Обявиха победителите във февруарското издание на „Страшен разказ в две изречения“. Темата за март е „Пръст“
Февруарското издание на „ Страшен роман в две фрази “ (СРВ2И) завърши, като този път тематиката – „ Стена/стени “ - бе заложена от Ангел Богатинов, един от най-активните създатели в състезанието. В него се включиха 37 души с общо 68 истории на ужасите.
„ Бихме желали да разпознаваем 11 от тях, само че истината е, че страхотните истории са даже повече. “, споделят от уредниците.
Силно застъпен беше претекстът за вграждане на човек/сянка в стена, добре прочут от нашия фолклор.
„ Прочетохме истории за стени от всевъзможен диаметър: от стена на чаша за вода до зидове, опасващи самата Вселена; от метафизични загради до напълно действителни стени, въпреки ударът в тях да боли еднообразно “, допълват от СРВ2И.
Eто ги и отличените разкази Elica Liubomirova
Дращя и ноктите ми ту се чупят, ту се впиват в плътта ми, само че не преставам да дращя по стената, с цел да оставя обръщение на идващите му жертви. Пиша обезверено с кръвта си и знам какво са изпитвали всички преди мен; знам, че са били пандизчии на личните си тела.
***
Elica Liubomirova
Надписът „ СРВ2И “ я преследваше на всички места, а в този момент го видя изписан върху стената на болничната ѝ стая, само че не можеше да направи нищо, тъй като беше парализирана. Лампите примигваха, а когато токът спря, в мозъка ѝ изникнаха злокобни спомени; усещаше по шията си топлия мирис на съществото, и разбра, че опитът едвам започваше.
***
Stanislav Karagyaurov
Айде калфа, стига си треперил, два камъка останаха и свършваме. Тя... ще спре да се чува до вечерта...
***
Симеон Бояджиев
За финален път с тъга отворих залепналите си от хоросана очи, само че към този момент не виждах нищо... не дишах... а и виковете ми от дълго време бяха заглъхнали... Усещах единствено по какъв начин всяка моя фибра, всяка капка кръв, душата ми и силата ми се вливаха в язовирната стена, в която ме бяха вградили, с цел да предпазят селото от прииждащия проливен дъжд...
***
Станислав Колев
Космическите ни кораби доближиха до ръба на вселената, единствено с цел да открият, че след нея няма безкрайна празнина, а една стена, наподобяваща на античен каменен дувар, която ни обгръща във всички направления. Започнахме да я изследваме, само че за наша изненада не засякохме нищо зад нея – с изключение на нескончаем шепот, спокоен, само че настойчив вик, който ни подтикваше да я разрушим и да пуснем на независимост това, което беше заключено зад нея.
***
Marieta Vassileva
Изтощена, продължавах да се катеря нагоре по стената, а пръстите на ръцете ми, хлъзгави от пот и боязън, обезверено ме задържаха да не падна върху освирепялата сива маса от зъби и гняв. Сантиметър по сантиметър, тухла по тухла, трудно се приближавах към спасението си от другата страна и с последни сили се набрах на ръба, когато в огрян ми от вяра очи се заби прегладнялата паст на първия от десетките плъхове, търпеливо чакащи реда си.
***
Galina Georgieva
Включих компютъра си, влязох в Световната преброителна обществена мрежа, с цел да видя новото месечно предизвикателство, което беше качено на стената ми. Замигах с очи, обликът на екрана също замига, аз ли бях индивидът, който издриваха за играта - " Гилотината те вижда "?
Ако имахме опция, щяхме да наградим всеки един от отличените създатели. За жал, можем да наградим единствено двама от вас и след доста чудене, взехме решение това да са следните две авторки:
Tsvetelina Manova
Тридесет и пет години по-късно още си припомням оня отблъскващ тон на чупеща се кост, предизвикан от ритмичното боричкане на личната ми глава в това, което в началото помислих за стена, само че което след това се оказа прозореца на колата за спешна помощ. Докато сирените виеха в нощта, отнасяйки тялото ми на четиригодишно дете нанякъде с вярата да го спасят, някакъв различен, неразбираем за живите, вълчи писък извираше от устата ми, задушена от пяна и кръв от прехапания ми език – писък, който слушах захласната, сгушена в себе си, осъзнавайки, че демонът, който нахлу през епилептично разчекнатата ми уста в онази далечна нощ, щеше да остане затворен вътре в мен до свършека на дните ми.
***
Luna Kahiba
Докато римският боец патрулираше край стените на Сексагинта Приста, факлата му освети странни, дълбоки бразди в камъка – като че ли направени от нокти. Преди да отстъпи, стената потръпна, процепите се разтвориха и от тях изпълзяха безплътни сенки, чиито беззвучни писъци разказваха за забравените души, вградени в основите на крепостта, чакащи някой най-накрая да ги чуе.
***
Luna Kahiba
Докато Петър четеше следващия пост от „ Страшен роман в две фрази “ на стената си във Фейсбук, дисплеят ненадейно затрепери, а от него изникнаха десетки кървави, разкривени ръце. Преди да успее да изкрещи, те го сграбчиха, смъкнаха го в сияещата пропаст от пиксели, а стената му продължи да се обновява – с неговото лице, разтегнато в безконечен, безмълвен вик.
***
Luna Kahiba
Докато бягаше из лабиринта, опипвайки студените каменни стени, той усети по какъв начин една от тях леко пулсира под пръстите му, като че ли дишаше. Преди да успее да се отдръпне, стената се разтвори като голяма уста и го погълна с безшумно, предостатъчно преглъщане.
Tsvetelina Manova и Luna Kahiba ще получат книги по желание от най-новите заглавия на Издателска къща БАРД!
Темата за март е „ Пръст ”Ето какво пишат от СРВ2И по отношение на нея:
„ Един ден си зададохме въпроса: „ На всякаква тематика ли може да се напише роман на ужаса? Има ли разбиране „ Тъпа тематика “? Какво е „ тъпа тематика “ прочее? Как Кинг би написал роман по тъпа тематика? “
Разглеждайки тези въпроси от всички страни, попаднахме на описа „ Движещият се пръст “ от Стивън Кинг. Историята споделя за един елементарен човек – Хауърд Митла, живеещ със брачната половинка си Вай. Техният живот е прост и напълно отегчителен, до момента в който не се случва нещо на границата на парадокса, че и оттатък: от мивката в банята стартира да се подава един пръст. Най-шантавото е, че единствено Хауърд е в положение да види пръста и да чуе почукването му с нокът по розовия порцелан на мивката. „ Какво си ти? Какво представляваш и какво правиш тук? “, пита мъжът и не чака отговор. Докато умува дали пръстът, подаващ се от канала на мивката е илюзия, неканеният посетител пораства на дължина и очевидно желае нещо от своя хазаин.
Какво се случва нататък? Дали пръстът не е част от нещо по-страшно? Разказът е безусловно на един пръст разстояние, наличен в мрежата, и може да го прочетете за ентусиазъм.
Думата „ пръст “ може да се отнася и за почвата под краката ни, към която гледаме с вяра да ни изхранва и при нужда, приютява. “
Възползвайте се от гъвкавостта на думата, вкопчете пръсти в замръзналата пръст и вижте какво може да изровите от нея.
Най-страшната история ще завоюва книга по желание от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Най-интересните разкази ще бъдат оповестени в уеб страницата за просвета, техника и загадки „ Обекти “!
Те би трябвало да дават отговор на следните критерии:- дължината да е две фрази или по-малко;
- замисълът да е напълно ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;
- жанрът да е смут, или с други думи, творбата да провокира боязън, да подвига адреналина!
Изпращайте концепциите си по тематиката тук, на имейл [email protected] или като коментар под настоящата тематика в уеб страницата www.stra666enrazkaz.com.
