост се споделя от хиляди години. Доказателствата обаче, че това фактически се е случило, са малко.
Според легендата ахейците, предвождани от Агамемнон и включващи в редиците си героични воини от ранга на Ахил, прекарват 10 години в блокада на Троя, без да съумеят да пробият отбраната на града. В края на краищата вземат решение да се престорят, че се отхвърлят от начинанието си и отплават към близкия остров Тендос, само че оставят голям кон, цялостен с бойци.
Троянците вземат решение, че гигантската скулптура е подарък за подписване на мир и жертвоприношение на богинята Атина. Ето за какво те я вкарват през градските врати и в беззащитното сърце на града си, без да подозират за враговете, които се крият в корема ѝ. С настъпването на нощта гръцките бойци излизат от коня, опустошават Троя и поставят завършек на епичната война.
Археолозите обаче към момента не са разкрили солидни доказателства за Троянската война, камо ли за нейния безразсъден в прочут смисъл край.
Това, което знаем, е, че Троя евентуално е била името на град от бронзовата ера в днешния Хисарлък в Западна Турция. Основната заслуга за разкриването на града през 70-те години на XIX в. е на немския археолог Хайнрих Шлиман. Намерени са няколко върхове на стрели, както и доказателства за огън в седиментен пласт, датиран към 1200 година пр.н.е., което почти съответствува с датата, упомената от Омир в епичната му поема „ Илиада “, и затова може да подскаже, че в миналото тук е имало антична борба. Свързването на тези находки с десетилетна блокада обаче е малко пресилено.
Що се отнася до огромния остарял кон, Омир в действителност го загатва единствено пътем в „ Одисея “, а първото значително изложение на събитието може да се откри в „ Енеида “, формирана от римския стихотворец Вергилий повече от хилядолетие след хипотетичното осъществяване на хитростта. Повечето модерни археолози одобряват думите на античния създател с щипка сол и подозират, че гигантският кон евентуално е бил по-скоро метафора, в сравнение с нещо безусловно.
Например доктор Арманд Д'Ангур от Оксфордския университет изяснява, че „ археологическите доказателства демонстрират, че Троя в действителност е била опожарена; само че историята за дървения кон евентуално е приказка, въодушевена по всяка възможност от метода, по който античните обсадни машини са били обличани с влажни конски кожи, с цел да не бъдат подпалени “.
С други думи, митичният троянски кон може да е бил по-скоро таран или други военни машини, които са разрешили на ахейците да стигнат до Троя с доста по-малко хитроумни средства, в сравнение с допуска историята. За страдание обаче е доста малко евентуално археолозите в миналото да открият остатъци от сходно приспособление - наподобяващо на кон или нещо друго - защото дървените артефакти от древността нормално се разлагат доста преди да бъдат открити.
Въпреки това концепцията за троянския кон се е вкоренила в актуалната просвета и език, като даже е дала името си на тип компютърен злотворен програмен продукт, който нахлува в системите на жертвите, като се маскира като безобидно парче код. Колкото и странна да наподобява първичната концепция, тя е съвършената метафора за нещо, което нахлува и унищожава от вътрешната страна.
Може би по тази причина античните поети са измислили троянския кон, с цел да показват метода, по който Агамемнон и неговите бойци са разрушили град Троя.
Източник: IFLScience
