Гутереш е в потрес: Не знаел, че Уставът на ООН разрешава руската военна операция
Разбира се, тази страна би трябвало да се съветва с страните, подписали на 30 октомври 1943 година в Москва Декларацията на четирите сили (Съединените щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай), както и с други страни, включили се към Обединените народи. Но в случай че предварителните съвещания не доведат до позитивно решение за взаимни дейности, член 107 на Устава категорично сочи, че такива дейности, в това число военни, не могат да бъдат обявявани за оскъдни , когато са подхванати по отношение на страна, която по време на Втората международна война е била зложелател на страна, подписала Устава на Обединените народи . Нещо повече, по смисъла на член 106 на Устава, предприемането на такива дейности, се вменява като обвързване , когато е застрашено поддържането на интернационалния мир и сигурност.
Тези точно съображения се оказаха изненада за генералния секретар Антониу Гутереш, когато съветският министър на външните работи Сергей Лавров безапелационно ги изложи в речта си пред Общото заседание преди дни. Оказва се, че съветската Специална военна интервенция освен е съобразена с Устава на Организация на обединените нации, само че е обвързване на Руската федерация (като приемник на Съветския съюз) да даде съдбоносен отпор на опитите за възобновление на нацизма и милитаризма на Европейския континент и в света .
Нека напомним кои са държавите-съучастници на нацистка Германия в годините на Втората международна война , предизвикали неописуеми несгоди и съсипия на народите на петте континента. На първо място това са Германия, Италия и Япония. Следват спътниците Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, Финландия, и уви – България. Не би трябвало да забравяме и марионетните режими, конфигурирани от Хитлер в Латвия, Естония, Литва, Чехия, Норвегия, както и пронацистки организации на окупираните от Германия територии, като ОУН в Украйна, интензивно взели участие в всеобщи убийства и другите злодеяния на Третия райх .
Днес, опитите за реабилитиране на нацизма се трансформират в държавна политика на прочут брой страни, в това число Съединени американски щати и Обединеното кралство, които наподобява са не запомнили подписите на ръководителите си под Декларацията на четирите сили на 30 октомври 1943 година в Москва; не запомнили са задължението да поддържат интернационалния мир и сигурност и да вземат участие в основаване система за обща сигурност; не запомнили са и задължението, че след преустановяване военните дейности през Втората международна война, няма да употребяват военните си сили на територията на други страни , с изключение на за задачите на денацификацията.
Днес, когато светът е изправен пред вероятността на нуклеарен Апокалипсис, акцията на държавното управление на Руската федерация за денацификация и демилитаризация е верният отговор за избавяне на Европа и света от надигащите се сили на Злото . Виждаме и все по-широката интернационална поддръжка на съветските старания за реализиране на трайно решение на въпросите за сигурността. Държави-колоси като Китай, Индия, Бразилия, Иран и редица други от така наречен разрастващи се страни, интензивно отстояват одобряването на многополюсен свят на суверенни страни, без закани и принуждение, без диктата на властелините на парите. За определяне на нов интернационален ред.
И успеха неизбежно ще бъде извоювана, тъй като делото, за което се борят, е заслужено.
Приложения :
Декларация на четирите страни по отношение на общата сигурност
Москва, 30 октомври 1943 година
https://www.officialgazette.gov.ph/1943/10/30/declaration-of-four-nations-on-general-security-october-30-1943/
На конференцията, извършена в Москва от 19 до 30 октомври 1943 година, външните министри на Съединените американски щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай одобриха следната взаимна декларация:
Правителствата на Съединените американски щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай:
- Обединени в решимостта си – в сходство с Декларацията на Обединените народи от 1 януари 1942 година и последващите заявления, –да продължат военните дейности против тези сили на Оста, с които надлежно са във война, до момента в който тези сили не прекратят военните си дейности при изискванията на безусловна капитулация; съзнавайки своята отговорност да обезпечат освобождението на личните си страни и на страните съюзени с тях, от опасността на агресията;
- Потвърждавайки нуждата от обезпечаване на бърз правов преход от войната към мира и от определяне и поддържане на интернационален мир и сигурност с минимални въоръжени средства, отчитайки международните човешки и стопански ресурси;
Съвместно заявяваме че:
- Обединените ни дейности са обвързани с продължение на войната против съответните ни врагове, до момента в който се основат условия за определяне на мир и сигурност;
- Страните, воюващи против общия зложелател, ще работят дружно по всички въпроси до момента в който не се реализира капитулацията и разоръжаването на този враг;
- Ще подхващат всички нужни ограничения против всяко нарушаване на изискванията, налагани на врага;
- Признават нуждата от установяване на допустимо най-ранна дата за основаване на обща интернационална организация, учредена на правилото на суверенното тъждество на всички миролюбиви страни, отворена за участие на всички страни – огромни и дребни, за поддържането на интернационалния мир и сигурност;
- За задачите на поддържането на интернационалния мир и сигурност, за възобновяване на законността и реда и за основаване на система за обща сигурност, те ще се съветват между тях, а когато е належащо и с други членове на Обединените народи, за взаимни дейности от името на общността на народите;
- След преустановяване на военните дейности няма да употребяват военните си сили на територията на други страни, с изключение на за задачите, планувани в тази декларация и след взаимни консултации;
- Ще разискват дружно и ще си сътрудничат между тях с други членове на Обединените народи, за реализиране реалистично общо съглашение по контролиране на въоръженията в следвоенния интервал.
Вячеслав Молотов
Кордел Хъл
Антони Идън
Фу Вин Чан
Москва, 30 октомври 1943 година
Устав на Организация на обединените нации (извадка)
съветски формат: https://www.un.org/ru/about-us/un-charter/full-text;
британски формат: https://www.un.org/en/about-us/un-charter/full-text)
Глава VII: Действия против закани за мира, нарушавания на мира и актове на експанзия
Чл. 42
Ако Съветът за сигурност реши, че ограниченията, планувани в член 41, могат да се окажат незадоволителни или към този момент са се оказали незадоволителни, той ще бъде акредитиран да предприеме такива дейности с въздушни, морски или сухопътни сили, каквито могат да бъдат нужни за поддържане или възобновяване на интернационалния мир и сигурност. Такива дейности могат да включват демонстрации, блокади и други интервенции на въздушните, морските или сухопътните сили на членовете.
Чл.43
1. Всички членове на Организация на обединените нации, с цел да допринесат за поддържането на интернационалния мир и сигурност, се задължават да дават разполагаем на Съвета за сигурност, по негово искане и в сходство със особено съглашение или съглашения, въоръжени сили, помощ и подобаващи уреди, в това число право на прекосяване.
2. Такова съглашение или съглашения би трябвало да дефинират числеността и типа на войските, тяхната степен на подготвеност и местонахождение, както и естеството на предоставените средства за обслужване и помощ.
3. Споразумението или споразуменията би трябвало да се сключат допустимо най-скоро по самодейност на Съвета за сигурност. Те се подписват сред Съвета за сигурност и членовете на Организацията или сред Съвета за сигурност и групи от членове на Организацията и подлежат на ратификация от страните в сходство с техните конституционни процедури.
Глава XVII: Мерки за сигурността през преходния интервал
Чл. 106
До влизането в действие на такива специфични съглашения, посочени в член 43, които съгласно мнението на Съвета за сигурност му разрешават да стартира да извършва отговорностите си по член 42, страните по Декларацията на четирите сили, подписана в Москва на 30 октомври 1943 година и Франция, в сходство с наредбите на параграф 5 от тази декларация, ще се съветват между тях и, в случай че е належащо, с други членове на Организацията за задачите на такива взаимни дейности от името на Организацията, каквито могат да бъдат нужни за поддържането на интернационалния мир и сигурност.
Чл. 107
Съгласно сегашния Устав нищо не може да разгласи за незначително или да изключи дейности по отношение на страна, която по време на Втората международна война е била зложелател на която и да е страна, подписала сегашния Устав, подхванати или позволени като разследване от тази война от държавните управления, които носят отговорност за [налагането на] сходни дейности.
Нова зора, бр.38/2022г.
Тези точно съображения се оказаха изненада за генералния секретар Антониу Гутереш, когато съветският министър на външните работи Сергей Лавров безапелационно ги изложи в речта си пред Общото заседание преди дни. Оказва се, че съветската Специална военна интервенция освен е съобразена с Устава на Организация на обединените нации, само че е обвързване на Руската федерация (като приемник на Съветския съюз) да даде съдбоносен отпор на опитите за възобновление на нацизма и милитаризма на Европейския континент и в света .
Нека напомним кои са държавите-съучастници на нацистка Германия в годините на Втората международна война , предизвикали неописуеми несгоди и съсипия на народите на петте континента. На първо място това са Германия, Италия и Япония. Следват спътниците Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, Финландия, и уви – България. Не би трябвало да забравяме и марионетните режими, конфигурирани от Хитлер в Латвия, Естония, Литва, Чехия, Норвегия, както и пронацистки организации на окупираните от Германия територии, като ОУН в Украйна, интензивно взели участие в всеобщи убийства и другите злодеяния на Третия райх .
Днес, опитите за реабилитиране на нацизма се трансформират в държавна политика на прочут брой страни, в това число Съединени американски щати и Обединеното кралство, които наподобява са не запомнили подписите на ръководителите си под Декларацията на четирите сили на 30 октомври 1943 година в Москва; не запомнили са задължението да поддържат интернационалния мир и сигурност и да вземат участие в основаване система за обща сигурност; не запомнили са и задължението, че след преустановяване военните дейности през Втората международна война, няма да употребяват военните си сили на територията на други страни , с изключение на за задачите на денацификацията.
Днес, когато светът е изправен пред вероятността на нуклеарен Апокалипсис, акцията на държавното управление на Руската федерация за денацификация и демилитаризация е верният отговор за избавяне на Европа и света от надигащите се сили на Злото . Виждаме и все по-широката интернационална поддръжка на съветските старания за реализиране на трайно решение на въпросите за сигурността. Държави-колоси като Китай, Индия, Бразилия, Иран и редица други от така наречен разрастващи се страни, интензивно отстояват одобряването на многополюсен свят на суверенни страни, без закани и принуждение, без диктата на властелините на парите. За определяне на нов интернационален ред.
И успеха неизбежно ще бъде извоювана, тъй като делото, за което се борят, е заслужено.
Приложения :
Декларация на четирите страни по отношение на общата сигурност
Москва, 30 октомври 1943 година
https://www.officialgazette.gov.ph/1943/10/30/declaration-of-four-nations-on-general-security-october-30-1943/
На конференцията, извършена в Москва от 19 до 30 октомври 1943 година, външните министри на Съединените американски щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай одобриха следната взаимна декларация:
Правителствата на Съединените американски щати, Обединеното кралство, Съветския съюз и Китай:
- Обединени в решимостта си – в сходство с Декларацията на Обединените народи от 1 януари 1942 година и последващите заявления, –да продължат военните дейности против тези сили на Оста, с които надлежно са във война, до момента в който тези сили не прекратят военните си дейности при изискванията на безусловна капитулация; съзнавайки своята отговорност да обезпечат освобождението на личните си страни и на страните съюзени с тях, от опасността на агресията;
- Потвърждавайки нуждата от обезпечаване на бърз правов преход от войната към мира и от определяне и поддържане на интернационален мир и сигурност с минимални въоръжени средства, отчитайки международните човешки и стопански ресурси;
Съвместно заявяваме че:
- Обединените ни дейности са обвързани с продължение на войната против съответните ни врагове, до момента в който се основат условия за определяне на мир и сигурност;
- Страните, воюващи против общия зложелател, ще работят дружно по всички въпроси до момента в който не се реализира капитулацията и разоръжаването на този враг;
- Ще подхващат всички нужни ограничения против всяко нарушаване на изискванията, налагани на врага;
- Признават нуждата от установяване на допустимо най-ранна дата за основаване на обща интернационална организация, учредена на правилото на суверенното тъждество на всички миролюбиви страни, отворена за участие на всички страни – огромни и дребни, за поддържането на интернационалния мир и сигурност;
- За задачите на поддържането на интернационалния мир и сигурност, за възобновяване на законността и реда и за основаване на система за обща сигурност, те ще се съветват между тях, а когато е належащо и с други членове на Обединените народи, за взаимни дейности от името на общността на народите;
- След преустановяване на военните дейности няма да употребяват военните си сили на територията на други страни, с изключение на за задачите, планувани в тази декларация и след взаимни консултации;
- Ще разискват дружно и ще си сътрудничат между тях с други членове на Обединените народи, за реализиране реалистично общо съглашение по контролиране на въоръженията в следвоенния интервал.
Вячеслав Молотов
Кордел Хъл
Антони Идън
Фу Вин Чан
Москва, 30 октомври 1943 година
Устав на Организация на обединените нации (извадка)
съветски формат: https://www.un.org/ru/about-us/un-charter/full-text;
британски формат: https://www.un.org/en/about-us/un-charter/full-text)
Глава VII: Действия против закани за мира, нарушавания на мира и актове на експанзия
Чл. 42
Ако Съветът за сигурност реши, че ограниченията, планувани в член 41, могат да се окажат незадоволителни или към този момент са се оказали незадоволителни, той ще бъде акредитиран да предприеме такива дейности с въздушни, морски или сухопътни сили, каквито могат да бъдат нужни за поддържане или възобновяване на интернационалния мир и сигурност. Такива дейности могат да включват демонстрации, блокади и други интервенции на въздушните, морските или сухопътните сили на членовете.
Чл.43
1. Всички членове на Организация на обединените нации, с цел да допринесат за поддържането на интернационалния мир и сигурност, се задължават да дават разполагаем на Съвета за сигурност, по негово искане и в сходство със особено съглашение или съглашения, въоръжени сили, помощ и подобаващи уреди, в това число право на прекосяване.
2. Такова съглашение или съглашения би трябвало да дефинират числеността и типа на войските, тяхната степен на подготвеност и местонахождение, както и естеството на предоставените средства за обслужване и помощ.
3. Споразумението или споразуменията би трябвало да се сключат допустимо най-скоро по самодейност на Съвета за сигурност. Те се подписват сред Съвета за сигурност и членовете на Организацията или сред Съвета за сигурност и групи от членове на Организацията и подлежат на ратификация от страните в сходство с техните конституционни процедури.
Глава XVII: Мерки за сигурността през преходния интервал
Чл. 106
До влизането в действие на такива специфични съглашения, посочени в член 43, които съгласно мнението на Съвета за сигурност му разрешават да стартира да извършва отговорностите си по член 42, страните по Декларацията на четирите сили, подписана в Москва на 30 октомври 1943 година и Франция, в сходство с наредбите на параграф 5 от тази декларация, ще се съветват между тях и, в случай че е належащо, с други членове на Организацията за задачите на такива взаимни дейности от името на Организацията, каквито могат да бъдат нужни за поддържането на интернационалния мир и сигурност.
Чл. 107
Съгласно сегашния Устав нищо не може да разгласи за незначително или да изключи дейности по отношение на страна, която по време на Втората международна война е била зложелател на която и да е страна, подписала сегашния Устав, подхванати или позволени като разследване от тази война от държавните управления, които носят отговорност за [налагането на] сходни дейности.
Нова зора, бр.38/2022г.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ