След като в поредица от предавания историографът, реставратор, писател и

След като в поредност от излъчвания историографът, реставратор, публицист и художник, Митко Иванов наблюдава другите етноси в „ Стария Бургас “, резонно настъпи моментът да се обърне внимание и на наличието на българското население. И за първи в път в радио ефира той разяснява, че още през 18 век в Бургас е имало открита българска общественост и обвързва внезапното икономическо и числено разгръщане точно с българските бургазлии, които самоуверено подхващат това преселване в космополитното населено място.

„ Общоприетата версия, че Бургас е захранен от търговци и риболовци от прилежащите Созопол, Поморие, Несебър или близките „ гръцки “ градчета, не е издържана, тъй като по тази логичност те би трябвало да са спаднали като население. Такъв развой обаче не е следен. Затова е редно да се върнем към теорията на българските класици в историографията като да вземем за пример акад. Николай Тодоров. Според него популацията на Бургас се зарежда от българските села, които в тази ситуация са всички към града “, разяснява този петък в рубриката „ Старият Бургас “ – Митко Иванов.

Работата му в продължение на няколко десетилетия, отдадена на тези проучвания на другите етноси и първите родове, които са се заселили тук, е дала на историографа опция да наблюдава съответни човешки ориси и персони от български генезис, пристигнали и останали в Бургас.

„ Те извървяват още през 18 и началото на 19 век, тежкият път от селото към града. А той е бил тъкмо подобен, тъй като се случва в комплицирана ера. Българското население е закрепостено и е със статут на парадайса. А най-ранното име, до което се добрахме на човек, направил тази миграция е българчето Златьо от село Факия “, разяснява Иванов. Сведението е на известния бургаски възрожденец, Стоян Шивачев, който го датира към 1750 година Самият Шивачев се заселва в Бургас няколко години след Освобождението и е имал опция да беседва с възрастни хора, които към момента са пазели пресен спомен и ясни сведения.

„ Съдбата на Златьо не е по-различна от тази на другите българи от селата, които стартират да се заселват в градовете. И през 19 век семейството на Златьо е изцяло погърчена и се назовава Хрисопулос или стигаме до гръцката Златеви, която поради, че града е бил млад се е смятала за остаряла гръцка фамилия. Братовчед на Александър Георгиев Коджакафалията - Андон Домусчиев извървява същият път като Хрисо. Етнически българин, идва през 18 век от настоящето село Зидарово. Започва да развива търговия и в края на 19 век към този момент е изцяло погърчен и гневен герой против българщината, макар произхода си. По-късно става член на градската администрация, излъчен от гръцката общественост “, коментира Митко Иванов, който е наблюдавал историята на Андон за книгата си

Той включи в листата на българския етнос и Матей Котленеца, родоначалникът на Хаджипетрови, които трайно остават в града.

По-интересното е, че елитът от бургаски възрожденци преди Освобождението е от персони, които не са родени в града.

Сведения за българската общественост обаче има и от 1797 година, освен това за хора, които демонстрират достойнство, благотворителност и отговорност, давайки дарения за Хилендарскияманастир в Атон.Огромен лист от бургаски българи, а и освен, влиза в поменика на монасите таксидиоти по това време и е непокътнат до през днешния ден, подчертава Митко Иванов.

Съавторът на едно от най-детайлните издания показа и желанието си да издаде проучване, отдадено освен на ярките и забавни персони от разнообразни етноси и страни, които са се установявали в Бургас, а и с най-интересните и екзотични специалности, които са се практикували в района през 19 век.

Преди това да се случи обаче, чуйте по-интересните сведения за старите български бургазлии и анонс за идната тематика в рубриката, в звуковия файл: