Братя Аргирови: Ученички обсаждаха дома ни, чупеха зали, раз...
С Милена бяхме гаджета, необикновено красива и надарена пънкарка, споделя Благовест
Соня Васи нахлу с един куфар измежду нощ, беше подготвена да ни готви и пере
Разменяли сме се за изпити, правили сме подбив и с девойки
Синът ми е инженер и китарист в фамозна метъл група, споделя Светослав
- В кой квартал на Пловдив израснахте?
Благовест: В Съдийския квартал, покрай Военна болница, на „ Аспарух “. До седми клас учехме в „ Душо Хаджидеков “. После завършихме със златни медали Музикалното учебно заведение.
Светослав: Много надълбоко сме свързани с Пловдив, това е нашият роден град. Много го харесваме и обичаме.
- Благовест приключва с виолончело, а Светослав - с пиано, по този начин ли е?
Светослав: Точно по този начин, само че аз продължих след това и приключих Пловдивската музикална академия. Направо да си го кажем - да не вървя в казармата.
- Нямаше ли предписание, че при близнаци единият не върви в казарма?
Благовест: Не, просто отлагаш влизането на брат си. До 30 години, в случай че не те вземат боец, не служиш. Затова и брат ми учи до 30. Докато си студент, не могат да те пипнат.
- По мое време беше до 27 години, само че след това те прибираха принудително - студент, няма значение, може би е имало мигане към към този момент известните братя Аргирови?
Светослав: Може би! Може да са били и фенове на шоуто на братя Аргирови.
- Как изкарахте тези две години разграничени?
Благовест: Аз бях първо в кашишкия полк в Марица. После ме изтеглиха в Свързочния в Пловдив. Накрая при полковник Паунов в ДНА-Пловдив.
- Там към този момент сте имали късмет да свирите дружно?
Благовест: Брат ми не идваше постоянно, защото към този момент беше студент в София. Но от ДНА остана доста скъпо другарство с Антони Дончев - диригента на биг бенда на БНР.
- Ясно е, че много сте свирили като дребни, само че другояче какви деца бяхте?
Светослав: Много мощни възпитаници. Винаги цялостни отличници. Свирехме доста, в действителност.
Благовест: Особено аз. На 17 години станах солист на Пловдивска филхармония. Брат ми повече го домързяваше с пианото.
Светослав: Признавам, по този начин е. Нищо че бях възпитаник на проф. Антон Диков, след това пък изучавах оперно пеене при проф. Бръмбарова. Това доста ми оказа помощ. Всъщност, с помощта на уменията ми в оперната музика, в Норвегия пях Моцарт с професионални оперни артисти.
- Кой пее по-добре?
Благовест: О, той. Светослав пее изрично доста по-добре. Аз повече композирам, върша аранжименти, работя като продуцент. Той е артистът.
Светослав: Той е по бизнес надъхан. Много добре се допълваме, с помощта на това ни сполетя и триумфът.
- И по този начин, две момчета от Пловдив се озовават на квартира в София, до Сточна гара...
Благовест: Много семпла соц квартира. Живеехме с нашия сътрудник Николай Вътов, който беше в Консерваторията с фагот. Много добър саксофонист, пианист, след това стана началник на нашия оркестър. Всъщност всяка година аз ходех с сътрудници от Консерваторията на диригентски курсове на Франко Ферара в Сиена. Даваха някаква валута. С нея си купихме първите принадлежности. Благодарение на тях станахме студийни музиканти в радиото.
Светослав: Точно там ни видя Киро Иванов, един от членовете на Трамвай №5. Всъщност, направихме всички аранжименти от първия албум на тази известна група. Променихме много песни на другояче мастити композитори. Станаха нещата. И когато Киро се скара с Петко по някаква причина, ни се обади една вечер. Каза - Момчета, желаете ли да започнете независима кариера. Защо не! Беше намерил плейбек на групата „ Имаджинейшън “. Митко Керелезов за една нощ написа текста, след това за една нощ ние записахме всичко. И след това нещата потеглиха като в сън.
- Прочутото парче „ Илюжън “, което у нас изпяхте като „ Ненужен “. И то ви изстреля като тези влакчета нагоре?
Светослав: Много бързо стана всичко. Имахме щастието сами да си вършим аранжименти и да записваме. Иначе работехме с невероятни текстописци като Мишо Белчев, Александър Петров, Георги Борисов, Петър Анастасов. Композитори като Стефан Димитров, Найден Андреев, Мария Ганева.
- Легенди! Без да изпадам в нелепости като „ Едно време какво беше “, само че... изпипваха се нещата до дъно?
Благовест: Да, няма потребност, ненавиждам да се окайвам. Но друго беше отношението към културата. Сега е на назад във времето. Макар че ето - театрите се пълнят, ние вършим едни концерти със симфоничен оркестър - също.
- Разбрах за плана, всичко е продадено?
Благовест: Така е, а това е доста влиятелно за нас, защото въпреки всичко сме типичен музиканти по обучение. Чувстваме се в свои води. Невероятно наслаждение е да се работи със Симфоничен оркестър - Видин.
- Ще мине ли този план през Пловдив?
Благовест: Засега сме в Северозападна България - Враца, Видин, Монтана, Лом, Бяла Слатина, Ботевград. Ще забележим по какъв начин ще тръгне. Засега всичко е цялостно, викат ни по няколко биса, даже не ни доближават песните, които сме създали.
- Само ваши части ли вършиме?
Светослав: Предимно, само че освен. Например - Сиелито Линдо в осъществяването на Павароти и Енрике Иглесиас. Тук демонстрирам уменията си като оперен артист.
Благовест: Много го харесват! Наистина пее ужасно. Правим и една китка от известни балкански песни, която брат ми направи в Норвегия с общински хор. Започваме с „ Йовано, Йованке “, Микис Теодоракис, „ Горещ вятър “ и приключваме с една далматинска ария, която знаем от нашата майка. Тя има хърватски корени. Тази китка му донесе първо място с общинския хор в Норвегия.
Светослав: Даже кралят ме предложения тогава, невероятна чест. След като норвежците я харесват, казахме си, какво остава за балканците. Така и се оказа. Импровизираме, опитваме да бъде и шоу.
- Да ви върна – по какъв начин издържахте на темпото в тези години на невероятна известност?
Благовест: О, темпото беше в действителност лудо. На месец имахме сред 10 и 20 концерта. Особено в младежките домове беше натоварено непрестанно. Ние сме Телци, проведени, издържахме. Много значимо е да не се подвежда човек от известността, да остане на земята.
Светослав: Славата не ни смачка. Знаехме, че не би трябвало да си фантазираме по какъв начин сме някакви чак толкоз огромни звезди.
- От кого се учехте?
Благовест: Започнахме от „ Бийтълс “, след това минахме на хард рок - „ Цепелин “.
Светослав: Имаме братовчед Руслан, който беше непосредствен другар с Тома Спространов. Те вкарваха плочи от чужбина. Открихме и „ Пинк Флойд “. Вече в Консерваторията слушахме Стиви Уондър, „ Ърт, Уинд енд Файър “, Джино Ванели.
- Подсказване от другар - с коя международна певица не бихте създали трио?
Светослав: Миналата година направихме концерт с Бони М, с Прешъс Уилсън и със Сандра. Получи се шоу в НДК, всички бяха страхотни, единствено Сандра разочарова. С нея не бихме създали трио.
- Е, тя си беше повече секссимвол?
Благовест: То и ние минавахме за такива, а в този момент сме старци разбойници, както споделя нашият другар Игор Марковски.
- А в действителност ли сте били под непрекъсната блокада от девойките?
Благовест: Самата истина. Пред квартирата непрестанно имаше по 20 ученички. После се преместихме, тъй като стана невероятно да се живее. Те бяха изрисували порти, всичко.
Светослав: По концерти пък чупеха залите, изключително в градове, в които минавахме за пръв път. Хотели, на всички места. Разбиха даже входната врата вкъщи. Ние спим, а те нахлуват. Майка не съумя да ги удържи. Бяха ученички. Искат подпис.
- Едва ли единствено подпис?
Благовест: Каквото можахме, направихме (смее се).
- И по този начин една вечер нахлува при вас Соня Васи?
Благовест: Не, докара я Жоро Захариев, Бог да го елементарни, тогава беше директор-продукция в Българска национална телевизия. Познавахме я от „ Мелодия на годината “, показаха ни я Иван Лечев и Владо от „ Сигнал “. Та една вечер, напряко среднощ, дойде с един куфар дружно с Жоро. Каза - единствено да съм към вас, ще шетам, ще сготвям, ще пера. Е, това не го правеше. Още сме другари. Чуваме се. Тя е в Ел Ей.
- Не знаех, че и Милена Славова потегля около вас?
Благовест: Първо бяхме с нея гаджета. Общо взето, аз бях кокорбашията, Светослав единствено ме следваше.
- Да не опонира?
Благовест: Той знае, че е по този начин. Та бяхме гаджета с Милена, необикновен човек, другари сме и до ден сегашен, чухме се преди ден. Милена е доста надарена, можеше да стане и отличен дизайнер, шиеше ни костюмите. Беше си пънкарка, момиче от „ Кравай “. Много красива, манекен на „ Руен “. Страшно готин човек. Богдан Томов ни срещна на концерт в „ Универсиада “.
- А за какво емигрирахте в тези времена, в които сте правили луди пари, в случай че изтъквам ваши изявленията?
Светослав: Не искахме да емигрирахме, а просто пътувахме до Норвегия. Там ориста ни срещна с нашите съпруги. Аз съм още с моята норвежка половинка Кристин.
Благовест: Аз съм на бис! Имам втора брачна половинка - румънката Лили. Извадихме шанс с тези дами. Не е елементарно да търпиш един актьор вкъщи, с нежна психика сме, слаба ни е спирачката.
Да се върнем на тематиката, просто искахме да опитаме. Борето Саздов представляваше организация в Хелзинки. Каза, че ще ни направи милионери в Скандинавия. Красавци сте, локалните обичат момчета с черни коси.
Светослав: Милионери не станахме, само че си поживяхме.
Благовест: Зарадваха ни и синове. Моят се споделя Александър, боен водач е.
Светослав: Моят се споделя Кристофер. Той е забавна персона, доста музикален. Има блек метъл група, която е доста добра и известна в скандинавските страни. Казва се „ Мезотест “. Продават много плочи. Той свири на китара, само че го прави за наслаждение. Цялата група е по този начин. Инженери са, имат си специалности и свирят за кеф.
- През годините пробвали ли сте „ измами “ с замяна на местата, било то за контролни, изпити, матури?
Благовест: Честно, имало е. Брат ми се яви вместо мен по „ История на изкуството “ в Консерваторията. С наши приятелки сме си правили подбив. Някъде е минавал номерът, някъде не. Хайде да не прецизираме. Всичко беше толкоз бързо, че... Вятър ни вееше на бял кон.
Светослав: Както казахме - каквото можехме, направихме.
- Какво харесвате и не харесвате у брат ви?
Светослав: Харесвам предприемчивостта и трудолюбието му. Готов е за нови провокации, нещо постоянно би трябвало да се случва към него. Това го държи в кондиция.
Не ми харесва прекомерната му упоритост. Но това е той.
Благовест: Харесвам спокойствието на Светослав. В Норвегия попадна на своето място. Различни сме. Сваля ме на земята. Не ми харесва, че от време на време спорим ненужно. Гот е да...
Благовест: Да се върнеш на сцената. Невероятна краста.
Светослав: И аз не имах вяра, че ще има триумф нашето завръщане след толкоз години. То е второ към този момент. Музиката е в нашите сърца, имаме и различен бизнес, само че постоянно ще си останем музиканти.
- Ходите ли до Пловдив?
Благовест: Много обичаме. Продадохме къщата след гибелта на татко ни. Но всичките ни родственици са там.
Светослав: Често вървим и в Копривщица, ние сме от Каблешковия жанр. Марин Дринов е вуйчо на дядо ни. Точно той е изпратил моя прародител да учи фармация в Загреб. Оттам са корените на майка ми, по тази причина ни научи на тази далматинска ария, която от 6-годишни пеем на два гласа.
Вземахме по 2000 преводни рубли на концерт в Съюз на съветските социалистически републики, нямаха харчене!
- Имате извънреден интервал в Съюз на съветските социалистически републики, по какъв начин се озовахте там?
Благовест: Той продължи от 1985 до 1989 година. Няма български актьор, който да е пътувал толкоз в Съюза. Казваха от „ Гостконцерт “ - ще вземем български актьор, само че наложително едните да са братя Аргирови.
Светослав: Песните ни бяха реформаторски както за България, по този начин и за Съюза, харесваха ни. Имаме над 2000 концерта с над 2 милиона продадени плочи в Съюз на съветските социалистически републики. Правили сме концерти с най-големите им звезди - Алла Пугачова, „ Веселые ребята “. Ние закривахме концертите! На игрища, по този начин беше. Започвахме от Талин, Рига, Вилнюс, продължавахме през Минск, Сочи, Тбилиси, Баку, Ереван, Алма Ата, Фрунзе, Ташкент. В Иркутск и Владивосток сме пели.
- Е, значи Съюз на съветските социалистически републики ви е направил милионери?
Благовест: Е, не. Но много пари печелехме. Даваха ни по 2000 преводни рубли на концерт, а това бяха 2000 $. Невероятни пари! Бутилка „ Чивас “ на Панорамата на „ Русия “ на Червения площад струваше 24 рубли. Хотела го бутнаха след това. А ние стигахме до 4 концерта дневно.
Светослав: Вярно, това е общият кеш. Имахме 6 души оркестър, балет „ Веда “, пет души техници.
- Няма изхарчване и при толкоз души?
Благовест: Нямаше! Пращахме ги в България. При измененията ги обърнахме в чешки крони. Сбъркахме, трябваше в източни марки. Но тогава не бяхме толкоз отворени предприемачи. Просто имахме концерти в Чехия и някой ни загатна. Послушахме го. После пък ги обменихме във Виена в марки.
Светослав: В тези невероятни промени кой ли не претърпя сходни неща. Бяхме привикнали да живеем по един метод, само че стана друго. Не се оплакваме.
Мария Нейкова им подарява „ Светът е за двама “, изпява я Орлин
Мария Нейкова е огромна другарка на двамата пловдивчани и от зората на кариерата им дава препоръки да останат земни. Нейната сестра Величка Настрадинова е виолончелистка и преподава на Благовест.
„ Мария ни оказа помощ ужасно първоначално, тя ни показа на уредниците на Младежкия конкурс, който спечелихме през 1983 година с песента „ Миг след момент “, като вокали пееха Нели Рангелова и Камелия Тодорова “, спомня си Благовест.
„ Така и не успяхме да изпеем ария на Мария, въпреки че написа за нас „ Светът е за двама “. Предложи ни я. Така ни въртеше животът, че не намерихме време и може би сбъркахме. Но пък нашият другар Орлин Горанов я изпя ужасно, надали щяхме да се оправим толкоз добре “.
Открихме певчески гений в Сашо Кадиев
- Последният ви план е присъединяване в клипа „ Вирусът обич “ със Сашо Кадиев, по какъв начин се стигна до него?
Благовест: Покани ни Игор Марковски, знаехме чудесно неговия план „ Пеещи актьори “. Даде ни текст на Сашо Петров, а ние сме работили дружно, другари сме и с него, и с неговия брат близнак Косьо. На Сашо са „ От понеделник няма смешка “ и „ Есента “. Но за пръв път пишем музика по текст, нормално е противоположното. Искахме да създадем нещо радостно, че на хората им писна от тези ограничавания и пандемия.
Светослав: Мислехме за артист. Сашо Кадиев ни предложения в неговото предаване. Сам предложи на подбив: „ Пичове, по кое време ще създадем една ария “. Казахме му - тя е подготвена.
Аранжиментът е с „ Акага “, работим с най-хубавите. Страхотни са.
Благовест: Дойде моментът на записа, Сашо се притесняваше. Казах му да попее малко. Бяхме се събрали вкъщи. Като го чух, видях, че има и суинг в пеенето му, и гений. Казах, че няма от какво да се тормози. Ще станат нещата. Бързо записахме с Мага. Всички нови части ги прави той. Включително и „ Обичай ме “, и „ Гот е “. Първата е на Гери Турийска, а втората я написа още Гого Минчев, лека му пръст.
Светослав: Клипът се получи. Много прелестен. Режисьор е Васко Стефанов, с който направихме ремикса на „ Замирисва на море “. Писано <210> е на тази ария да стане шлагер. Купонджийска! Има ужасно доста гледания.
- Е, имало и коментар - соца ли връщате, касетофоните ли?
Благовест: Да, на едно симпатично момиче, на което бих дал отговор: Когато човек прави хубава музика, годините нямат значение. Всеки има своите слушатели. Не желаеме да ни харесват всички.
Светослав: Едно време половината са харесвали „ Бийтълс “, а останалите „ Ролинг Стоунс “. Така че е обикновено да не ни харесват, само че не и да ни плюят по уеб сайтове. Но дано тази девойка е щастлива, здрава, усмихната.
Благовест: И да слуша братя Аргирови.
- В клипа има едни шамарчета, които красивата другарка на Сашо бие на него и на Желязко. На вас биха ли ви шамарчета за сходни осъществявания?
- Първо, и нас ни изненада този брат на Сашо - Желязко. Желязко хареса доста Ивелина, а тя е страхотна в действителност! Имаше задявка. В кръга на шегата, несъмнено. Ние се разминахме без плесници.
Соня Васи нахлу с един куфар измежду нощ, беше подготвена да ни готви и пере
Разменяли сме се за изпити, правили сме подбив и с девойки
Синът ми е инженер и китарист в фамозна метъл група, споделя Светослав
- В кой квартал на Пловдив израснахте?
Благовест: В Съдийския квартал, покрай Военна болница, на „ Аспарух “. До седми клас учехме в „ Душо Хаджидеков “. После завършихме със златни медали Музикалното учебно заведение.
Светослав: Много надълбоко сме свързани с Пловдив, това е нашият роден град. Много го харесваме и обичаме.
- Благовест приключва с виолончело, а Светослав - с пиано, по този начин ли е?
Светослав: Точно по този начин, само че аз продължих след това и приключих Пловдивската музикална академия. Направо да си го кажем - да не вървя в казармата.
- Нямаше ли предписание, че при близнаци единият не върви в казарма?
Благовест: Не, просто отлагаш влизането на брат си. До 30 години, в случай че не те вземат боец, не служиш. Затова и брат ми учи до 30. Докато си студент, не могат да те пипнат.
- По мое време беше до 27 години, само че след това те прибираха принудително - студент, няма значение, може би е имало мигане към към този момент известните братя Аргирови?
Светослав: Може би! Може да са били и фенове на шоуто на братя Аргирови.
- Как изкарахте тези две години разграничени?
Благовест: Аз бях първо в кашишкия полк в Марица. После ме изтеглиха в Свързочния в Пловдив. Накрая при полковник Паунов в ДНА-Пловдив.
- Там към този момент сте имали късмет да свирите дружно?
Благовест: Брат ми не идваше постоянно, защото към този момент беше студент в София. Но от ДНА остана доста скъпо другарство с Антони Дончев - диригента на биг бенда на БНР.
- Ясно е, че много сте свирили като дребни, само че другояче какви деца бяхте?
Светослав: Много мощни възпитаници. Винаги цялостни отличници. Свирехме доста, в действителност.
Благовест: Особено аз. На 17 години станах солист на Пловдивска филхармония. Брат ми повече го домързяваше с пианото.
Светослав: Признавам, по този начин е. Нищо че бях възпитаник на проф. Антон Диков, след това пък изучавах оперно пеене при проф. Бръмбарова. Това доста ми оказа помощ. Всъщност, с помощта на уменията ми в оперната музика, в Норвегия пях Моцарт с професионални оперни артисти.
- Кой пее по-добре?
Благовест: О, той. Светослав пее изрично доста по-добре. Аз повече композирам, върша аранжименти, работя като продуцент. Той е артистът.
Светослав: Той е по бизнес надъхан. Много добре се допълваме, с помощта на това ни сполетя и триумфът.
- И по този начин, две момчета от Пловдив се озовават на квартира в София, до Сточна гара...
Благовест: Много семпла соц квартира. Живеехме с нашия сътрудник Николай Вътов, който беше в Консерваторията с фагот. Много добър саксофонист, пианист, след това стана началник на нашия оркестър. Всъщност всяка година аз ходех с сътрудници от Консерваторията на диригентски курсове на Франко Ферара в Сиена. Даваха някаква валута. С нея си купихме първите принадлежности. Благодарение на тях станахме студийни музиканти в радиото.
Светослав: Точно там ни видя Киро Иванов, един от членовете на Трамвай №5. Всъщност, направихме всички аранжименти от първия албум на тази известна група. Променихме много песни на другояче мастити композитори. Станаха нещата. И когато Киро се скара с Петко по някаква причина, ни се обади една вечер. Каза - Момчета, желаете ли да започнете независима кариера. Защо не! Беше намерил плейбек на групата „ Имаджинейшън “. Митко Керелезов за една нощ написа текста, след това за една нощ ние записахме всичко. И след това нещата потеглиха като в сън.
- Прочутото парче „ Илюжън “, което у нас изпяхте като „ Ненужен “. И то ви изстреля като тези влакчета нагоре?
Светослав: Много бързо стана всичко. Имахме щастието сами да си вършим аранжименти и да записваме. Иначе работехме с невероятни текстописци като Мишо Белчев, Александър Петров, Георги Борисов, Петър Анастасов. Композитори като Стефан Димитров, Найден Андреев, Мария Ганева.
- Легенди! Без да изпадам в нелепости като „ Едно време какво беше “, само че... изпипваха се нещата до дъно?
Благовест: Да, няма потребност, ненавиждам да се окайвам. Но друго беше отношението към културата. Сега е на назад във времето. Макар че ето - театрите се пълнят, ние вършим едни концерти със симфоничен оркестър - също.
- Разбрах за плана, всичко е продадено?
Благовест: Така е, а това е доста влиятелно за нас, защото въпреки всичко сме типичен музиканти по обучение. Чувстваме се в свои води. Невероятно наслаждение е да се работи със Симфоничен оркестър - Видин.
- Ще мине ли този план през Пловдив?
Благовест: Засега сме в Северозападна България - Враца, Видин, Монтана, Лом, Бяла Слатина, Ботевград. Ще забележим по какъв начин ще тръгне. Засега всичко е цялостно, викат ни по няколко биса, даже не ни доближават песните, които сме създали.
- Само ваши части ли вършиме?
Светослав: Предимно, само че освен. Например - Сиелито Линдо в осъществяването на Павароти и Енрике Иглесиас. Тук демонстрирам уменията си като оперен артист.
Благовест: Много го харесват! Наистина пее ужасно. Правим и една китка от известни балкански песни, която брат ми направи в Норвегия с общински хор. Започваме с „ Йовано, Йованке “, Микис Теодоракис, „ Горещ вятър “ и приключваме с една далматинска ария, която знаем от нашата майка. Тя има хърватски корени. Тази китка му донесе първо място с общинския хор в Норвегия.
Светослав: Даже кралят ме предложения тогава, невероятна чест. След като норвежците я харесват, казахме си, какво остава за балканците. Така и се оказа. Импровизираме, опитваме да бъде и шоу.
- Да ви върна – по какъв начин издържахте на темпото в тези години на невероятна известност?
Благовест: О, темпото беше в действителност лудо. На месец имахме сред 10 и 20 концерта. Особено в младежките домове беше натоварено непрестанно. Ние сме Телци, проведени, издържахме. Много значимо е да не се подвежда човек от известността, да остане на земята.
Светослав: Славата не ни смачка. Знаехме, че не би трябвало да си фантазираме по какъв начин сме някакви чак толкоз огромни звезди.
- От кого се учехте?
Благовест: Започнахме от „ Бийтълс “, след това минахме на хард рок - „ Цепелин “.
Светослав: Имаме братовчед Руслан, който беше непосредствен другар с Тома Спространов. Те вкарваха плочи от чужбина. Открихме и „ Пинк Флойд “. Вече в Консерваторията слушахме Стиви Уондър, „ Ърт, Уинд енд Файър “, Джино Ванели.
- Подсказване от другар - с коя международна певица не бихте създали трио?
Светослав: Миналата година направихме концерт с Бони М, с Прешъс Уилсън и със Сандра. Получи се шоу в НДК, всички бяха страхотни, единствено Сандра разочарова. С нея не бихме създали трио.
- Е, тя си беше повече секссимвол?
Благовест: То и ние минавахме за такива, а в този момент сме старци разбойници, както споделя нашият другар Игор Марковски.
- А в действителност ли сте били под непрекъсната блокада от девойките?
Благовест: Самата истина. Пред квартирата непрестанно имаше по 20 ученички. После се преместихме, тъй като стана невероятно да се живее. Те бяха изрисували порти, всичко.
Светослав: По концерти пък чупеха залите, изключително в градове, в които минавахме за пръв път. Хотели, на всички места. Разбиха даже входната врата вкъщи. Ние спим, а те нахлуват. Майка не съумя да ги удържи. Бяха ученички. Искат подпис.
- Едва ли единствено подпис?
Благовест: Каквото можахме, направихме (смее се).
- И по този начин една вечер нахлува при вас Соня Васи?
Благовест: Не, докара я Жоро Захариев, Бог да го елементарни, тогава беше директор-продукция в Българска национална телевизия. Познавахме я от „ Мелодия на годината “, показаха ни я Иван Лечев и Владо от „ Сигнал “. Та една вечер, напряко среднощ, дойде с един куфар дружно с Жоро. Каза - единствено да съм към вас, ще шетам, ще сготвям, ще пера. Е, това не го правеше. Още сме другари. Чуваме се. Тя е в Ел Ей.
- Не знаех, че и Милена Славова потегля около вас?
Благовест: Първо бяхме с нея гаджета. Общо взето, аз бях кокорбашията, Светослав единствено ме следваше.
- Да не опонира?
Благовест: Той знае, че е по този начин. Та бяхме гаджета с Милена, необикновен човек, другари сме и до ден сегашен, чухме се преди ден. Милена е доста надарена, можеше да стане и отличен дизайнер, шиеше ни костюмите. Беше си пънкарка, момиче от „ Кравай “. Много красива, манекен на „ Руен “. Страшно готин човек. Богдан Томов ни срещна на концерт в „ Универсиада “.
- А за какво емигрирахте в тези времена, в които сте правили луди пари, в случай че изтъквам ваши изявленията?
Светослав: Не искахме да емигрирахме, а просто пътувахме до Норвегия. Там ориста ни срещна с нашите съпруги. Аз съм още с моята норвежка половинка Кристин.
Благовест: Аз съм на бис! Имам втора брачна половинка - румънката Лили. Извадихме шанс с тези дами. Не е елементарно да търпиш един актьор вкъщи, с нежна психика сме, слаба ни е спирачката.
Да се върнем на тематиката, просто искахме да опитаме. Борето Саздов представляваше организация в Хелзинки. Каза, че ще ни направи милионери в Скандинавия. Красавци сте, локалните обичат момчета с черни коси.
Светослав: Милионери не станахме, само че си поживяхме.
Благовест: Зарадваха ни и синове. Моят се споделя Александър, боен водач е.
Светослав: Моят се споделя Кристофер. Той е забавна персона, доста музикален. Има блек метъл група, която е доста добра и известна в скандинавските страни. Казва се „ Мезотест “. Продават много плочи. Той свири на китара, само че го прави за наслаждение. Цялата група е по този начин. Инженери са, имат си специалности и свирят за кеф.
- През годините пробвали ли сте „ измами “ с замяна на местата, било то за контролни, изпити, матури?
Благовест: Честно, имало е. Брат ми се яви вместо мен по „ История на изкуството “ в Консерваторията. С наши приятелки сме си правили подбив. Някъде е минавал номерът, някъде не. Хайде да не прецизираме. Всичко беше толкоз бързо, че... Вятър ни вееше на бял кон.
Светослав: Както казахме - каквото можехме, направихме.
- Какво харесвате и не харесвате у брат ви?
Светослав: Харесвам предприемчивостта и трудолюбието му. Готов е за нови провокации, нещо постоянно би трябвало да се случва към него. Това го държи в кондиция.
Не ми харесва прекомерната му упоритост. Но това е той.
Благовест: Харесвам спокойствието на Светослав. В Норвегия попадна на своето място. Различни сме. Сваля ме на земята. Не ми харесва, че от време на време спорим ненужно. Гот е да...
Благовест: Да се върнеш на сцената. Невероятна краста.
Светослав: И аз не имах вяра, че ще има триумф нашето завръщане след толкоз години. То е второ към този момент. Музиката е в нашите сърца, имаме и различен бизнес, само че постоянно ще си останем музиканти.
- Ходите ли до Пловдив?
Благовест: Много обичаме. Продадохме къщата след гибелта на татко ни. Но всичките ни родственици са там.
Светослав: Често вървим и в Копривщица, ние сме от Каблешковия жанр. Марин Дринов е вуйчо на дядо ни. Точно той е изпратил моя прародител да учи фармация в Загреб. Оттам са корените на майка ми, по тази причина ни научи на тази далматинска ария, която от 6-годишни пеем на два гласа.
Вземахме по 2000 преводни рубли на концерт в Съюз на съветските социалистически републики, нямаха харчене!
- Имате извънреден интервал в Съюз на съветските социалистически републики, по какъв начин се озовахте там?
Благовест: Той продължи от 1985 до 1989 година. Няма български актьор, който да е пътувал толкоз в Съюза. Казваха от „ Гостконцерт “ - ще вземем български актьор, само че наложително едните да са братя Аргирови.
Светослав: Песните ни бяха реформаторски както за България, по този начин и за Съюза, харесваха ни. Имаме над 2000 концерта с над 2 милиона продадени плочи в Съюз на съветските социалистически републики. Правили сме концерти с най-големите им звезди - Алла Пугачова, „ Веселые ребята “. Ние закривахме концертите! На игрища, по този начин беше. Започвахме от Талин, Рига, Вилнюс, продължавахме през Минск, Сочи, Тбилиси, Баку, Ереван, Алма Ата, Фрунзе, Ташкент. В Иркутск и Владивосток сме пели.
- Е, значи Съюз на съветските социалистически републики ви е направил милионери?
Благовест: Е, не. Но много пари печелехме. Даваха ни по 2000 преводни рубли на концерт, а това бяха 2000 $. Невероятни пари! Бутилка „ Чивас “ на Панорамата на „ Русия “ на Червения площад струваше 24 рубли. Хотела го бутнаха след това. А ние стигахме до 4 концерта дневно.
Светослав: Вярно, това е общият кеш. Имахме 6 души оркестър, балет „ Веда “, пет души техници.
- Няма изхарчване и при толкоз души?
Благовест: Нямаше! Пращахме ги в България. При измененията ги обърнахме в чешки крони. Сбъркахме, трябваше в източни марки. Но тогава не бяхме толкоз отворени предприемачи. Просто имахме концерти в Чехия и някой ни загатна. Послушахме го. После пък ги обменихме във Виена в марки.
Светослав: В тези невероятни промени кой ли не претърпя сходни неща. Бяхме привикнали да живеем по един метод, само че стана друго. Не се оплакваме.
Мария Нейкова им подарява „ Светът е за двама “, изпява я Орлин
Мария Нейкова е огромна другарка на двамата пловдивчани и от зората на кариерата им дава препоръки да останат земни. Нейната сестра Величка Настрадинова е виолончелистка и преподава на Благовест.
„ Мария ни оказа помощ ужасно първоначално, тя ни показа на уредниците на Младежкия конкурс, който спечелихме през 1983 година с песента „ Миг след момент “, като вокали пееха Нели Рангелова и Камелия Тодорова “, спомня си Благовест.
„ Така и не успяхме да изпеем ария на Мария, въпреки че написа за нас „ Светът е за двама “. Предложи ни я. Така ни въртеше животът, че не намерихме време и може би сбъркахме. Но пък нашият другар Орлин Горанов я изпя ужасно, надали щяхме да се оправим толкоз добре “.
Открихме певчески гений в Сашо Кадиев
- Последният ви план е присъединяване в клипа „ Вирусът обич “ със Сашо Кадиев, по какъв начин се стигна до него?
Благовест: Покани ни Игор Марковски, знаехме чудесно неговия план „ Пеещи актьори “. Даде ни текст на Сашо Петров, а ние сме работили дружно, другари сме и с него, и с неговия брат близнак Косьо. На Сашо са „ От понеделник няма смешка “ и „ Есента “. Но за пръв път пишем музика по текст, нормално е противоположното. Искахме да създадем нещо радостно, че на хората им писна от тези ограничавания и пандемия.
Светослав: Мислехме за артист. Сашо Кадиев ни предложения в неговото предаване. Сам предложи на подбив: „ Пичове, по кое време ще създадем една ария “. Казахме му - тя е подготвена.
Аранжиментът е с „ Акага “, работим с най-хубавите. Страхотни са.
Благовест: Дойде моментът на записа, Сашо се притесняваше. Казах му да попее малко. Бяхме се събрали вкъщи. Като го чух, видях, че има и суинг в пеенето му, и гений. Казах, че няма от какво да се тормози. Ще станат нещата. Бързо записахме с Мага. Всички нови части ги прави той. Включително и „ Обичай ме “, и „ Гот е “. Първата е на Гери Турийска, а втората я написа още Гого Минчев, лека му пръст.
Светослав: Клипът се получи. Много прелестен. Режисьор е Васко Стефанов, с който направихме ремикса на „ Замирисва на море “. Писано <210> е на тази ария да стане шлагер. Купонджийска! Има ужасно доста гледания.
- Е, имало и коментар - соца ли връщате, касетофоните ли?
Благовест: Да, на едно симпатично момиче, на което бих дал отговор: Когато човек прави хубава музика, годините нямат значение. Всеки има своите слушатели. Не желаеме да ни харесват всички.
Светослав: Едно време половината са харесвали „ Бийтълс “, а останалите „ Ролинг Стоунс “. Така че е обикновено да не ни харесват, само че не и да ни плюят по уеб сайтове. Но дано тази девойка е щастлива, здрава, усмихната.
Благовест: И да слуша братя Аргирови.
- В клипа има едни шамарчета, които красивата другарка на Сашо бие на него и на Желязко. На вас биха ли ви шамарчета за сходни осъществявания?
- Първо, и нас ни изненада този брат на Сашо - Желязко. Желязко хареса доста Ивелина, а тя е страхотна в действителност! Имаше задявка. В кръга на шегата, несъмнено. Ние се разминахме без плесници.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ