Проф. Христина Вучева: Целият народ плаща цената на дълга |
Ще стартира този разбор с откъс от господин Кирил Ананиев. ”Във вторник, 15 септември, постигнахме извънреден триумф при класирането на първата ни външна емисия от 2016 година насам “. Така нашият финансов министър прави оценка вземането на заем от интернационалните пазари – 10-годишна емисия за 2,5 милиарда лева и емисия за същата сума, само че за 30 години.
Не е мъчно да се потвърди, че това е прекомерно пресилена и погрешна оценка, в случай че се държи на българския публичен интерес.
Първо, даже и да сме уверени, че е неотложно да потърсим такава сума за нови заеми, то не е задоволително ясно, за какво би трябвало да вървим на интернационалния пазар. Такава сума би била пласирана прекомерно елементарно и доста по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да изискуем „ на самите себе си “, в сравнение с външни купувачи. В стопански проект в този миг, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и релативно положителни финансови инвестиции и когато, макар ниските лихви, няма необикновен интерес към кредитиране на компаниите – издаването на вътрешен заем би решило доста повече наши стопански проблеми в макроикономически аспект.
Второ, за нас е от голяма важност да не усилваме заплащанията на открито в евро с оглед условията на валутния ръб, изключително в случай че имаме поради очертаващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през последните години – фискалната непоклатимост – се дължи на валутния ръб и фактът, че нашата парична емисия се основава на валутните ни запаси, а не на дискрецията на централната банка за преценка на издадените пари.
Трето, по какъв начин и за какво се появи нуждата от нов дълг, откакто единствено преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че макар новата обстановка с пандемията, не се постанова да се вземат нови заеми, тъй като имаме фискален запас към 9 милиарда лева
Може единствено да се съжалява, че нито рецензиите за неявяване на успеваемост при харченето на бюджетните пари, нито митингите на хората, които не престават повече от два месеца, трансформираха нещо в метода при ръководството на бюджета на страната ни. То продължава да е неразбираемо и еднолично.
В това отношение дейностите на политическа партия ГЕРБ са поредни. Те в никакъв случай не изясняват и не регистрират забележителното отклоняване на бюджетни запаси за цели, които не са планувани в държавния бюджет. Ще напомним някои обстоятелства от предходните години на сегашното ръководство, както и непрекъснато повтаряната мантра, че те понижили дълга, който бил повишен при предходните ръководства.
Когато ГЕРБ идва на власт държавният дълг отвеян към Брутният вътрешен продукт е 13.7%. Това са данни от формалната наша статистика към края на 2009 година През идващите години дългът пораства, с цел да доближи през 2016 година – 27.8 %. Все отново към края на 2019 година държавния дълг е към 20 %. Това е един от най-ниските проценти в Европейски Съюз. Цената обаче за това положение се заплаща от целия народ, който получава извънредно ниско качество на публични услуги в региона на обществената сфера. Вместо да се потърсят аргументите се мина към приемане на нов закон за обществените услуги. В него управителна роля имат частните предприятия, които ще оферират такива услуги. Резултатът, който ще забележим още при сформиране на Бюджет 2021 ще бъде доста разхищаване на парите в тази сфера в полза на обособени групи, вместо в полза на обществото.
Установи се трайна наклонност за погрешно обмисляне на финансови разноски в държавния бюджет, които се употребяват като запас за настоящо разбъркване на парите за цели, които са надалеч от плануваното и които обезпечават подобаваща за корупция среда.
Отсъства каквато и да е информация по какъв начин се контролират плановете сред фискалния запас и така нататък централен бюджет. Това става допустимо и заради незадоволителната точност на законовите разпореждания в ЗПФ, който дефинира прекомерно неразбираемо какво е предназначението и какъв е контролът по отношение на централния бюджет.
Съществува доста остаряло и прилагано на всички места предписание, че годишно предвижданият дълг в Закона за бюджета дава отговор на недостига, който се възнамерява и вероятно на падежирани заплащания на остарели задължения. Това не се съблюдава у нас, само че и не се разяснява от народните представители при приемането на закона за бюджета. Пълното занемаряване на плануванаъа законова процедура за разискване годишно в пленарна зала на Народното събрание на осъществяването на Закона за бюджета за съответната година, също способства доста за цялата неразбория към бюджетния развой у нас, както и при преценката на нуждата от нов дълг. Това се прави толкоз дълго и поредно, че към този момент отсъства каквото и да е знание в обществото за значимостта на разискването на осъществяването на бюджета.
Ето за какво не одобрявам за основателно казаното от министъра на финансите във връзка на новата емисия от държавни облигации на България на външните пазари.
Вероятно някои ще възрази, че откакто по този начин бързо се пласират книжата, не са правилни моите разсъждения. Нека да се има поради, че ползата на тези, които купуват дълга се дефинира от техния интерес. В момента светът е претъпкан с пари, които търсят някакъв приход. При нулевите лихви и при налагащото се продължение на паричната политика на ФЕД, ЕЦБ и другите огромни банки намирам метода на ЕЦБ за подобаващ и нужен. Пласирането на дългови облигации не е мъчно и то изключително от страни, при които бюджетните разноски са едвам 35% към Брутният вътрешен продукт при приблизително за европейските страни към 50%.
Посоченото не би трябвало да се схваща като отказване на взимане на заеми от страната ни. Имаше такава мода във финансовата просвета и процедура през 90-те години на ХХ век и до 2010 година Аз не съм я поддържала в никакъв случай. Радвам се, че тези увлечения отминаха. Но ще се веселя доста повече, в случай че у нас се разбере, че в бюджетната сфера и ръководството на дълга приказката за върховенството на закона е доста, доста основна.
Б. ред. - Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Не е мъчно да се потвърди, че това е прекомерно пресилена и погрешна оценка, в случай че се държи на българския публичен интерес.
Първо, даже и да сме уверени, че е неотложно да потърсим такава сума за нови заеми, то не е задоволително ясно, за какво би трябвало да вървим на интернационалния пазар. Такава сума би била пласирана прекомерно елементарно и доста по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да изискуем „ на самите себе си “, в сравнение с външни купувачи. В стопански проект в този миг, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и релативно положителни финансови инвестиции и когато, макар ниските лихви, няма необикновен интерес към кредитиране на компаниите – издаването на вътрешен заем би решило доста повече наши стопански проблеми в макроикономически аспект.
Второ, за нас е от голяма важност да не усилваме заплащанията на открито в евро с оглед условията на валутния ръб, изключително в случай че имаме поради очертаващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през последните години – фискалната непоклатимост – се дължи на валутния ръб и фактът, че нашата парична емисия се основава на валутните ни запаси, а не на дискрецията на централната банка за преценка на издадените пари.
Трето, по какъв начин и за какво се появи нуждата от нов дълг, откакто единствено преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че макар новата обстановка с пандемията, не се постанова да се вземат нови заеми, тъй като имаме фискален запас към 9 милиарда лева
Може единствено да се съжалява, че нито рецензиите за неявяване на успеваемост при харченето на бюджетните пари, нито митингите на хората, които не престават повече от два месеца, трансформираха нещо в метода при ръководството на бюджета на страната ни. То продължава да е неразбираемо и еднолично.
В това отношение дейностите на политическа партия ГЕРБ са поредни. Те в никакъв случай не изясняват и не регистрират забележителното отклоняване на бюджетни запаси за цели, които не са планувани в държавния бюджет. Ще напомним някои обстоятелства от предходните години на сегашното ръководство, както и непрекъснато повтаряната мантра, че те понижили дълга, който бил повишен при предходните ръководства.
Когато ГЕРБ идва на власт държавният дълг отвеян към Брутният вътрешен продукт е 13.7%. Това са данни от формалната наша статистика към края на 2009 година През идващите години дългът пораства, с цел да доближи през 2016 година – 27.8 %. Все отново към края на 2019 година държавния дълг е към 20 %. Това е един от най-ниските проценти в Европейски Съюз. Цената обаче за това положение се заплаща от целия народ, който получава извънредно ниско качество на публични услуги в региона на обществената сфера. Вместо да се потърсят аргументите се мина към приемане на нов закон за обществените услуги. В него управителна роля имат частните предприятия, които ще оферират такива услуги. Резултатът, който ще забележим още при сформиране на Бюджет 2021 ще бъде доста разхищаване на парите в тази сфера в полза на обособени групи, вместо в полза на обществото.
Установи се трайна наклонност за погрешно обмисляне на финансови разноски в държавния бюджет, които се употребяват като запас за настоящо разбъркване на парите за цели, които са надалеч от плануваното и които обезпечават подобаваща за корупция среда.
Отсъства каквато и да е информация по какъв начин се контролират плановете сред фискалния запас и така нататък централен бюджет. Това става допустимо и заради незадоволителната точност на законовите разпореждания в ЗПФ, който дефинира прекомерно неразбираемо какво е предназначението и какъв е контролът по отношение на централния бюджет.
Съществува доста остаряло и прилагано на всички места предписание, че годишно предвижданият дълг в Закона за бюджета дава отговор на недостига, който се възнамерява и вероятно на падежирани заплащания на остарели задължения. Това не се съблюдава у нас, само че и не се разяснява от народните представители при приемането на закона за бюджета. Пълното занемаряване на плануванаъа законова процедура за разискване годишно в пленарна зала на Народното събрание на осъществяването на Закона за бюджета за съответната година, също способства доста за цялата неразбория към бюджетния развой у нас, както и при преценката на нуждата от нов дълг. Това се прави толкоз дълго и поредно, че към този момент отсъства каквото и да е знание в обществото за значимостта на разискването на осъществяването на бюджета.
Ето за какво не одобрявам за основателно казаното от министъра на финансите във връзка на новата емисия от държавни облигации на България на външните пазари.
Вероятно някои ще възрази, че откакто по този начин бързо се пласират книжата, не са правилни моите разсъждения. Нека да се има поради, че ползата на тези, които купуват дълга се дефинира от техния интерес. В момента светът е претъпкан с пари, които търсят някакъв приход. При нулевите лихви и при налагащото се продължение на паричната политика на ФЕД, ЕЦБ и другите огромни банки намирам метода на ЕЦБ за подобаващ и нужен. Пласирането на дългови облигации не е мъчно и то изключително от страни, при които бюджетните разноски са едвам 35% към Брутният вътрешен продукт при приблизително за европейските страни към 50%.
Посоченото не би трябвало да се схваща като отказване на взимане на заеми от страната ни. Имаше такава мода във финансовата просвета и процедура през 90-те години на ХХ век и до 2010 година Аз не съм я поддържала в никакъв случай. Радвам се, че тези увлечения отминаха. Но ще се веселя доста повече, в случай че у нас се разбере, че в бюджетната сфера и ръководството на дълга приказката за върховенството на закона е доста, доста основна.
Б. ред. - Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ