Щастието е въпрос на субективна преценка, но на конкретен въпрос

Щастието е въпрос на субективна преценка, само че на съответен въпрос „ Какво ви кара да се чувствате нещастни “, 42% от българите показват финансовото си положение. Следващите най-вече посочвани аргументи за злощастие у нас са цялостното качество на живот и качеството на съня (24%), следвани със напълно дребна разлика от компликации в балансирането на персоналния и служебния живот. Това демонстрира социологическо изследване на IPSOS в 12 страни, измежду които и България, инициирано от Huawei, по какъв начин равнището на стрес и тревога са се трансформирали през последните месеци, кои са главните източници на стрес и по какъв начин хората се оправят с него. За България то покрива територията на цялата страна с 400 души на възраст сред 18 и 55 години. Интересно е, че да вземем за пример в Полша водещият отговор е физическата форма (29%), до момента в който в България той попада, само че в доста по-малка степен от горепосочените (17%). Интересно е и друго – настоящото финансово положение като съществена причина да се усещаме нещастни е посочено от над 40% от интервюираните единствено в две страни – България (42%) и Гърция (45%). На въпрос, доста по-директно насочен към напрежението – „ Кое ви стресира най-вече “, 49% от българите още веднъж показват финансовите проблеми. Разликата е, че при по този начин подложен въпрос, търсещ най-силния стрес-фактор, финансовите проблеми са топ отговор в порядъка на към 50% във всички страни, в това число Финландия, а в Гърция е посочен с най-голям дял от 60%. Следващите по периодичност отговори в България са цялостното възприятие за неустановеност, персонални проблеми със здравето и такива на роднините. В множеството изследвани страни картината е сходна, въпреки и персоналните здравословни проблеми и тези на роднините да са посочвани по-рядко. В Хърватска обаче претовареността със отговорности и задания е доста по-често даван отговор, а в Австрия персоналните здравни проблеми са на едно равнище (35%) с възприятието за неустановеност, при още веднъж водещ отговор (45%), обвързван с финансовите проблеми. Към датата на осъществяване на изследването – в края на август, 67% от българите се дефинират като мощно или умерено уплашени. Въпреки че е много повече от половината интервюирани и един от най-високите измежду 12 страни, това не е най-високият % в проучването – като по-стресирани от нас се дефинират страни като Турция, Полша и Литва, а Сърбия даже минава 80%. В „ зелената “ зона – под 50%, попадат Унгария и Финландия. Обезпокоителен подробност е, че 13% у нас се дефинират като доста мощно уплашени. Този отрицателен индикатор е още по-подчертан в Сърбия – 20%, и изключително в Гърция с цели 32%. Как се е трансформирало равнището на стрес през последните месеци? Във всички страни се следи сензитивно повишение на напрежението през последните месеци. В България повишение споделят 57% от интервюираните, до момента в който при 7% то се е намалило. Кои са признаците на напрежението? Стресът се характеризира със цялост от доста признаци, не всички от които изникват в съзнанието на хората, даже действително да ги демонстрират. В България най-често посочваният, от 45% от интервюираните, признак е цялостното безсилие, загуба на сила и възприятие за нараснала отмалялост. Впечатляващо висок е процентът – 39%, на тези, които споделят за проблеми със съня си, както и на тези, които разпознават нездравословна тревога – 33%. Други 30% споделят за повсеместен спад на интерес и наслаждение от нещата, които вършат, което може да е признак и на депресивни положения. Загубата на сила и цялостната отмалялост са най-често посочваният признак във всички страни като се изключи Гърция и Хърватска, където водят цялостната тревога. Ето по какъв начин се оправят българите със напрежението: Въпреки много огромното многообразие, прави усещане, че преобладаващо хората се ориентират към пасивни способи – слушане на музика, обществен контакт с най-близките, гледане на филми и други. Разходката като метод за разтоварване на напрежението се практикува от съвсем всички, само че постоянно я вършат по-малко от половината интервюирани. А постоянното вървене на фитнес и бягането са посочени едвам от 10, респективно 8% от интервюираните. Съответно 29% и 37% практикуват фитнес или тичане „ от време на време “. Отговорите на този въпрос демонстрират най-голямо многообразие измежду другите страни, което е обяснимо с другата просвета, климат и цялостна конюнктура през годината. Докато множеството прилежащи страни като Гърция и Сърбия да вземем за пример, демонстрират сходна картина в горната част на диаграмата, при страни от Централна и Северна Европа като Полша, Унгария, Финландия, Австрия и даже Румъния най-разпространените подходи са отбягване на алкохол и хранене преди лягане, и изцяло насочване към по-здравословна диета, както и понижаване на времето, прекарвано онлайн и в обществените мрежи. И въпреки интензивният спорт и там да е надалеч от топ отговорите, доста хора споделят опити за изцяло увеличение на физическата си интензивност по време на деня.