Гроздобер
Седем и четиридесет и три минути. Септември. Любим месец. Поредният ми обичан ден до теб. Спиш надълбоко, извърнат с лице към стената. Красив и спокоен. Моля се да запазя този спомен постоянно, по какъв начин къдриците се разливат на възглавницата и галят протегнатата ми към теб ръка. Не обичаш да те прегръщат. Не ти се дразня. Аз и по този начин те обичам.
Светлината се промушва през дантелените завеси, подарък от майка ти, с която по този начин и не можах да се разпозная, и огрява прашинките, разпилени от придвижванията на кучето в стаята. Кожите ни настръхват от лекия лъх напразно, влизащ от прозореца, който си застопорил с буркан шипково сладко, годишна продукция 2015. Идва ми да се засмея с глас на инженерната ти мисъл, въздържам се, с цел да не те събудя, и излизам да ти направя кафе. Обичаш го мощно, чисто и горещо. С теб всичко е мощно, чисто и горещо. Всичко е тук – къщата, кучето, гроздето, аз, счупеният прозорец. Само ти липсваш. Отварям входната врата и пред очите ми се разкрива най-красивата панорама – натежали от плод лозници, ухаещи на зрялост и есен. Ято косове се разхвърчават във въздуха. Фурната с прясно изпечен самун прекъсва порива ми от фантазии по какъв начин тук ще пием вино всяка вечер, по какъв начин ще си създадем хамак и ще люлеем в него момиченцето ни, което ще има големи сиви очи като твоите, по какъв начин, като остареем, ще си седим на пейката, която стартира предходната година да майсториш, по какъв начин ще си създадем сватбата в беседката до помпата с купища другари, деца и кучетата им.
Днес ще берем грозде. Любимият ми ден в годината. Обичам приятелите ти, които ще дойдат след час-два. Целият двор ще се озвучи от смях, смешки, джаз и миризма на грозде. Обичам да те виждам по какъв начин запретваш ръкави и береш гроздето, по какъв начин не казваш и дума, до момента в който се разхождаш заран и вечер из него. Не разчиствам след гроздобера. Караш ми се, че всичко е в сок от грозде и лeпне. Не ти се дразня. Аз и по този начин те обичам. Целуваш ме и се съгласяваш с мен, като ти споделям, че в този момент е ред и на пчелите да си вършат гуляй. Из цялата къща има твои отпечатъци – на ходила, на пръсти, с цвят бордо, а не червени, както ме коригираш. Оставям ги, с цел да ми припомнят на теб, да не те не помня, да мога да те докосна, когато ми липсваш. Обичам вечерите след гроздобера – огън, китара, вино, приказки и взиране в звездите. Обичам виното, което правиш. С компактен тръпчив усет, ароматно и разливащо се в теб още от първата глътка. Обичам по какъв начин му приказваш, по какъв начин го наблюдаваш, по какъв начин се грижиш за него. Ревнувам те от него на моменти, само че не ти се дразня. Аз и по този начин те обичам.
Седем и четиридесет и три минути. Телефонът иззвъня. Септември. Поредният нормален ден. Всичко е тук – къщата, кучето, гроздето, аз, счупеният прозорец. Само ти липсваш. Сега си различен – споделяш друго легло, не обичаш кучета, нито вино, камо ли гроздобера. Виждам те на " Широка " и " Христо Ботев ". Подминаваш ме. Не ти се дразня. Аз и по този начин те обичам. Все още. Винаги. Вечно.
Автор: Ели Емилова
Светлината се промушва през дантелените завеси, подарък от майка ти, с която по този начин и не можах да се разпозная, и огрява прашинките, разпилени от придвижванията на кучето в стаята. Кожите ни настръхват от лекия лъх напразно, влизащ от прозореца, който си застопорил с буркан шипково сладко, годишна продукция 2015. Идва ми да се засмея с глас на инженерната ти мисъл, въздържам се, с цел да не те събудя, и излизам да ти направя кафе. Обичаш го мощно, чисто и горещо. С теб всичко е мощно, чисто и горещо. Всичко е тук – къщата, кучето, гроздето, аз, счупеният прозорец. Само ти липсваш. Отварям входната врата и пред очите ми се разкрива най-красивата панорама – натежали от плод лозници, ухаещи на зрялост и есен. Ято косове се разхвърчават във въздуха. Фурната с прясно изпечен самун прекъсва порива ми от фантазии по какъв начин тук ще пием вино всяка вечер, по какъв начин ще си създадем хамак и ще люлеем в него момиченцето ни, което ще има големи сиви очи като твоите, по какъв начин, като остареем, ще си седим на пейката, която стартира предходната година да майсториш, по какъв начин ще си създадем сватбата в беседката до помпата с купища другари, деца и кучетата им.
Днес ще берем грозде. Любимият ми ден в годината. Обичам приятелите ти, които ще дойдат след час-два. Целият двор ще се озвучи от смях, смешки, джаз и миризма на грозде. Обичам да те виждам по какъв начин запретваш ръкави и береш гроздето, по какъв начин не казваш и дума, до момента в който се разхождаш заран и вечер из него. Не разчиствам след гроздобера. Караш ми се, че всичко е в сок от грозде и лeпне. Не ти се дразня. Аз и по този начин те обичам. Целуваш ме и се съгласяваш с мен, като ти споделям, че в този момент е ред и на пчелите да си вършат гуляй. Из цялата къща има твои отпечатъци – на ходила, на пръсти, с цвят бордо, а не червени, както ме коригираш. Оставям ги, с цел да ми припомнят на теб, да не те не помня, да мога да те докосна, когато ми липсваш. Обичам вечерите след гроздобера – огън, китара, вино, приказки и взиране в звездите. Обичам виното, което правиш. С компактен тръпчив усет, ароматно и разливащо се в теб още от първата глътка. Обичам по какъв начин му приказваш, по какъв начин го наблюдаваш, по какъв начин се грижиш за него. Ревнувам те от него на моменти, само че не ти се дразня. Аз и по този начин те обичам.
Седем и четиридесет и три минути. Телефонът иззвъня. Септември. Поредният нормален ден. Всичко е тук – къщата, кучето, гроздето, аз, счупеният прозорец. Само ти липсваш. Сега си различен – споделяш друго легло, не обичаш кучета, нито вино, камо ли гроздобера. Виждам те на " Широка " и " Христо Ботев ". Подминаваш ме. Не ти се дразня. Аз и по този начин те обичам. Все още. Винаги. Вечно.
Автор: Ели Емилова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ