Епидемията може да свие растежа на икономиката у нас до 1,4 %
Растежът на брутният вътрешен артикул (БВП) на България може да се свие до 1,4% през 2020 година поради отрицателния резултат на епидемията от ковид. Това излиза наяве от намалената прогноза на Виенския институт за интернационалните стопански проучвания. Според специалистите въпреки всичко стопанската система ще остане на позитивна територия макар предстоящото понижение от 1,4 процентни пункта спрямо миналата прогноза, която беше за растеж в границите на 2,8%.
От Виенския институт чакат най-сериозен напън епидемията да окаже върху стопанските системи на Турция, Беларус и Русия. Ревизията за растежа на Брутният вътрешен продукт на тези страни е със надлежно 1,8, 1,9 и 2,2 процентни пункта надолу. Така растежът на южната ни съседка може да остане на ниво от 2,1 на 100, до момента в който този в останалите две да бъде отрицателен на ниво от надлежно минус 0,9 и минус 0,1%.
" Спадът поради ковид към този момент се отразява на индустриалните мрежи и мощно лимитира активността в браншове, като туризъм, авиация, енергетика и произвеждане. Случаите на инфектираните в Европа се усилват всекидневно и вследствие на това икономическият живот е мощно обиден ", показват от института. Там преглеждат четири вероятни сюжета за представянето на стопанската система на Централна, Източна и Югоизточна Европа, като в сегашната обстановка ситуация най-вероятен наподобява " неприятният " сюжет, съгласно който растежът на района през тази година ще бъде в границите на 1,1%. Това биха били най-лошите 12 месеца за страните от финансовата рецесия насам. " Държавите, които са подвластни от износа в енергийния бранш (Русия и Казахстан) или от туризма (Хърватия, Словения, Албания и Черна гора) евентуално ще бъдат най-сериозно наранени. Изтичането на капитал е главен риск ", допълват от Виенския стопански институт.
Експертите от института резервират прогнозата си след 2020 година значително непроменена. За интервала 2021-2022 година растежът ще остане под 3% за страните членки на Европейски Съюз в района, до момента в който този на страните от Западните Балкани може да е по-значителен.
От Виенския институт чакат най-сериозен напън епидемията да окаже върху стопанските системи на Турция, Беларус и Русия. Ревизията за растежа на Брутният вътрешен продукт на тези страни е със надлежно 1,8, 1,9 и 2,2 процентни пункта надолу. Така растежът на южната ни съседка може да остане на ниво от 2,1 на 100, до момента в който този в останалите две да бъде отрицателен на ниво от надлежно минус 0,9 и минус 0,1%.
" Спадът поради ковид към този момент се отразява на индустриалните мрежи и мощно лимитира активността в браншове, като туризъм, авиация, енергетика и произвеждане. Случаите на инфектираните в Европа се усилват всекидневно и вследствие на това икономическият живот е мощно обиден ", показват от института. Там преглеждат четири вероятни сюжета за представянето на стопанската система на Централна, Източна и Югоизточна Европа, като в сегашната обстановка ситуация най-вероятен наподобява " неприятният " сюжет, съгласно който растежът на района през тази година ще бъде в границите на 1,1%. Това биха били най-лошите 12 месеца за страните от финансовата рецесия насам. " Държавите, които са подвластни от износа в енергийния бранш (Русия и Казахстан) или от туризма (Хърватия, Словения, Албания и Черна гора) евентуално ще бъдат най-сериозно наранени. Изтичането на капитал е главен риск ", допълват от Виенския стопански институт.
Експертите от института резервират прогнозата си след 2020 година значително непроменена. За интервала 2021-2022 година растежът ще остане под 3% за страните членки на Европейски Съюз в района, до момента в който този на страните от Западните Балкани може да е по-значителен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ