Музей на златото в Крумовград разказва за най-древния златен рудник в Европа
Районът на Източните Родопи е изпълнен с красиви гледки и доста история. Към към този момент познатите археологически обекти в средата на лятото беше добавена и още една забележителност с адрес гр. Крумовград.
Музей на златото отвори порти в деня на успението на Св. Иван Рилски, настойник на българските миньори. Първият по рода си музей демонстрира не просто по какъв начин са живели хората преди хиляди години, а наблюдава развиването на човешката цивилизация като събира в себе си нашето минало, настояще и бъдеще.
-->
Най-модерната музейна експозиция споделя за античното рударство, което създаването на първия рудник в България за последните 40 години –„ Ада тепе “ открива както за археологическата общественост, по този начин и за жителите и гостите на Крумовград.
Златото има своето извънредно значимо място в човешкия обичай. Направените археологически изследвания демонстрират, че преди към 7000 години дейностите на рандеман в масива на „ Ада тепе “ са положили основите на една специалност през днешния ден – миньорството.
Златодобивът стартира на самия връх и последователно се разгръща върху цялата повърхност на билото. Използвана е техника, при която благодарение на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали, високата температура и по-късно внезапното изстудяване с вода са подпомагали за напукването на скалата и извличането на рудата.
До започването на добива върхът не е бил обитаем, само че с началото на добивните действия преди 3500 години се построява сезонно населено място с минимум 20 колиби. В предишното и в този момент, рудодобивът се смята за профилирана работа, която следва да се прави от способени хора.
Благодарение на ангажираността на „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД за обезпечаване финансирането на избавителните археологически изследвания на хълма, където през днешния ден се намира един от най-модерните рудници в света, компанията спомага за съхраняването на значима за културно-историческото завещание на района информация. С новия музей в Крумовград се дава опция на посетителите да се допрян до корените на рударството и добива на минерални първични материали от далечното ни минало. Музейната експозиция е чудесно средство за разпространение на историята на района.
Реализираната в партньорство сред „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД, община Крумовград и Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките музейна експозиция носи позитиви за археологията и дава принос за основаването на положителни условия за развиване на стопанската система в Крумовград.
Развитието на рудник „ Ада тепе “ дава късмет да се разкрият част от от дълго време забравените обичаи на рударството в района и по нов метод да покаже основополагащата за развиването ни като цивилизация роля на минерално-суровинната промишленост, тъй като напредъка на човечеството стартира с преодоляването на потребните изкопаеми и влагането им в предмети от бита.
Както в предишното, по този начин и през днешния ден рудодобивът обезпечава претовареност на хората от района, създавайки по-устойчиво бъдеще.
Музей на златото отвори порти в деня на успението на Св. Иван Рилски, настойник на българските миньори. Първият по рода си музей демонстрира не просто по какъв начин са живели хората преди хиляди години, а наблюдава развиването на човешката цивилизация като събира в себе си нашето минало, настояще и бъдеще.
-->
Най-модерната музейна експозиция споделя за античното рударство, което създаването на първия рудник в България за последните 40 години –„ Ада тепе “ открива както за археологическата общественост, по този начин и за жителите и гостите на Крумовград.
Златото има своето извънредно значимо място в човешкия обичай. Направените археологически изследвания демонстрират, че преди към 7000 години дейностите на рандеман в масива на „ Ада тепе “ са положили основите на една специалност през днешния ден – миньорството.
Златодобивът стартира на самия връх и последователно се разгръща върху цялата повърхност на билото. Използвана е техника, при която благодарение на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали, високата температура и по-късно внезапното изстудяване с вода са подпомагали за напукването на скалата и извличането на рудата.
До започването на добива върхът не е бил обитаем, само че с началото на добивните действия преди 3500 години се построява сезонно населено място с минимум 20 колиби. В предишното и в този момент, рудодобивът се смята за профилирана работа, която следва да се прави от способени хора.
Благодарение на ангажираността на „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД за обезпечаване финансирането на избавителните археологически изследвания на хълма, където през днешния ден се намира един от най-модерните рудници в света, компанията спомага за съхраняването на значима за културно-историческото завещание на района информация. С новия музей в Крумовград се дава опция на посетителите да се допрян до корените на рударството и добива на минерални първични материали от далечното ни минало. Музейната експозиция е чудесно средство за разпространение на историята на района.
Реализираната в партньорство сред „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД, община Крумовград и Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките музейна експозиция носи позитиви за археологията и дава принос за основаването на положителни условия за развиване на стопанската система в Крумовград.
Развитието на рудник „ Ада тепе “ дава късмет да се разкрият част от от дълго време забравените обичаи на рударството в района и по нов метод да покаже основополагащата за развиването ни като цивилизация роля на минерално-суровинната промишленост, тъй като напредъка на човечеството стартира с преодоляването на потребните изкопаеми и влагането им в предмети от бита.
Както в предишното, по този начин и през днешния ден рудодобивът обезпечава претовареност на хората от района, създавайки по-устойчиво бъдеще.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ