Съдията, който става светец
Росарио Ливатино бе разстрелян от сицилианската мафия преди да навърши 38 година
На 21 септември 1990 година денят стартира както нормално за арбитър Росарио Ливатино. Той споделя " довиждане " на родителите си, качва се в аления си форд фиеста и потегля от Каникати, където е фамилното жилище, към съда в Агридженто. На автомагистралата автомобилът е засечен от кола и мотоциклет, убийци откриват огън по него. Ливатино е ранен в рамото, излиза от автомобила и побягва надолу по ската. Убийците го преследват и не престават да стрелят. Той губи една от обувките си и най-после пада. Поглеждайки мъжа, който се кани да изстреля последния патрон, Ливатино пита: " Момчета, какво ви направих? " В думите му няма наказание или ненавист.
Това е първото канонизиране на магистрат, папа Франциск го даде за образец, Йоан-Павел II го назова " Мъченик на справедливостта "
Младият арбитър е погубен от сицилианската мафия няколко дни преди да навърши 38 година На погребението му плаче прокурорът Джовани Фалконе, убит от мафията 2 година по-късно. Ливатино е бил един от магистратите, ангажирани с огромен развой и таман е щял да даде ход на ново дело, когато е погубен. Отказал е въоръжена защита. След убийството на Росарио на проверяващите са били нужни месеци, с цел да декодират съкращението " STD ", записано в бележките, документите и тетрадките на магистрата. Първоначално си мислели, че е скришен код. Всъщност трите букви значат " Sub Tutela Dei " ( " Под закрилата на Господ " или " Пред очите на Бог " ) - въодушевяващ принцип на неговия живот и знак за дълбока нематериалност, написа La Stampa.Скоро Росарио Ливатино ще бъде разгласен от католическата черква за първия светец - арбитър. Канонизацията му стартира през 2011 година, а на 10 май 2021 година бе разгласен за благословен - финален стадий преди провъзгласяването му за светец. Това се случи на литургия в катедралата в Агридженто, Сицилия. По време на беатификацията в църквата беше изложена като светиня стъклена кутия с окървавената му риза. " Приемайки желанието на кардинала на Черна гора, ние решаваме, че почитаемият Божи чиновник Анджело Росарио Ливатино оттук насетне се назовава блажен и всяка година празникът му може да се празнува на 29 октомври ". " Служейки на общото богатство и като образец за арбитър, който в никакъв случай не се поддаде на корупция, той се опитваше да взема решение делата не с цел да осъжда, а в името на изкуплението ", съобщи папа Франциск от прозореца на Апостолическия замък във Ватикана. И прикани всички - изключително магистратите - да се поучат от Ливатино да бъдат " почтени бранители на върховенството на закона и свободата ".Папа Франциск нееднократно е приказвал против мафията и проведената престъпност, като през 2018 година дефинира членуването в техните структури за осквернение. " Не може по едно и също време да вярвате в Бога и да принадлежите на мафията ", съобщи папата.При посещаване в Сицилия три години след убийството на Ливатино папа Йоан-Павел II го назова " страдалец на справедливостта ". Дълбоко разчувстван от болката на родителите му, Йоан-Павел изнесе мощна тирада, в която прикани за превръщане към Бога на всички грешници - на всички убийци.Росарио е роден на 3 октомври 1952 година в сицилианско семейство от междинната класа, само дете на Розалия Корбо и Винченцо Ливатино. Завършва университета в Палермо през 1975 година, а 3 година по-късно стартира кариерата си като магистрат в Калтанисета. Работил е като прокурор в Агридженто, а през 1989 година е назначен за арбитър. В зрелите си години той се грижи за родителите си, прекарва дълги нощи и даже празниците в съда. И е надълбоко набожен. Християнският му живот обаче е предпазлив и той оказва помощ скрито на бедните в града. Всяка заран преди работа посещава енорийската черква в Агридженто и седи на задните редове. Пасторът схваща, че е магистрат от висок сан чак след гибелта му. От персоналните дневници на Ливатино излиза наяве, че приема работата си като персонален път към небето. За всичко, което прави в всекидневието си, той знае, че е под Божия взор. На бюрото му постоянно има разпятие и Новия Завет, чийто страници са подчертани и смачкани, тъй като го чете много постоянно.
Дневниците
Когато на 21 септември 1990 година арбитър Ливатино е погубен от мафията, съвсем никой не го познава, като се изключи неговите мъчители: той прекарва дните си в прашните картотеки на съда, занимава се основно с изземвания и конфискации на активи, откраднати от мафията. Това му донася смъртната присъда, постановена от мафията в Агридженто Stidda. Четирима от членовете й по-късно са наказани на пожизнен затвор.Повечето от това, което се знае за живота на Ливатино, идва от разкази на хора, с които се е срещал, и от дневниците му, които стартира да води през 1978 година От тази година има откъс, написан с алено: " Днес поставих клетва и съм магистрат. Нека Бог да ми помогне да съблюдавам тази клетва и да се държа както се изисква от образованието, което получих от родителите си ". Тези и други детайлности от живота на Ливатино са разказани в книгата на Роберто Мистрета " Мом-чето - арбитър ", написана в съдействие с Джузепе Ливатино - духовник, родственик на съдията и бранител на идеята за беатификация. " Ливатино не искаше да е воин. Той просто се сблъска с действителностите на Сицилия, където мафията бе надълбоко обвързвана с националната и с локалната власт. Много скоро трябваше да избере дали ще се застъпва за закона и справедливостта, или ще избра удобството и персоналната си сигурност. Ливатино знаеше кои са мафиотските фамилии и деликатно избягваше всевъзможни контакти или услуги. Той отхвърляше да участва на локални празненства или събития, в случай че знаеше, че ще бъдат поканени локални шефове. Не спираше каузи, когато принадлежността на обвинените към мафията беше ясна, с всички опасности, които произтичаха от това. В резултат скоро бе намразен от локалните босове, които подредиха убийството му ".Когато приказва за специалността си и по-специално за издаването на присъди, Ливатино сподели, че това е една от най-трудните задания. Той написа: " Задължението на магистрата е да решава; обаче да решите е също като да изберете. И тъкмо при този избор съдията, който има вяра, може да откри връзка с Бог. Това е директна връзка, тъй като да раздаваш правдивост значи да осъзнаеш себе си, да се молиш, да се посветиш на Бог. Това е непряка връзка, опосредствана от обич към наказания. И този дълг ще бъде по-лек, защото съдията ще признава по-смирено своите недостатъци и ще се показва всякога пред обществото, което му е дало толкоз страшна власт, стремейки се да разбере индивида, който е пред него, съдейки го без свръхчовешко отношение, само че с градивно разкайване. Нека си спомним думите на Исус към прелюбодейката: " Който е без грях, дано хвърли първия камък ".Дневниците му разкриват и дълбоката му човещина. Ливатино има доста страхове и подозрения. Сърцето му е разрушено от дами, които не са дали отговор на възприятията му. С наближаването на деня на гибелта той стартира да се държи по този начин, като че ли знае, че нещо ще се случи. Изглежда все по-малко заинтригуван да сътвори семейство, признавайки, че не желае да оставя сираци и вдовица. Съдията отхвърля телохранител - той не желае други татковци да оплакват загубата на децата си поради него. А членовете на мафията пренебрежително го назовават " свят човек ". В декрета за мъченичеството му е записано, че Ливатино е считан за " неосъществим за корупция точно заради това, че е практикуващ католик ". От документите за правосъдното произвеждане излиза наяве, че отвращението към него недвусмислено се дължи на ненавист към вярата, даже в началото е било планувано засадата да е пред църквата, която магистратът посещава всекидневно.
Чудото
Съгласно разпоредбите на църквата, когато някой бъде разгласен за страдалец, процедурата за оповестяването му за благословен и светец е ускорена и не изисква доказателства за чудеса.Но най-малко едно знамение към този момент се приписва на ходатайството на Ливатино. Почти три години след гибелта му той се явява на една смела майка - Елена Канале Валдетара, която е неизлечимо болна. Тя има две дъщери и е осиновила още две деца със брачна половинка си: момиче със синдром на Даун и съществени сърдечни проблеми и момче, родено без крайници и ръце. През 1993 година Елена открива, че има лимфом. Тя се моли на Бог и една вечер сънува млад мъж, който й споделя: " Силата, която ще те излекува, е вътре в теб. След като я намериш, ще окажеш помощ на повече деца ". В съня Елена се вижда да участва на празник със фамилията си във връзка сребърната си женитба през 2000 година Тогава дамата няма визия кой е мъжът от съня й. През 1995 година, на петата годишнина от гибелта на Ливатино, тя вижда фотографията му във вестник и го разпозна. Лекарите не давали вяра на Елена, с изключение на лъчелечение. Въпреки това тя взема решение да посети Светите земи и откакто се връща, моли да й създадат още проучвания. Медиците с изненада откриват, че ракът е липсващ. През 2000 година Елена, която основава приемна къща, е здрава и отпразнува годишнината със брачна половинка си в Рим, тъкмо както е сънувала. Ливатино е бил не просто обективен, а човек с същинска благосклонност. В дневника си е написал: " Исус Христос в никакъв случай не е казвал, че " на първо място " би трябвало да сме обективни, макар че в доста случаи той е въздигал добродетелта на справедливостта. Вместо това той издигна заповедта за милосърдието до наложителна норма на държание, тъй като това е " качественият скок " на християните ".Има време за преценка, време за обич и даже време за безмълвие. Ливатино знаеше по кое време и по какъв начин би трябвало да се практикува всяко от тях.
На 21 септември 1990 година денят стартира както нормално за арбитър Росарио Ливатино. Той споделя " довиждане " на родителите си, качва се в аления си форд фиеста и потегля от Каникати, където е фамилното жилище, към съда в Агридженто. На автомагистралата автомобилът е засечен от кола и мотоциклет, убийци откриват огън по него. Ливатино е ранен в рамото, излиза от автомобила и побягва надолу по ската. Убийците го преследват и не престават да стрелят. Той губи една от обувките си и най-после пада. Поглеждайки мъжа, който се кани да изстреля последния патрон, Ливатино пита: " Момчета, какво ви направих? " В думите му няма наказание или ненавист.
Това е първото канонизиране на магистрат, папа Франциск го даде за образец, Йоан-Павел II го назова " Мъченик на справедливостта "
Младият арбитър е погубен от сицилианската мафия няколко дни преди да навърши 38 година На погребението му плаче прокурорът Джовани Фалконе, убит от мафията 2 година по-късно. Ливатино е бил един от магистратите, ангажирани с огромен развой и таман е щял да даде ход на ново дело, когато е погубен. Отказал е въоръжена защита. След убийството на Росарио на проверяващите са били нужни месеци, с цел да декодират съкращението " STD ", записано в бележките, документите и тетрадките на магистрата. Първоначално си мислели, че е скришен код. Всъщност трите букви значат " Sub Tutela Dei " ( " Под закрилата на Господ " или " Пред очите на Бог " ) - въодушевяващ принцип на неговия живот и знак за дълбока нематериалност, написа La Stampa.Скоро Росарио Ливатино ще бъде разгласен от католическата черква за първия светец - арбитър. Канонизацията му стартира през 2011 година, а на 10 май 2021 година бе разгласен за благословен - финален стадий преди провъзгласяването му за светец. Това се случи на литургия в катедралата в Агридженто, Сицилия. По време на беатификацията в църквата беше изложена като светиня стъклена кутия с окървавената му риза. " Приемайки желанието на кардинала на Черна гора, ние решаваме, че почитаемият Божи чиновник Анджело Росарио Ливатино оттук насетне се назовава блажен и всяка година празникът му може да се празнува на 29 октомври ". " Служейки на общото богатство и като образец за арбитър, който в никакъв случай не се поддаде на корупция, той се опитваше да взема решение делата не с цел да осъжда, а в името на изкуплението ", съобщи папа Франциск от прозореца на Апостолическия замък във Ватикана. И прикани всички - изключително магистратите - да се поучат от Ливатино да бъдат " почтени бранители на върховенството на закона и свободата ".Папа Франциск нееднократно е приказвал против мафията и проведената престъпност, като през 2018 година дефинира членуването в техните структури за осквернение. " Не може по едно и също време да вярвате в Бога и да принадлежите на мафията ", съобщи папата.При посещаване в Сицилия три години след убийството на Ливатино папа Йоан-Павел II го назова " страдалец на справедливостта ". Дълбоко разчувстван от болката на родителите му, Йоан-Павел изнесе мощна тирада, в която прикани за превръщане към Бога на всички грешници - на всички убийци.Росарио е роден на 3 октомври 1952 година в сицилианско семейство от междинната класа, само дете на Розалия Корбо и Винченцо Ливатино. Завършва университета в Палермо през 1975 година, а 3 година по-късно стартира кариерата си като магистрат в Калтанисета. Работил е като прокурор в Агридженто, а през 1989 година е назначен за арбитър. В зрелите си години той се грижи за родителите си, прекарва дълги нощи и даже празниците в съда. И е надълбоко набожен. Християнският му живот обаче е предпазлив и той оказва помощ скрито на бедните в града. Всяка заран преди работа посещава енорийската черква в Агридженто и седи на задните редове. Пасторът схваща, че е магистрат от висок сан чак след гибелта му. От персоналните дневници на Ливатино излиза наяве, че приема работата си като персонален път към небето. За всичко, което прави в всекидневието си, той знае, че е под Божия взор. На бюрото му постоянно има разпятие и Новия Завет, чийто страници са подчертани и смачкани, тъй като го чете много постоянно.
Дневниците
Когато на 21 септември 1990 година арбитър Ливатино е погубен от мафията, съвсем никой не го познава, като се изключи неговите мъчители: той прекарва дните си в прашните картотеки на съда, занимава се основно с изземвания и конфискации на активи, откраднати от мафията. Това му донася смъртната присъда, постановена от мафията в Агридженто Stidda. Четирима от членовете й по-късно са наказани на пожизнен затвор.Повечето от това, което се знае за живота на Ливатино, идва от разкази на хора, с които се е срещал, и от дневниците му, които стартира да води през 1978 година От тази година има откъс, написан с алено: " Днес поставих клетва и съм магистрат. Нека Бог да ми помогне да съблюдавам тази клетва и да се държа както се изисква от образованието, което получих от родителите си ". Тези и други детайлности от живота на Ливатино са разказани в книгата на Роберто Мистрета " Мом-чето - арбитър ", написана в съдействие с Джузепе Ливатино - духовник, родственик на съдията и бранител на идеята за беатификация. " Ливатино не искаше да е воин. Той просто се сблъска с действителностите на Сицилия, където мафията бе надълбоко обвързвана с националната и с локалната власт. Много скоро трябваше да избере дали ще се застъпва за закона и справедливостта, или ще избра удобството и персоналната си сигурност. Ливатино знаеше кои са мафиотските фамилии и деликатно избягваше всевъзможни контакти или услуги. Той отхвърляше да участва на локални празненства или събития, в случай че знаеше, че ще бъдат поканени локални шефове. Не спираше каузи, когато принадлежността на обвинените към мафията беше ясна, с всички опасности, които произтичаха от това. В резултат скоро бе намразен от локалните босове, които подредиха убийството му ".Когато приказва за специалността си и по-специално за издаването на присъди, Ливатино сподели, че това е една от най-трудните задания. Той написа: " Задължението на магистрата е да решава; обаче да решите е също като да изберете. И тъкмо при този избор съдията, който има вяра, може да откри връзка с Бог. Това е директна връзка, тъй като да раздаваш правдивост значи да осъзнаеш себе си, да се молиш, да се посветиш на Бог. Това е непряка връзка, опосредствана от обич към наказания. И този дълг ще бъде по-лек, защото съдията ще признава по-смирено своите недостатъци и ще се показва всякога пред обществото, което му е дало толкоз страшна власт, стремейки се да разбере индивида, който е пред него, съдейки го без свръхчовешко отношение, само че с градивно разкайване. Нека си спомним думите на Исус към прелюбодейката: " Който е без грях, дано хвърли първия камък ".Дневниците му разкриват и дълбоката му човещина. Ливатино има доста страхове и подозрения. Сърцето му е разрушено от дами, които не са дали отговор на възприятията му. С наближаването на деня на гибелта той стартира да се държи по този начин, като че ли знае, че нещо ще се случи. Изглежда все по-малко заинтригуван да сътвори семейство, признавайки, че не желае да оставя сираци и вдовица. Съдията отхвърля телохранител - той не желае други татковци да оплакват загубата на децата си поради него. А членовете на мафията пренебрежително го назовават " свят човек ". В декрета за мъченичеството му е записано, че Ливатино е считан за " неосъществим за корупция точно заради това, че е практикуващ католик ". От документите за правосъдното произвеждане излиза наяве, че отвращението към него недвусмислено се дължи на ненавист към вярата, даже в началото е било планувано засадата да е пред църквата, която магистратът посещава всекидневно.
Чудото Съгласно разпоредбите на църквата, когато някой бъде разгласен за страдалец, процедурата за оповестяването му за благословен и светец е ускорена и не изисква доказателства за чудеса.Но най-малко едно знамение към този момент се приписва на ходатайството на Ливатино. Почти три години след гибелта му той се явява на една смела майка - Елена Канале Валдетара, която е неизлечимо болна. Тя има две дъщери и е осиновила още две деца със брачна половинка си: момиче със синдром на Даун и съществени сърдечни проблеми и момче, родено без крайници и ръце. През 1993 година Елена открива, че има лимфом. Тя се моли на Бог и една вечер сънува млад мъж, който й споделя: " Силата, която ще те излекува, е вътре в теб. След като я намериш, ще окажеш помощ на повече деца ". В съня Елена се вижда да участва на празник със фамилията си във връзка сребърната си женитба през 2000 година Тогава дамата няма визия кой е мъжът от съня й. През 1995 година, на петата годишнина от гибелта на Ливатино, тя вижда фотографията му във вестник и го разпозна. Лекарите не давали вяра на Елена, с изключение на лъчелечение. Въпреки това тя взема решение да посети Светите земи и откакто се връща, моли да й създадат още проучвания. Медиците с изненада откриват, че ракът е липсващ. През 2000 година Елена, която основава приемна къща, е здрава и отпразнува годишнината със брачна половинка си в Рим, тъкмо както е сънувала. Ливатино е бил не просто обективен, а човек с същинска благосклонност. В дневника си е написал: " Исус Христос в никакъв случай не е казвал, че " на първо място " би трябвало да сме обективни, макар че в доста случаи той е въздигал добродетелта на справедливостта. Вместо това той издигна заповедта за милосърдието до наложителна норма на държание, тъй като това е " качественият скок " на християните ".Има време за преценка, време за обич и даже време за безмълвие. Ливатино знаеше по кое време и по какъв начин би трябвало да се практикува всяко от тях.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ