Близо 9,5 млрд. лв. е фискалният резерв
Размерът на фискалния запас към 30.06.2022 година е 9,5 милиарда лева, в това число 9,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Със свое решение държавното управление одобри Доклада за касовото осъществяване на консолидираната фискална стратегия за първото полугодие на 2022 година, оповестиха от държавната пресслужба.
На база данни от тримесечните доклади за касовото осъществяването на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) за първото полугодие на 2022 година е позитивно в размер на 1 176,0 млн. лева (0,8 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт, при заложен недостиг в ЗДБРБ* за 2022 година от 4.1 %) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 837,6 млн. лева и по европейските средства в размер на 338,4 млн. лв..
Постъпилите доходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2022 година са в размер на 28 247,9 млн. лева или 47,3 % от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на миналата година, постъпленията към юни 2022 година нарастват с 3,5 милиарда лева (14,1 %). Ръстът по отношение на миналата година се дължи главно на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 3,3 милиарда лева, а постъпленията от помощи нарастват с 0,2 милиарда лв..
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 239,0 млн. лева, което съставлява 48,2 % от плануваните за годината данъчни доходи. Приходите от директни налози са в размер на 4 311,3 млн. лева или 47,6 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 10 549,9 млн. лева (47,4 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 7 548,2 млн. лева (47,1 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 758,0 млн. лева (47,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 218,5 млн. лева (57,5 % от годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 914.1 млн. лева или 65,2 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 6 463,8 млн. лева, което съставлява 48,3 % от разчетените за годината. Неданъчните доходи са в размер на 4 591.3 млн. лева, което е 62,5 % от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 година възлизат на 27 071,9 млн. лева, което е 41,1 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2020 година бяха в размер на 24 645,0 млн. лв.. Значителният растеж на разноските през първото полугодие на 2022 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван с по-високия размер на разноските по националния бюджет.
Нелихвените разноски са в размер на 25 870,4 млн. лева, което съставлява 41,0 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 24 355,7 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1 501,7 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 13.1 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 388,6 млн. лева (58,5 % от плануваните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.06.2022 година от централния бюджет, възлиза на 812,8 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
В началото на месец юни държавното управление изготви и внесе в Народното събрание план на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.). Предложен бе незабавен пакет от антикризисни ограничения, ориентирани към превъзмогване на отрицателните последици от възходящите цени на горивата и енергоносителите, надлежно възходящия инфлационен напън върху най- засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта бе да се поддържат българските жители и бизнеса в изискванията на невиждана рецесия, подбудена от спора в Украйна и да се смекчат шоковете, подбудени от високите цени на енергоносителите и суровините, за уязвимите групи от обществото и за стопанската система на България. Законът бе признат от Народното събрание в края на месец юни и обнародван при започване на месец юли (ДВ, бр. 52 от 2022 г.). В плановете е заложено опазване на фискалната цел за годината, като салдото по КФП отнесено към прогнозния Брутният вътрешен продукт остава непроменено и е в размер на 4,1 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Със свое решение държавното управление одобри Доклада за касовото осъществяване на консолидираната фискална стратегия за първото полугодие на 2022 година, оповестиха от държавната пресслужба.
На база данни от тримесечните доклади за касовото осъществяването на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) за първото полугодие на 2022 година е позитивно в размер на 1 176,0 млн. лева (0,8 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт, при заложен недостиг в ЗДБРБ* за 2022 година от 4.1 %) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 837,6 млн. лева и по европейските средства в размер на 338,4 млн. лв..
Постъпилите доходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2022 година са в размер на 28 247,9 млн. лева или 47,3 % от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на миналата година, постъпленията към юни 2022 година нарастват с 3,5 милиарда лева (14,1 %). Ръстът по отношение на миналата година се дължи главно на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 3,3 милиарда лева, а постъпленията от помощи нарастват с 0,2 милиарда лв..
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 239,0 млн. лева, което съставлява 48,2 % от плануваните за годината данъчни доходи. Приходите от директни налози са в размер на 4 311,3 млн. лева или 47,6 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 10 549,9 млн. лева (47,4 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 7 548,2 млн. лева (47,1 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 758,0 млн. лева (47,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 218,5 млн. лева (57,5 % от годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 914.1 млн. лева или 65,2 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 6 463,8 млн. лева, което съставлява 48,3 % от разчетените за годината. Неданъчните доходи са в размер на 4 591.3 млн. лева, което е 62,5 % от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 година възлизат на 27 071,9 млн. лева, което е 41,1 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2020 година бяха в размер на 24 645,0 млн. лв.. Значителният растеж на разноските през първото полугодие на 2022 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван с по-високия размер на разноските по националния бюджет.
Нелихвените разноски са в размер на 25 870,4 млн. лева, което съставлява 41,0 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 24 355,7 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1 501,7 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 13.1 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 388,6 млн. лева (58,5 % от плануваните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.06.2022 година от централния бюджет, възлиза на 812,8 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
В началото на месец юни държавното управление изготви и внесе в Народното събрание план на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.). Предложен бе незабавен пакет от антикризисни ограничения, ориентирани към превъзмогване на отрицателните последици от възходящите цени на горивата и енергоносителите, надлежно възходящия инфлационен напън върху най- засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта бе да се поддържат българските жители и бизнеса в изискванията на невиждана рецесия, подбудена от спора в Украйна и да се смекчат шоковете, подбудени от високите цени на енергоносителите и суровините, за уязвимите групи от обществото и за стопанската система на България. Законът бе признат от Народното събрание в края на месец юни и обнародван при започване на месец юли (ДВ, бр. 52 от 2022 г.). В плановете е заложено опазване на фискалната цел за годината, като салдото по КФП отнесено към прогнозния Брутният вътрешен продукт остава непроменено и е в размер на 4,1 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ