Новите политически изследователи: Шанс за правителство след изборите |
Шансовете за постоянно държавно управление след новите избори са в действителност съществени, въпреки рисковете да не са за подценяване. Това е обобщението от бързото допитване до изявените млади политически откриватели, което „ Галъп интернешънъл болкан “ направи. Сред тях не липсват и хипотези, че новото държавно управление ще е малко или даже че още веднъж няма да се получи. Политологът Илия Елияс е нарекъл настоящия интервал междуцарствие.
Амбицията е този формат на бързо допитване да се случва постоянно, а мотивът – тридесетата годишнина на изследователския център. Затова и организацията се допитва до откривателите под тридесет и се ангажира да разгласява мненията им на страницата си.
В последните месеци по екраните на главните малките екрани се появи в действителност цяла нова генерация политически откриватели. С огромна част от тях „ Галъп интернешънъл болкан “ поддържа контакт от години. Сега, за пръв път, всички те се събират в общ формат.
Марая Цветкова, Калоян Велчев, Теодора Йовчева, Марио Русинов, Иван-Асен Иванов, Флора Стратиева, Атанас Радев, Илия Елияс, Кристиан Стефанов, Лидия Даскалова, Дария-Лора Дачева, Юлиана Гальова, Яница Петкова – мрежата занапред ще пораства.
Въпросът към тях бе: „ Ще има ли държавно управление в новия парламент? “, а Институтът по социология „ Иван Хаджийски “ събра и обработи техните отговори. През годините „ Галъп интернешънъл болкан “ се е потвърди като организация, която цени младите и изявени хора и обичайно работи добре с тях.
Ето и цялостните отговори на младите откриватели:
Поведението на политическите субекти все още не допуска да имаме работещо държавно управление, което да прави политики и да реализира консенсус в обществото. Това може да бъде проследено от държанието им, защото концепциите и визиите нямат значение, а единствено кой е общият зложелател. Компромисът и консенсусът могат да са в следствие единствено на ясно декларирани цели и цели.
Атанас Радев , политолог, зам.-председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски ”..
Да, ще има държавно управление, тъй като изборите през ноември ще привлекат тези хора, които имат вяра най-много на президентската институция. Именно те ще създадат компромис със своя изборен абсентеизъм и ще дадат своя избор и за парламент. Голяма роля в устойчивостта на един предполагаем съдружен кабинет е опозиционно насоченият темперамент на партиите на митинга. Смятам, че ще се сътвори държавно управление, което няма да изкара цялостния мандат, базирайки се на неналичието на какъвто и да било съдружен капацитет на някои от партиите и съществуването на засилен блян към вождизъм.
Дария-Лора Дачева , IV курс, компетентност “Политология ”. Председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски ”.
Да. Очакваният занижен избирателен резултат за Има Такъв Народ, които биват ясно разпознати от жителите като най-несговорчивата партия, ще подейства отрезвително и под публичен напън, предизвикан от задаващата се сложна зима, ще катализира сформирането на краткотраен постоянен кабинет. За жал, след тежкото утежняване на връзките сред протестните обединения, едно ръководство създадено от тях, ще наподобява бутафорно и няма да докара до мечтаната дълбока смяна.
Иван-Асен Иванов , политолог, приключил с отличие компетентност „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “.
Относно тематиката за идния кабинет. Системата се намира в обстановка на междуцарствие. Все още остарялото не е изцяло умряло, а новото не се е родило. Има късмет да се появи кабинет, само че той няма да може да се осъществя за дълъг интервал от време. Инициативата е в ръцете на Петков и Василев – тези двама мъже са това, което ще обнови политическата обстановка, и след тяхното вероятно идване може да се следи забързване на процеса.
Илия Елияс , политолог, магистър по политическа социология, СУ “Св. Климент Охридски ”
Надявам се, че ще има. Защо: Суверенът желае малко успокоение и да не го викаме до урните през месец. Работа на всеки парламент е да образува ръководство и в случай че обстановката в последните месеци не се беше развила толкоз необичайно, би следвало да се питаме не дали ще има държавно управление, а какво държавно управление ще имаме. Енергията за смяна към момента я има и е водеща, търси се задоволително безапелационен водач, който да оглави тези процеси.
Калоян Велчев, докторант в катедра „ Политология “, СУ “Св. Климент Охридски ”
Да, ще има държавно управление, тъй като (1) електоралните вреди от отвод от образуване на държавно управление във формулата " протестни партии`` плюс Българска социалистическа партия ще се покачват; (2) покачва се страхът в Има Такъв Народ и Демократична България от завръщане на ГЕРБ; (3) след втория длъжностен кабинет ще нараства терзанието от повишаващата се роля на президента.
Кристиан Стефанов, докторант в катедра „ Политология “, СУ “Св. Климент Охридски ”
Смятам, че след идващите избори държавно управление няма да бъде формирано, а вместо това ще се удължи работата на служебното такова. Протестни партии (с изключение на ИТН) биха подкрепили по-скоро оставането на служебния кабинет, в сравнение с държавно управление, препоръчаното от Има Такъв Народ. Причините са следните: 1) Има Такъв Народ ясно сподели, че не желае да ръководи и да носи тази отговорност. Не виждам друга разумна причина за безредното им държание и липса на диалогичност при водене на договаряния с другите партии. От друга страна, втора или трета политическа мощ би ги устройвало, тъй като няма да бъдат директно виновни при положение на неуспех на евентуално последващо постоянно държавно управление. 2) Останалите партии се надпреварват да " ухажват " президента, който сега е най-силната политическа фигура в страната, респ. доста по-удобно за тях ще бъде да поддържат неговия кабинет, в сравнение с какъвто и план, препоръчан от Има Такъв Народ (които ще правят отстъпка първото място на политическата сцена съгласно мен). 3) Съставът на служебното държавно управление се оказа много " висока топка " и завоюва всеобщата поддръжка на жителите. Предизвикателство ще бъде за всяка партия да се опита да предложи състав на кабинет, който да надмине по рейтинг сегашния и да се употребява с по-голямо доверие. В този смисъл, макар че всички политически обединения молиха за сформиране на постоянно държавно управление, мисля, че за всяка от тях ще бъде по-удобно да се борят да останат в Народното събрание и да се повишава доверието на гласоподавателите по отношение на тях, в сравнение с да влизат в разговор между тях (което очевидно се оказаха неспособни да направят) и да търсят вярната формула за сформиране на постоянен кабинет.
Лидия Даскалова, правист, приключила " Право " в СУ “Св. Климент Охридски ”. Учи втора компетентност – " Политология ".
В новия парламент ще има държавно управление, единствено в случай че задкулисието се разбере. Ако не се разбере, новите обединения отвън Има Такъв Народ (която си е техен проект) още веднъж ще бъдат отговорни.
Марая Цветкова, политолог
Да, ще има ново държавно управление, тъй като всички партии сега са сред чука и наковалнята. От една страна, са притиснати от воденето на скъпа акция и ерозираща поддръжка по линия на невъзможността си да осъществят властта, което значи, че скоро би трябвало да доближат до компромис за функциониращо държавно управление. От друга – дебнат пасивите от оформянето на коалиция с останалите партии в по този начин създалата се обстановка в Народното събрание на " всеки против всеки " и партиите с принуда биха подхванали стъпките за това.
Тази невъзможна управническа формула, обаче, би се разрешила при нов мощен състезател на терена, който да преодолее натрупалото се съмнение сред другите играчи, които не са в изолираност (т.е всички с изключение на ГЕРБ и ДПС), и евентуално би спомогнала за сформирането на държавно управление.
Марио Русинов, политолог
Да, ще има държавно управление, тъй като трети избори биха дискредитирали партиите и ще стартира да спада поддръжката даже за обединения, които се радват на известност. Може да се приведе поговорката за стомната в реалност – на третия път тя да се счупи, като жителите санкционират политиците с ниска изборна интензивност, а от там – и ниска легитимност на властта. Да не пропущаме и опцията новият план на Петков и Василев да добави гласове и да се обезпечи болшинство за съставяне на кабинет.
Теодора Йовчева , лекар по политология от СУ “Св. Климент Охридски ”
Да, в новия парламент ще бъдат положени всички вероятни старания за сформиране на държавно управление, като това с огромна възможност ще докара до лъчение на кабинет. Тъй като заради събитията, довели до трети парламентарни избори в границите на една година, политическата конюнктура ще е радикално друга от тази във всеки предходен парламент, полето за “исторически взаимни отстъпки ” ще е неимоверно по-широко, като евентуално ще бъдат прекрачени повече “разделителни линии ” в сравнение с в една общоприета обстановка.
Флора Стратиева, влогър, студент по публицистика, Нов български университет
Ако отговоря изрично на този въпрос, значи напълно предумишлено да излъжа, та даже и себе си. Но в случай че би трябвало да избера всред варианти - „ да “/„ не “, везните се накланят повече към позитивната такава.
Накратко, мисля, че „ играчите “ са наясно, че не на всеки от тях резултатите ще се запазят или усилят спрямо предходните парламентарни избори. Вече бяхме очевидци на разбърквания, които, обаче, не намирам за необратими. От друга страна, коства ми се, че огромна част от тях („ играчите “) към този момент се „ наиграха “. Зад ъгъла от ден на ден наднича вероятността избираните на два следващи парламентарни вота да попаднат в рубрика неспособни да ръководят.
И най-после мисля, че (с усмивка) към този момент носят и отговорността да потвърдят прословутия израз „ Три е за благополучие! “.
Юлиана Гальова , социолог
Да, ще има. Започналата през лятото на 2020 година и траяла повече от година предизборна акция, в която се намираме, най-сетне ще доближи своя край с провеждането на предварителните парламентарни избори дружно с президентските. Очаквам с това да се успокои и завърши и партийното надиграване за наследството от митингите и да бъде извършен същински разговор за сформиране на кабинет.
Яница Петкова, докторант в катедра „ Политология “, СУ “Св. Климент Охридски ”
Амбицията е този формат на бързо допитване да се случва постоянно, а мотивът – тридесетата годишнина на изследователския център. Затова и организацията се допитва до откривателите под тридесет и се ангажира да разгласява мненията им на страницата си.
В последните месеци по екраните на главните малките екрани се появи в действителност цяла нова генерация политически откриватели. С огромна част от тях „ Галъп интернешънъл болкан “ поддържа контакт от години. Сега, за пръв път, всички те се събират в общ формат.
Марая Цветкова, Калоян Велчев, Теодора Йовчева, Марио Русинов, Иван-Асен Иванов, Флора Стратиева, Атанас Радев, Илия Елияс, Кристиан Стефанов, Лидия Даскалова, Дария-Лора Дачева, Юлиана Гальова, Яница Петкова – мрежата занапред ще пораства.
Въпросът към тях бе: „ Ще има ли държавно управление в новия парламент? “, а Институтът по социология „ Иван Хаджийски “ събра и обработи техните отговори. През годините „ Галъп интернешънъл болкан “ се е потвърди като организация, която цени младите и изявени хора и обичайно работи добре с тях.
Ето и цялостните отговори на младите откриватели:
Поведението на политическите субекти все още не допуска да имаме работещо държавно управление, което да прави политики и да реализира консенсус в обществото. Това може да бъде проследено от държанието им, защото концепциите и визиите нямат значение, а единствено кой е общият зложелател. Компромисът и консенсусът могат да са в следствие единствено на ясно декларирани цели и цели.
Атанас Радев , политолог, зам.-председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски ”..
Да, ще има държавно управление, тъй като изборите през ноември ще привлекат тези хора, които имат вяра най-много на президентската институция. Именно те ще създадат компромис със своя изборен абсентеизъм и ще дадат своя избор и за парламент. Голяма роля в устойчивостта на един предполагаем съдружен кабинет е опозиционно насоченият темперамент на партиите на митинга. Смятам, че ще се сътвори държавно управление, което няма да изкара цялостния мандат, базирайки се на неналичието на какъвто и да било съдружен капацитет на някои от партиите и съществуването на засилен блян към вождизъм.
Дария-Лора Дачева , IV курс, компетентност “Политология ”. Председател на Студентския клуб на политолога към СУ “Св. Климент Охридски ”.
Да. Очакваният занижен избирателен резултат за Има Такъв Народ, които биват ясно разпознати от жителите като най-несговорчивата партия, ще подейства отрезвително и под публичен напън, предизвикан от задаващата се сложна зима, ще катализира сформирането на краткотраен постоянен кабинет. За жал, след тежкото утежняване на връзките сред протестните обединения, едно ръководство създадено от тях, ще наподобява бутафорно и няма да докара до мечтаната дълбока смяна.
Иван-Асен Иванов , политолог, приключил с отличие компетентност „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “.
Относно тематиката за идния кабинет. Системата се намира в обстановка на междуцарствие. Все още остарялото не е изцяло умряло, а новото не се е родило. Има късмет да се появи кабинет, само че той няма да може да се осъществя за дълъг интервал от време. Инициативата е в ръцете на Петков и Василев – тези двама мъже са това, което ще обнови политическата обстановка, и след тяхното вероятно идване може да се следи забързване на процеса.
Илия Елияс , политолог, магистър по политическа социология, СУ “Св. Климент Охридски ”
Надявам се, че ще има. Защо: Суверенът желае малко успокоение и да не го викаме до урните през месец. Работа на всеки парламент е да образува ръководство и в случай че обстановката в последните месеци не се беше развила толкоз необичайно, би следвало да се питаме не дали ще има държавно управление, а какво държавно управление ще имаме. Енергията за смяна към момента я има и е водеща, търси се задоволително безапелационен водач, който да оглави тези процеси.
Калоян Велчев, докторант в катедра „ Политология “, СУ “Св. Климент Охридски ”
Да, ще има държавно управление, тъй като (1) електоралните вреди от отвод от образуване на държавно управление във формулата " протестни партии`` плюс Българска социалистическа партия ще се покачват; (2) покачва се страхът в Има Такъв Народ и Демократична България от завръщане на ГЕРБ; (3) след втория длъжностен кабинет ще нараства терзанието от повишаващата се роля на президента.
Кристиан Стефанов, докторант в катедра „ Политология “, СУ “Св. Климент Охридски ”
Смятам, че след идващите избори държавно управление няма да бъде формирано, а вместо това ще се удължи работата на служебното такова. Протестни партии (с изключение на ИТН) биха подкрепили по-скоро оставането на служебния кабинет, в сравнение с държавно управление, препоръчаното от Има Такъв Народ. Причините са следните: 1) Има Такъв Народ ясно сподели, че не желае да ръководи и да носи тази отговорност. Не виждам друга разумна причина за безредното им държание и липса на диалогичност при водене на договаряния с другите партии. От друга страна, втора или трета политическа мощ би ги устройвало, тъй като няма да бъдат директно виновни при положение на неуспех на евентуално последващо постоянно държавно управление. 2) Останалите партии се надпреварват да " ухажват " президента, който сега е най-силната политическа фигура в страната, респ. доста по-удобно за тях ще бъде да поддържат неговия кабинет, в сравнение с какъвто и план, препоръчан от Има Такъв Народ (които ще правят отстъпка първото място на политическата сцена съгласно мен). 3) Съставът на служебното държавно управление се оказа много " висока топка " и завоюва всеобщата поддръжка на жителите. Предизвикателство ще бъде за всяка партия да се опита да предложи състав на кабинет, който да надмине по рейтинг сегашния и да се употребява с по-голямо доверие. В този смисъл, макар че всички политически обединения молиха за сформиране на постоянно държавно управление, мисля, че за всяка от тях ще бъде по-удобно да се борят да останат в Народното събрание и да се повишава доверието на гласоподавателите по отношение на тях, в сравнение с да влизат в разговор между тях (което очевидно се оказаха неспособни да направят) и да търсят вярната формула за сформиране на постоянен кабинет.
Лидия Даскалова, правист, приключила " Право " в СУ “Св. Климент Охридски ”. Учи втора компетентност – " Политология ".
В новия парламент ще има държавно управление, единствено в случай че задкулисието се разбере. Ако не се разбере, новите обединения отвън Има Такъв Народ (която си е техен проект) още веднъж ще бъдат отговорни.
Марая Цветкова, политолог
Да, ще има ново държавно управление, тъй като всички партии сега са сред чука и наковалнята. От една страна, са притиснати от воденето на скъпа акция и ерозираща поддръжка по линия на невъзможността си да осъществят властта, което значи, че скоро би трябвало да доближат до компромис за функциониращо държавно управление. От друга – дебнат пасивите от оформянето на коалиция с останалите партии в по този начин създалата се обстановка в Народното събрание на " всеки против всеки " и партиите с принуда биха подхванали стъпките за това.
Тази невъзможна управническа формула, обаче, би се разрешила при нов мощен състезател на терена, който да преодолее натрупалото се съмнение сред другите играчи, които не са в изолираност (т.е всички с изключение на ГЕРБ и ДПС), и евентуално би спомогнала за сформирането на държавно управление.
Марио Русинов, политолог
Да, ще има държавно управление, тъй като трети избори биха дискредитирали партиите и ще стартира да спада поддръжката даже за обединения, които се радват на известност. Може да се приведе поговорката за стомната в реалност – на третия път тя да се счупи, като жителите санкционират политиците с ниска изборна интензивност, а от там – и ниска легитимност на властта. Да не пропущаме и опцията новият план на Петков и Василев да добави гласове и да се обезпечи болшинство за съставяне на кабинет.
Теодора Йовчева , лекар по политология от СУ “Св. Климент Охридски ”
Да, в новия парламент ще бъдат положени всички вероятни старания за сформиране на държавно управление, като това с огромна възможност ще докара до лъчение на кабинет. Тъй като заради събитията, довели до трети парламентарни избори в границите на една година, политическата конюнктура ще е радикално друга от тази във всеки предходен парламент, полето за “исторически взаимни отстъпки ” ще е неимоверно по-широко, като евентуално ще бъдат прекрачени повече “разделителни линии ” в сравнение с в една общоприета обстановка.
Флора Стратиева, влогър, студент по публицистика, Нов български университет
Ако отговоря изрично на този въпрос, значи напълно предумишлено да излъжа, та даже и себе си. Но в случай че би трябвало да избера всред варианти - „ да “/„ не “, везните се накланят повече към позитивната такава.
Накратко, мисля, че „ играчите “ са наясно, че не на всеки от тях резултатите ще се запазят или усилят спрямо предходните парламентарни избори. Вече бяхме очевидци на разбърквания, които, обаче, не намирам за необратими. От друга страна, коства ми се, че огромна част от тях („ играчите “) към този момент се „ наиграха “. Зад ъгъла от ден на ден наднича вероятността избираните на два следващи парламентарни вота да попаднат в рубрика неспособни да ръководят.
И най-после мисля, че (с усмивка) към този момент носят и отговорността да потвърдят прословутия израз „ Три е за благополучие! “.
Юлиана Гальова , социолог
Да, ще има. Започналата през лятото на 2020 година и траяла повече от година предизборна акция, в която се намираме, най-сетне ще доближи своя край с провеждането на предварителните парламентарни избори дружно с президентските. Очаквам с това да се успокои и завърши и партийното надиграване за наследството от митингите и да бъде извършен същински разговор за сформиране на кабинет.
Яница Петкова, докторант в катедра „ Политология “, СУ “Св. Климент Охридски ”
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ