Тук се не месете! Че не козунаци, а бой ще ядете! ♥ Весел ПАТИЛАНЧО
С мирис на детство, пакости и сладки козунаци от обичания повествовател Ран Босилек (1886-1958) и неговия радостен Патиланчо.
(„ Патиланци “ - илюстрация на художника Стоян Анастасов)
♥ Козунаци
Драги ми Смехурко,
Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко. После се разсъни. Бързо се облече. Посочи тестото и по този начин ми рече:
– В църква отпътувам. Скоро ще се върна. Тия козунаци на тебе оставям. Тука в нощовите, както са завити, да ги не похващаш. Вратите затваряй! Печката подклаждай! Чу ли, Патилане!
– Слушам, бабо, чувам. Както ми поръчваш, всичко така ще стане.
И баба отпътува. Аз подкладох мощно печката гореща. Цял във пот потънах, поседнах отсреща. Но доста не мина, и при мен довтаса радостна тайфа – тримата юначни дребни патиланци.
Още от вратата подскачат и викат:
– Ти самичък ли си тука, бате Патилане!
– И баба я няма!
– Ура! Патилански Великден ще стане!
– Я вижте! Яйцата! Боядисани към този момент!
– Борец ще си взема!
– И за герой желая. Ти спри по-далече!
– Ето го бореца! Кой желае да чука?
– Дай бе, дай го тука!
Но аз се намесих:
– Недейте лудува. Баба ще си пристигна. Зле ще ни подхване. Недейте! Не може!
Мойте патиланци гракнаха върху ми:
– Бате Патилане, ти ли си, не си ли? Кога се научи да викаш „ Не може “? Откога не помни, че на пердах и врява ние сме корави!
На таквиз юнаци, благи ми Смехурко, що можеш направи? И аз ги оставих да чукат яйцата.
Печката подкладох. Кога се обърнах, нито един към този момент здрав герой не зърнах.
Но друго видяха дребните играчи:
– Бате Патилане, във това корито какво е завито? Дай да го погледнем!
И дорде ги зърна, дребните юнаци тестото отвиха:
– Оле, козунаци! Ах, какъв брой са доста! Бате Патилане, гледай ги – изтичат! Да ги събереме! Че най-вече ние от тях ще ядеме!
Аз се поуплаших. Ако баба още малко закъснее, това тесто живо напълно ще прелее.
– Недейте похваща! – викнах на децата. – Тук се не месете! Че не козунаци, а пердах ще ядете! Аз ще се затичам, да кажа на баба. Вие тук пазете!
И тутакси се втурнах. В Черквата се вмъкнах. Настрана повиках баба Цоцолана. Казах й уплашен, какво у дома стана. А тя ръце дигна, за глава се хвана. Забрави къде е и викна високо:
– Превтасали, Божке! Тичай, Патилане! Отвий нощовите! Приготви тавите!
И аз се затичах. Стигнах скоро у дома. Отворих вратите. Спрях се като гръмнат: моите юнаци, със тесто покрити, станали самите живи козунаци. Гледат ме и викат, радостни, честити:
– Бате Патилане, знаеш ли без нази що щеше да стане? Нищо в нощовите не щеше да свариш!
В таз минута влезе баба Цоцолана, цяла запъхтяна. Най-напред се смая. После ахна, викна и наред захвана – мене и децата. Добре ни натупа. Но и тя, горкана, единствено тесто стана!
После й мина. И ние по-късно се развеселихме. Но за всеки случай яйцата строшени под масата скрихме…
Та по този начин, Смехурко. Твоят Патиланчо поизпати множко с дребните юнаци. Но отново си е радостен.
Честит ти Великден! Сладки козунаци!
Поздрав най-сърдечен!
Твой другар безконечен:
Весел Патиланчо
Из: „ Патиланци “, Ран Босилек, изд. „ Скорпио “, 2015 година
*Оригинална илюстрация на художника Стоян Анастасов
