Никой не харесва 6,4% дефицит. А 22% ДДС?
* Работодатели и синдикати отхвърлиха проектобюджета на Росица Велкова
* Сметките излизат, само че доста ще боли
-->
Естествено, че никой не харесва големият недостиг от 6,4%, който е заложен в квалифицирания от служебния министър на финансите Росица Велкова бюджет. Но тя още преди повече от месец предизвести, че планът е направен на база заложените от последното постоянно държавно управление /б. ред. на Кирил Петков/ политики, защото служебният кабинет няма право на свои. А в случай че има постоянна власт, дано тя си направи плановете. Но до момента в който политиците се наиграят, процедурата си върви. Днес проектозаконът ще бъде прегледан от Министерски съвет. А през вчерашния ден проектозаконът за държавния бюджет, този на Здравната каса и на ДОО /Държавното публично осигуряване/ бе показан на Съвета за тристранно съдействие. И синдикатите, и работодателските организации отхвърлиха плановете.
За държавния бюджет
Главната причина за противоречие е заложеният недостиг от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, което е съвсем 12 милиарда лв.. Ако бъдат направени всички планувани разноски и се съберат по този начин разчетените доходи, ще се наложи в допълнение дългово финансиране от 13,7 милиарда лв. единствено през тази година. Социалният министър Лазар Лазаров изясни, че за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за обмисляне на приходите и това е оптимистичен вид за приходите, а за разноските е реален вид.
Добрин Иванов от АИКБ уточни, че заложеният бюджетен недостиг над 3% освен през тази, само че и през идващите 2 години, отдалечава България от главния й приоритет – участието в еврозоната, евентуално за 10-годишен интервал. Затова би трябвало да се намерят благоприятни условия за ограничението му до нормативно открития от Закона за обществените финанси размер до 3%.
На същото мнение е и Станислав Попдончев от БСК. „ От Камарата молим да се резервира бюджетният недостиг до 3% и към този момент да не се вършат радикални промени в данъчната система “, сподели той.
" Високият недостиг е плуване по течението, не поддържаме и повишението на държавния дълг, не поддържаме претекстовете за увеличението на заплатите в администрацията по метода, по който се случва ", сподели Цветан Симеонов от БТПП. Подобни са мненията и на КРИБ и ССИ. От КТ " Подкрепа " и от КНСБ показаха терзанията си от неналичието на ограничения за понижаване на недостига и за гарантиране на растеж на приходите на заетите лица.
За бюджета на ДОО
Заложените доходи в бюджета на ДОО са над 11 милиарда лв., а разноските ще надвишават 21,8 милиарда лева, като в тях главното перо са пенсиите. Заложено е парите за възрастни от трудова активност, отпуснати до края на предходната година, да бъдат осъвременени с 12% от 1 юли. Таванът се резервира на 3 400 лева през цялата година. Средната пенсия се чака да нарасне с 16,7%, до 788 лв.. Предвижда се от 1 юли да бъдат увеличени минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводителите. Очакванията са, че броят на пенсионерите ще продължи да понижава.
АИКБ обаче не е съгласна с това, че делът на приходите от пенсиите се усилва за сметка на прихода от пенсии. Асоциацията не поддържа и три дни болничен да са за сметка на работодателя. Станислав Попдончев от БСК означи като проблем внезапното увеличение на недостига в публичното обезпечаване. От КРИБ също не поддържаха плана. БТПП и ССИ дадоха кардинална поддръжка.КНСБ поддържа нарастването на пенсиите да мине единствено по така наречен швейцарско предписание. При изискване, че бъдат направени две промени в плана преди внасянето му в Народното събрание, ще имате поддръжката на КНСБ - повишение на минималното обезщетение за безработица и повишение на оптималния застрахователен приход, съобщи Ася Гонева. Валери Апостолов от КТ " Подкрепа " отхвърли показания бюджет като сподели, че в него няма съществени параметрични промени и всички компенсации остават на равнищата на 2022 г.
За бюджета на НЗОК
Проектът планува бюджетът на Здравната каса за 2023 година да бъде 7 027 213,6 хиляди лева. За първична извънболнична здравна помощ се плануват близо 445 млн.лв., за профилирана извънболнична здравна помощ – 447 млн. лева, за дентална помощ – 265 млн. лева, за болнична помощ – 3 269 млн. лева, за медико-диагностични действия – 175 млн. лева, за медикаменти, медицински произведения и диетични храни – 1 692 млн. лева и други, сподели и.д. шефът на НЗОК доктор Йорданка Пенкова.За тази година нарастването на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, уточни още тя. В приходната част има растежи, съобразени с нарасналата минимална работна заплата и с нарасналите праговете за обезпечаване. В разходната част най-голямо е нарастването в здравноосигурителните заплащания - над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече, сподели още Пенкова.
Проектобюджетът на НЗОК също бе подложен на критика от работодателските организации. Добрин Иванов от АИКБ сподели, че здравноосигурителният модел е сбъркан, защото акцентът на здравноосигурителната система се слага върху лекуването на скъпоструващи болести със скъпи медикаменти, вместо да се акцентира на профилактиката и предварителната защита. Станислав Попдончев от БСК пък означи не можгат да поддържат бюджета поради неналичието на политики.Свилена Димитрова от КНСБ поддържа мнението на работодателските организации и прикани страната да постави старания да внася цялостния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които обезпечава. Валери Апостолов от КТ " Подкрепа " изрази запаси във връзка с разноските за хонорари на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лева, което ще стигне за не повече от 7% нарастване, а от синдиката желаят да има най-малко 15% повече.
Въпреки че финансовото министерство остави на депутатите сами да измислят по какъв начин да свият " дупката " в бюджета, ведомството на Велкова въпреки всичко дава някои жокери по какъв начин минусът може да се понижи. Мерките са в две направления – нарастване на приходите в хазната и понижение на разноските. Те са заложени и в Средносрочната макроикономическа прогноза, само че са доста мъчителни – и за бизнеса, и за всички хора. Без приемането на сходни ограничения обаче бюджетният недостиг ще остане на ниво над 3 на 100 и през 2024 и 2025 година, предвиждат от МФ. За идната година се чака отрицателната разлика сред приходите и разноските в държавната хазна да доближи 5,2% от Брутният вътрешен продукт, а през 2025 година - 4,6%.Коя от тези ограничения ще бъде призната - зависи от депутатите. Както и от най-силните лобита.
ПОВЕЧЕ ПРИХОДИ
1. Вдигане на Данък добавена стойност от 20 на 22% за всички артикули и услуги
Подобна мярка като метод за преодоляване на инфлацията разяснява пред „ Стандарт “ финансистът Любомир Дацов още през ноември 2022 година „ Ако би трябвало да направя едно предизвикателство, един от вероятните способи да понижим внезапно инфлацията, е да вдигнем ДДС-то. Това ще вдигне цените еднократно, само че през идващите няколко месеца заради ограничение на потреблението те внезапно ще слязат надолу и ще смъкват общата инфлация. Да, това е електрошок. За стопанската система не чак толкоз, само че за потребителите е значителен. Но на масата аз не виждам пакет от дейности за повишение на успеваемостта на обособените секторни политики, който да докара до стесняване на разноските в бюджета ", сподели Дацов.
Данък добавена стойност не се е променял от 24 години насам, като се изключи интервала на коронакризата и по-късно, само че надолу. Общата ставка е 20% от 1 януари 1999 г.Според изчисленията на МФ това нарастване ще донесе на хазната 1.63 милиарда лева .
2. Вдигане на корпоративния налог от 10 на 15%
Това ще донесе 2.27 милиарда лева . на бюджета, само че сигурно ще срещне огромен отпор от бизнеса и закани за отлив на вложители. Понастоящем налог облага в България е един от най-ниските в Европейски Съюз – сравним е с някои такси в офшорните зони по света.
3. Повишаване на налога за физическите лица - еднолични търговци, от 15 на 20%
Това ще донесе 40 млн . лева в хазната. Но сигурно ще срещне рецензии, тъй като ще удари микробизнеса, който и в този момент едвам оцелява.
4. Данък „ свръхпечалба “
Очакванията са той да донесе 2.4 милиарда лева на бюджета. Половината от тази сума ще пристигна от огромните предприятия, към 550 млн. лева от междинните и по към 350 млн. лева от дребните и микропредприятията. Но концепцията към този момент бе доста подложена на критика по разнообразни посоки – че с този нов налог се трансформират политики, че е удар върху предприемчивите, че компаниите ще избягат от България и т.н.
5. Връщане на 20% на понижените ставки на Данък добавена стойност
Ако бъде възобновена ставката за самун и брашно, парно и природен газ, ресторантьорски и кетъринг услуги, спортни уреди, книги и други издания и бебешки артикули, в бюджета ще влязат в допълнение 503 млн. лева . Освобождаването от данък на природен газ, електрическа енергия и LPG пък има отрицателен резултат върху бюджета от 185 млн. лева . Но и тук ще има огромни възражения, изключително за стоките, които имат обществен резултат, като да вземем за пример самун, брашно, книги, бебешки пюрета и памперси.
В същото време обаче буди неразбиране за какво се поддържа понижената ставка за заведенията за хранене.Според данни на Националната организация за приходите, облагата на заведенията е повишена над два пъти след пандемията. Това се дължи на доста нарастване на оборотите им след повдигането на цените, както и на понижената ставка на Данък добавена стойност.
6. 100% от дивидента на държавните компании в хазната
Очакваше се след прибирането на 100% от дивидента на държавните предприятия в хазната да постъпят 1,7 милиарда лева .На последното си съвещание в сряда обаче Министерският съвет одобри предписание, което задължава държавните предприятия и комерсиалните сдружения с държавно присъединяване в капитала да отчисляват единствено 50% от облагата си за финансовата 2022 година Това е процентът, който се гласоподава съвсем всяка година до момента. Това ще донесе на бюджета близо 871.1 млн. лева, а крайният период за внасяне е 15 май 2023 година
ПО-МАЛКО РАЗХОДИ
И тук вероятните ограничения са доста мъчителни. В частта на разноските обаче финансовото министерство предлага по-скоро отсрочване на политиките по приходите, в сравнение с да ги анулира напълно.
1. Забавят повдигането на учителските заплати
Според плановете на министерството, в случай че заплатите на учителите бъдат вдигнати не със задна дата от 1 януари, както е заложено, а от 1 юли, ще бъдат икономисани 233 млн. лева Ако пък нарастването бъде отсрочено с още малко – от 1 октомври – ще бъдат спестени близо 350 млн. лева
2. Без индексация за държавните чиновници
Според числата, повдигането с 10% на заплатите на държавните чиновници, които не са получили нарастване предходната година, коства към 100 млн. лева ., а повдигането на общинската администрация с 15% – 72 млн. лева Тези пари ще бъдат спестени, в случай че заплатите на служителите не бъдат индексирани. Чиновниците обаче към този момент се готвят за стачки. Първо такова желание оповестиха от Национален осигурителен институт, а след тях - чиновниците в Агенция " Държавен списък ". Вероятно ще ги последват и други.
3. Отлагане на нарастването на пенсиите
Ако преизчислението на пенсиите по така наречен „ швейцарско предписание “ се отсрочи с три месеца и влезе в действие от 1 октомври, ще бъдат спестени над 570 млн. лева . Но ще посмее ли някой да направи сходно нещо?
4. Без помощ за учениците от 1 до 4 клас
Друга допустима мярка е да се отстрани еднократната помощ за учениците от 1-ви до 4-ти клас без рентабилен тест – от това ще се спестят 23 млн. лева
5. Без повдигане на възнагражденията и парите за облекло на депутати и магистрати
Далеч по-голям резултат ще има, в случай че се не се предприеме индексация на възнагражденията и разноските за облекло на заетите в правосъдната власт и на народните представители – това ще спести на бюджета 145 млн. лева Готови ли са обаче народните представители да се лишат от нарастване на заплатите си?
* Сметките излизат, само че доста ще боли
-->
Естествено, че никой не харесва големият недостиг от 6,4%, който е заложен в квалифицирания от служебния министър на финансите Росица Велкова бюджет. Но тя още преди повече от месец предизвести, че планът е направен на база заложените от последното постоянно държавно управление /б. ред. на Кирил Петков/ политики, защото служебният кабинет няма право на свои. А в случай че има постоянна власт, дано тя си направи плановете. Но до момента в който политиците се наиграят, процедурата си върви. Днес проектозаконът ще бъде прегледан от Министерски съвет. А през вчерашния ден проектозаконът за държавния бюджет, този на Здравната каса и на ДОО /Държавното публично осигуряване/ бе показан на Съвета за тристранно съдействие. И синдикатите, и работодателските организации отхвърлиха плановете.
За държавния бюджет
Главната причина за противоречие е заложеният недостиг от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, което е съвсем 12 милиарда лв.. Ако бъдат направени всички планувани разноски и се съберат по този начин разчетените доходи, ще се наложи в допълнение дългово финансиране от 13,7 милиарда лв. единствено през тази година. Социалният министър Лазар Лазаров изясни, че за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за обмисляне на приходите и това е оптимистичен вид за приходите, а за разноските е реален вид.
Добрин Иванов от АИКБ уточни, че заложеният бюджетен недостиг над 3% освен през тази, само че и през идващите 2 години, отдалечава България от главния й приоритет – участието в еврозоната, евентуално за 10-годишен интервал. Затова би трябвало да се намерят благоприятни условия за ограничението му до нормативно открития от Закона за обществените финанси размер до 3%.
На същото мнение е и Станислав Попдончев от БСК. „ От Камарата молим да се резервира бюджетният недостиг до 3% и към този момент да не се вършат радикални промени в данъчната система “, сподели той.
" Високият недостиг е плуване по течението, не поддържаме и повишението на държавния дълг, не поддържаме претекстовете за увеличението на заплатите в администрацията по метода, по който се случва ", сподели Цветан Симеонов от БТПП. Подобни са мненията и на КРИБ и ССИ. От КТ " Подкрепа " и от КНСБ показаха терзанията си от неналичието на ограничения за понижаване на недостига и за гарантиране на растеж на приходите на заетите лица.
За бюджета на ДОО
Заложените доходи в бюджета на ДОО са над 11 милиарда лв., а разноските ще надвишават 21,8 милиарда лева, като в тях главното перо са пенсиите. Заложено е парите за възрастни от трудова активност, отпуснати до края на предходната година, да бъдат осъвременени с 12% от 1 юли. Таванът се резервира на 3 400 лева през цялата година. Средната пенсия се чака да нарасне с 16,7%, до 788 лв.. Предвижда се от 1 юли да бъдат увеличени минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводителите. Очакванията са, че броят на пенсионерите ще продължи да понижава.
АИКБ обаче не е съгласна с това, че делът на приходите от пенсиите се усилва за сметка на прихода от пенсии. Асоциацията не поддържа и три дни болничен да са за сметка на работодателя. Станислав Попдончев от БСК означи като проблем внезапното увеличение на недостига в публичното обезпечаване. От КРИБ също не поддържаха плана. БТПП и ССИ дадоха кардинална поддръжка.КНСБ поддържа нарастването на пенсиите да мине единствено по така наречен швейцарско предписание. При изискване, че бъдат направени две промени в плана преди внасянето му в Народното събрание, ще имате поддръжката на КНСБ - повишение на минималното обезщетение за безработица и повишение на оптималния застрахователен приход, съобщи Ася Гонева. Валери Апостолов от КТ " Подкрепа " отхвърли показания бюджет като сподели, че в него няма съществени параметрични промени и всички компенсации остават на равнищата на 2022 г.
За бюджета на НЗОК
Проектът планува бюджетът на Здравната каса за 2023 година да бъде 7 027 213,6 хиляди лева. За първична извънболнична здравна помощ се плануват близо 445 млн.лв., за профилирана извънболнична здравна помощ – 447 млн. лева, за дентална помощ – 265 млн. лева, за болнична помощ – 3 269 млн. лева, за медико-диагностични действия – 175 млн. лева, за медикаменти, медицински произведения и диетични храни – 1 692 млн. лева и други, сподели и.д. шефът на НЗОК доктор Йорданка Пенкова.За тази година нарастването на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, уточни още тя. В приходната част има растежи, съобразени с нарасналата минимална работна заплата и с нарасналите праговете за обезпечаване. В разходната част най-голямо е нарастването в здравноосигурителните заплащания - над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече, сподели още Пенкова.
Проектобюджетът на НЗОК също бе подложен на критика от работодателските организации. Добрин Иванов от АИКБ сподели, че здравноосигурителният модел е сбъркан, защото акцентът на здравноосигурителната система се слага върху лекуването на скъпоструващи болести със скъпи медикаменти, вместо да се акцентира на профилактиката и предварителната защита. Станислав Попдончев от БСК пък означи не можгат да поддържат бюджета поради неналичието на политики.Свилена Димитрова от КНСБ поддържа мнението на работодателските организации и прикани страната да постави старания да внася цялостния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които обезпечава. Валери Апостолов от КТ " Подкрепа " изрази запаси във връзка с разноските за хонорари на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лева, което ще стигне за не повече от 7% нарастване, а от синдиката желаят да има най-малко 15% повече.
Въпреки че финансовото министерство остави на депутатите сами да измислят по какъв начин да свият " дупката " в бюджета, ведомството на Велкова въпреки всичко дава някои жокери по какъв начин минусът може да се понижи. Мерките са в две направления – нарастване на приходите в хазната и понижение на разноските. Те са заложени и в Средносрочната макроикономическа прогноза, само че са доста мъчителни – и за бизнеса, и за всички хора. Без приемането на сходни ограничения обаче бюджетният недостиг ще остане на ниво над 3 на 100 и през 2024 и 2025 година, предвиждат от МФ. За идната година се чака отрицателната разлика сред приходите и разноските в държавната хазна да доближи 5,2% от Брутният вътрешен продукт, а през 2025 година - 4,6%.Коя от тези ограничения ще бъде призната - зависи от депутатите. Както и от най-силните лобита.
ПОВЕЧЕ ПРИХОДИ
1. Вдигане на Данък добавена стойност от 20 на 22% за всички артикули и услуги
Подобна мярка като метод за преодоляване на инфлацията разяснява пред „ Стандарт “ финансистът Любомир Дацов още през ноември 2022 година „ Ако би трябвало да направя едно предизвикателство, един от вероятните способи да понижим внезапно инфлацията, е да вдигнем ДДС-то. Това ще вдигне цените еднократно, само че през идващите няколко месеца заради ограничение на потреблението те внезапно ще слязат надолу и ще смъкват общата инфлация. Да, това е електрошок. За стопанската система не чак толкоз, само че за потребителите е значителен. Но на масата аз не виждам пакет от дейности за повишение на успеваемостта на обособените секторни политики, който да докара до стесняване на разноските в бюджета ", сподели Дацов.
Данък добавена стойност не се е променял от 24 години насам, като се изключи интервала на коронакризата и по-късно, само че надолу. Общата ставка е 20% от 1 януари 1999 г.Според изчисленията на МФ това нарастване ще донесе на хазната 1.63 милиарда лева .
2. Вдигане на корпоративния налог от 10 на 15%
Това ще донесе 2.27 милиарда лева . на бюджета, само че сигурно ще срещне огромен отпор от бизнеса и закани за отлив на вложители. Понастоящем налог облага в България е един от най-ниските в Европейски Съюз – сравним е с някои такси в офшорните зони по света.
3. Повишаване на налога за физическите лица - еднолични търговци, от 15 на 20%
Това ще донесе 40 млн . лева в хазната. Но сигурно ще срещне рецензии, тъй като ще удари микробизнеса, който и в този момент едвам оцелява.
4. Данък „ свръхпечалба “
Очакванията са той да донесе 2.4 милиарда лева на бюджета. Половината от тази сума ще пристигна от огромните предприятия, към 550 млн. лева от междинните и по към 350 млн. лева от дребните и микропредприятията. Но концепцията към този момент бе доста подложена на критика по разнообразни посоки – че с този нов налог се трансформират политики, че е удар върху предприемчивите, че компаниите ще избягат от България и т.н.
5. Връщане на 20% на понижените ставки на Данък добавена стойност
Ако бъде възобновена ставката за самун и брашно, парно и природен газ, ресторантьорски и кетъринг услуги, спортни уреди, книги и други издания и бебешки артикули, в бюджета ще влязат в допълнение 503 млн. лева . Освобождаването от данък на природен газ, електрическа енергия и LPG пък има отрицателен резултат върху бюджета от 185 млн. лева . Но и тук ще има огромни възражения, изключително за стоките, които имат обществен резултат, като да вземем за пример самун, брашно, книги, бебешки пюрета и памперси.
В същото време обаче буди неразбиране за какво се поддържа понижената ставка за заведенията за хранене.Според данни на Националната организация за приходите, облагата на заведенията е повишена над два пъти след пандемията. Това се дължи на доста нарастване на оборотите им след повдигането на цените, както и на понижената ставка на Данък добавена стойност.
6. 100% от дивидента на държавните компании в хазната
Очакваше се след прибирането на 100% от дивидента на държавните предприятия в хазната да постъпят 1,7 милиарда лева .На последното си съвещание в сряда обаче Министерският съвет одобри предписание, което задължава държавните предприятия и комерсиалните сдружения с държавно присъединяване в капитала да отчисляват единствено 50% от облагата си за финансовата 2022 година Това е процентът, който се гласоподава съвсем всяка година до момента. Това ще донесе на бюджета близо 871.1 млн. лева, а крайният период за внасяне е 15 май 2023 година
ПО-МАЛКО РАЗХОДИ
И тук вероятните ограничения са доста мъчителни. В частта на разноските обаче финансовото министерство предлага по-скоро отсрочване на политиките по приходите, в сравнение с да ги анулира напълно.
1. Забавят повдигането на учителските заплати
Според плановете на министерството, в случай че заплатите на учителите бъдат вдигнати не със задна дата от 1 януари, както е заложено, а от 1 юли, ще бъдат икономисани 233 млн. лева Ако пък нарастването бъде отсрочено с още малко – от 1 октомври – ще бъдат спестени близо 350 млн. лева
2. Без индексация за държавните чиновници
Според числата, повдигането с 10% на заплатите на държавните чиновници, които не са получили нарастване предходната година, коства към 100 млн. лева ., а повдигането на общинската администрация с 15% – 72 млн. лева Тези пари ще бъдат спестени, в случай че заплатите на служителите не бъдат индексирани. Чиновниците обаче към този момент се готвят за стачки. Първо такова желание оповестиха от Национален осигурителен институт, а след тях - чиновниците в Агенция " Държавен списък ". Вероятно ще ги последват и други.
3. Отлагане на нарастването на пенсиите
Ако преизчислението на пенсиите по така наречен „ швейцарско предписание “ се отсрочи с три месеца и влезе в действие от 1 октомври, ще бъдат спестени над 570 млн. лева . Но ще посмее ли някой да направи сходно нещо?
4. Без помощ за учениците от 1 до 4 клас
Друга допустима мярка е да се отстрани еднократната помощ за учениците от 1-ви до 4-ти клас без рентабилен тест – от това ще се спестят 23 млн. лева
5. Без повдигане на възнагражденията и парите за облекло на депутати и магистрати
Далеч по-голям резултат ще има, в случай че се не се предприеме индексация на възнагражденията и разноските за облекло на заетите в правосъдната власт и на народните представители – това ще спести на бюджета 145 млн. лева Готови ли са обаче народните представители да се лишат от нарастване на заплатите си?
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ