Имало едно време двама братя близнаци. Единият от тях наричали

Имало едно време двама братя близнаци. Единият от тях наричали Добро. Вторият наричали Зло. Те си приличали като две капки вода. Никой не можел да ги разграничи. Понякога даже те самите не знаели кой от тях кой е и когато повиквали Злото, отговаряло Доброто. А на зова: " Добро! " – можело да откликне Злото.

Братята се обичали доста и както постоянно се случва при близнаците, живеели душа в душа. Играели на детските си игри и поравно споделяли провалите и успехите си. Дори в учебно заведение получавали идентични оценки, идентични санкции и идентични награди.

Братята растяли красиви и безгрижни и изглеждало, че нищо не може да наруши хармонията на братското им другарство. Но внезапно те срещнали едно момиче на име Истина и двамата се влюбили в нея до уши.

Истината харесала и двете момчета, тъй като те толкоз си приличали, че било безусловно невероятно да ги различиш. Тя нямала визия по какъв начин да избере сред тях и се мятала от единия към другия. Истината обичала и двамата и в никакъв случай не знаела с кого прекарва времето си.

За пръв път сред братята пробягнала черна котка. Името ѝ било Ревност. Ревността имала остри нокти, с които драскала братята. Никой от тях не можел да се помири с това, че обичаната може да принадлежи на другия.

Те спорели между тях и всеки от тях доказвал на Истината своята справедливост, твърдейки я, че заслужава любовта ѝ повече от своя противник.

Добрият разказвал какъв брой положителни каузи е направил, на кого е оказал помощ, кого е избавил от беди. А Злото обяснявало, че това е неефикасно, защото е невероятно да се поправи светът, вършейки положителни каузи. Доброто, мислейки, че оказва помощ, постоянно причинявало още по-голямо зло, тъй като подавайки лепта на безпаричен друмник, не можело да знае сигурно дали той не употребява тези пари във щета на себе си и на другите. Например, в случай че се напие и аргументи пътнотранспортно произшествие, при което да пострадат хора.

От друга страна, Злото, извършвайки неприятна постъпка - да вземем за пример да открадне нещо - може да е научило индивида да бъде по-бдителен, а карайки се със самохвалкото, да го е научило да гледа трезво на събитията, да го е подтикнало да мисли трезво.

Оказало се, че Доброто от време на време се трансформира в зло, а Злото носи положително. Бедната Истина изобщо не можела да реши кого от братята да избра - изглеждаше, че всеки от тях е прав по собствен метод.

Виждайки страданията им, решила да се намеси старицата Справедливост. Тя беше видяла доста неща през живота си и знаеше, че както в света няма еднопосочно положително или еднопосочно зло, по този начин и истината е променлива.

- Всеки има своя лична истина - наставляваше Справедливостта, - тъй като всеки обича и схваща на първо място самия себе си. И всеки постоянно ще отстоява личната си истина. Само когато заобичаш другия като самия себе си, можеш да погледнеш на света с други очи и да видиш същинската истина. Тя се намира в очите и в сърцето на този, който я гледа.

А до тогава, Добро и Зло, вие сте обречени да бъдете дружно един до различен и хората постоянно ще спорят: кой от вас е по-достоен за Истината.

Автор: Мая Забаро