Радиосимфониците свирят „италианска“ програма под диригентството на Найден Тодоров
След големия триумф на концерта „ Испания “, с който на 14 май Симфоничният оркестър на БНР и неговият основен диригент Марк Кадин се завърнаха на сцената след няколкомесечно спиране, този петък музикантите от състава ни оферират ново прелъщение – италианско ! Музика, въодушевена от хубостите и изкуството на Италия, ще звучи под палката на маестро Найден Тодоров, а като солист ще имаме удоволствието да чуем виртуозния цигулар Марио Хосен, който за първи път в България ще извърши истинската версия на Концерт за цигулка и оркестър №1 от Николо Паганини.
Цигулар с интернационална известност, Марио Хосен живее във Виена, само че концертира интензивно по света, преподава в България и чужбина. Солист е на едни от най-известните международни оркестри сред които са: Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Академия „ Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс “, Английският камерен оркестър, оркестър „ Брукнер “ – Линц, Кралската филхармония, Симфоничният оркестър „ Чайковски “ на Московското радио, Оркестърът на Миланската канара, Симфоничният оркестър на БНР, Камерният отбор „ Софийски солисти “ и други Той е почетен професор по цигулка на Нов български университет и гост-професор в Япония, със забележителна преподавателска кариера и студенти – носители на едни от най-високите оценки от състезания и фестивали в Европа и Азия. Удостоен е с доста влиятелни награди. Особена известност му носят осъществяванията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и цигулковите сонати на Бетовен. Редактор и откривател е на цялостното творчеството на Паганини за цигулка и оркестър за едно от най-старите музикални издателства в света „ Musikverlag – Doblinger “, Виена. Записва за италианската звукозаписна компания „ Dymanic “ международни министър председатели на творби на Паганини.
От 90-те години до момента Найден Тодоров (1974) реализира десетки сполучливи креативен планове и се утвърждава както у нас, по този начин и по най-престижните подиуми по света. Професионалният му път минава през Средното музикално учебно заведение в Пловдив (1993). На 16-годишна възраст прави диригентския си дебют и основава Младежки оркестър „ Пловдив “, с който осъществя няколко европейски турнета. В България учи диригентство при Кръстю Марев и Александър Владигеров. От 1993 е студент на Урош Лайовиц и Карл Остерайхер във Виенския университет; от 1996 специализира в Музикалната академия „ Рубин “ в Йерусалим при Менди Родан, музикален шеф на Израелския симфоничен оркестър.
Найден Тодоров е лауреат на редица награди от наши и непознати състезания, има записи за над 100 компактдиска и участия в радио и телевизионни продукции. Гостува на фестивали в България, Австрия, Германия, Словакия, Съединените щати.
В България маестро Тодоров работи с всички симфонични оркестри и оперни театри. През интервала 2005-2017 той е шеф на Държавната опера в Русе, където под режисурата на Вера Немирова прави емблематичната оперна режисура на „ Катерина Измайлова “ от Дмитрий Шостакович. Със Симфоничния оркестър на Русе записва няколко компактдиска, последният от които е с творби на Панчо Владигеров за компанията Naxos.
Със Софийската филхармония Найден Тодоров работи от 2001, от 2004 е неин непрекъснат гост-диригент и основен гост-диригент, а от началото на 2017 година е определен за неин шеф.
Гениален цигулар, същинска легенда в изпълнителското изкуство, в своето композиторско творчество Николо Паганини се утвърждава като надълбоко народен художник. Неговите творби, опиращи се на националните обичаи в италианската музика и други изкуства, се отличават с нововъведение и независим жанр и служат като насочна точка за по-нататъшното развиване на цигулковото изкуство. До огромна степен почналият през 30-те години на 19-и век поврат в клавирното и оркестровото изкуство, свързван по принцип с имената на Лист, Шопен и Берлиоз, е провокиран от изкуството на Паганини. То оказва въздействие също и върху образуването на новия благозвучен език, присъщ за сантименталната музика. Влиянието на Паганини индиректно се разгръща и в 20 век, а от 1954 в Генуа годишно се организира интернационален конкурс за цигулари на негово име.
Първият концерт за цигулка на Паганини е написан през 1817-1818 година. В него проличава явното въздействие на италианския жанр белканто, както и на стила на по-младия му съвременник – Джоакино Росини. По-късната редакция на оркестрацията, в която са прибавени принадлежности от военния оркестър, ѝ придава известно „ военно “ звучене. Любопитното в този концерт е, че оркестровата партия е написана в ми бемол мажор, а партията на цигулката – в ре мажор, с напътствие инструментът да бъде надъхан половин звук по-високо (т.нар. SCORDATURA), тъй че да звучи в ми бемол мажор. Това дава опция на солиста да извършва ефектните пасажи, звучейки в ми бемол мажор, което не би било допустимо при естествената конфигурация на инструмента.
Изключително ревностен във връзка с композициите си, Паганини е бил фамозен със своята „ загадъчност “. Много постоянно след концерт той е прибирал нотите, с цел да не може някой да „ копира “ триковете към осъществяването на творбите му. Оригиналният оркестров състав на Първия му цигулков концерт включва 1 флейта, 2 обоя, 2 кларинета, 1 фагот, 2 валдхорни, 2 тромпета, 1 тромбон и струнни. В последвалите години композиторът уголемява оркестрацията, прибавяйки към нея спомагателни принадлежности (включително тимпани и чинели), само че те в никакъв случай не са включени в истинската партитура. През 2007 по поръчка на Istituto Italiano per la Storia della Musica австралийският музиковед, пианист и композитор Лесли Хауърд (известен с това, че е единственият пианист, записал цялостния комплект от клавирни произведения на съвременника на Паганини – Ференц Лист) приготвя за издание Концерта на Паганини в ми бемол мажор, с отпратка както към ръкописа на създателя, по този начин и към първото издание, което не е напълно тъкмо. Изданието на Хауърд е в действителност първото, което разгласява вярната тоналност и партията на цигулката.
Концертът е в три елементи: Allegro maestoso, Adagio, Rondo.Allegro spirituoso
Симфония №4 в ла мажор, „ Италианска “, е стартирана от Феликс Менделсон-Бартолди през 1831 година, по време на неговото вълнуващо странствуване из Италия, и е приключена две години по-късно – на 13 март 1833 в Берлин, като отговор на получената от него покана от Лондонското (днес Кралско) Филхармонично общество. Два месеца по-късно, на 13 май – творбата е изпълнена за първи път в Лондон на концерт, дирижиран от самия създател. Симфонията има голям триумф и дружно с известността на Менделсон оказва мощно въздействие върху развиването на английската музика до края на столетието. Композиторът обаче не е удовлетворен от основаното и през 1834 година преработва симфонията, като даже възнамерява да напише различни версии на втората, третата и четвъртата елементи. Той по този начин и не разгласява партитурата на творбата и тя излиза от щемпел едвам през 1851 година, когато на 1 ноември симфонията е изпълнена за първи път и в Съединени американски щати, на концерт на Немското музикално общество в Бостън, дирижиран от Карл Бергман. Това е повода „ Италианската “ симфония през днешния ден да е известна като №4, въпреки на процедура това да е третата подред симфония на Менделсон.
В Италианската симфония, запечатала картините от живота измежду южната природа, под постоянно синьо небе, за първи път толкоз блестящо се демонстрират присъщите самостоятелни черти на стила на Менделсон, който по несравним метод синтезира сантименталното и класическото начало. Изящна по форма, учредена върху песенно-танцувални битови източници, тя е изпълнена с младежки екстаз и безгрижна наслада от сливането с обкръжаващия свят, Програмата на творбата, както и в останалите му симфонии и концертни увертюри, е посочена единствено в заглавието, което дава на слушателя безграничен шир на фантазията. Симфонията е написана в четири елементи: Allegro vivace. Andante con moto, Con moto moderato, Saltarello-Presto.
Цигулар с интернационална известност, Марио Хосен живее във Виена, само че концертира интензивно по света, преподава в България и чужбина. Солист е на едни от най-известните международни оркестри сред които са: Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Академия „ Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс “, Английският камерен оркестър, оркестър „ Брукнер “ – Линц, Кралската филхармония, Симфоничният оркестър „ Чайковски “ на Московското радио, Оркестърът на Миланската канара, Симфоничният оркестър на БНР, Камерният отбор „ Софийски солисти “ и други Той е почетен професор по цигулка на Нов български университет и гост-професор в Япония, със забележителна преподавателска кариера и студенти – носители на едни от най-високите оценки от състезания и фестивали в Европа и Азия. Удостоен е с доста влиятелни награди. Особена известност му носят осъществяванията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и цигулковите сонати на Бетовен. Редактор и откривател е на цялостното творчеството на Паганини за цигулка и оркестър за едно от най-старите музикални издателства в света „ Musikverlag – Doblinger “, Виена. Записва за италианската звукозаписна компания „ Dymanic “ международни министър председатели на творби на Паганини.
От 90-те години до момента Найден Тодоров (1974) реализира десетки сполучливи креативен планове и се утвърждава както у нас, по този начин и по най-престижните подиуми по света. Професионалният му път минава през Средното музикално учебно заведение в Пловдив (1993). На 16-годишна възраст прави диригентския си дебют и основава Младежки оркестър „ Пловдив “, с който осъществя няколко европейски турнета. В България учи диригентство при Кръстю Марев и Александър Владигеров. От 1993 е студент на Урош Лайовиц и Карл Остерайхер във Виенския университет; от 1996 специализира в Музикалната академия „ Рубин “ в Йерусалим при Менди Родан, музикален шеф на Израелския симфоничен оркестър.
Найден Тодоров е лауреат на редица награди от наши и непознати състезания, има записи за над 100 компактдиска и участия в радио и телевизионни продукции. Гостува на фестивали в България, Австрия, Германия, Словакия, Съединените щати.
В България маестро Тодоров работи с всички симфонични оркестри и оперни театри. През интервала 2005-2017 той е шеф на Държавната опера в Русе, където под режисурата на Вера Немирова прави емблематичната оперна режисура на „ Катерина Измайлова “ от Дмитрий Шостакович. Със Симфоничния оркестър на Русе записва няколко компактдиска, последният от които е с творби на Панчо Владигеров за компанията Naxos.
Със Софийската филхармония Найден Тодоров работи от 2001, от 2004 е неин непрекъснат гост-диригент и основен гост-диригент, а от началото на 2017 година е определен за неин шеф.
Гениален цигулар, същинска легенда в изпълнителското изкуство, в своето композиторско творчество Николо Паганини се утвърждава като надълбоко народен художник. Неговите творби, опиращи се на националните обичаи в италианската музика и други изкуства, се отличават с нововъведение и независим жанр и служат като насочна точка за по-нататъшното развиване на цигулковото изкуство. До огромна степен почналият през 30-те години на 19-и век поврат в клавирното и оркестровото изкуство, свързван по принцип с имената на Лист, Шопен и Берлиоз, е провокиран от изкуството на Паганини. То оказва въздействие също и върху образуването на новия благозвучен език, присъщ за сантименталната музика. Влиянието на Паганини индиректно се разгръща и в 20 век, а от 1954 в Генуа годишно се организира интернационален конкурс за цигулари на негово име.
Първият концерт за цигулка на Паганини е написан през 1817-1818 година. В него проличава явното въздействие на италианския жанр белканто, както и на стила на по-младия му съвременник – Джоакино Росини. По-късната редакция на оркестрацията, в която са прибавени принадлежности от военния оркестър, ѝ придава известно „ военно “ звучене. Любопитното в този концерт е, че оркестровата партия е написана в ми бемол мажор, а партията на цигулката – в ре мажор, с напътствие инструментът да бъде надъхан половин звук по-високо (т.нар. SCORDATURA), тъй че да звучи в ми бемол мажор. Това дава опция на солиста да извършва ефектните пасажи, звучейки в ми бемол мажор, което не би било допустимо при естествената конфигурация на инструмента. Изключително ревностен във връзка с композициите си, Паганини е бил фамозен със своята „ загадъчност “. Много постоянно след концерт той е прибирал нотите, с цел да не може някой да „ копира “ триковете към осъществяването на творбите му. Оригиналният оркестров състав на Първия му цигулков концерт включва 1 флейта, 2 обоя, 2 кларинета, 1 фагот, 2 валдхорни, 2 тромпета, 1 тромбон и струнни. В последвалите години композиторът уголемява оркестрацията, прибавяйки към нея спомагателни принадлежности (включително тимпани и чинели), само че те в никакъв случай не са включени в истинската партитура. През 2007 по поръчка на Istituto Italiano per la Storia della Musica австралийският музиковед, пианист и композитор Лесли Хауърд (известен с това, че е единственият пианист, записал цялостния комплект от клавирни произведения на съвременника на Паганини – Ференц Лист) приготвя за издание Концерта на Паганини в ми бемол мажор, с отпратка както към ръкописа на създателя, по този начин и към първото издание, което не е напълно тъкмо. Изданието на Хауърд е в действителност първото, което разгласява вярната тоналност и партията на цигулката.
Концертът е в три елементи: Allegro maestoso, Adagio, Rondo.Allegro spirituoso
Симфония №4 в ла мажор, „ Италианска “, е стартирана от Феликс Менделсон-Бартолди през 1831 година, по време на неговото вълнуващо странствуване из Италия, и е приключена две години по-късно – на 13 март 1833 в Берлин, като отговор на получената от него покана от Лондонското (днес Кралско) Филхармонично общество. Два месеца по-късно, на 13 май – творбата е изпълнена за първи път в Лондон на концерт, дирижиран от самия създател. Симфонията има голям триумф и дружно с известността на Менделсон оказва мощно въздействие върху развиването на английската музика до края на столетието. Композиторът обаче не е удовлетворен от основаното и през 1834 година преработва симфонията, като даже възнамерява да напише различни версии на втората, третата и четвъртата елементи. Той по този начин и не разгласява партитурата на творбата и тя излиза от щемпел едвам през 1851 година, когато на 1 ноември симфонията е изпълнена за първи път и в Съединени американски щати, на концерт на Немското музикално общество в Бостън, дирижиран от Карл Бергман. Това е повода „ Италианската “ симфония през днешния ден да е известна като №4, въпреки на процедура това да е третата подред симфония на Менделсон. В Италианската симфония, запечатала картините от живота измежду южната природа, под постоянно синьо небе, за първи път толкоз блестящо се демонстрират присъщите самостоятелни черти на стила на Менделсон, който по несравним метод синтезира сантименталното и класическото начало. Изящна по форма, учредена върху песенно-танцувални битови източници, тя е изпълнена с младежки екстаз и безгрижна наслада от сливането с обкръжаващия свят, Програмата на творбата, както и в останалите му симфонии и концертни увертюри, е посочена единствено в заглавието, което дава на слушателя безграничен шир на фантазията. Симфонията е написана в четири елементи: Allegro vivace. Andante con moto, Con moto moderato, Saltarello-Presto.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ