Русия е най-голямата по територия страна в света, чиято площ

Русия е най-голямата по територия страна в света, чиято повърхност заема 1/8 от територията на планетата. Този незабравим факт незабавно поражда въпроса за имперския темперамент на страната. Би трябвало на най-голямата по повърхност страна да се е намирала забележителна по мощ империя.

Всъщност историята не постоянно дава отговор на упованията. Руското царство като държавно обединяване на русите датира от 1478 година.

Имперските искания на държавното обединяване стартират с княз Иван ІІІ през 1547 година, когато той получава короната и се прогласява за цар в Успенския събор. Подкрепен от Вселенската патриаршия, самодържецът, останал в историята с името Иван Грозни, декларира желание, което се трансформира по-късно в политика, следвана епохи наред. Това е преследвана цел от всички последващи владетели от двете ръководещи династии - да се трансформира Русия в забележителна имперска мощ.

Царска Русия при династия Рюриковичи

Намеренията на Иван Грозни за основаване на авторитетна империя минават през признание на царската купа на Иван Грозни от императора на Свещената Римска империя Максимилиан ІІ, което е стъпка към слагане на всички съветски земи под негово въздействие. Той е първият държател, който включва в герба на съветските ръководещи двуглавия орел - знак на царската власт в Източната римска империя.

Превземането на Казанското и Астраханското ханство е идващият триумф по пътя към задачата. Нейното реализиране обаче се забавя със гибелта на Иван Грозни, завещан от сина си Фьодор - умствено и физически слаб човек. Управлението на регента Борис Годунов е сполучливо, само че той се концентрира върху въвеждането на крепостното право и признаването на съветската патриаршия, както и войните с ордата на хан Ногай и възвръщане на изгубени земи под покровителството на Русия.

След гибелта на Фьодор наследилият го към този момент като самовластник Борис Годунов, както и сина му Фьодор ІІ не съумяват да трансфорат Руското царство в значима имперска мощ. Борис Годунов взема решение някои значими вътрешно - политически въпроси, само че умира през 1605 година, а Фьодор ІІ ръководи напълно малко, тъй като е свален от болярите.

Следват преломни години, известни в историографията като Смутно време, тъй като са придружени от бърза промяна на владетели с неразбираеми претекстове, или подкрепени от непознати властови упоритости като Лъжедмитрий І и Лъжедмитрий ІІ, Василий Шуйский, нашествия от Полша и Швеция в съветските земи, икономическа и обществена рецесия, както и естествени бедствия.

Краят на това тежко за Руското царство време настава през 1613 година със Земския събор, който дава властта на нова династия - Романови.

Царска Русия при династия Романови

Началото на този болярски жанр, който става водещ в Русия, е сложено от Михаил Романов, болярин от Великото московско княжество, просъществувало до 1478 година. По-късно те имат значими позиции в Руското царство.

Става въпрос за добре подложен жанр с вековни обичаи в съветската история. Не е инцидентно, че след смутното за Русия време в края на ръководството на Рюрикови, изборът пада върху представител на Романови.

Михаил Романов е единствено на 16 години, само че произходът му се оказва предпоставката, наклонила везните в негова изгода, наред с други съображения, задоволяващи интереса на водещи семейства. И този ход се оказва добре определен, защото идващите генерации Романови съумяват да трансфорат Русия в империя.

Успешното ръководство на Романовата династия обаче не стартира добре. Огромното нарастване на налозите на селското население не се приема и води до непрекъснати протести, станали известни с имена като Солния протест, Медния протест, Московско въстание, в което вземат участие и казаците, които в началото поддържат избора на династия Романови.

През целия ХVІІ век Царска Русия води войни - против Полша по време на Първата северна война при цар Алексей; с Османската империя при цар Фьодор, само че целият ХVІІ век за Царска Русия е нестабилно време, което носи повече провали, в сравнение с победи във външен проект и безредици вътре в страната.

Смяната на владетели също не носи мечтаната непоклатимост, а още повече предизвиква центробежните настроения. Край на този тежък исторически интервал за Русия и Романови е възкачването на престола на цар Петър І.

Неговото ръководство също стартира с нерешителен старт. Отделни триумфи като градежа на първата съветска военноморска база Таганрог са помрачени от неуспеха на войната с Швеция за изход на Балтийско море. Все отново това са първите стъпки в политиката на най-значимият държател в Царска Русия - Петър І, неслучайно наименуван Велики.

Заслугите на Петър Велики се състоят в промените, които трансформират Царска Русия от изостанала средновековна страна в съвременна за времето си империя, в действие, с която се преценяват всички. Модернизацията на армията има за резултат получен изход на Балтийско море след сполучлива война с Швеция.

Петър І строи и нова столица - Санкт Петербург, която става престолен град на съветските владетели след него.

Реформите в страната са на всички равнища. Болярската дума е отстранена и сменена от Сенат от 10 членове, извършена е данъчна промяна, както и църковна. Всички закони целят най-много рационализация на цялостния живот в Русия. Петър е и първият император на Русия.

След Петър Велики Царска Русия бележи прогрес повече във връзка с културния живот, в сравнение с във военно и политическо отношение. Това продължава до идването на власт на Екатерина ІІ Велика. Тя печели територии за Русия и реализира фантазията на Петър І Русия да излезе на Черно море.

Наследниците на Екатерина Велика получават една добре готова империя, която съумява да победи в Наполеоновите войни, да удържи на вътрешни безредици и външни провокации и да устоява на бурите макар непрекъснатата промяна на владетели. Курсът на ръководство като цяло е постоянен и това резервира империята и я превежда през външни и вътрешни стихии.

Не единствено това, Царска Русия съумява да се трансформира в вяра на българския народ за избавление и тази религия е превърната в действителност от император Александър ІІ, който за България става Цар Освободител. Отмяната на крепостничеството е последна стъпка в демократизацията на Царска Русия.

Краят на Царска Русия идва през 1917 година с революцията на болшевиките, които смъкват последния император Николай ІІ и избиват него и цялото му семейство.

Значение на царския интервал в историята на Русия

Трудно е да се допусна по какъв начин би изглеждала Русия без царския интервал от нейната история. Със сигурност доста по-бедна най-малко що се отнася до културни постижения.

Царските династии построяват всичко, с което и през днешния ден Русия се гордее в региона на архитектурата, културата и образованието - царските дворци в Москва и Санкт Петербург, университетите, художествените галерии и музеи, публични и административни здания.

Реформите, осъществявани поредно от Петър Велики и наследниците му, вършат живота в Русия не по-различен от този в другите европейски страни. Царския интервал е времето, през което страната уголемява територията си и съумява да откри границите си, както и въздействието си в райони, към които се стреми още със основаването си.

Руската царска страна е фактор, който диктува разпоредбите в политиката и в европейски проект, открива търговски и политически връзки, влиза в близки родствени връзки с другите европейски царски дворове и се намесва интензивно в живота на Европа. От позиция на сегашното това е сантиментален интервал в историята на Русия поради блясъка на съветското дворянство и неговото място измежду европейския хайлайф, както и поради високите достижения на съветската просвета.