Путин-Ердоган: Между сложни компромиси и неясно бъдеще
Резултатите от срещата сред президентите на Русия и Турция на 05. март 2020 година в Москва са в границите на упованията, тъй като и двете страни нямат интерес от изостряне на напрежението и боен конфликт, към какъвто вървяха нещата. Тези упования обаче бяха съпроводени с огромна доза неустановеност, поради крайните позиции и непредсказуемостта на турския президент Ердоган. Постигнатото единодушие не контролира обстановката в Идлиб, а е основа за идно съглашение за реализиране на непоклатимост в тази провинция на Сирия. Съгласието на двете страни да се продължи съдействието в границите на формата от Астана /споразумението реализирано през февруари 2017 г./ е значим миг, подсказващ накъде ще се наклонят везните, поради взаимните обвинявания: Турция обвиняваше Дамаск в нарушаване на съглашението от Сочи, а Русия поддържаше териториалната целокупност на Сирия и битката против тероризма съгласно уговорките от Сочи. В резултат става явно, че претенциите на Турция сирийската войска да се изтегли на старите си позиции, не са били задоволени.
В по–широк проект е от голяма важност това, че договореностите сред Москва и Анкара бяха реализирани без присъединяване на Съединени американски щати, Германия и Иран. А канцлерът Ангела Меркел неведнъж заявяваше интерес да взе участие с френския си сътрудник на такава среща и оферираше въвеждането на „ Защитена зона ” в Идлиб. Съединени американски щати пък се опитваха да усилят напрежението сред Русия и Турция, давайки сигнали за подготвеност за доставки на въоръжение и муниции.
Големият въпрос е първо, дали ще бъдат изпълнени поетите задължения и второ, дали е допустимо реализиране на продължително съглашение, за което в действителност е належащо повече време. Засега единствено е предотвратена заплахата двете страни да не стигнат до такава точка на ескалация, която прави нещата необратими. Още в първата точка от общата декларация от срещата в Москва за преустановяване на бойните дейности по съществуващите линии на прикосновение и във втората точка за основаване на кулоар с широчина 6 км от двете страни на автомагистрала М–4, свързваща Северна Сирия с пристанищния град Латакия, поражда казусът, че намиращите се към момента в някои селища по този път джихадистки милиции надали ще се изтеглят непринудено.
Отговорът на дежурния въпрос при решаването на сходни рецесии, кой печели повече от постигнатите условия, клони към два извода. Първо, несъмнено е тактическото преимущество на президента Путин на фона на тежката обстановка, в която самичък се сложи турския президент Ердоган, в това число и подценявайки характера на връзките с съветския си сътрудник. На второ място, контрактуваните условия, въпреки и да са надалеч от решение на обстановката в Идлиб, дават късмет на сирийския режим, употребявайки освободената и следена към този момент от неговите въоръжени сили, автомагистрала M-5, свързваща северносирийския стопански център Алепо със столицата Дамаск, да форсира първичните старания по възобновяване на стопанската система. Третият миг, който не трябва да се подминава е, че се дава опция на Ердоган да „ резервира лице ”, т.е. да излезе с цялостен престиж от обстановката, което е изключително значимо за него, поради на сложната обстановка и във вътрешнополитически проект и досегашните си изхвърляния и закани. Т.н. централен и северозападен Идлиб, в които са съсредоточени остатъците от най-малко четири по–големи джихадитски милиции, с някои от които Анкара си сътрудничеше, остават отвън контрола на сирйските въоръжени сили. Освен това, контролът по стратегически значимата автомагистрала М–4 към Латакия от 15 март ще бъде стихотворец от взаимни турско–руски патрули. От значение е обаче, че Путин не се съгласи да отиде в Истанбул. Можем да си представим, какъв щеше да е вътрешно–политическият резултат, в случай че беше изпълнено желанието на Ердоган, Путин, Меркел и Макрон да дойдат да договарят с него в Турция.
Въпреки всичко, неизбежно е общото усещане, че контрактуваните краткотрайни ограничения са недостъчни с цел да създадем извод, дали ще се стигне до дефинитивно съглашение по Идлиб. Терористичните групировки в тази провинция резервират своя капацитет, в това число и съвременни системи въоръжения, доставени от Турция. Разкрит бе и склад с химически бойни отровни субстанции, свидетелстващ за подготвяна провокация, че сирийската войска употребява химическо оръжие. Няма подозрение обаче, че Идлиб би трябвало да бъде изцяло освободен от терористите, сред които има доста европейци, в случай че интернационалната общественост желае да се постави завършек на войната. Турция е проникнала на 50–60 км навътре в Сирия, а Русия упорства турските сили да се върнат в контрактуваната линия от 15–20 км около своята държавна граница. Поредното наблягане в общата декларация, че се зачита „ суверенитета на Сирия ” звучи към този момент много неуместно във връзка с Турция, поради на досегашните й дейности: завладяване с въоръжени сили на три сирийски провинции, етническо пречистване, покоряване и турцизиране, икономическо експлоатиране и растящи апетити. Също толкоз неуместно звучи и изразената в руско–турската декларация „ решителност да се борим против всички прояви на тероризма ”, откакто под това Турция схваща битка против кюрдите и съдействие с джихадистки групировки. От информацията от Москва не излиза наяве, отказал ли се е Ердоган от проектите си с квалифицираните от него ислямистки групировки да смъква Ассад, до момента в който от съветска страна се удостоверява, че Москва застава категорлично зад него.
Европейски Съюз привества постигнатото помирение като знак на благосклонност. Като цяло обаче търсенето на път за въздействие на Европейски Съюз в района не реализира задачата си. Срещата на министрите на външните работи на страните от Европейски Съюз на 05 март 2020 година излъчва най-малко към този момент закъснели или разнопосочни сигнали. Липсваше ясно дефинирана причина за положението към проблема в Идбил, а точно несъблюдение от турската страна на уговорките си от съглашението в Сочи, вкючващо и разоръжаване и делене на терористите. Някои от изявленията като това на висшия представител на Европейски Съюз по външна политика и сигурност Жозеп Борел, че „ бихме желали да приказваме с езика на силата, само че сега не можем да решаваме сами. ”, издава изтощение, а някои го разшифроват и като апел за въоръжаване и по–агресивна външна и отбранителна политика на Европейски Съюз, което не провокира утвърждение, изключително в страни като Германия. Впрочем и предлагането за „ предпазена въздушна зона над Идлиб ” беше много несъответстващо, поради риска интернационалните сили да бъдат въвлечени в пряк спор с Русия. Сред другите оферти и изявления, най-малко през първата част на съвещанието, нямаше такова от българска страна със лични хрумвания или коментар. За страдание и в България някои коментатори се подведоха по извънредно неконструктивната американска концепция за превръщането на Идлиб в независима сунитска единица, което би придало дълготраен темперамент на неустойчивостта в Сирия и замразило спора.
Като позитивен може да се означи по–твърдият и безапелационен звук на Европейски Съюз спрямо близкото минало по държанието на Турция по отношение на мигрантите и дирижираното им ориентиране към Европа. На срещата на посланиците на страните–членки на Европейски Съюз предходната седмица бе изразено отвращение от опита на Ердоган още веднъж да извива ръцете на Европейски Съюз.
Началото беше мъчно, само че предстоящето – още повече.
Автор: Симеон Николов
Авторът е български посланик, заместник-министър на защитата през интервала 2005 – 2008-а. Работил е като основен специалист по интернационална политика и сигурност при президента Георги Първанов. Член е на Атлантическия клуб и притежател на неговата златна значка. Кавалер е на Ордена на Короната на Кралство Белгия.
Вижте още:
Путин и Ердоган се схванаха за обстановката в Идлиб (ВИДЕО)
Срещата Путин - Ердоган: Какво ще стане?
В по–широк проект е от голяма важност това, че договореностите сред Москва и Анкара бяха реализирани без присъединяване на Съединени американски щати, Германия и Иран. А канцлерът Ангела Меркел неведнъж заявяваше интерес да взе участие с френския си сътрудник на такава среща и оферираше въвеждането на „ Защитена зона ” в Идлиб. Съединени американски щати пък се опитваха да усилят напрежението сред Русия и Турция, давайки сигнали за подготвеност за доставки на въоръжение и муниции.
Големият въпрос е първо, дали ще бъдат изпълнени поетите задължения и второ, дали е допустимо реализиране на продължително съглашение, за което в действителност е належащо повече време. Засега единствено е предотвратена заплахата двете страни да не стигнат до такава точка на ескалация, която прави нещата необратими. Още в първата точка от общата декларация от срещата в Москва за преустановяване на бойните дейности по съществуващите линии на прикосновение и във втората точка за основаване на кулоар с широчина 6 км от двете страни на автомагистрала М–4, свързваща Северна Сирия с пристанищния град Латакия, поражда казусът, че намиращите се към момента в някои селища по този път джихадистки милиции надали ще се изтеглят непринудено.
Отговорът на дежурния въпрос при решаването на сходни рецесии, кой печели повече от постигнатите условия, клони към два извода. Първо, несъмнено е тактическото преимущество на президента Путин на фона на тежката обстановка, в която самичък се сложи турския президент Ердоган, в това число и подценявайки характера на връзките с съветския си сътрудник. На второ място, контрактуваните условия, въпреки и да са надалеч от решение на обстановката в Идлиб, дават късмет на сирийския режим, употребявайки освободената и следена към този момент от неговите въоръжени сили, автомагистрала M-5, свързваща северносирийския стопански център Алепо със столицата Дамаск, да форсира първичните старания по възобновяване на стопанската система. Третият миг, който не трябва да се подминава е, че се дава опция на Ердоган да „ резервира лице ”, т.е. да излезе с цялостен престиж от обстановката, което е изключително значимо за него, поради на сложната обстановка и във вътрешнополитически проект и досегашните си изхвърляния и закани. Т.н. централен и северозападен Идлиб, в които са съсредоточени остатъците от най-малко четири по–големи джихадитски милиции, с някои от които Анкара си сътрудничеше, остават отвън контрола на сирйските въоръжени сили. Освен това, контролът по стратегически значимата автомагистрала М–4 към Латакия от 15 март ще бъде стихотворец от взаимни турско–руски патрули. От значение е обаче, че Путин не се съгласи да отиде в Истанбул. Можем да си представим, какъв щеше да е вътрешно–политическият резултат, в случай че беше изпълнено желанието на Ердоган, Путин, Меркел и Макрон да дойдат да договарят с него в Турция.
Въпреки всичко, неизбежно е общото усещане, че контрактуваните краткотрайни ограничения са недостъчни с цел да създадем извод, дали ще се стигне до дефинитивно съглашение по Идлиб. Терористичните групировки в тази провинция резервират своя капацитет, в това число и съвременни системи въоръжения, доставени от Турция. Разкрит бе и склад с химически бойни отровни субстанции, свидетелстващ за подготвяна провокация, че сирийската войска употребява химическо оръжие. Няма подозрение обаче, че Идлиб би трябвало да бъде изцяло освободен от терористите, сред които има доста европейци, в случай че интернационалната общественост желае да се постави завършек на войната. Турция е проникнала на 50–60 км навътре в Сирия, а Русия упорства турските сили да се върнат в контрактуваната линия от 15–20 км около своята държавна граница. Поредното наблягане в общата декларация, че се зачита „ суверенитета на Сирия ” звучи към този момент много неуместно във връзка с Турция, поради на досегашните й дейности: завладяване с въоръжени сили на три сирийски провинции, етническо пречистване, покоряване и турцизиране, икономическо експлоатиране и растящи апетити. Също толкоз неуместно звучи и изразената в руско–турската декларация „ решителност да се борим против всички прояви на тероризма ”, откакто под това Турция схваща битка против кюрдите и съдействие с джихадистки групировки. От информацията от Москва не излиза наяве, отказал ли се е Ердоган от проектите си с квалифицираните от него ислямистки групировки да смъква Ассад, до момента в който от съветска страна се удостоверява, че Москва застава категорлично зад него.
Европейски Съюз привества постигнатото помирение като знак на благосклонност. Като цяло обаче търсенето на път за въздействие на Европейски Съюз в района не реализира задачата си. Срещата на министрите на външните работи на страните от Европейски Съюз на 05 март 2020 година излъчва най-малко към този момент закъснели или разнопосочни сигнали. Липсваше ясно дефинирана причина за положението към проблема в Идбил, а точно несъблюдение от турската страна на уговорките си от съглашението в Сочи, вкючващо и разоръжаване и делене на терористите. Някои от изявленията като това на висшия представител на Европейски Съюз по външна политика и сигурност Жозеп Борел, че „ бихме желали да приказваме с езика на силата, само че сега не можем да решаваме сами. ”, издава изтощение, а някои го разшифроват и като апел за въоръжаване и по–агресивна външна и отбранителна политика на Европейски Съюз, което не провокира утвърждение, изключително в страни като Германия. Впрочем и предлагането за „ предпазена въздушна зона над Идлиб ” беше много несъответстващо, поради риска интернационалните сили да бъдат въвлечени в пряк спор с Русия. Сред другите оферти и изявления, най-малко през първата част на съвещанието, нямаше такова от българска страна със лични хрумвания или коментар. За страдание и в България някои коментатори се подведоха по извънредно неконструктивната американска концепция за превръщането на Идлиб в независима сунитска единица, което би придало дълготраен темперамент на неустойчивостта в Сирия и замразило спора.
Като позитивен може да се означи по–твърдият и безапелационен звук на Европейски Съюз спрямо близкото минало по държанието на Турция по отношение на мигрантите и дирижираното им ориентиране към Европа. На срещата на посланиците на страните–членки на Европейски Съюз предходната седмица бе изразено отвращение от опита на Ердоган още веднъж да извива ръцете на Европейски Съюз.
Началото беше мъчно, само че предстоящето – още повече.
Автор: Симеон Николов
Авторът е български посланик, заместник-министър на защитата през интервала 2005 – 2008-а. Работил е като основен специалист по интернационална политика и сигурност при президента Георги Първанов. Член е на Атлантическия клуб и притежател на неговата златна значка. Кавалер е на Ордена на Короната на Кралство Белгия.
Вижте още:
Путин и Ердоган се схванаха за обстановката в Идлиб (ВИДЕО)
Срещата Путин - Ердоган: Какво ще стане?
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ