Българският план за енергетика и климат vol. 3: Оптимизъм и критики
България е подготвена публично с Плана за енергетика и климат в третата му версия, която би трябвало да се съобщи към Брюксел до края на този месец. Затова и актуализация на Интегрирания народен проект „ Енергетика и Климат “ (ИНПЕК) последните дни се разисква в разнообразни формати на заинтригуваните страни.
И макар че документът надгражда предходните си две версии в него специалистите в полемиката, проведена от списание „ Ютилитис “, още веднъж откроиха неналичия, показаха рецензии, само че и оптимизъм.
Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов изясни, че в Плана са отразени спецификите ни като страна във връзка с енергийния ни микс и визията ни по какъв начин да се декарбонизира стопанската система по резистентен метод. Той сподели още, че в документа са отразени и направените рекомендации на Европейската комисия.
Актуализираният План планува до 2030 година България да реализира 34.48% дял на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване на сила. За бранш електрическа сила този дял е 55.51%.
Енергийна успеваемост
В дейностите по енергийна успеваемост би трябвало да вземат участие всички браншове, сподели Ивайло Алексиев, изпълнителен шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР). Според него най-предизвикателен е бранш превоз, защото е най-големият консуматор на сила в страната.
Целите са ясни, само че огромният въпрос е по какъв начин тъкмо да ги реализираме, добави основният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.
Особено за превоза задачата е ясна, само че политиките, които би трябвало да подтикват и фирмите, и семействата да си трансформират държанието, са малко сложни “.
Най-специфичната инвестиция е в промишлеността и това демонстрира, че повишението на конкурентоспособността на предприятията е извънредно значимо за постигането на националната цел във връзка с енергетиката и климата, разяснява още Алексиев.
Позицията на промишлеността беше показана от Ивайло Найденов, изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК).
По думите му в Плана се дава позитивен знак, защото секцията „ Индустрия “ е повишена като размер спрямо предварителния вид и са планувани ограничения за поддръжка.
Според него и сега промишлеността е много енергоефективна, защото би трябвало да е конкурентна.
Критики
В отговор Калоян Стайков съобщи, че е „ хубаво оптимизмът да срещне действителността и никой не прави бизнес на база това какво би желал да му се случи след 10 години “. Според него при политиките на Европейски Съюз и на национално равнище има прекалено много оптимизъм.
Въпреки че са ясни задачите и политиките нямаме задоволително пари, просто тъй като липсват, нямаме задоволително време, тъй като си слагаме прекомерно амбициозни цени, нямаме и задоволително хора ", безапелационен е специалистът.
По думите му стабилната регулаторна рамка е значима за актуалните и бъдещите вложения, защото виждаме какво се случва с балансиращия пазар.
В подтекста на проекта тази среда е доста значима, тъй като приказваме за дълготрайни вложения и задължения и те изискват някаква прогнозируемост ".
Марияна Янева, зам.-председател на Асоциация за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) също удостовери, че в Плана има потребност да се поработи повече върху визията и дълготрайната резистентност на регулаторната рамка, която поддържа развиването на ВЕИ бизнеса без дотации.
ВЕИ секторът не се нуждае от дотации, а от смяна на пазарната рамка и изискванията, в които се реализират тези вложения, с цел да може да се интегрират тези вложения на пазара.
Според Стайков има последователност сред Плана и Енергийната тактика и те вървят в синхрон, а не както преди всеки стратегически документ да предлага своя версия на визия.
Липси
Според Светослав Иванов, ръководител на " Българска асоциация Природен газ " в документа липсват цели елементи. Той даде образец с това, че в него " няма нито една дума за 6000 км съществуваща подготвена за бъдещето инфраструктура, която се назовава газоразпределителна мрежа, там няма нито една дума на тази тематика ".
Според него това е единствената инфраструктура в България подготвена за бъдещето. Забележката му беше призната от представителите на Министерство на енергетиката, които дадоха обещание да я включат в поправките преди документът да бъде предаден.
Друго нещо, което съгласно Иванов липсва в Плана, е това, че в страната ни има потвърдени ресурси на газ и на сушата, а в него се загатват единствено самодейностите на страната в дълбоководните планове.
Експертът прикани газовият пазар у нас да бъде декарбонизиран, защото е подготвен за това.
В имитация Александър Давидов, шеф отдел " Енергийни салда, секторни политики, тактики и пазари " в Министерството на енергетиката сподели, че няма проблем пазарът да бъде освободен след нужните промени.
И макар че документът надгражда предходните си две версии в него специалистите в полемиката, проведена от списание „ Ютилитис “, още веднъж откроиха неналичия, показаха рецензии, само че и оптимизъм.
Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов изясни, че в Плана са отразени спецификите ни като страна във връзка с енергийния ни микс и визията ни по какъв начин да се декарбонизира стопанската система по резистентен метод. Той сподели още, че в документа са отразени и направените рекомендации на Европейската комисия.
Актуализираният План планува до 2030 година България да реализира 34.48% дял на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване на сила. За бранш електрическа сила този дял е 55.51%.
Енергийна успеваемост
В дейностите по енергийна успеваемост би трябвало да вземат участие всички браншове, сподели Ивайло Алексиев, изпълнителен шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР). Според него най-предизвикателен е бранш превоз, защото е най-големият консуматор на сила в страната.
Целите са ясни, само че огромният въпрос е по какъв начин тъкмо да ги реализираме, добави основният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.
Особено за превоза задачата е ясна, само че политиките, които би трябвало да подтикват и фирмите, и семействата да си трансформират държанието, са малко сложни “.
Най-специфичната инвестиция е в промишлеността и това демонстрира, че повишението на конкурентоспособността на предприятията е извънредно значимо за постигането на националната цел във връзка с енергетиката и климата, разяснява още Алексиев.
Позицията на промишлеността беше показана от Ивайло Найденов, изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК).
По думите му в Плана се дава позитивен знак, защото секцията „ Индустрия “ е повишена като размер спрямо предварителния вид и са планувани ограничения за поддръжка.
Според него и сега промишлеността е много енергоефективна, защото би трябвало да е конкурентна.
Критики
В отговор Калоян Стайков съобщи, че е „ хубаво оптимизмът да срещне действителността и никой не прави бизнес на база това какво би желал да му се случи след 10 години “. Според него при политиките на Европейски Съюз и на национално равнище има прекалено много оптимизъм.
Въпреки че са ясни задачите и политиките нямаме задоволително пари, просто тъй като липсват, нямаме задоволително време, тъй като си слагаме прекомерно амбициозни цени, нямаме и задоволително хора ", безапелационен е специалистът.
По думите му стабилната регулаторна рамка е значима за актуалните и бъдещите вложения, защото виждаме какво се случва с балансиращия пазар.
В подтекста на проекта тази среда е доста значима, тъй като приказваме за дълготрайни вложения и задължения и те изискват някаква прогнозируемост ".
Марияна Янева, зам.-председател на Асоциация за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (АПСТЕ) също удостовери, че в Плана има потребност да се поработи повече върху визията и дълготрайната резистентност на регулаторната рамка, която поддържа развиването на ВЕИ бизнеса без дотации.
ВЕИ секторът не се нуждае от дотации, а от смяна на пазарната рамка и изискванията, в които се реализират тези вложения, с цел да може да се интегрират тези вложения на пазара.
Според Стайков има последователност сред Плана и Енергийната тактика и те вървят в синхрон, а не както преди всеки стратегически документ да предлага своя версия на визия.
Липси
Според Светослав Иванов, ръководител на " Българска асоциация Природен газ " в документа липсват цели елементи. Той даде образец с това, че в него " няма нито една дума за 6000 км съществуваща подготвена за бъдещето инфраструктура, която се назовава газоразпределителна мрежа, там няма нито една дума на тази тематика ".
Според него това е единствената инфраструктура в България подготвена за бъдещето. Забележката му беше призната от представителите на Министерство на енергетиката, които дадоха обещание да я включат в поправките преди документът да бъде предаден.
Друго нещо, което съгласно Иванов липсва в Плана, е това, че в страната ни има потвърдени ресурси на газ и на сушата, а в него се загатват единствено самодейностите на страната в дълбоководните планове.
Експертът прикани газовият пазар у нас да бъде декарбонизиран, защото е подготвен за това.
В имитация Александър Давидов, шеф отдел " Енергийни салда, секторни политики, тактики и пазари " в Министерството на енергетиката сподели, че няма проблем пазарът да бъде освободен след нужните промени.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ