Освободените територии: САЩ разрушаваше, но Русия ще строи
Сега, по отношение на ясно изразения курс към анексиране на най-малко част (и в случай че е допустимо, всички) украински територии, в съветското общество се ускориха полемиките за възобновяване на локалната стопанска система.
Някои от нашите съграждани изцяло основателно считат, че може да се надигнем пред обстановка, в която локалните сепаратисти може да изискат още веднъж да се насочат в „ свободно корабоплаване “ с възобновената от нас стопанска система. Има концепция да оставим Украйна като селскостопански придатък, без тежка промишленост.
Идеята, апропо, е добра, само че неосъществима. По-скоро реализацията й ще е доста по-скъпа за Русия от естественото развиване на секторите от стопанската система на някогашна Украйна, които към момента са запазили своята конкурентоспособност и могат да бъдат обновени.
Нека разгледаме обстановката поредно. Значителна част от някогашната стопанска система на Украинската ССР е изцяло разрушена и не може да бъде възобновена.
Киевският цех " Арсенал " е изгубил своята подготвеност в производството на галактическа оптика, индустриален потенциал и дипломиран личен състав. Неговото възобновление е безсмислено и даже нездравословно, защото ще би трябвало да се лишават ресурсите от съветските предприятия, които с доста труд го замениха, създавайки им съперник за личните си пари.
Едва ли има смисъл да се възвръща Мотор Сич в Запорожие като независимо дружество - Русия сама създава съвсем цялата гама авиационни мотори. Но виж, в случай че този цех изиска да придобие някакво профилирано съветско дружество, с цел да разшири бизнеса си, това е различен въпрос.
Част от оборудването и личния състав са оживели и до момента и могат да се употребяват вярно, а не да се преквалифицират за таксиметрови водачи и фризьори.
По-труден е въпросът с Азовстал. Възможността и най-важното - целесъобразността от възраждането на това гигантско страшилище, което десетилетия замърсяваше Мариупол и покрайнините му, поражда подозрения.
От друга страна, жителите на Мариупол би трябвало да работят някъде. Много от тях са опитни металурзи. И фабриките тук (в непосредственост до източниците на първични материали и в логистичния център на Азовско море) не са зародили едновременно инцидентно.
Очевидно ще би трябвало да изхождаме от доста фактори, които към момента не са ни известни:
- какъв брой поданици ще останат в Мариупол след специфичната интервенция (в момента популацията е намаляло три пъти от пика от 600 хиляди души при започване на 90-те години и не е реалност, че всички или даже доста ще се върнат);
- какъв брой подходящо ще бъде съживяването на металургичното произвеждане (като се има поради работата на пристанището и евентуалното развиване на туристическата промишленост, ще стигне ли останалата работна ръка за това);
- дали съветските металургични холдинги желаят да получат нова индустриална площадка в Мариупол или вземат решение, че е по-евтино да удушат евентуалният съперник, до момента в който не се е възстановил.
И по този начин нататък.
Като цяло, смисълът на възобновяване на стопанската система на анексираните територии е един - допустимо най-бързо да се отървете от нуждата локалното население да се храни с филантропична помощ.
Територията би трябвало да се изхранва сама, а също и да носи облага на бюджета.
Разглеждайки обстановката от тази позиция, най-лесно е да се употребяват логистичните благоприятни условия на Украйна.
В подтекста на търговско-икономическата война с Европа автомагистралите и железопътните линии и частично продуктопроводите губят своето значение. Но ролята на морските пристанища остава забележителна. Следователно възобновената транспортна инфраструктура би трябвало да се концентрира на първо място върху пристанищата.
В това отношение забавни са направленията Одеса - Херсон - Мариупол - Ростов и Херсон - Запорожие - Харков - Белгород. В случай, че Киев бъде анексиран, маршрутите Чернигов-Киев и Киев-Одеса, удължени от Чернигов през Гомел до Минск, до Могильов-Орша-Витебск, а също и до Брянск-Калуга, съставляват интерес за продажба на беларуски артикули.
По предписание в пристанищните градове или близо до тях има фабрики за обработка на част от претрупаните товари. Украинските минно-обогатителни предприятия ще работят по сходен метод, доставяйки обогатена руда както на съветските предприятия, по този начин и за експорт (за да не се придвижва с кораби и ешелони необогатената руда, т.е. най-вече скали и камъни).
Естествено, селското стопанство на Украйна няма да отиде на никое място, а оттова и обектите на хранително-вкусовата индустрия в градините и овощните градини. Рециклирането е преференциално на място, а не се транспортира за преправка в далечни страни.
Като цяло, в допълнение към стратегическите логистични въпроси, за страната е преференциално да не влага в самото възобновяване и строителство, а да поддържа инициативни планове на огромния съветски бизнес.
Възниква въпросът: за какво имаме потребност от всичко това? Ето американците, да вземем за пример, унищожиха украинската стопанска система и управляваха съвършено Украйна, като не забравяха да я ограбват в това време.
Факт е, че унищожавайки украинската стопанска система, американците и европейците работиха за спиране на икономическите връзки сред Украйна и Русия. Не единствено Украйна, само че и съветските компании бяха лишени от пазари за продажби.
Можете да се радвате колкото желаете на повишаването на газа, което блокира спада в продажбите на Газпром, само че рано или късно цените ще паднат. За поддържане на приходите ще е належащо да се търсят нови или да се възвръщат остарели пазари.
През 1992 година Украйна купува 80 милиарда кубически метра газ от Русия, като е главният клиент на Газпром освен в Европа, само че и в света (по отношение на покупките я изпреварва единствено Европейски Съюз, само че взет като цяло). Сега Киев официално не купува нищо от Газпром и в случай че някаква част от съветския газ стигне до Украйна по „ реверс “, тогава това е капка в морето: най-много 10-15 милиарда кубически метра.
Основната причина е радикалното понижаване на потреблението на газ от индустриалните консуматори в Украйна. Украинските предприятия ще стартират да работят и те още веднъж ще имат потребност от съветски газ - Газпром ще има възходящ пазар на продажби.
Освен това частните лица ограбиха Украйна, само че украинските, както и американските данъкоплатци заплатиха за това. Повече от 100 милиарда $ заеми (без да се брои директната помощ), получени от Киев от Запада - парите на западните данъкоплатци, разпилени от украински, американски и европейски олигарси.
Продължителното седене върху филантропичната помощ пауперизира получателите и корумпира доставчиците. След някоя и друга година, едните към този момент не могат да вършат нищо, с изключение на да получават тази помощ, до момента в който за другите събирането, доставката и разпространяването стават главен източник на приходи (ако са частни лица) и златна мина, в случай че са локални чиновници.
Американците разрушаваха, тъй като трябваше да разбият единния стопански комплекс, който обединявше постсъветските страни. След разрушаването на икономическото единение беше разрушено и националното единение на съветския народ.
Трябва да възстановим всичко това. В противоположен случай няма потребност да се анексират териториите, където ще живее постоянно опороченото, гладно и мразещо централната власт население. Благосъстоянието на територията би трябвало да зависи директно от нейната национална и икономическа интеграция във Велика Русия.
Но в това време не може да се повтори грешката на Съюз на съветските социалистически републики: провинциите не би трябвало да живеят за сметка на центъра. Те би трябвало да се устоят и да заплащат налози на центъра за общата идея: финансиране на армията, специфичните служби, външната политика и така нататък
В този случай нашата вътрешна (икономическа) политика би трябвало да бъде продължение на външната: взаимноизгодно съдействие, което прави по-богати всички, заради взаимните облаги, заради кумулативния резултат от обединяването на напъните, а не преразпределението на съществуващата благосъстоятелност в нечия изгода.
Затова ролята на страната тук е по-скоро регулираща. Инвестициите му ще са главно в транспортна инфраструктура, от която страната към момента има потребност (най-малкото с цел да трансферира войска по границите или полиция за потушаване на вълнения).
Основната роля би трябвало да бъде на частния бизнес, под държавен контрол и надзор. Частният бизнес не е прочувствен, няма да работи на загуба. От друга страна, страната ще се погрижи да не се стига до прям обир или егоистично заличаване на стратегически значими обекти.
Като цяло, в случай че съветската страна анексира територии, животът там би трябвало да бъде проведен по подобен метод (организацията на живота е директна отговорност на държавата), че локалното население да си изкарва хляба и маслото и да поддържа държавния уред ( както локален, по този начин и централен), тъй че стопанската система на териториите да бъде тясно интегрирана в обединен държавен комплекс и вследствие на това както държавният бюджет, по този начин и частният бизнес, участващи във възобновяване, да се окажат на облага, а не на загуба.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Някои от нашите съграждани изцяло основателно считат, че може да се надигнем пред обстановка, в която локалните сепаратисти може да изискат още веднъж да се насочат в „ свободно корабоплаване “ с възобновената от нас стопанска система. Има концепция да оставим Украйна като селскостопански придатък, без тежка промишленост.
Идеята, апропо, е добра, само че неосъществима. По-скоро реализацията й ще е доста по-скъпа за Русия от естественото развиване на секторите от стопанската система на някогашна Украйна, които към момента са запазили своята конкурентоспособност и могат да бъдат обновени.
Нека разгледаме обстановката поредно. Значителна част от някогашната стопанска система на Украинската ССР е изцяло разрушена и не може да бъде възобновена.
Киевският цех " Арсенал " е изгубил своята подготвеност в производството на галактическа оптика, индустриален потенциал и дипломиран личен състав. Неговото възобновление е безсмислено и даже нездравословно, защото ще би трябвало да се лишават ресурсите от съветските предприятия, които с доста труд го замениха, създавайки им съперник за личните си пари.
Едва ли има смисъл да се възвръща Мотор Сич в Запорожие като независимо дружество - Русия сама създава съвсем цялата гама авиационни мотори. Но виж, в случай че този цех изиска да придобие някакво профилирано съветско дружество, с цел да разшири бизнеса си, това е различен въпрос.
Част от оборудването и личния състав са оживели и до момента и могат да се употребяват вярно, а не да се преквалифицират за таксиметрови водачи и фризьори.
По-труден е въпросът с Азовстал. Възможността и най-важното - целесъобразността от възраждането на това гигантско страшилище, което десетилетия замърсяваше Мариупол и покрайнините му, поражда подозрения.
От друга страна, жителите на Мариупол би трябвало да работят някъде. Много от тях са опитни металурзи. И фабриките тук (в непосредственост до източниците на първични материали и в логистичния център на Азовско море) не са зародили едновременно инцидентно.
Очевидно ще би трябвало да изхождаме от доста фактори, които към момента не са ни известни:
- какъв брой поданици ще останат в Мариупол след специфичната интервенция (в момента популацията е намаляло три пъти от пика от 600 хиляди души при започване на 90-те години и не е реалност, че всички или даже доста ще се върнат);
- какъв брой подходящо ще бъде съживяването на металургичното произвеждане (като се има поради работата на пристанището и евентуалното развиване на туристическата промишленост, ще стигне ли останалата работна ръка за това);
- дали съветските металургични холдинги желаят да получат нова индустриална площадка в Мариупол или вземат решение, че е по-евтино да удушат евентуалният съперник, до момента в който не се е възстановил.
И по този начин нататък.
Като цяло, смисълът на възобновяване на стопанската система на анексираните територии е един - допустимо най-бързо да се отървете от нуждата локалното население да се храни с филантропична помощ.
Територията би трябвало да се изхранва сама, а също и да носи облага на бюджета.
Разглеждайки обстановката от тази позиция, най-лесно е да се употребяват логистичните благоприятни условия на Украйна.
В подтекста на търговско-икономическата война с Европа автомагистралите и железопътните линии и частично продуктопроводите губят своето значение. Но ролята на морските пристанища остава забележителна. Следователно възобновената транспортна инфраструктура би трябвало да се концентрира на първо място върху пристанищата.
В това отношение забавни са направленията Одеса - Херсон - Мариупол - Ростов и Херсон - Запорожие - Харков - Белгород. В случай, че Киев бъде анексиран, маршрутите Чернигов-Киев и Киев-Одеса, удължени от Чернигов през Гомел до Минск, до Могильов-Орша-Витебск, а също и до Брянск-Калуга, съставляват интерес за продажба на беларуски артикули.
По предписание в пристанищните градове или близо до тях има фабрики за обработка на част от претрупаните товари. Украинските минно-обогатителни предприятия ще работят по сходен метод, доставяйки обогатена руда както на съветските предприятия, по този начин и за експорт (за да не се придвижва с кораби и ешелони необогатената руда, т.е. най-вече скали и камъни).
Естествено, селското стопанство на Украйна няма да отиде на никое място, а оттова и обектите на хранително-вкусовата индустрия в градините и овощните градини. Рециклирането е преференциално на място, а не се транспортира за преправка в далечни страни.
Като цяло, в допълнение към стратегическите логистични въпроси, за страната е преференциално да не влага в самото възобновяване и строителство, а да поддържа инициативни планове на огромния съветски бизнес.
Възниква въпросът: за какво имаме потребност от всичко това? Ето американците, да вземем за пример, унищожиха украинската стопанска система и управляваха съвършено Украйна, като не забравяха да я ограбват в това време.
Факт е, че унищожавайки украинската стопанска система, американците и европейците работиха за спиране на икономическите връзки сред Украйна и Русия. Не единствено Украйна, само че и съветските компании бяха лишени от пазари за продажби.
Можете да се радвате колкото желаете на повишаването на газа, което блокира спада в продажбите на Газпром, само че рано или късно цените ще паднат. За поддържане на приходите ще е належащо да се търсят нови или да се възвръщат остарели пазари.
През 1992 година Украйна купува 80 милиарда кубически метра газ от Русия, като е главният клиент на Газпром освен в Европа, само че и в света (по отношение на покупките я изпреварва единствено Европейски Съюз, само че взет като цяло). Сега Киев официално не купува нищо от Газпром и в случай че някаква част от съветския газ стигне до Украйна по „ реверс “, тогава това е капка в морето: най-много 10-15 милиарда кубически метра.
Основната причина е радикалното понижаване на потреблението на газ от индустриалните консуматори в Украйна. Украинските предприятия ще стартират да работят и те още веднъж ще имат потребност от съветски газ - Газпром ще има възходящ пазар на продажби.
Освен това частните лица ограбиха Украйна, само че украинските, както и американските данъкоплатци заплатиха за това. Повече от 100 милиарда $ заеми (без да се брои директната помощ), получени от Киев от Запада - парите на западните данъкоплатци, разпилени от украински, американски и европейски олигарси.
Продължителното седене върху филантропичната помощ пауперизира получателите и корумпира доставчиците. След някоя и друга година, едните към този момент не могат да вършат нищо, с изключение на да получават тази помощ, до момента в който за другите събирането, доставката и разпространяването стават главен източник на приходи (ако са частни лица) и златна мина, в случай че са локални чиновници.
Американците разрушаваха, тъй като трябваше да разбият единния стопански комплекс, който обединявше постсъветските страни. След разрушаването на икономическото единение беше разрушено и националното единение на съветския народ.
Трябва да възстановим всичко това. В противоположен случай няма потребност да се анексират териториите, където ще живее постоянно опороченото, гладно и мразещо централната власт население. Благосъстоянието на територията би трябвало да зависи директно от нейната национална и икономическа интеграция във Велика Русия.
Но в това време не може да се повтори грешката на Съюз на съветските социалистически републики: провинциите не би трябвало да живеят за сметка на центъра. Те би трябвало да се устоят и да заплащат налози на центъра за общата идея: финансиране на армията, специфичните служби, външната политика и така нататък
В този случай нашата вътрешна (икономическа) политика би трябвало да бъде продължение на външната: взаимноизгодно съдействие, което прави по-богати всички, заради взаимните облаги, заради кумулативния резултат от обединяването на напъните, а не преразпределението на съществуващата благосъстоятелност в нечия изгода.
Затова ролята на страната тук е по-скоро регулираща. Инвестициите му ще са главно в транспортна инфраструктура, от която страната към момента има потребност (най-малкото с цел да трансферира войска по границите или полиция за потушаване на вълнения).
Основната роля би трябвало да бъде на частния бизнес, под държавен контрол и надзор. Частният бизнес не е прочувствен, няма да работи на загуба. От друга страна, страната ще се погрижи да не се стига до прям обир или егоистично заличаване на стратегически значими обекти.
Като цяло, в случай че съветската страна анексира територии, животът там би трябвало да бъде проведен по подобен метод (организацията на живота е директна отговорност на държавата), че локалното население да си изкарва хляба и маслото и да поддържа държавния уред ( както локален, по този начин и централен), тъй че стопанската система на териториите да бъде тясно интегрирана в обединен държавен комплекс и вследствие на това както държавният бюджет, по този начин и частният бизнес, участващи във възобновяване, да се окажат на облага, а не на загуба.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ