Древният град Мохенджо-Даро
Руините на античния град Мохенджо-Даро през днешния ден лежат в област Ларкана, провинция Синд в Пакистан. Вписан като археологически обект с голямо историческо значение в листата на ЮНЕСКО за международно завещание, той е един от най-важните археологически обекти в Южна Азия.
Смята се, че Мохенджо-Даро е издигнат през 2600 година прочие н.е. на тогавашния западен бряг на река Инд. В зенита си Мохенджо-Даро е имал население от 50 000 индивида, което го правело най-големия град в света за времето си.
Градът също е бил един от главните центрове на цивилизацията на долината на Инд и първата огромна цивилизация на Индийския субконтинент.
Мохенджо-Даро е зарязан към 1900 година прочие н. е. Археолозите към момента не са разгадали каква е повода за това. Една от теориите е, че се дължи на изменението на климата и по-специално на наводненията на Инд и засушаванията, дължащи се на мусонната пауза.
Древният Мохенджо-Даро наподобява е бил обществено безкласово общество, което се е фокусирало върху удобството на своите жители, за разлика от други антични градове, където са употребявани големи запаси за създаване на кралски дворци и великански гробници само за обслужване на владетелите.
Данните сочат, че Мохенджо-Даро се е управлявал от съвет, определен от жителите на града. В региона не са открити доказателства за война, нашествия или оръжия. Жителите на Мохенджо-Даро наподобява са били мирни, въпреки че доста модерни им общества са били извънредно войнствени.
Като център на засилена търговия, развито риболовство и земеделие, Мохенджо-Даро бил един от най-големите и напреднали градове на своето време със удивително комплицирано гражданско строителство и градоустройство. Предвид впечатляващите му руини, може единствено да си представим какъв брой превъзходен е бил градът и какъв брой високо цивилизовани са били античните му поданици преди 5000 години.
След изоставянето си, Мохенджо-Даро е заровен за хиляди години под тонове нечистотия и пръст, до момента в който не е открит през 1911 година Разкопките на мястото стартират през 1922 година, до момента в който същинските изследвания на античните руини са осъществени през 30-те години на ХХ век. След 1965 година са неразрешени спомагателни разкопки заради опасения от щета на руините. Археолозите са пресметнали, че макар десетилетията работа на обекта до момента е разкрита единствено една трета от града.
Мястото е застрашено от ерозия и макар напъните за запазване, финансирани от пакистанското държавно управление и ЮНЕСКО, към момента не е изцяло обезопасено. През 2012 година пакистански археолози обявиха, че обектът може да изчезне до 2030 година, в случай че не се подхващат незабавни ограничения.
