България изостава в развитието на проекти с ИИ
България изостава в развиването на планове с изкуствен интелект (ИИ), като София отделя едвам 0.62% от средствата за цифровизация за планове за изкуствен интелект, съобщи БГНЕС. Само Нидерландия отделя по-малко с 0.59%.
Това се споделя в изследване на Papazoglu et al. за 2023 година Проучването преглежда средствата от инструментът Next Generation EU (NGEU) и неговият Механизъм за възобновяване и резистентност (RRF).
NGEU и RRF съставляват 70% от общите вложения в цифровата промяна.
За България са отпуснати 10.18 милиона от 117 милиарда евро, показани от NGEU за цифрова промяна. Италия е отпред с отпуснати 42 милиарда, а за прилежаща Румъния са планувани 49.8 милиона евро.
Изкуственият разсъдък (ИИ) трансформира световния стопански пейзаж, като се трансформира в съществена мощ в цифровата област и подтиква нововъведенията в разнообразни браншове. Според прогнозите на промишлеността до 2030 година ИИ ще способства за повече от 11 трилиона евро в международната стопанска система. Очаква се ИИ и роботиката взаимно да провокират основаването на към 60 милиона нови работни места в международен мащаб до 2025 година, което акцентира решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия напредък.
В целенасочени старания да се изравни със международните софтуерни водачи, Европейският съюз ускорява напъните си за консолидиране и развиване на ИИ, като слага специфичен акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и качества в своите страни членки.
Въпреки тези оптимистични прогнози обаче провокациите остават.
Велина Лилянова, откривател в Службата за проучвания на Европейския парламент, акцентира бавното внедряване на ИИ в Европа в сериозни браншове като опазването на здравето и обществената администрация.
„ Европа има уязвимост в това отношение “, твърди тя в неотдавнашното си изследване, озаглавено „ Инвестиции в изкуствен интелект в националните проекти за възобновяване и резистентност “.
Лилянова показва, че Европа е изправена пред няколко провокации, които попречват по-широкото нахлуване на ИИ, в това число регулаторни бариери, проблеми с доверието, дефицит на цифрови умения и ниски равнища на цифровизация на фирмите.
„ Държавите членки би трябвало да се оправят с тези бариери, с цел да улеснят необятното нахлуване “, съобщи тя, като акцентира нуждата от регулаторни промени, повишение на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на фирмите.
Европейската комисия сложи амбициозни цели за 2030 година: стремежът е 90% от дребните и междинните предприятия (МСП) в Европейски Съюз да реализират най-малко главно равнище на цифрова активност, а 75% от фирмите в Европейски Съюз да внедрят технологии като калкулации в облак, изкуствен интелект и огромни данни.
Стратегиите за вложение в ИИ се разграничават доста в обособените страни, като варират от директно финансиране на научноизследователската и развойната активност (НИРД) до непряка поддръжка посредством цифровизация на бизнеса и публичните услуги, както в детайли е разказано от Лилянова.
В Националния проект за възобновяване и резистентност на Испания (NRRP) особено се отпускат средства за подсилване на развиването на ИИ, като задачата е страната да се нарежда като водач в региона на научните достижения и нововъведенията в региона на ИИ. Планът се концентрира върху създаването на принадлежности и приложения на ИИ на испански език за повишение на продуктивността в частния бранш и успеваемостта в обществената администрация.
Стратегическата стратегия на Италия за ИИ (2022-2024 г.), съобразена с по-широката тактика на Европейски Съюз за ИИ, има за цел да трансформира страната в международен център за проучвания и нововъведения в региона на ИИ посредством повишение на уменията и привличане на водещи гении в региона на ИИ. /БГНЕС
