Бустрофедон - древно кодиране или съвременна енигматика за напреднали
След като моята публикация, отдадена на Олимп, бе оповестена в уеб страницата ФАКТИ.БГ, се яви конкурент, който отхвърли даденото от мен пояснение на името Олимп, базирайки се на античното писане на гърците, наречено бустрофедон, при което всеки ред се изписва в противоположна на предидущия посока. Освен това бустрофедон от време на време включва и назад изписване на самите думи, което изключително би затруднило днешния откривател да открие същинските истински антични названия и да вникне в тяхната етимология.
Според моя конкурент, който за разлика от другите коментиращи, очевидно не е некултурен човек, словото Олимп, за което и той е склонен, че е нужно да се одобри като Олиб - без носовката Министерство на правосъдието - би трябвало да се чете в обратна посока - като Било. Било, т.е. връх, най- висока точка на планина или рид, това съгласно моя конкурент, е смисъла на Олимп. Опонентът изяснява това огледално изписване от страна на гърците като опит да се прикрие тракийския генезис на думата. Звучи правдоподобно, само че дали е по този начин? Ще отговоря на този въпрос в края на актуалната публикация.
Под комичен псевдоним, какъвто употребява и той, се обърнах към него в коментар под обявата - и го запитах, по какъв начин тогава звучат, съгласно него, истинските имена на Омир и Ахил - да вземем за пример? Той ми отговори грамотно - единствено за Ахил - само че без до дъно да вниква в необятното ширине, което се разкрива при противоположен прочит на това извънредно значимо име.
Нека съвсем като игра, знаейки че бустрофедонът е употребен в най-енигматичната си, огледална форма единствено за най-древните имена, да създадем едно упражнение, прочитайки някои от тях в обратна посока. Факт е, че в случай че прочетем в обратна посока модерни имена, ще се получи неблагозвучна нелепост. Но дали е по този начин с прастарите имена, достигнали до нас - имена, разкриването на чийто смисъл, би отворило очите ни за голям брой загадки на забравеното минало.
Да почнем с ОМИР, ОМЕР - назад прочетено, името се оказва РЕМО - идентично с името на брата на Ромул, Рем и прекомерно сходно с това на героя Рама от индийския епос " Рамаяна ".
АХИЛ - ЛИХА, ЛЕХА. Опонентът ми го свързва с " лих " - неприятен, лицемерен - на съветски. Но като се изключи че " лих " може да значи и " прекрасен ", самата дума " леха " ни навежда на мисълта, че в огледалния прочит е прикрит етническият генезис на героя - от " лехите " - ляхи, славяни, скити, траки. Забележете, че актуалният етноним " поляк " съдържа античното наименование " лях " - " лех ". Както прочее и " шляхтич ".
АХЕЛОЙ, АХЕЛО - О ЛЕХА, прочетено в обратна посока. Този хидроним може би значи " при лехите ", в смисъл, че реката е път, който води при лехите, ляхите.
МИКЕНА - АНЕКИМ. Прочетено в обратна посока името на Микена е извънредно забавно, тъй като се получава субстантив, подобен с АНУХИМ - небесните змейове, които в необозрима античност са завладели Земята.
ОРФЕЙ - ЙЕФРО. Огледалният прочит на името е същинско признание. От безспорен уникат в именната традиция на древността ( сходно е единствено прозвището на кучето Орфи), то внезапно става по-разбираемо. ЙЕФРО, ЕФРО има своя по-късен еквивалент в известното име Ефросина. Всъщност представката ЕФ значи ЕВ - остарял, доблестен.
ЛИН - НИЛ - по този начин прочетено, името на брата на Орфей е идентично с името на емблематичната река Нил.
ХЕРОДОТ - ТОДОРЕХ - ха в този момент! Прочетено в обратна посока се получава нашето име Тодор или Теодорих в готската версия.
СОКРАТ - ТАРКОС. Невеоятно съвпадане с името на етруския жанр Тарквинии, управлявал Рим в архаичната ера. В моя публикация, отдадена на топонимите в кантон Тичино, Швейцария, изяснявам името Тарас, Таркас, като производно от земната раса на колосите, владели в миналото земята. И въпреки че великият мъдрец е живял през V- IV в. преди Христа, може да се допуска, че името е доста по-древно. Забележете, че понятието КРАТ - ВЛАСТ, прочетено в обратна посока е - ТАРК, което приказва за " земните " и подземни същества, владели в миналото планетата.
ЗИЕЗИ - ИЗЕИЗ, ИЗИЗ - Изкуших се да прочета в обратна посока това основно име, което съгласно Римския Анонимен Хронограф, е носел прародителят на Vulgares ( българи, волски?). Полученият резултат Изиз подхожда изцяло на името на богиня Изис, Изида и може да се свърже с потвърденото наличие на българи в Изерния и в региона на езерото Изео - Лаго д " Изео - в Италия.
ХЕРМЕС - СЕМРЕХ, ЗЕМРЕХ - Прочетено назад, името на Бога, страж на секрети, дава необикновен взор към понятия като земя, гибел, семити, скривалище.
БОГ ( БОКХ, БАКХ ) - КОБ - КАБ - В публикацията си " Кобният час се отсрочва " аз самата предложих противоположен прочит на словото " Бог " като обясних тази антична инверсия със промяната на цивилизациите и техните божества в прадревни времена.
А в този момент към основното!
Можем безпределно да играем по сходен метод с най- старите " гръцки " имена. При някои очевидно има шифроване. Но при други - явно не. Тази кодировка в някои случаи е прийом на гърците да укриват истината и да се показват като цивилизатори и мотори на човешката история, само че не всеки път те са основателите ѝ. Понякога се сблъскваме с шифроване, осъществено в най-дълбока античност, което има напълно други цели и е инструмент на предходната земна цивилизация. То е като зазиждането на порти в пирамидите или на входовете в хималайските пещери - преградите ще паднат единствено в уречения миг.
Дали и думата Олимп е подлежала на кодировка?
Според мен - не! Думата Олимп не е от такова сакрално- херметично значение - дали ще е " тамян ", " маслина " или " било " - за предходната цивилизация и нейните кодирани знания, е все едно. Има и още една причина да считам ОЛИМП - ОЛИБ за автентично наименование, а не за назад изписване на " било ". И тя е, че при гръцкия бустрофедон, тя не може да е попадала единствено в редове с огледално изписване на думите - във всички случаи тя е упомената и в редовете с вярно изписване. Освен това името Олиб, Олиба съществува и в територии, ситуирани доста надалеч от гръцките завоевания в античните тракийски земи, където лъжесвидетелствата на гърците просто няма по какъв начин да се разпространят.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Според моя конкурент, който за разлика от другите коментиращи, очевидно не е некултурен човек, словото Олимп, за което и той е склонен, че е нужно да се одобри като Олиб - без носовката Министерство на правосъдието - би трябвало да се чете в обратна посока - като Било. Било, т.е. връх, най- висока точка на планина или рид, това съгласно моя конкурент, е смисъла на Олимп. Опонентът изяснява това огледално изписване от страна на гърците като опит да се прикрие тракийския генезис на думата. Звучи правдоподобно, само че дали е по този начин? Ще отговоря на този въпрос в края на актуалната публикация.
Под комичен псевдоним, какъвто употребява и той, се обърнах към него в коментар под обявата - и го запитах, по какъв начин тогава звучат, съгласно него, истинските имена на Омир и Ахил - да вземем за пример? Той ми отговори грамотно - единствено за Ахил - само че без до дъно да вниква в необятното ширине, което се разкрива при противоположен прочит на това извънредно значимо име.
Нека съвсем като игра, знаейки че бустрофедонът е употребен в най-енигматичната си, огледална форма единствено за най-древните имена, да създадем едно упражнение, прочитайки някои от тях в обратна посока. Факт е, че в случай че прочетем в обратна посока модерни имена, ще се получи неблагозвучна нелепост. Но дали е по този начин с прастарите имена, достигнали до нас - имена, разкриването на чийто смисъл, би отворило очите ни за голям брой загадки на забравеното минало.
Да почнем с ОМИР, ОМЕР - назад прочетено, името се оказва РЕМО - идентично с името на брата на Ромул, Рем и прекомерно сходно с това на героя Рама от индийския епос " Рамаяна ".
АХИЛ - ЛИХА, ЛЕХА. Опонентът ми го свързва с " лих " - неприятен, лицемерен - на съветски. Но като се изключи че " лих " може да значи и " прекрасен ", самата дума " леха " ни навежда на мисълта, че в огледалния прочит е прикрит етническият генезис на героя - от " лехите " - ляхи, славяни, скити, траки. Забележете, че актуалният етноним " поляк " съдържа античното наименование " лях " - " лех ". Както прочее и " шляхтич ".
АХЕЛОЙ, АХЕЛО - О ЛЕХА, прочетено в обратна посока. Този хидроним може би значи " при лехите ", в смисъл, че реката е път, който води при лехите, ляхите.
МИКЕНА - АНЕКИМ. Прочетено в обратна посока името на Микена е извънредно забавно, тъй като се получава субстантив, подобен с АНУХИМ - небесните змейове, които в необозрима античност са завладели Земята.
ОРФЕЙ - ЙЕФРО. Огледалният прочит на името е същинско признание. От безспорен уникат в именната традиция на древността ( сходно е единствено прозвището на кучето Орфи), то внезапно става по-разбираемо. ЙЕФРО, ЕФРО има своя по-късен еквивалент в известното име Ефросина. Всъщност представката ЕФ значи ЕВ - остарял, доблестен.
ЛИН - НИЛ - по този начин прочетено, името на брата на Орфей е идентично с името на емблематичната река Нил.
ХЕРОДОТ - ТОДОРЕХ - ха в този момент! Прочетено в обратна посока се получава нашето име Тодор или Теодорих в готската версия.
СОКРАТ - ТАРКОС. Невеоятно съвпадане с името на етруския жанр Тарквинии, управлявал Рим в архаичната ера. В моя публикация, отдадена на топонимите в кантон Тичино, Швейцария, изяснявам името Тарас, Таркас, като производно от земната раса на колосите, владели в миналото земята. И въпреки че великият мъдрец е живял през V- IV в. преди Христа, може да се допуска, че името е доста по-древно. Забележете, че понятието КРАТ - ВЛАСТ, прочетено в обратна посока е - ТАРК, което приказва за " земните " и подземни същества, владели в миналото планетата.
ЗИЕЗИ - ИЗЕИЗ, ИЗИЗ - Изкуших се да прочета в обратна посока това основно име, което съгласно Римския Анонимен Хронограф, е носел прародителят на Vulgares ( българи, волски?). Полученият резултат Изиз подхожда изцяло на името на богиня Изис, Изида и може да се свърже с потвърденото наличие на българи в Изерния и в региона на езерото Изео - Лаго д " Изео - в Италия.
ХЕРМЕС - СЕМРЕХ, ЗЕМРЕХ - Прочетено назад, името на Бога, страж на секрети, дава необикновен взор към понятия като земя, гибел, семити, скривалище.
БОГ ( БОКХ, БАКХ ) - КОБ - КАБ - В публикацията си " Кобният час се отсрочва " аз самата предложих противоположен прочит на словото " Бог " като обясних тази антична инверсия със промяната на цивилизациите и техните божества в прадревни времена.
А в този момент към основното!
Можем безпределно да играем по сходен метод с най- старите " гръцки " имена. При някои очевидно има шифроване. Но при други - явно не. Тази кодировка в някои случаи е прийом на гърците да укриват истината и да се показват като цивилизатори и мотори на човешката история, само че не всеки път те са основателите ѝ. Понякога се сблъскваме с шифроване, осъществено в най-дълбока античност, което има напълно други цели и е инструмент на предходната земна цивилизация. То е като зазиждането на порти в пирамидите или на входовете в хималайските пещери - преградите ще паднат единствено в уречения миг.
Дали и думата Олимп е подлежала на кодировка?
Според мен - не! Думата Олимп не е от такова сакрално- херметично значение - дали ще е " тамян ", " маслина " или " било " - за предходната цивилизация и нейните кодирани знания, е все едно. Има и още една причина да считам ОЛИМП - ОЛИБ за автентично наименование, а не за назад изписване на " било ". И тя е, че при гръцкия бустрофедон, тя не може да е попадала единствено в редове с огледално изписване на думите - във всички случаи тя е упомената и в редовете с вярно изписване. Освен това името Олиб, Олиба съществува и в територии, ситуирани доста надалеч от гръцките завоевания в античните тракийски земи, където лъжесвидетелствата на гърците просто няма по какъв начин да се разпространят.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ