Призрак обитава нацистки бункер
Със сигурност мнозина са се питали дали духовете съществуват или са плод на човешкото въображение, както и има ли живот след гибелта... Съществуват стотици образци и разкази, някои даже подкрепени с фотографии за опити на призрачни видения да открият контакт със смъртните.
Такива размишления за свръхестествени видения надали са занимавали въображението на четирима младежи, които се разхождали в гориста околност в Източна Германия. Докато се разхождали с колела те се натъкнали на бункер, обгърнат в бръшлян.
Групата пристигнала на велосипедите си в гората. Знаело се, че в близост са останали доста укрепления от Втората международна война. Момчетата се натъкнали на вход на бункер, който едвам се виждал сред листата на храстите и дърветата.
Входът бил затворен с солидна железна решетка. Велосипедистите донесли принадлежности и скоро ръждясалият катанец паднал счупен. Преди да влязат в бункера, младежите вкарали вътре своите колела и заключили след себе си решетката с велосипедните катинари.
След като минали десетина метра по мрачен кулоар, момчетата стигнали до втора железна врата, която също била заключена. След много старания съумели да я отключат и траяли напред по коридора. След малко се оказали в пространно помещение.
Светлината на джобните фенерчета била задоволителна да освети съвсем празната зала: бетонен под и каменни сиви стени. Под земята царяла безспорна тишина.
Изведнъж четиримата чули зад тила си в коридора звук от тежки стъпки и пронизително дрънкане на затръшваща се врата. Всички замрели от смут. Тъмнината и тишината на подземието придавали на идващите звуци нещо свръхестествено. Стъпките в подземния кулоар ту се приближавали, ту се отдалечавали... Младите хора въпреки всичко събрали кураж - нали би трябвало в края на краищата да излязат отсам.
Тичешком забързали обратно. Затворената от тях врата се оказала необятно отворена, само че решетката, която ги отделяла от външния свят, все по този начин била заключена и велосипедните катинари висели в ситуацията, в което ги оставили.
Загубилите мозъка и дума от боязън велосипедисти се зарекли в никакъв случай към този момент да не влизат в тайнствения бункер. Но след няколко дни двама от тях отново пристигнали на мястото. Този път те не затваряли вратите след себе си, а си създали няколко фотоси в коридорите на бункера за спомен.
Какво било удивлението им, когато на копираните фотоси видели до себе си силуета на бяла човекоподобна фигура. Призракът излязъл на всички фотоси по този начин ясно, че можело да се видят очите му, носът му и устата...
След към месец младите търсачи на завършения отново се отправили в гората към бункера с призраците, само че входът му бил покрит с пръст и камъни...
