ДНК от желязната епоха разкрива, че жените са били в центъра на келтски племена
ДНК от желязната ера разкрива, че дамите са доминирали в предримска Англия
Преди към 2000 години, преди Римската империя да завладее Англия, дамите са били отпред на обществото от желязната ера.
Изследователи секвенират геномите на към 50 келтски британци, заровени дружно в Южна Англия, и откриват съществени доказателства за произхода им по женска линия.
Сред огромната роднинска група, живяла преди и откакто римляните започнват нашествието си през 43 година от н.е., повече от две трети са произлезли от един-единствен женски предшественик. В същото време 80 % от членовете на фамилията, които не са били свързани, са били мъже.
„ Това ни подсказва, че при подписване на брак съпрузите са се премествали, с цел да се причислят към общностите на съпругите си, като земята е можела да се предава по женска линия “, изяснява генетикът Лара Касиди от Тринити Колидж Дъблин.
„ За пръв път сходна система е документирана в европейската праистория и тя предсказва общественото и политическото овластяване на дамите. “
Разкопките в Дорсет са извършени от археолози от университета в Борнмът, а генетичното проучване е осъществено от откриватели от Тринити Колидж в Лондон.
За да сравнят откритото в Дорсет с останалата част на Англия, Касиди и сътрудниците ѝ генетици от Тринити пресяват ДНК базата данни на десетки други археологически обекти от желязната ера, разпръснати из целия остров.
Келтските английски гробища са необичайност и нормално в тях има доста по-малко погребения от това в Дорсет. Въпреки това откривателите откриват няколко образеца за „ матрилокални “ общества.
Това е по този начин, защото митохондриалната ДНК се наследява извънредно по майчина линия. В едно йоркширско гробище от желязната ера да вземем за пример една от преобладаващите матрични линии датира отпреди 400 година прочие
Но както Касиди изяснява на Беки Ферейра от „ Ню Йорк Таймс “, „ матрилокален “ не е равнозначно на „ матриархален “. Възможно е мъжете също да са заемали властови позиции в келтско-британското общество.
Въпреки това римляните безспорно са били изумени от такава доминирана от дами конструкция, в която дамите може би са наследявали благосъстоятелност или са имали право да се развеждат.
В археологическите обекти келтските дами постоянно получават най-богатите погребения, което демонстрира висок статус в обществото. Те също по този начин са ръководели армии.
Будика - кралица-воин, известна с това, че оглавява въстание против римляните - е разказана от римския историк Дио Касий като „ най-ужасяваща “ и „ притежаваща по-голям разсъдък, в сравнение с постоянно се поставя на дамите “.
Армията на Будика разграбва два града, като избива 80 000 римляни и техните съдружници. Дион Касий показва, че „ цялата тази съсипия е породена на римляните от една жена, факт, който самичък по себе си им предизвиква допустимо най-големия позор... “
„ Предполага се, че римляните са преувеличавали свободите на английските дами, с цел да основат визия за едно безотговорно общество “, изяснява археологът Майлс Ръсел от университета в Борнмът, който управлява разкопките в Дорсет.
„ Но археологията, а в този момент и генетиката, демонстрират, че дамите са имали въздействие в доста сфери на живота през желязната ера. Всъщност е допустимо майчиното родословие да е било главният фактор за образуване на груповата еднаквост. “
В самостоятелна критика на проучването за Nature еволюционният антрополог Гуидо Алберто Гнеки-Русконе твърди, че доказателствата са „ безапелационни “ и че „ матрилокалното “ общество, в което мъжете се движат сред групите, наподобява е било „ необятно публикувано на острова и практикувано в продължение на епохи “.
Генетичните проучвания, продължава Гнеки-Русконе, удостоверяват изказванията, че дамите са играли специфична роля в келтско-британското общество.
Историята може да се написа от спечелилите, само че гените също могат да описват истории.
Изследването е оповестено в Nature.
Източник: Science Alert