Войната поставя под риск новата пшеница в Украйна. Растат страховете от световен недостиг на храни
Руската инвазия в Украйна заплашва милиони зърнени кълнове, които би трябвало да се появят от стеблата на спящата под снега зимна пшеница през идните дни. Ако фермерите не могат да “подхранят” тези посеви с торове, доста по-малко от тях ще се развият. В резултат з ърнената годишна продукция ще се окаже много по-малка , предава “Ройтерс”. Наред с това нарастват страховете от международен дефицит на храни, защото на украинското жито главно разчитат страни като Египет, Ливан, Тунис, Йемен и други
Пшеницата бе засята предходната есен и обичайно изпада в латентно положение през зимата. Преди зърното да се върне към живот, обаче фермерите нормално разпръскват тор, който предизвиква развиването на посевите. Но украинските фермери, които създадоха рекордна годишна продукция от зърнени култури предходната година, - споделят, че в този момент не им доближават торове, пестициди и хербициди . И даже да са имали задоволително от тези материали, те не могат да си обезпечат задоволително гориво , с цел да зареждат техниката си и обработват посевите, прибавят те.
Елена Нероба , управител на основаната в Киев брокерска компания за зърно Maxigrain , сподели, че добивите на зимна пшеница в Украйна могат да паднат с 15% спрямо последните години, в случай че торовете не се ползват в този момент.
Други украински фермери описаха пред “Ройтерс”, че добивите им от пшеница могат да бъдат понижени на половина, а може би и с повече, което ще има последствия надалеч оттатък Украйна. Държави като Ливан, Египет, Йемен и други започнаха да разчитат на украинската пшеница през последните години. Войната към този момент докара до внезапно повишаване на цените на пшеницата, следен бе скок с 50% през последния месец .
Украинската селскостопанска рецесия се случва откакто цените на храните по света към този момент се повишават от месеци на фона на проблемите с световната верига за доставки, дължащи се на Covid-19. Световните цени на храните доближиха рекордно високо през февруари и се покачиха с над 24% на годишна база , заяви организацията на Организация на обединените нации по храните предходната седмица.
Министрите на земеделието от седемте най-големи развити стопански системи в света възнамеряват да се съберат в петък на виртуална среща, с цел да обсъдят въздействието на съветската инвазия върху световната хранителна сигурност и по какъв начин по най-хубав да стабилизират хранителния пазар.
Украйна и Русия са най-големите експортьори на зърно, като дружно държат една трета от международния износ - съвсем целия минава през Черно море.
Свейн Торе Холсетер , президент на основаната в Норвегия Yara International , най-големият производител на азотни торове в света, сподели, че е угрижен, че десетки милиони хора ще страдат от дефицит на храна поради селскостопанската рецесия в Украйна.
" За мен въпросът не е дали се придвижваме към световна продоволствена рецесия, " сподели той. " Въпросът е какъв брой огромна ще бъде рецесията. ", сподели той.
Украинските управляващи споделят, че към момента се надяват страната да има релативно сполучлива година. Голяма част от тази вяра идва от обстоятелството, че фермерите в западната част на страната към този момент остават надалеч от военните дейности.
Властите в Украйна се канят да подхващат ограничения за отбрана на вътрешните доставки, с цел да подсигуряват, че ще задоволят вътрешното ползване на популацията в страната, което съставлява още един вероятен удар за експортните доставки.
Министърът на земеделието Роман Лещенко сподели във вторник, че страната не разрешава износа на разнообразни съществени артикули, в това число пшеница. Лещенко призна опасността за питателните доставки на Украйна и добави, че държавното управление прави каквото е допустимо, с цел да помогне на фермерите.
През идващите седмици фермерите също по този начин би трябвало да започват сеитба и на други култури като царевица и слънчоглед , само че те сега се борят да си обезпечат семената , които са им нужни, сподели Дикун Андрий , ръководител на украинския аграрни съюз, който съставлява 1 000 фермери, които обработват 5 милиона хектара.
Андрий предизвести, че горивото е главен проблем в този момент . Ако фермерите не могат да получат дизел за техниката си, пролетната работа в нивите ще бъде невъзможна и тазгодишната годишна продукция ще бъде обречена.
“Фермерите са отчаяни”, сподели той. “Налице е огромен риск, да нямаме задоволително храна за личния ни народ”, сподели той.
Нерба от Maxigrain сподели, че фермерите са изправени пред дефицит на гориво, тъй като военните го получават сега с приоритет.
Украинският фермер Александър Чумак сподели, че в нивите му, на към 200 км северно от черноморското пристанище Одеса, се работи малко. Той стопанисва 3000 хектара, където отглежда пшеница, царевица, слънчоглед и рапица.
Дори и да откри задоволително гориво, с цел да вкара техниката си в нивите, няма задоволително торове и пестициди, нужни за развъждането на зърното, сподели той.
" Обикновено, ние произвеждаме към 6-7 тона пшеница от хектар. Тази година, считам, че в случай че ожънем 3 тона от хектар , ще е добър резултат”, сподели Чумак. Той изрази вяра, че украинските фермери ще намерят метод да отгледат задоволително храна за своето население, само че не чака доста да бъде изнесено.
В северна Украйна негови другари са били принудени да събират гориво от канавка, цялостна с дизел, откакто съветска офанзива против трен е разляла гориво от няколко танкера . Други другари в окупираните региони близо до Херсон извличат дизел от попаднали в засада и изоставени съветски танкерни конвои , сподели Чумак.
В момента той прекарва огромна част от времето си в подготовка за съветско нахлуване.
“Живея в Одеса. Всеки ден виждам ракети да летят над къщата ми.” , споделя той.
Андрий Пастушенко е общоприет управител на плантация от 1500 хектара на запад от града, покрай устието на река Днепър. Миналата есен е засял към 1000 хектара пшеница, ечемик и рапица. Проблемите му се задълбочават, тъй като регионът е по-сух от останалите в страната и неговите ниви би трябвало да се напояват. И това също изисквало гориво.
В допълнение доста от 80-те служащи на Пастушенко не могат да дойдат да работят във фермата, тъй като живеят на няколко благи на север, от другата страна на фронтовата линия.
За разлика от мнозина, Пастушенко разполага с база с 50-тона азотни торове. Сега, по време на военните дейности, той не е сигурен, че това е толкоз положително нещо: Торът е мощно избухлив.
“ Ако нещо падне от хеликоптер, може да взриви цялото място ”, сподели той.
“Нямам визия дали ще можем да ожънем нещо “, сподели той. “Нещо ще излезе от земята, само че няма да е задоволително, с цел да нахраним добитъка и да платим на личния състав си”, споделя той.
На към 150 км западно от фермата на Пастушенко се намира черноморското пристанище Одеса, което остава под украинския надзор. В спокойно време огромна част от украинския аграрни експорт излиза на кораби от пристанището, най-натовареното в Украйна. Днес няма кораби и градът е обсаден от съветски сили.
Голяма част от реколтата от Украйна трябваше да бъде изнесена в Северна Африка, Близкия изток и Леванта. Според Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации (WFP) Украйна доставя на Ливан повече от половината от пшеницата , която внася страната. Тунис внася 42% от Киев, а Йемен – съвсем една четвърт.
Египет, който става все по-зависим от украинската и съветската пшеница през последното десетилетие, субсидира обилно хляба за популацията си. С покачването на цената на пшеницата ще има напън върху държавното управление да увеличи цените на хляба , сподели Сикандра Кюрди, основан в Дубай теоретичен помощник в Международния проучвателен институт по хранителната политика.
Програмата за хранителни дотации на Египет сега коства на държавното управление към 5.5 милиарда $ годишно . В момента близо две трети от популацията може да си купи пет хляба дневно за 50 цента на месец. През 2019 година митингите против нарастването на цените на хляба в Судан способстваха за свалянето на президента Омар ал Башир.
За страните, които дават огромни дотации, покачването на цените на храните ще значи, че или държавните управления ще поемат повече задължения, или потребителите ще заплащат по-високи цени, сподели Кюрди.
Пшеницата бе засята предходната есен и обичайно изпада в латентно положение през зимата. Преди зърното да се върне към живот, обаче фермерите нормално разпръскват тор, който предизвиква развиването на посевите. Но украинските фермери, които създадоха рекордна годишна продукция от зърнени култури предходната година, - споделят, че в този момент не им доближават торове, пестициди и хербициди . И даже да са имали задоволително от тези материали, те не могат да си обезпечат задоволително гориво , с цел да зареждат техниката си и обработват посевите, прибавят те.
Елена Нероба , управител на основаната в Киев брокерска компания за зърно Maxigrain , сподели, че добивите на зимна пшеница в Украйна могат да паднат с 15% спрямо последните години, в случай че торовете не се ползват в този момент.
Други украински фермери описаха пред “Ройтерс”, че добивите им от пшеница могат да бъдат понижени на половина, а може би и с повече, което ще има последствия надалеч оттатък Украйна. Държави като Ливан, Египет, Йемен и други започнаха да разчитат на украинската пшеница през последните години. Войната към този момент докара до внезапно повишаване на цените на пшеницата, следен бе скок с 50% през последния месец .
Украинската селскостопанска рецесия се случва откакто цените на храните по света към този момент се повишават от месеци на фона на проблемите с световната верига за доставки, дължащи се на Covid-19. Световните цени на храните доближиха рекордно високо през февруари и се покачиха с над 24% на годишна база , заяви организацията на Организация на обединените нации по храните предходната седмица.
Министрите на земеделието от седемте най-големи развити стопански системи в света възнамеряват да се съберат в петък на виртуална среща, с цел да обсъдят въздействието на съветската инвазия върху световната хранителна сигурност и по какъв начин по най-хубав да стабилизират хранителния пазар.
Украйна и Русия са най-големите експортьори на зърно, като дружно държат една трета от международния износ - съвсем целия минава през Черно море.
Свейн Торе Холсетер , президент на основаната в Норвегия Yara International , най-големият производител на азотни торове в света, сподели, че е угрижен, че десетки милиони хора ще страдат от дефицит на храна поради селскостопанската рецесия в Украйна.
" За мен въпросът не е дали се придвижваме към световна продоволствена рецесия, " сподели той. " Въпросът е какъв брой огромна ще бъде рецесията. ", сподели той.
Украинските управляващи споделят, че към момента се надяват страната да има релативно сполучлива година. Голяма част от тази вяра идва от обстоятелството, че фермерите в западната част на страната към този момент остават надалеч от военните дейности.
Властите в Украйна се канят да подхващат ограничения за отбрана на вътрешните доставки, с цел да подсигуряват, че ще задоволят вътрешното ползване на популацията в страната, което съставлява още един вероятен удар за експортните доставки.
Министърът на земеделието Роман Лещенко сподели във вторник, че страната не разрешава износа на разнообразни съществени артикули, в това число пшеница. Лещенко призна опасността за питателните доставки на Украйна и добави, че държавното управление прави каквото е допустимо, с цел да помогне на фермерите.
През идващите седмици фермерите също по този начин би трябвало да започват сеитба и на други култури като царевица и слънчоглед , само че те сега се борят да си обезпечат семената , които са им нужни, сподели Дикун Андрий , ръководител на украинския аграрни съюз, който съставлява 1 000 фермери, които обработват 5 милиона хектара.
Андрий предизвести, че горивото е главен проблем в този момент . Ако фермерите не могат да получат дизел за техниката си, пролетната работа в нивите ще бъде невъзможна и тазгодишната годишна продукция ще бъде обречена.
“Фермерите са отчаяни”, сподели той. “Налице е огромен риск, да нямаме задоволително храна за личния ни народ”, сподели той.
Нерба от Maxigrain сподели, че фермерите са изправени пред дефицит на гориво, тъй като военните го получават сега с приоритет.
Украинският фермер Александър Чумак сподели, че в нивите му, на към 200 км северно от черноморското пристанище Одеса, се работи малко. Той стопанисва 3000 хектара, където отглежда пшеница, царевица, слънчоглед и рапица.
Дори и да откри задоволително гориво, с цел да вкара техниката си в нивите, няма задоволително торове и пестициди, нужни за развъждането на зърното, сподели той.
" Обикновено, ние произвеждаме към 6-7 тона пшеница от хектар. Тази година, считам, че в случай че ожънем 3 тона от хектар , ще е добър резултат”, сподели Чумак. Той изрази вяра, че украинските фермери ще намерят метод да отгледат задоволително храна за своето население, само че не чака доста да бъде изнесено.
В северна Украйна негови другари са били принудени да събират гориво от канавка, цялостна с дизел, откакто съветска офанзива против трен е разляла гориво от няколко танкера . Други другари в окупираните региони близо до Херсон извличат дизел от попаднали в засада и изоставени съветски танкерни конвои , сподели Чумак.
В момента той прекарва огромна част от времето си в подготовка за съветско нахлуване.
“Живея в Одеса. Всеки ден виждам ракети да летят над къщата ми.” , споделя той.
Андрий Пастушенко е общоприет управител на плантация от 1500 хектара на запад от града, покрай устието на река Днепър. Миналата есен е засял към 1000 хектара пшеница, ечемик и рапица. Проблемите му се задълбочават, тъй като регионът е по-сух от останалите в страната и неговите ниви би трябвало да се напояват. И това също изисквало гориво.
В допълнение доста от 80-те служащи на Пастушенко не могат да дойдат да работят във фермата, тъй като живеят на няколко благи на север, от другата страна на фронтовата линия.
За разлика от мнозина, Пастушенко разполага с база с 50-тона азотни торове. Сега, по време на военните дейности, той не е сигурен, че това е толкоз положително нещо: Торът е мощно избухлив.
“ Ако нещо падне от хеликоптер, може да взриви цялото място ”, сподели той.
“Нямам визия дали ще можем да ожънем нещо “, сподели той. “Нещо ще излезе от земята, само че няма да е задоволително, с цел да нахраним добитъка и да платим на личния състав си”, споделя той.
На към 150 км западно от фермата на Пастушенко се намира черноморското пристанище Одеса, което остава под украинския надзор. В спокойно време огромна част от украинския аграрни експорт излиза на кораби от пристанището, най-натовареното в Украйна. Днес няма кораби и градът е обсаден от съветски сили.
Голяма част от реколтата от Украйна трябваше да бъде изнесена в Северна Африка, Близкия изток и Леванта. Според Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации (WFP) Украйна доставя на Ливан повече от половината от пшеницата , която внася страната. Тунис внася 42% от Киев, а Йемен – съвсем една четвърт.
Египет, който става все по-зависим от украинската и съветската пшеница през последното десетилетие, субсидира обилно хляба за популацията си. С покачването на цената на пшеницата ще има напън върху държавното управление да увеличи цените на хляба , сподели Сикандра Кюрди, основан в Дубай теоретичен помощник в Международния проучвателен институт по хранителната политика.
Програмата за хранителни дотации на Египет сега коства на държавното управление към 5.5 милиарда $ годишно . В момента близо две трети от популацията може да си купи пет хляба дневно за 50 цента на месец. През 2019 година митингите против нарастването на цените на хляба в Судан способстваха за свалянето на президента Омар ал Башир.
За страните, които дават огромни дотации, покачването на цените на храните ще значи, че или държавните управления ще поемат повече задължения, или потребителите ще заплащат по-високи цени, сподели Кюрди.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ