Икономиката няма да спаси Тръмп
Съжалявам, Доналд, само че в Америка няма изгледи за стопански взрив, който да те избави.
Въпреки че има почти 100 000 медийни профили на въодушевени последователи със " сини якички " на Доналд Тръмп по вечерите, действителността е, че той е извънредно неизвестен. Публикуван наскоро разбор на института " Пю " сочи, че единствено един различен президент в актуалната история на Съединени американски щати е имал толкоз невисок рейтинг на утвърждение след две години на поста.
От друга страна точно президентът Роналд Рейгън бе избран отново с огромна победа. Така че някои въодушевени поддръжници на Тръмп внушават, че техният любим може да повтори този героизъм. Така ли е в действителност?
Не, той не може. И си коства да разберем за какво, както с цел да оценим сегашните политическите вероятности, по този начин и с цел да развенчаем митовете за Рейгън, които към момента са в обилие в консервативните среди в Съединени американски щати.
Нека поговорим първо за историята на Рейгън.
Той в действителност бе неизвестен през януари 1983 година, основно поради икономическата обстановка. Въпреки голямото намаление на налозите през 1981 година и внезапното увеличение на военните разноски, безработицата надхвърляше 10%.
Макар мнозина гласоподаватели да хвърлиха върху Рейгън виновността за това икономическо злополучие, истината беше, че то нямаше кой знае какъв брой общо с неговата политика; тази обстановка бе последица от опитите на Управлението за федерален запас (УФР) да обуздае инфлацията, които изстреляха лихвите до 19%.
До средата на 1982 година обаче УФР промени курса, понижавайки внезапно лихвите. Това в последна сметка наду голям жилищен балон, който на собствен ред задвижи бързо възобновяване на стопанската система.
Подобно на спада преди този момент, този взрив нямаше кой знае какъв брой общо с политиките на Рейгън, само че по този начин или другояче гласоподавателите приписаха заслугата за това на президента. Безработицата към момента беше много висока през ноември 1984 година - над 7% - само че това, което има значение на избори, е дали нещата се усъвършенстват или утежняват, и какъв брой положителни са в безспорни измерения. А през 1983-84 година безработицата понижа бързо и по тази причина Рейгън удържа огромна победа.
Как се връзва тази история с вероятностите пред Тръмп в този момент?
Най-важното, до момента в който Рейгън бе неизвестен поради слабата стопанска система, то Тръмп е неизвестен макар мощната стопанска система. И потегля от доста по-лоша изходна позиция.
При това няма късмет за " заран в Америка " - стопански взрив - през идващите две години.
Една от аргументите е, че през 1983-84 година американската стопанска система можеше да пораства доста бързо, поемайки големия необработен капацитет, който се бе натрупал по време на рецесията от 1979 до 1982 година. Точно в този момент, когато безработицата е под 4%, не е ясно дали въобще съществува какъвто и да било необработен стопански капацитет. Дори да има подобен, той сигурно не е задоволителен, с цел да разреши действителните приходи на популацията да се вдигнат с над 7% както стана преди изборите през 1984 година.
Освен това жилищният взрив, задвижен от мощното намаление на лихвените проценти, бе от централно значение за бързия стопански напредък през третата и четвъртата година на Рейгън на поста (Не, не всичко опираше до чудодейните резултати от понижаването на данъците).
УФР през днешния ден не може и то в дословния смисъл да обезпечи вида подтик, който даде по времето на Рейгън, когато намали лихвените проценти от двуцифрени до едноцифрени нива, защото те към този момент са много ниски. И при изискване че цените на жилищата наподобяват задоволително високи, е мъчно да си представим, че следва огромен скок.
Има ли други способи стопанската система да избави Тръмп? Какво да кажем за понижаването на налозите през 2017 година, за което президентът сподели, че ще бъде " ракетно гориво " за стопанската система?
Добре, като усили бюджетния недостиг, това намаление на налозите евентуално е дало на стопанската система прочут тласък, повишавайки краткотрайно растежа. Този резултат обаче към този момент изчезва и стопанската система щеше да се забавя даже без спомагателната пречка, основана от от блокирането на федералната администрация от Тръмп. Това не значи безусловно, че скоро ще имаме криза, само че съвсем несъмнено може да чакаме в най-хубавия случай напредък, който няма да е впечатляващ.
Не бяха ли обаче данъчните съкращения замислени да ускорят икономическия напредък в дълготраен проект, като покачат бизнес вложенията? Да, казусът бе подобен, само че това заричане не се извършва. Корпорациите получиха огромни данъчни облекчения, само че те използваха парите най-много, с цел да изплатят дивиденти и да купят назад акции, а не за вложения. И даже скромното увеличение на бизнес вложенията през 2018 година наподобява бе задвижено от по-високите цени на петрола, а не от намаляването на налозите.
Така че Доналд Тръмп не е Роналд Рейгън.
Всъщност даже Роналд Рейгън не е Роналд Рейгън. Въпреки че легендата на десницата разказва неговото президентско ръководство като доказателство за магическата мощ на понижаването на налозите, в реалност стопанската система се справяше до известна степен по-добре при Бил Клинтън, който увеличи налозите (Въпреки че, с цел да бъдем почтени, съвсем всички републиканци наподобява съумяха да заличат този факт от паметта си).
По-голямата част от политическите триумфи на Роналд Рейгън бяха отражение не на фундаментално икономическо достижение, а на добър шанс поради точния миг в бизнес цикъл. А Тръмп съвсем несъмнено няма да има сходен шанс.
Добавете тази липса на мощен стопански напредък през идващите две години към изключителната непопулярност на Тръмп в този момент и неговите шансове за преизбиране, в случай че той въобще изкара първия си мандат до дъно, не наподобяват изключително положителни. А това пък повдига въпроса какво ще направи Тръмп и неговата партия, в случай че загубата им наподобява сигурна.
Не знам отговора на този въпрос, само че в случай че вие не сте уплашени в какви словесни прояви може да изпадне един притиснат в ъгъла Тръмп, то просто не обръщате внимание.
Ясно е обаче, че Тръмп и неговите съдружници са в дълбока дупка точна в този момент, и стопанската система няма да ги извади от нея. /БТА
Въпреки че има почти 100 000 медийни профили на въодушевени последователи със " сини якички " на Доналд Тръмп по вечерите, действителността е, че той е извънредно неизвестен. Публикуван наскоро разбор на института " Пю " сочи, че единствено един различен президент в актуалната история на Съединени американски щати е имал толкоз невисок рейтинг на утвърждение след две години на поста.
От друга страна точно президентът Роналд Рейгън бе избран отново с огромна победа. Така че някои въодушевени поддръжници на Тръмп внушават, че техният любим може да повтори този героизъм. Така ли е в действителност?
Не, той не може. И си коства да разберем за какво, както с цел да оценим сегашните политическите вероятности, по този начин и с цел да развенчаем митовете за Рейгън, които към момента са в обилие в консервативните среди в Съединени американски щати.
Нека поговорим първо за историята на Рейгън.
Той в действителност бе неизвестен през януари 1983 година, основно поради икономическата обстановка. Въпреки голямото намаление на налозите през 1981 година и внезапното увеличение на военните разноски, безработицата надхвърляше 10%.
Макар мнозина гласоподаватели да хвърлиха върху Рейгън виновността за това икономическо злополучие, истината беше, че то нямаше кой знае какъв брой общо с неговата политика; тази обстановка бе последица от опитите на Управлението за федерален запас (УФР) да обуздае инфлацията, които изстреляха лихвите до 19%.
До средата на 1982 година обаче УФР промени курса, понижавайки внезапно лихвите. Това в последна сметка наду голям жилищен балон, който на собствен ред задвижи бързо възобновяване на стопанската система.
Подобно на спада преди този момент, този взрив нямаше кой знае какъв брой общо с политиките на Рейгън, само че по този начин или другояче гласоподавателите приписаха заслугата за това на президента. Безработицата към момента беше много висока през ноември 1984 година - над 7% - само че това, което има значение на избори, е дали нещата се усъвършенстват или утежняват, и какъв брой положителни са в безспорни измерения. А през 1983-84 година безработицата понижа бързо и по тази причина Рейгън удържа огромна победа.
Как се връзва тази история с вероятностите пред Тръмп в този момент?
Най-важното, до момента в който Рейгън бе неизвестен поради слабата стопанска система, то Тръмп е неизвестен макар мощната стопанска система. И потегля от доста по-лоша изходна позиция.
При това няма късмет за " заран в Америка " - стопански взрив - през идващите две години.
Една от аргументите е, че през 1983-84 година американската стопанска система можеше да пораства доста бързо, поемайки големия необработен капацитет, който се бе натрупал по време на рецесията от 1979 до 1982 година. Точно в този момент, когато безработицата е под 4%, не е ясно дали въобще съществува какъвто и да било необработен стопански капацитет. Дори да има подобен, той сигурно не е задоволителен, с цел да разреши действителните приходи на популацията да се вдигнат с над 7% както стана преди изборите през 1984 година.
Освен това жилищният взрив, задвижен от мощното намаление на лихвените проценти, бе от централно значение за бързия стопански напредък през третата и четвъртата година на Рейгън на поста (Не, не всичко опираше до чудодейните резултати от понижаването на данъците).
УФР през днешния ден не може и то в дословния смисъл да обезпечи вида подтик, който даде по времето на Рейгън, когато намали лихвените проценти от двуцифрени до едноцифрени нива, защото те към този момент са много ниски. И при изискване че цените на жилищата наподобяват задоволително високи, е мъчно да си представим, че следва огромен скок.
Има ли други способи стопанската система да избави Тръмп? Какво да кажем за понижаването на налозите през 2017 година, за което президентът сподели, че ще бъде " ракетно гориво " за стопанската система?
Добре, като усили бюджетния недостиг, това намаление на налозите евентуално е дало на стопанската система прочут тласък, повишавайки краткотрайно растежа. Този резултат обаче към този момент изчезва и стопанската система щеше да се забавя даже без спомагателната пречка, основана от от блокирането на федералната администрация от Тръмп. Това не значи безусловно, че скоро ще имаме криза, само че съвсем несъмнено може да чакаме в най-хубавия случай напредък, който няма да е впечатляващ.
Не бяха ли обаче данъчните съкращения замислени да ускорят икономическия напредък в дълготраен проект, като покачат бизнес вложенията? Да, казусът бе подобен, само че това заричане не се извършва. Корпорациите получиха огромни данъчни облекчения, само че те използваха парите най-много, с цел да изплатят дивиденти и да купят назад акции, а не за вложения. И даже скромното увеличение на бизнес вложенията през 2018 година наподобява бе задвижено от по-високите цени на петрола, а не от намаляването на налозите.
Така че Доналд Тръмп не е Роналд Рейгън.
Всъщност даже Роналд Рейгън не е Роналд Рейгън. Въпреки че легендата на десницата разказва неговото президентско ръководство като доказателство за магическата мощ на понижаването на налозите, в реалност стопанската система се справяше до известна степен по-добре при Бил Клинтън, който увеличи налозите (Въпреки че, с цел да бъдем почтени, съвсем всички републиканци наподобява съумяха да заличат този факт от паметта си).
По-голямата част от политическите триумфи на Роналд Рейгън бяха отражение не на фундаментално икономическо достижение, а на добър шанс поради точния миг в бизнес цикъл. А Тръмп съвсем несъмнено няма да има сходен шанс.
Добавете тази липса на мощен стопански напредък през идващите две години към изключителната непопулярност на Тръмп в този момент и неговите шансове за преизбиране, в случай че той въобще изкара първия си мандат до дъно, не наподобяват изключително положителни. А това пък повдига въпроса какво ще направи Тръмп и неговата партия, в случай че загубата им наподобява сигурна.
Не знам отговора на този въпрос, само че в случай че вие не сте уплашени в какви словесни прояви може да изпадне един притиснат в ъгъла Тръмп, то просто не обръщате внимание.
Ясно е обаче, че Тръмп и неговите съдружници са в дълбока дупка точна в този момент, и стопанската система няма да ги извади от нея. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ