Със стиснати юмруци в джобовете – така Западът през последните

Със стиснати юмруци в джобовете – по този начин Западът през последните години наблюдаваше обстановките, в които Путин постоянно извличаше изгода от стратегическото самонадценяване на Америка. Геополитическите подиуми, на които той използваше отдръпването или сдържаността на първата западна мощ, с цел да поеме самодейността, се простират от Венецуела до Мианмар.

А най-важният трофей, който той съумя да завоюва в това надборване за въздействие, се споделя Сирия. Путин постави ръка върху една от основните страни в Близкия Изток и стана решаващият фактор в един спор, чието значение надалеч надвишава границите на района. Асад изпадна според от Русия, заради което постоянно би трябвало да върви и да се кланя на своя стопанин в Москва.

Успехи, само че на каква цена?

Но този образец демонстрира и нещо друго: сходни триумфи не идват безплатно. Путин още преди много време реализира основната си цел: да стабилизира диктатурата на Асад. Въпреки това обаче е заставен да продължава войната в Идлиб, с цел да помогне на своя васал. А поради тази война (както и поради Либия) на Путин му поражда проблем с Турция, която с наслада би придърпал като сътрудник.

Всичко това коства пари и политически капитал. Русия не е народна власт, така че в такива обстановка няма надигащо се публично мнение, което да му потърси сметка. Независимо от това даже той в един миг ще би трябвало да си зададе въпроса в още какъв брой сходни случки е подготвен да влага. Защото всички помним, че Афганистан, откъдето Западът преди малко се отдръпна, преди време приседна и на Москва.

Николас Бусе, ФАЦ, " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", www.faz.net