Седя на балкона и гледам военните камиони, които извозват труповете.

" Седя на балкона и виждам военните камиони, които извозват труповете. Возят ги към крематориуми отвън града, тъй като към този момент няма къде да ги държат и погребват. Тук се завръща единствено прахът им. Не пущам тв приемника, тъй като щерка ми ще се побърка, в случай че непрекъснато гледа такива фрагменти. Чуваме колите за спешна помощ. Минават около нас на всеки половин час. Денем и нощем. "

Така стартира разказът на Руми Маринова. Българката е здравна сестра в Бергамо, живее в Италия от 1994 година. Но сега не върви на работа - освободили са я, тъй като щерка ѝ страда от мускулна недоразвитост и коронавирусът би бил съдбовен за нея. Затворени са у дома към този момент трета седмица.

Според Руми, огромната неточност на италианците е, че не са взели нужните ограничения незабавно. И че доста хора в началото не са обърнали никакво внимание на предизвестията.