Реквиемът е музикално произведение, написано върху текста на заупокойната литургия

Реквиемът е музикално произведение, написано върху текста на заупокойната литургия в римокатолическата черква. Това е формалното пояснение, а импровизирано осъществяването на реквием е изтънчен и фиктивен метод да се означи нечия гибел. Тук, на, нямаме толкоз изискани обичаи. Тук при всеки мотив просто се пие и пее – песни имаме всевъзможни, а положителните артисти са високо ценени. Госпожа Й. е добра певица, това непрестанно й повтарят всички. Тя е хубава жена на междинна възраст, към този момент повяхнала и с нездравословен загар, брачният партньор й е умрял, съкратили са я от работа, живее със свекърва си и двете си дъщери и по през целия ден не прави нищо. Госпожа Й. е в меланхолия и е на път да прекрачи през ръба – да се самоубие. Само че тънките душевни безредици на една изоставена жена и брачна половинка не вълнуват никого нито в дома й, а още по-малко отвън него. Децата желаят да ядат, къщата има потребност от разчистване, държавните служби, даже и лечебните заведения, работят по незнайни закони, за които индивидът е единствено дребна административна единица.

В началото на кино лентата госпожа Й. излиза от очукан блок, пред който от спрял камион зеле продават селяни, обути с гумени галоши върху вълнените чорапи. Веднага се запитах допустимо ли е филмът да е сниман в България. Това чувство за безспорна достоверност не ме напусна до самия край и макар трагичния сюжет смехът в залата беше много нагъсто. Актрисата Миряна Каранович играе великолепно ролята на жена, която дотам се е затворила в себе си, че светът доближава до нея като през стъкло или дълбока вода – даже чисто образно на моменти камерата се отдръпва от нея, пресъздавайки това възприятие за проваляне в нищото.

Изглежда обаче, че депресията и желанието добродушно да приключиш делата си и да сложиш завършек на земния си път са някаква форма на разкош. За да си го разреши, човек би трябвало да е умерено изолиран, проведен и самичък. Госпожа Й. не е нито едно от трите. Заобиколена от страстите на фамилията си – не обезателно позитивни, само че пък задоволително ярки, и от парадоксите на административната машина, тя просто е принудена да поеме надълбоко дъх… и да запее.

Филмът приключва с една тъжна ария и една усмивка. реквием – за тази земя, където за всичко се пие и пее.